№ 37
гр. Свиленград, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200786 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №1037/2021 от
17.09.2021 година на Зам.директор на Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция Митници, с което на Ф. ЕРД./FIKRI ERDEM/ роден на
********** в Турция,живущ в гр.Истанбул,Турция за нарушение на чл.233,
ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл. 233, ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер
на 31 232,60лв. , на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от Закона за
Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА - Парфюми от
различни марки –общо 2878 броя и тоалетни води от различни марки-общо
645 броя -общо всичко с митническа стойност 31 232,60лв.и са ОТНЕТИ В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -лек автомобил,марка и модел FIAT DOBLO с
рег.№ 34EFK644, с регистрационен талон №946516 ,с шаси
№ZFA26300006U71123 и един брой контактен ключ.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя,който обжалва горе цитираното в законно предвидения за това
срок. Същият в жалбата си до съда оспорва издаденото НП ,като твърди ,че
същото било неправилно и незаконосъобразно без да излага конкретни
1
съображения в тази насока,единствено твърди,че обжалваният акт бил
издаден в противоречие на материалният и процесуалния закон. Оспорва се
извършеното нарушение от наказаното лице,като се твърди,че не били
изяснени всички факти и обстоятелства по случая. Счита още,че наложеното
наказание било незаконосъобразно и несправедливо.В тази връзка моли съда
да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява.В
писмена молба по делото пълномощника на жалбоподателя- адв.Г. сочи,че
размера на глобата бил неправилно определен,съгласно фактури,които е
представил и моли съда да съобрази това обстоятелство и да намали размер на
наложената глоба,а в частта в която е постановено отнемане на превозното
средство моли съда да го отмени.
Претендира присъждане на разноски.Представя списък на разноските.
Административно-наказващият орган /АНО/ - Зам.директор на
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, чрез
процесуалният си представител , оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за
правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено изцяло.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
Претендира присъждане на разноски - юр.възнаграждение.Отправя
възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна :
На 31.07.2021год. около 21,50часа на Митнически пункт Капитан Андреево
на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” от Р.Турция за Р.България
пристигнал лек автомобил марка FIAT DOBLO с рег.№ 34EFK644,
управляван от жалбоподателя,като в автомобила не пътували други лица.
По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявал служебните си
задължения митническия инспектор св. Ив. Д. Д..
Преди предприемане на митническа проверка, св. Ив. Д. Д., приканил
жалбоподателя –водач да обяви и да декларират носените от него стоки –вкл.
2
акцизни такива и валутни ценности и т.н., в отговор на което водача не
декларирал пред митническия служител,че изнася такива.
Св. Ив. Д. Д. заверил информационният лист за контрол на трасе „Входящи
леки автомобили и автобуси” с личния си митнически печат,след което
автомобилът се насочил към трета бариера в посока Р.България.
Преди напускане на територията на МП Капитан Андреево,автомобилът бил
върнат за повторна проверка от старши агент Бойко Маринов –ТД НС
Хасково.
За извършване на проверката било подадено искане ХС -31-1864/31.07.2021г.
за извършване на съвместна проверка,поради което автомобилът бил насочен
за щателна митническа проверка в гаража на вход товарни автомобили.
Превозното средство било съпроводено за пролъчване с рентгенова апаратура
под №40162/31.07.2021г.След извършен контрол не била отбелязана отметка с
подозрение.
На основание чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ митническите служители св.М. Ал. С. и
св.Д. Т. Н.,съвместно със старши агент Бойко Маринов,извършили
митническа проверка на автомобила ибагажа на жалбоподателя,при която
открили недекларирани Парфюми от различни марки –общо 2878 броя и
тоалетни води от различни марки-общо 645 броя .
На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ било поискано лично обяснение от водача
на автомобила,в което собственоръчно жалбоподателя вписал,че не познава
човека от който взел парфюмите. На границата с Румъния щял да го чака
човек .Не знаел,че не следвало да пренася парфюмите,ако знаел нямало да ги
превозва и т.н..
