РЕШЕНИЕ
№ 1028
гр. Благоевград, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210101229 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. ******, представлявано ***** - Главен изпълнителен
директор и ***** - Изпълнителен директор против Т. К. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
*****.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от Договор от 26.06.2006г. за ипотечен кредит и Допълнително споразумение
към него от 29.09.2010г. Поддържа, че по силата на този договор в качеството си на
кредитодател отпуснал на ответника (кредитополучател) сумата в размер на 25 000 лв.,
която сума била усвоена от ответника еднократно по негова разплащателна сметка на
30.06.2006г. Сочи, че уговореният срок за издължаване на кредита бил 240 месеца, считано
от датата на неговото усвояване – 30.06.2006г., с месечна падежна дата всяко 30-то число от
месеца. Навежда, че на 20.09.2010г. било сключено Допълнително споразумение към
горепосочения ипотечен кредит, по силата на който страните се били съгласили, че
остатъкът от дълга към датата на сключване на споразумението бил 26 091,92 лв.; бил
уговорен гратисен период за главницата в размер на 6 месеца, без да се променял крайният
срок на падежа на договора. Заявява, че ответникът не бил погасил общо 39 броя
погасителни вноски, включващи главница и лихва, считано от 30.06.2021г. Поддържа, че
съгласно т. 21.1 от Общите условия (ОУ) при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял
в просрочие. В тази връзка сочи, че с исковата молба прави изявление спрямо ответника за
предсрочна изискуемост за целия непогасен остатък по кредита, тъй като била налице
повече от една неплатена погасителна вноска, както и че обявил предсрочната изискуемост
на кретитополучателя на 28.09.2024г. преди подаването на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
Ответникът счита предявените срещу него искове за неоснователни. Не оспорва
наличието на облигационно правоотношение, произтичащо от процесния ипотечен кредит и
допълнително споразумение към него. Заявява, че клаузата за едностранно увеличение на
1
лихвения процент била неравноправна, респективно нищожна поради противоречие със
разпоредбите на ЗЗП. Смята, че не била налице твърдяната предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита, както и че липсвало основание за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните от
ищеца вземания. При условията на евентуалност е направено възражение за прихващане с
общата сума от 48 000 лв., представляваща платена без основание сума по процесия договор
за ипотечен кредит и допълнително споразумение към него.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗПК – относно вземането за сумата от 12 947,50 лв. /дванадесет хиляди деветстотин
четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ - главница, дължима на основание
Извлечение от счетоводните книги на „БАНКА ДСК“ АД за сметка № 17/0000000012421870
от 17.12.2024г. по Договор за ипотечен кредит от 26.06.2006г. и Допълнително споразумение
към него от 29.09.2010г., сключени между „Банка ДСК“ АД и Т. К. Х., ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК - 18.12.2024 г. до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно
вземането за сумата от 4 616,63 лв. /четири хиляди шестстотин и шестнадесет лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода
от 30.06.2021 г. до 27.09.2024 г. включително.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно
вземането за сумата от 257,75 лв. /двеста петдесет и седем лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща лихва (санкционна) надбавка 3% за периода от 30.06.2021 г. до
28.09.2024 г. включително.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 392,17 лв.
/триста деветдесет и два лева и седемнадесет стотинки/, представляваща законна лихва за
периода от 28.09.2024 г. до 16.12.2024г.
- чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно вземането за сумата от 1150,26 лв. - такси и
разноски.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 1633 от 19.12.2014г. по ч.
гр. д. № 3418/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
Безспорни са по делото следните обстоятелства:
1. Че между между ответника (като кредитополучател) и ищеца (като кредитодател) бил
сключен на 26.06.2006г. Договор за ипотечен кредит, по силата на който ищецът бил предал
на ответника сумата от 25 000 лв.
2. Че впоследствие на 29.09.2010г. било сключено Допълнително споразумение към
горепосочения ипотечен кредит.
Горепосочените безспорни обстоятелства се установяват и от приетия по делото
доказателствен материал, включващ писмени доказателства и заключението по приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. Д..
