Определение по адм. дело №1800/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166 ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172 ал. 5 и ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Предмет на настоящото определение е произнасяне по обективираното в жалбата от Г. П. М., [ЕГН], чрез адв. Г. К. от ВАК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000763/11.07.2025г., издадена от Началник група при ОДМВР Варна, сектор „Пътна полиция“ искане за спиране на предварителното изпълнението на оспорения акт, с който на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171 т. 1 б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водача до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Изложените от оспорващата доводи, обосноваващи поддържаната основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на издадената заповед са следните: Настоява се, че с издадената заповед и нейното предварително изпълнение на оспорващата се причиняват значителни вреди – осуетяват се транспортирането й до работното място, което я лишава от конституционно гарантираното право на труд, както и финансови средства за преживяване.

Процесното искане за спиране на предварителното изпълнение е допустимо. Налице е висящо съдебно производство – адм. дело № 1800/2025 г. на АдмС - Варна, образувано по жалба на Г. П. М. срещу заповедта, с която й е наложена ПАМ, а въпросът за отговорността на М. няма данни да е разрешен към настоящия момент, респ. не е налице отпаднало действие на процесната ПАМ.

Искането обаче следва да се приеме за неоснователно, по следните съображения:

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът следва да прецени в настоящия казус налице ли са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 166 ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК. Според посочената норма, искането може да бъде направено по всяко време на производството по жалбата срещу акта, ако допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Спирането на предварителното изпълнение на административния акт при обжалване на акта осигурява временна защита на лицето, подало жалбата - до окончателното решение на съда за законосъобразността на оспорения акт. В тежест на жалбоподателя е да обоснове и докаже, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще му причини значителни или труднопоправими вреди, които са с такъв интензитет, че да са противопоставими, доминиращи и несъразмерни на преследваната с допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на акта цел. Когато по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на административен акт, се предполага, че законодателят е дал превес на обществения интерес.

В случая с оспорената заповед е приложена ПАМ на основание чл. 171 т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4171169 на 11.07.2025 г. Според заповедта на 11.07.2025 г., около 01:50 ч., в [населено място], по [улица], посока [улица], оспорващата управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], собственост на Г. Д., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test-5000 с фабричен № ARJM-0053, който отчел положителен резултат за Кокаин, като на водача е издаден талон за медицинско изследване № 282418.

Съгласно чл. 172 ал. 6 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се прилагат такива ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. по силата на закона е допуснато предварително изпълнение.

Сочените от оспорващата доводи, за това, че с акта е допуснато разпореждане за предварително изпълнение, което не е в предвидената форма, не обосновават извод за наличие на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Доколкото в случая предварителното изпълнение на процесната заповед е предвидено в закона, не е необходимо обективиране в заповедта на самостоятелно мотивирано разпореждане в този смисъл.

Действително временното отнемане на СУМПС препятства възможността да се управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността и създава значителни затруднения в ежедневието, но те в случая не представляват значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес. Оспорващата не представя никакви доказателства за твърдените от нея в жалбата обстоятелства, че ще бъде осуетена възможността за упражняване на трудовите й задължения. Следва да се посочи и че в АУАН при описание на данните на нарушителя, жалбоподателката не е посочила „длъжност“, което създава основателно съмнение в тезата, че полага труд, респ. че липсата на СУМПС ще затрудни възможността й да се придвижва до работното място. С жалбата не са представени никакви доказателства, че М. полага труд по договор, който предполага нейното придвижване. Следва също така да се посочи, че придвижването с лично управляван автомобил не е единствената възможност на едно лице да стигне до работното си място и това не обуславя извод за наличие на основание за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ.

Относимият въпрос в настоящото производство е доколко твърдяните трудови права на оспорващия са противопоставими на защитените с предварителното изпълнение особено важни държавни или обществени интереси, които са посочени в чл. 1, ал. 2 и чл. 171 ал. 1 ЗДвП, а именно: опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, опазване имуществото на юридическите и физическите лица и осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Правото на живот е неотменно конституционно право, гарантирано в чл. 28 от Конституцията на Република България (КРБ), чиято разпоредба е пряко приложима. Действително, българските граждани имат право на труд и държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право – чл. 48 ал. 1 КРБ, но правото на труд /дори да бяха представени доказателства, че оспорващата полага труд като шофьор/ не може да бъде гарантирано за сметка на нарушаване или възможност за засягане и поставяне в опасност на основното човешко право – правото на живот и физическа неприкосновеност, както и не може да бъде оправдавано с нарушаване на законовата забрана за управляване на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Предвид големия процент на пътно-транспортни произшествия с отнемане на човешки животи именно след употреба на наркотици, в закона съвсем оправдано и закономерно е предвидено защитата на основното човешко благо – правото на живот и на физическа цялост на участниците в пътното движение, да бъде засилена чрез предварително изпълнение на принудителните административни мерки по ЗДвП. Охраняваните в случая обществени отношения, представляват особено важен обществен интерес по смисъла на чл. 60 ал. 1 АПК, във връзка с чл. 166 ал. 4, във връзка ал. 2 АПК.

Оспорващата не представя доказателства за обстоятелства, въз основа на които може да иска спиране на предварителното изпълнение и не доказва, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на принудителната административна мярка би могло да й причини значителна или трудно поправима вреда, което обосновава неоснователност на искането.

Искането за спиране на изпълнението на заповедта следва да се остави без уважение.

На основание чл. 166 ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. П. М., [ЕГН] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 25-0819-000763/11.07.2025г., издадена от Началник група при ОДМВР Варна, сектор „Пътна полиция“.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.