За извършеният физически преглед на лекият автомобил от страна на св. М.
Ал. С. бил съставен протокол за извършена митническа проверка
№1003/31.07.2021г. ,в който били описани откритите вещи и начина им на
откриване и в който било отразено,че вещите предмет на административното
нарушение са собственост на жалбоподателя,който протокол бил подписан ,
от митническият служител посочен по-горе,жалбоподателя , както и от св. Д.
Т. Н..
Описаните по–горе стоки са били иззети с Разписка № №0200153 от
01.08.2021г. и съответно с Приемо-предавателен протокол от 01.08.2021г. са
3
били предадени иззетите стоки на съхранение в ТД Митница Бургас.
С разписка №0200154/01.08.2021г. от жалбоподателя били задържани лек
автомобил,марка и модел FIAT DOBLO с рег.№ 34EFK644, с регистрационен
талон №946516 ,с шаси №ZFA26300006U71123 и един брой контактен ключ и
съответно с Приемо-предавателен протокол от 01.08.2021г. са били предадени
иззетите стоки на съхранение в ТД Митница Бургас.
Видно от приложения към АНПР копие от талон за регистрация на МПС -
същият е собственост на жалбоподателя.
Видът и количеството на процесната стока, както и конкретното място и
начина на укриването на процесните - недекларирани Парфюми от различни
марки –общо 2878 броя и тоалетни води от различни марки-общо 645 броя , в
случая се установяват от показанията на свидетелят М. Ал. С. и от св. Д. Т.
Н., депозирали безпротиворечиви твърдения за тези факти.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване на
деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и
неговия предмет, свидетелят М. Ал. С. пристъпил към съставянето на акт за
установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие
на нарушителя, както и на свидетеля – Д. Т. Н., след приключване на
проверката на дата- вече на 01.08.2021г.
В съставения АУАН № 888/01.08.2021г, актосъставителят М. Ал. С., изложил
подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма,
и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване,
налице са и останалите изискуеми реквизити.
В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения, нарушителя
бил привлечен към административно-наказателна отговорност за деяние,
представляващо „пренесъл стоки, през държавната граница, без знанието и
разрешението на митническите органи”, като същото правно е квалифицирано
с нормата чл. 233, ал.1 от ЗМ – административно-наказателен състав, вписан
и твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/. Съдържимо се в
същия е и надлежно описание на предмета на конкретното нарушение - по
вид и количество, индивидуализиран като– Парфюми от различни марки –
общо 2878 броя и тоалетни води от различни марки-общо 645 броя описани
4
подробно.
АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с
полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от
същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е
инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя не е вписала,че има
възражения по него.
В три дневния срок не е подадено писмено възражение от страна на
жалбоподателя срещу така съставения акт .
Изискана е докладна от св.Ив. Д. Д.,във връзка с първоначалното пропускане
на лекият автомобил управляван от жалбоподателя,като такава е изготвена от
свидетеля и входирана в регистратурата на АНО на 02.08.2021г.
По АНПр е извършена оценка на МПС от вещо лице,включено в списъка за
вещите лица ,като видно от заключението на вещото лице,което съдът
приема за компетентно и безпристрастно дадено ,поради което се кредитира
от съда с доверие – пазарната стойност на лекият автомобил към датата
на констатиране на нарушението е в размер на 34 100,00лева,а
митническата стойността – вещото лице е определило в размер на 33
200,00лева.
Със становище от Комисия по Заповед №ЗТД-1000-567/23.08.2021година на
Директора на ТД Митница Бургас , е определена митническата стойност на
стоката ,предмет на нарушението ,както следва; Парфюми от различни марки
–общо 2878 броя и тоалетни води от различни марки-общо 645 броя или
общо за всички стоки –митническа стойност размер на 31 232,60лева.
Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия,
АНО е издал процесното Наказателно постановление /НП/ №1037/2021 от
17.09.2021 година, с което на Ф. ЕРД./FIKRI ERDEM/ роден на
********** в Турция,живущ в гр.Истанбул,Турция за нарушение на чл.233,
ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл. 233, ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер
на 31 232,60лв. , на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от Закона за
Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА - Парфюми от
различни марки –общо 2878 броя и тоалетни води от различни марки-общо
645 броя -общо всичко с митническа стойност 31 232,60лв.и са ОТНЕТИ В
ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -лек автомобил,марка и модел FIAT DOBLO с
5
рег.№ 34EFK644, с регистрационен талон №946516 ,с шаси
№ZFA26300006U71123 и един брой контактен ключ.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган –чл.233,ал.1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено – на адреса пълномощника на
жалбоподателя /доколкото по АНПр е постъпила молба от адв.Г. с приложено
към нея пълномощно / –на 06.10.2021г.,видно от разписка за връчване на
наказателно постановление приложено по АНПр, която е надлежно датирана
и подписана, с отбелязване за получаването му.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 1091/32-
246841 от 02.08.2021година на Директора на Агенция „Митници”-
Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции ,
Началниците на отдели и т.н. имат право съобразно териториалната си
компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ,респ. доказват
материалната компетентност на АНО по отношение на Началник отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“ към Агенция
Митници, по силата на делегирано от наказващия орган по закон, съгласно на
чл.231 ЗМ, това му правомощие на определени длъжностни лица, в частност
посочената длъжност.
Жалбата срещу процесното НП е подадена в регистратурата на АНО на
07.10.2021г.
Представени от страна на жалбоподателя в съдебно заседание следните
фактури: Фактура № 161 серия А № 132440/31.07.2021 година и Фактура №
162 серия А № 132441/31.07.2021 година, ведно с превод, относно стойността
на процесните стоки,като същите бяха оспорени от страна на представителя
на АНО,като в тази връзка ,съдът е дал възможност на жалбоподателя да
представи оригиналите на същите ,както и да ангажира доказателства
относно истинността им,но такива не бяха ангажирани,въпреки дадената от
съда възможност .
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
6
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена
стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал
насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – М. Ал. С.,Д.
Т. Н. и Ив. Д. Д., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид
липсата на противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно
допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени
средства. Според начина на формиране показанията им се основават на преки,
непосредствени възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко,
първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и
точна конкретика за фактите. Поради това и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги
възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение,
времето на извършването му, като потвърждават пренесянето от страна на
жалбоподателя на влизане в страната ни от Р.Турция; извършването на
митническа проверка на жалбоподателя и намирането на конкретното
количество парфюми и тоалетни води, открити в лекият автомобил в
управляваното от него МПС, доколкото и двамата свидетели установяват
горното,а досежно бездействието и отрицателния факт на недекларирането на
тези превозвани от страна на жалбоподателя стоки, относими са показанията
на М. Ал. С. и Д. Т. Н..
Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства,
приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84
ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги
кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях
факти, а именно осъщественото от обективна страна адм.нарушение ,като
тези представени и приети като доказателство по делото в съдебно заседание
установяват пък собствеността на отнетия автомобил.
Що се отнася до представените в съдебно заседание Фактура № 161 серия А
№ 132440/31.07.2021 година и Фактура № 162 серия А № 132441/31.07.2021
година,съдът намира следното.В правната теория се приема, че фактурата
представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК.
Частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална
7
доказателствена сила, каквато има официалния документ. Частният
свидетелстващ документ има формална доказателствена сила, която обхваща
единствено авторството на документа и изявленията, които се съдържат в
него.При положение, че фактурата не притежава обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостовереното съдържание, тя ще
материализира договор за търговска продажба, само ако установява съгласие
на страните относно предмета и цената на договора. Освен това фактурата
трябва да съдържа основните елементи на договор за продажба.Съдът зачита
този документ като доказателство за извършена продажба само в случаите,
когато той не е оспорен от противната страна. Тъй като съдът не е обвързан с
материалната доказателствена сила на частния документ, при направено
оспорване на верността на съставената фактура, решаващият съд е длъжен да
прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на
всички доказателства по делото . при това положение и доколкото от страна
на жалбоподателя не се представиха оригиналите на оспорените документи и
не се ангажираха доказателства относно верността им,то същите не следва да
се кредитират от съда с доверие,още повече,че нелогично и житейски
необосновано е,ако същите са били налични към посочената в тях дата
/31.07./ , то при извършената митническа проверка да не се представят от
страна на жалбоподателя при откриването на процесната стока.