2
От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ) към него се изясняват и основните
параметри, при които е бил сключен, а именно: отпусната главница в размер на 25 000 лв.;
срок за издължаване на кредита от 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита;
предвидено е, че падежната дата на издължаване на месечните вноски да е 30-то число на
месеца; уговорено е в клаузата на чл. 4 от договора кредитът да се олихвява с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е в размер на общо
8,99 %, като лихвата се формира от базов лихвен процент (БЛП) за този вид кредит,
определян периодично от банката и надбавки; към датата на сключване на процесния
договор базовият лихвен процент е 3,69 %, стандартната надбавка е в размер на 5,30
процентни пункта; предвидено е кредитът да се обезпечава с договорна ипотека върху
следният недвижим имот: Апартамент № 13 , на пети жилищен етаж , блок № 52 , в ж.к
Еленово - гр.Благоевград, състоящ се от три стаи и кухня с ЗП 83,83 кв.м., ведно с избено
помещение № 13, ведно с 5,6470 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото. В чл. 8 от договора е отразено, че Общите условия за предоставяне на
ипотечни кредити на физически лица са неразделна негова част.
Предвидено е в ОУ, Раздел III „Олихвяване. Разходи по кредита”, т. 8.1., че кредитът се
олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и
надбавка, посочени в договора. Банката има право да променя базовия лихвен процент, за
което уведомява кредитополучателите по подходящ начин, като този начин в ОУ не е
конкретизиран.
Отделно от това, съгласно т. 9.1. от ОУ при промяна на базовия лихвен процент
кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя
на кредитополучателя актуализиран погасителен план.
От представения Погасителен план към процесния договор (при първоначалния уговорен
лихвен процент от 8,99 %) се установява, че крайната сума, която кредитополучателят
следвало да върне е в размер на 53 945,25 лв., в това число главница в размер на 25 000 лв.,
дължима лихва в размер на 28 945,25 лв. Съгласно Погасителния план размерът на 240-те
месечни вноски, е в размер на 224,77 лв. всяка, считано от 30.07.2006г. до 30.06.2026г.
Съгласно т. 20.1. от ОУ при забава на плащането на месечна вноска за (главница и/или
лихва от 7 дни след падежната дата, определена в договора, остатъкът от кредита се
олихвява с договорната лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта.
Уговорено е също така, че съгласно т. 20.2. от ОУ при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта.
Впоследствие страните с Допълнително споразумение от 29.09.2010г. изменили и
преструктурирали процесния договор за ипотечен кредит, като променели размерът на
главницата и на месечните вноски. В тази връзка бил приет и нов Погасителен план от
30.09.2010г. В Допълнителното споразумение е било прието между страните, че остатъкът
по дълга към датата на сключване на споразумението /29.09.2010г./ е 26 091,92 лв., от които:
главница – 23 411,46 лв., дължима редовна лихва – 1486,08 лв. и дължима наказателна лихва
– 565,80 лв. и неплатени заемни такси, и такси управление и неплатени застраховки – 628,58
лв.. С това Допълнително споразумение бил договорен 6-месечен гратисен период чрез
капитализиране на част от дължимата месечна лихва и гратисен период за вноската по
главница. Видно е от новия Погасителен план от 30.09.2010г., че размерът на дължимата
главница по процесния кредит е променян, както следва: 23 411,46 лв. към датата на
сключване на Допълнителното споразумение /29.09.2010г./; 25 833 лв. на 30.09.2010г. и 26
542,78 лв. на 28.02.2011г. към датата на изтичането на 6 месечният гратисен период. С
Допълнителното споразумение и новия Погасителен план бил променен размерът на
лихвата по ипотечния кредит, като същата била увеличена на 10,99 %. Става ясно, че с
Допълнителното споразумение и новия Погасителен план е налице не само увеличение на
3
лихвата, но и на главницата, която не е усвоявана в такъв размер.
Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
(неоспорено от страните), става ясно, че заетата сума от 25 000 лв. е била усвоена в пълен
размер от страна на ответника по негова разплащателна сметка на 30.06.2006г. При това
положение се установява, че ищецът е изпълнил основното си задължение по кредитната
сделка, а именно реално е предоставил на ответника главницата по договора.
От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на изготвилата я
вещо лице, се изясняват всички плащания, осъществени по процесния Договор за ипотечен
кредит и Допълнително споразумение към него. Установява се от заключенията на вещото
лице, че от страна на ответника, във връзка с вземанията по процесния договор и
допълнително споразумение към него, са били извършени плащания в общ размер на 47
511,38 лв., като на 30.06.2021г. е било извършено последното плащане по кредита в размер
на 235,26 лв. След 30.06.2021г. е било преустановено плащането на суми за погасяване на
главница и лихва по процесния договор за кредит и Допълнително споразумение към него.