Съдебният състав кредитира Становището на Комисията, касаещо
стойността на процесните стоки,въпреки оспорването й от страна на
жалбоподателя,който не ангажира надлежни доказателства в проведените от
съда няколко съдебни заседания, оборващи изводите в същата. Въз основа на
последното, се установяват вида и качеството на стоките предмет на
нарушението и митническата стойност на процесните вещи на основание
чл.74 парграф 3 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета въз основа на наличните данни на митническата територия на съюза.в
размер на 31 232,60лева. Същата е приобщена към доказателствения
материал, в хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред
– чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Поради това и липсата на обратни
доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна, независимо от
резервите си по отношение на външната й форма и реквизитите, начина на
подреждане на изложението и изводите.
С доверие се възприе и заключението по извършената оценителна –
8
експертиза, назначена във фазата развила се пред АНО. Въз основа на
последната, се установяват пазарната стойност на лекият автомобил към
датата на констатиране на нарушението ,което вещото лице е определило в
размер на 34 100,00лева,а митническата стойността вещото лице е
определило в размер на 33 200,00лева. Същата е приобщена към
доказателствения материал, в хода на съдебното производство, по съответния
процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от
експерт - специалист с необходимата квалификация, обективира
необходимите данни ползвани за оценката и фактически констатации,
липсват индиции за предубеденост. Поради това и липсата на обратни
доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна, независимо от
резервите си по отношение на външната й форма и реквизитите, начина на
подреждане на изложението и изводите.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира същата за неоснователна, за което се
излагат следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът след
служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не
констатира недостатъци, както и допуснати процесуални нарушения във
фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия
орган.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а”
от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231
9
от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се
съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през
държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление,
се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху
митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията
на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна
граница , което е практически невъзможно, а вътре в територията на
Република България.
Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение, неговият извършител и предметът на
нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на
спорните факти, което в настоящия случай е сторено. Т.е. обжалваното НП е
правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния
закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета
от АНО, която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в
обстоятелствената част на Акта.
Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода
на съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение, във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
От показания на разпитаните по делото свидетели – М. Ал. С. и Д. Т. Н.
10
(митнически служители, осъществили митнически контрол и последвалата
митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че
на 31.07.2021 година около 21.50 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан
Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”
на път от Република Турция за Р.България жалбоподателят е преносил през
държавната граница стоки, а именно процесните парфюми и тоалетни води .
Последните несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието
„стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която
т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на
понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към
митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и
недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или
хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според
българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт,
произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в
зависимост от техните вкусове и предпочитания.
С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети –
парфюми и тоалетни води , както вече бе посочено.
Същите, установи се, жалбоподателят не е обявил и декларирал в
момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито
писмено. Точно обратното, стоките са били открити в превозното средство,
което е управлявал жалбоподателят, като реалното им наличие там и
разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните
органи и извършената от тях митническа - физическа проверка след
връщането за повторна проверка. А последното фактическо обстоятелство е
категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на
митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия
на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на
носените стоки, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните
доказателства (показанията на свидетелите М. Ал. С. и Д. Т. Н.,както и от
показанията на св.Ив. Д. Д.), субсумира и липсата на дадено надлежно
разрешение от тези компетентни органи, последица именно поради
11
отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на митническата
територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели – М. Ал.
С. , Д. Т. Н. и Ив. Д. Д., са формирали непосредствени възприятия относно
разкриването на стоките и намирането им, както и тяхното количество. Иначе
казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с
писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на
процесните парфюми и тоалетни води в държане и фактическата власт на
жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е
реализирано и тяхното пренасяне през нея, но без знанието и разрешението на
митническите органи.