По изчисление на вещото лице са налице просрочие на тридесет една месечни вноски към
28.09.2024 г. Според вещото лице при приемане на първоначалния размер на договорната
лихва от 8,99 % непогасената главница се равнява на 7606,25 лв.; размерът на договорната
(възнаградителна) лихва за периода от 30.06.2021 г. до 27.09.2024 г. е 819,07 лв.; размерът на
обезщетение за забава за периода от 30.06.2021 г. до 28.09.2024 г. е 67,69 лв.; размерът на
законната лихва за периода от 28.09.2024 г. до 16.12.2024г. е 230,38 лв., а размерът на такси и
разноски по кредита е 318,32 лв. Експертът съответно е изчислил и дължимите суми при
променения с Допълнителното споразумение размер на договорната лихва от 10,99 %. Съдът
смята за меродавни изчисленията на вещото лице.
Не са основателни възраженията на ответника, че липсвало основание за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, както и че не била налице твърдяната предсрочна
изискуемост на задълженията по кредита чрез надлежното му обявяване на
кредитополучателя. В тази връзка се установи, че кредитополучателят е бил в забава за
погасяване на месечните вноски, считано от 30.06.2021г. При това положение съгласно т.
20.2. от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,
целият непогасен остатък от кредита става предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост на процесния кредит е била надлежно обявена на ответника на 28.09.2024г.
преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК. Поканата за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем съдържа изрично волеизявление, че банката счита кредита за
предсрочно изискуем, като е посочен и размерът на неплатеното задължение към
05.09.2024г., като поканата е била връчена на кредитополучателя на посочения от него адрес
чрез пълнолетно лице от неговите домашни, а именно неговата майка *****. Следователно
са спазени изискванията на т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Основателно се явява възражението на ответната страна, че клаузите за едностранно
увеличение на лихвения процент (чл. 4 от процесния договор, т. 8.1., т. 9.1. от ОУ) били
неравноправни, респективно нищожни поради противоречие със разпоредбите на ЗЗП.
Аргументите за този извод са следните:
Процесният договор попада в приложното поле на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), тъй като ответникът има качеството на потребител съгласно § 13, т. 1 ЗЗП, а ищецът е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Съгласно формираната константна практика на ВКС,
обективирана в множество решения (вж. Решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр.д.№4452/2014
г. на ВКС, ГК, Трето отделение, Решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр.д.№1899/2015 г. на
ВКС, ГК, Четвърто отделение, Решение № 51 от 04.04.2016 г. по т.д.№504/2015 г. на ВКС,
ТК, Второ отделение, Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т.д.№240/2015 г. на ВКС, ТК, Второ
отделение, Решение № 205 от 07.11.2016 г. по т.д.№154/2016 г. на ВКС, ТК, Първо
отделение, Решение № 165/02.12.2016 г. по т.д.№1777/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение,
Решение № 201/02.03.2017 г. по т.д.№2780/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Решение №
4
299 от 15.02.2019 г. по т.д.№2023/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и мн.други/ се
приема, че една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки:
1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Настоящият съдебен
състава приема, че клаузите за едностранна промяна на базовия лихвен процент,
допълнителното споразумение и Общите условия не са уговорени индивидуално съгласно
разпоредбите на чл. 146, ал. 1 и ал. 4 ЗЗП, като този извод е в съответствие със събраните
доказателства. Ищецът не е доказал, че клаузите на договора за кредит и Общите условия за
едностранна промяна на лихвата са индивидуално уговорени – този факт не се установява от
представените писмени доказателства. Следователно Общите условия и договорът за
ипотечен кредит, са предварително изготвени от банката, така че кредитополучателят -
потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и в този смисъл е налице
хипотезата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Клаузите, които дават право на банката да изменя БЛП, са
нищожни, тъй като длъжникът няма някакъв контрол върху този процес, предвид липсата на
конкретни критерии, по които се извършва тази промяна. Следва да се отбележи, че липсва и
описан методът, по който да се извършва тази промяна. Методът на изчисляване на
съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Когато кредитополучателят -
потребител не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина,
метода, по който банката – кредитор може едностранно да промени размера на
възнаградителната лихва, респективно базовия лихвен процент, както и когато
методологията, създадена от банката - кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е
част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на
общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на
чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Уговорката в договор за кредит, предвиждаща възможност на банката
за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия
договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни
обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по
смисъла на общата дефиниция на чл. 143 ЗЗП.