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от
състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е
фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на
Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ.
излизащи/износ от митническата територия на Република България.
Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от
жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия
състав на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда)
и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в
пренасяне през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, по вид
конкретно – Парфюми от различни марки –общо 2878 броя и тоалетни води
от различни марки-общо 645 броя , без знанието и разрешението на
митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е
обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи,
конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната,
съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като
проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол.
А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на
внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото
пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането
на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено.
12
Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно
задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като
действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос,
така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната
разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са
с директно действие след присъединяването на Република България към
Европейския съюз (ЕС).
Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени
условия писмено или устно деклариране. Легална дефиниция на понятието
„деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета
от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на
Общността, като това правно действие се свързва със задължителното
прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране”
е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини,
желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.”.
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката,
дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази
връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за
деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в
частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от
цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното
нарушение. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема
форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то
налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя по
отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по
надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически
органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването
на стоките на територията на страната.
След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е
консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер
13
и количество.
В Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно
установяване на режима на Общността за митнически
освобождавания се определят случаите, в които поради особени
обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове при допускане за
свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки извън
митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани от вносни
сборове са посочени в 29 отделни дяла, между тях са: имущество, внасяно
във връзка с встъпване в брак; лично имущество, придобито по наследство;
домакинско имущество за обзавеждане на жилище, което не е основно;
принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване на
ученици и студенти; пратки с незначителна стойност; пратки, изпращани от
едно частно лице до друго; дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно
във връзка с преместване на предприятие от трета страна в Общността;
продукти, получени от дейността на селскостопански производители от
Общността в имоти, разположени в трети страни; семена, торове и продукти
за обработка на почвата и растенията, внасяни от селскостопански
производители от трета страна за използване в имоти в зони, граничещи с
тази страна; стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници (дял 11);
предмети с образователен, научен и културен характер, научни
инструменти и апарати; и др.
Обектите – предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени към
стоките в дял 11, отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж на
пътниците. Чл. 47 от посочения Регламент (ЕИО) № 918/83 сочи, че за
освобождаване по този дял се разрешава на всеки пътник, когато обща
стойност на стоките е до 45 евро.
Според разпоредбита на чл.41 от Регламент №1186/2009 на Съвета за
установяване на система на Общността за митнически
освобождавания,стоките , съдържащи се в личния багаж на пътниците,
идващи от трети държави ,се допускат без да се облагат с вносно мито при
условие,че подобен внос е освободен от данък добавена стойност
/ДДС/,съгласно разпоредбите на националното законодателство
В идентичен смисъл е и националното законодателство - чл. 58, ал. 4 от
ЗДДС сочи, че вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който
14
няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове
съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с
Правилника за прилагане на закона и съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения
Правилник паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС за стоки, различни от
стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена
стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или
равностойността им в левове.
По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2
юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността, „нетърговски стоки” са: стоки, които в отделни случаи се
оформят за даден митнически режим и чийто характер и количество показват,
че са предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите
или лицата, които ги носят или които явно са предназначени за подарък.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките -
предмет на нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране.
Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе
тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите
органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да
било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали
това лице е било приканено от митническите служители да декларира
намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки. Категоричен и
закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и правният
извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя и предвид факта, че
стоките са открити в управлявания от него автомобил, липсва каквото и да е
основание да се изключи държането им от негова страна към момента на
пресичането на границата и влизането му в Република България.
Изпълнителното деяние на пренасяне, като една от съставомерните
форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото
въвеждане на стоките - в случая - Парфюми от различни марки –общо 2878
15
броя и тоалетни води от различни марки-общо 645 броя , на митническата
територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този
начин и ги пренася , като последното не изисква непременно непрекъснато
чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е
установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на
информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на
знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в
страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва
да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за
това нарушение.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира
за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До
същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и
следва да бъде споделен.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – Парфюми от различни марки –общо 2878 броя и тоалетни
води от различни марки-общо 645 броя .