В конкретния случай съгласно чл. 4, изр. 1 от договора „за предоставения кредит
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит,
определян периодично от кредитора, и надбавка“.
Предвидено е в ОУ, Раздел III „Олихвяване. Разходи по кредита”, т. 8.1., че кредитът се
олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и
надбавка, посочени в договора. Банката има право да променя базовия лихвен процент, за
което уведомява кредитополучателите по подходящ начин.
Съгласно т. 9.1. от ОУ при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов
размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя
актуализиран погасителен план.
В посочените клаузи не се съдържа ясно и разбираемо за средния потребител описание на
начина, по който, предвид настъпилите изменения в съответния финансов индекс ще се
формира новият базов лихвен процент. Липсата на такава конкретна методика или формула
/математически алгоритъм/, може да доведе до това банката – кредитор произволно да
променя размера на лихвата по кредита. Съществува възможност банката да определи
произволно начина на изчисляване на базовия лихвен процент и едностранно да определи
съдържанието на договора. Посочените клаузи са сключени в нарушение на принципа за
добросъвестност, създават значителна неравнопоставеност между страните относно правата
и задълженията и са във вреда на кредитополучателя, в качеството му на потребител. По
5
изложените съображения следва да се приеме, че клаузата на чл. 4, изр. 1 от договора за
ипотечен кредит, в посочената част, и от т. 8.1., т. 9.1. от Общите условия са нищожни
поради тяхната неравноправност на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
От гореизложеното се налага и извод за нищожност на клаузите в допълнителното
споразумение относно размера на лихвения процент и капитализиране на лихвите към
главницата. Нищожността на клаузите на допълнителното споразумение за капитализиране
на просрочените лихви, както и приетата нищожност на клаузите на чл. чл. 4, изр. 1 от
договора за ипотечен кредит във връзка с т. 8.1., т. 9.1. от Общите условия в частта,
регламентираща правото на банката-кредитор да променя едностранно размера на
възнаградителната лихва, имат за последица недействителност и на установителната част от
допълнителното споразумение относно размера на дължимите суми, както и на новия
погасителен план в частта на дължимите суми. Допълнително споразумение,
представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което
задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор, е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД, в който смисъл е и
константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 146/01.11.2017 г. по т. д. №
2615/2016 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 65/06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС,
ТК, І т. о., Решение № 150/20.03.2020 г. по т. д. № 279/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
30/20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други.
Необходимо е да се изтъкне, че уговорките в допълнителното споразумение към
процесния договор за кредит, по които страна е физическо лице – потребител, за
увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на
възнаградителни лихви, са нищожни на основание чл. 26, ал. 4 във връзка с чл. 10, ал. 3 ЗЗД,
тъй като представляват анатоцизъм, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл. 294, ал. 1 ТЗ /вж. Решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС,
ТК, IІ т. о., Решение № 30/20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение №
60118/15.10.2021 г. по т. д. № 2848/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о./. В настоящия това е налице,
тъй като на кредитополучателя е предоставена сума в заем в размер на 25 000 лв., а
впоследствие с допълнителното споразумение от 29.09.2010г. главницата е увеличена първо
на 25 833 лв. /на 30.09.2010г./ и на 26 542,78 лв. /на 28.02.2011г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части. Съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се
прилага и без тези клаузи. В конкретния случай нищожността на клаузите в договора за
кредит и Общите условия за едностранна промяна на възнаградителната лихва, респективно
базовия лихвен процент по кредита - чл. 4, изр. 1 от договора за ипотечен кредит във връзка
с т. 8.1., т. 9.1. от Общите условия, не обуславят извод за нищожност на целия договор за
кредит, тъй като договорът може да се прилага и без клаузите за едностранна промяна на
лихвата и базовия лихвен процент.
Изводите за нищожност на клаузите за едностранно изменение на лихвата и ГПР и на
клаузите за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху
тях на възнаградителни лихви, включени в допълнителното споразумение към договора за
ипотечен кредит, изключват възможността размерът на дължимите от ответника вноски да
се определя по приетия с допълнителното споразумение погасителен план. Дължимите от
ответника суми следва да бъдат определени с оглед на първоначалния погасителен план към
договора за кредит от 26.06.2006 г. и изрично посочените в чл. 4, изр. 2 от договора за
кредит размери на възнаградителната лихва /базов лихвен процент и стандартна надбавка/.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява размерът на дължимите суми съобразно първоначалния погасителен план към
6
договора за ипотечен кредит.