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за
което се налага от факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването
на обществено опасните последици - укриването на информация на
митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото
задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно
съзнателно и със знанието за обществено опасния характер на деятелността
си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол.
Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият
е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и
задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, с оглед
16
публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на
няколко езика, включително български, с местоположение, изключващо
пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според
създадената инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради
изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен
извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Митническата стойност на стоката, предмет на процесното митническо
нарушение е определена по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване
на Митнически кодекс на Съюза. Поради липса на доказателства за
договорната стойност (първичен метод), т.е. действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост, стойността е определена по вторичния метод, посочен в чл. 74,
§ 3, а именно: митническата стойност се определи въз основа на наличните
данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от
следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение
за митата и търговията, член VII от Общото споразумение за митата и
търговията и глава ІІІ на дял ІІ от посочения Регламент. Стойността е
определена от митническите органи в размер на сумата 31 232,60 лв. - общо
за цялото количество, според представеното заключение на комисията,което
както се посочи по горе се възприе от съда като компетентно и
безпристрастно дадено,поради което се кредитира от съда с доверие. При
липса на обратни или други доказателства/по изложените по горе доводи
защо съдът не кредитира представените от страна на жалбоподателя фактури/,
събрани в хода на настоящото производство, установяващи друга различна
цена в т.ч. и доказване на такава на придобиване (покупно-продажна цена),
Съдът възприе посочената от комисията стойност, т.е. не намери основания
да не бъде приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно
определена.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от
митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно чл. 233, ал. 6 от
17
същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер от 100 % от митническата стойност на
недекларираните стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е
правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27
от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за
преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи
и отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретно количество и
видове на контрабандно пренесените стоки –голямо, което обстоятелство
безспорно е оттегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, извън това за пренасянето на стоките да не
е бил използван тайник или друг специален начин, се установиха липсата на
данни в кориците на делото за други нарушения, материалното му положение
и т.н. Не се констатира обществената опасност на деянието и на дееца да са
завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест,
очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при
спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и
справедливо - съответно по тежестта си на извършеното би било
индивидуализиране на наказанието в минимален размер, в който именно е и
наложената „Глоба” – формирана от 100% от митническата стойност на
стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на
индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав НЕ разкрива характеристиките на маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се
касае за формално нарушение - на просто извършване и предвид
количеството на стоките, следва да се отчите за завишаващо обществената
18
опасност на конкретното нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент
отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от
конкретната простъпка – административно наказателна, с оглед действащия
режим на митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със
засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните,
фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата
преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни
съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно
нарушение.
НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
НП в частта му по пункт 3, касаеща постановената репресивна мярка
„отнемане в полза на Държавата” на превозното средство, което е послужило
за превозване на стоките - предмет на митническа контрабанда, а именно: лек
автомобил,марка и модел Audi A4 с рег.№ Х 1544 КT, с шаси
№.WAUZZZ8E52A117469 регистрационен талон№********* и един брой
контактен ключ, следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Настоящата инстанция намира, че изграждането на обоснован извод относно
правилността и законосъобразността на обжалваното НП в частта му относно
отнемането на МПС се предопределя от следното условие –коя от визираните
19
стойности митническа или пазарна следва да бъде меродавна, както на
пътното превозно средство (ППС), така и на стоките - предмет на
нарушението и от тук съпоставката на стойността на предмета на
нарушението със стойността на МПС.
Както вече бе посочено съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ,
превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или
пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в
полза на Държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им
явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.
В закона не е посочен критерия за остойностяване на тези две стойности при
преценка налице ли е явно несъответствие между двете. Изхождайки от чл.
233, ал. 1 от ЗМ където митническата стойност е ръководеща за определяне
размера на наказанието, то обективен критерии за преценка би се явила
именно тя (Решение № 96 от 21.02.2019 година по КАНД № 1266/2018 година
на Административен съд – Хасково).
Преценката на Съда за наличие или липса на явно несъответствие обаче,
следва да е винаги конкретна, предвид спецификата на всеки отделен случай и
не следва да изхожда само от наличието или не на двукратно превишаване на
едната спрямо другата, а като се изхожда и от размера на всяка една стойност
поотделно, но и размера на съответното превишение, ако разбира се такова е
налице.
Ръководна за митническия орган е единствено „митническата стойност” на
дадена стока, а не застрахователната или пазарната такава.
Следва да се посочи, че стойността, която определя органът на стоките -
предмет на нарушението, също е митническата им такава, а не
застрахователна или пазарна. Само тези две равностойни по съществото си
оценъчни стойности могат да се сравняват при преценяване дали е налице
явно несъответствие между тях.
Съпоставяйки тези две стойности – безспорната митническата стойност на
стоките 31 232,60 лева с митническата стойност на ППС, послужило за
превоза им – 33 200,00 лева съгласно заключението на вещото лице в
административното производство, то се установява, че митническата
стойност на ППС е малко по-висока от митническата стойност на стоките, а
именно: разликата е 1967,40, лева,поради което следва да се приеме,че в
20
случая не е налице явно несъответствие между двете конкуриращи се
стойности - тази на стоките, и тази на отнетото МПС, поради което Съдът
намира, че подлежи на отнемане процесното МПС.
Т.е. правилно и унисон с разпоредбата на ал. 8 на чл. 233 от ЗМ е отнет в
полза на Държавата лекият автомобил,марка и модел FIAT DOBLO с рег.№
34EFK644, с регистрационен талон №946516 ,с шаси №ZFA26300006U71123
и един брой контактен ключ
Предвид обжалваното НП и в тази част следва да бъде потвърдено .
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК.
По делото се претендират и от двете страни разноски,като от АНО се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,а от страна на
жалбоподателят се претендира присъждане на разноски за адвокат в размер
на 1500лева.
С оглед изхода на делото,съдът намира основателно искането, направено от
страна на АНО, за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на
80 лв.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е
предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в съдебно заседание, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер ,съдът намира за справедлив и
съразмерен.
21
Следва в тежест на жалбоподателя да се възложат направените от съда
разноски за заплащане на пътните разноски за явяване на свидетел в съдебно
заседание,а именно в размер на 116лева,доколкото посочената сума е
заплатена от БС на съда ,както и 5лева в случай на служебно издаване на
ИЛ.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законносъобразно Наказателно
постановление /НП/ №1037/2021 от 17.09.2021 година на Зам.директор на
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на
Ф. ЕРД./FIKRI ERDEM/ роден на ********** в Турция,живущ в
гр.Истанбул,Турция за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ
/ на основание чл. 233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 31 232,60лв. , на
основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В
ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА - Парфюми от различни марки –общо 2878 броя
и тоалетни води от различни марки-общо 645 броя -общо всичко с
митническа стойност 31 232,60лв.и са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА -лек автомобил,марка и модел FIAT DOBLO с рег.№
34EFK644, с регистрационен талон №946516 ,с шаси №ZFA26300006U71123
и един брой контактен ключ.
ОСЪЖДА жалбоподателят Ф. ЕРД./FIKRI ERDEM/ роден на
********** в Турция,живущ в гр.Истанбул,Турция ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Свиленград сумата в размер на
116,00лв. (сто и шестнадесет лева) , представляващи пътни разноски на
свидетел, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на
Изпълнителен лист.
ОСЪЖДА жалбоподателят Ф. ЕРД./FIKRI ERDEM/ роден на
********** в Турция,живущ в гр.Истанбул,Турция ДА ЗАПЛАТИ на
АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” сумата в размер на 80,00лв. (осемдесет лева),
представляващи извършени разноски по осъществена юрисконсултска
защита.
22
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
23