Налага се изводът на съда за частична основателност на предявените искове, за чиито
размери съдът съобрази заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза.
При това положение ответникът дължи непогасената част от главницата в размер на
7606,25 лв., като за остатъка до пълния претендиран размер от 12 947,50 лв. искът за
главница следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът за договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 30.06.2021 г. до 27.09.2024 г.
включително се явява основателен за сумата от 819,07 лв., като за разликата до пълния
претендиран размер от 4 616,63 лв., искът за договорна лихва следва да се отхвърли като
неоснователен.
Искът за лихва (санкционна) надбавка 3% за периода от 30.06.2021 г. до 28.09.2024 г.
включително се явява основателен за сумата от 67,69 лв., като за разликата до пълния
претендиран размер от 257,75 лв., този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът за законна лихва за периода от 28.09.2024 г. до 16.12.2024г. се явява основателен за
сумата от 230,38 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 392,17 лв., този иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на последния иск за такси и разноски същият е основателен за сумата от
318,32 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 1150,26 лв., този иск следва
да се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено както от ищеца, така и от ответника.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от
процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност за претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за
неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на
разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени
минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лв., като с оглед предмета на делото минималният размер
на адвокатския хонорар е 2142,79 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата). Трябва да се
отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални
размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав,
постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС
вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от
ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от
7
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на СЕС, присъждането на
разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната
наредба и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски
възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. В
конкретния случай не са налице причини за намаляване на изплатения хонорар на адвокат
Л.. Казусът се характеризира с немалка фактическа и правна сложност. Правата на ответната
страна бяха защитени и в две открити заседания. Съобразявайки всички тези обстоятелства,
настоящият съдебен н състав преценява, че на адвокат Л. наистина се следва справедливо
възнаграждение за оказаните услуги, което е именно в размера, фигуриращ в представения
от нея договор за правна защита и съдействие.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 165,45 лв. и в
исковото производство в общ размер на 346,30 лв. На ответника следва на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер на 1243,30 лв. (съобразно отхвърлената част от
исковете).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Т. К. Х., ЕГН **********,
с адрес гр. ***** дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. ******, представлявано ***** - Главен изпълнителен директор и ***** -
Изпълнителен директор, следните суми, които са били предмет на Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 1633 от 19.12.2024г., издадена по ч. гр. д. № 3418/2024г. на
Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 7606,25 лв. - главница, дължима на основание Извлечение от счетоводните книги на
„БАНКА ДСК“ АД за сметка № 17/0000000012421870 от 17.12.2024г. по Договор за
ипотечен кредит от 26.06.2006г. и Допълнително споразумение към него от 29.09.2010г.,
сключени между „Банка ДСК“ АД и Т. К. Х., ЕГН **********, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 18.12.2024 г. до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 12 947,50 лв.
- 819,07 лв. - представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 30.06.2021 г.
до 27.09.2024 г. включително, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 4 616,63 лв.
- 67,69 лв. - представляваща лихва (санкционна) надбавка 3% за периода от 30.06.2021 г. до
28.09.2024 г. включително, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 257,75 лв.
- 230,38 лв. - представляваща законна лихва за периода от 28.09.2024 г. до 16.12.2024г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от
392,17 лв.
- 318,32 лв. - представляваща дължими такси и разноски, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1150,26 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, Т. К. Х., ЕГН **********, с адрес гр. *****, да
заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
******, представлявано ***** - Главен изпълнителен директор и ***** - Изпълнителен
директор, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково
производство, както следва:
8
- сумата от 165,45 лв. – представляваща общ размер на разноските, дължими за
заповедното производство (ч.гр.д. № 3418/2024г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 346,30 лв. – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото
производство (гр. д. № 1229/2025г. на РС – гр. Благоевград).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. ******, представлявано ***** - Главен изпълнителен
директор и ***** - Изпълнителен директор да заплати на Т. К. Х., ЕГН **********, с адрес
гр. ***** сумата от 1243,30 лв., представляваща общ размер на дължимите разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9