№ 4604
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА Д.
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА Д. Административно
наказателно дело № 20211110216565 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните надушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на К. Т. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес:
обл. Перник, ул. „Първа“ № 95а, срещу наказателно постановление № 267 от
02.11.2021 г., издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Националното тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ) – гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата (ЗП).
В жалбата е изразено несъгласие с твърдението за извършено
административно нарушение, като се твърди, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и необосновано. Навежда се, че в обстоятелствената му
част не било посочено в какво качество жалбоподателят е санкциониран –
като собственик или ползвател на управлявания автомобил.
Местоположението на контролното устройство, посочено в НП, се намирало в
границите на населеното място – гр. София, предвид което не попадало в
1
пътната мрежа, за която се дължи тол такса. Същевременно, в НП липсвало
отбелязване че към 07:27 часа на 23.08.2021 г. наказаното лице е управлявало
процесното ППС. Релевиран е и довод за липса на конкретно посочване на
сегмента от пътя, за който се събира такса за изминато разстояние с оглед
извършването на преценка дали посочения пътен участък попада в списъка на
републиканските пътища, издаден от Министерския съвет. На последно място
жалбоподателят се е позовал на липсата на мотиви за негативната оценка на
критерия „маловажност“ на процесния случай.
Административнонаказаното лице, инициирало настоящото
производство, в което има качеството на въззивник, редовно уведомен, не се
явява лично. За него се явява надлежно упълномощен процесуален
представител – адв. А. от САК, който моли жалбата да бъде уважена като се
отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира да му бъдат
присъдени разноски, за които представя списък, и при преповтаряне на
защитната теза, залегнала в жалбата, изразява становище по същество в
депозирани по делото писмени бележки.
Административнонаказващият орган в качеството му на въззиваема
страна-началникът на отдел в НТУ към АПИ – гр. София, редовно призован,
се представлява от юрисконсулт Данков. В съдебно заседание процесуалният
представител пледира за оставяне на жалбата без уважение, респективно
потвърждаване на издаденото наказателно постановление, и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Доводи в подкрепа на
становището си за законосъобразното издаване на НП инкорпорира в писмено
становище, представено по делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 23.08.2021 г. в 12:19 часа, като водач на пътно превозно средство
марка Рено модел Премиум с peг. № СВ 6864 СА от вида „специален
автомобил“, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона,
жалбоподателят К. Т. Л. пристигнал на граничен контролно-пропускателен
пункт „Кулата“ в направление излизане от територията на Република
България. След извършена проверка от страна контролните органи било
установено, че в 07:27 часа на същия ден горепосоченото пътно превозно
2
средство, попадащо в категорията на ППС, за които се дължи такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ЗП, е било заснето да се движи по път № А-6 без да е заплатена
дължимата за него пътна такса. Нарушението е извършено в отсечката от
пътен участък км 50 + 427 на път № А-6, за който се събира такса за изминато
разстояние - тол такса, съгласно Приложението към т. 1 на Решение № 101 на
Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние -
тол такса.
От извършена справка в Електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП било установено, че управляваното ППС е с
обща техническа допустима максимална маса над 12 тона с 4 на брой оси и
съответно при движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за него е дължима такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от ЗП. В хода на
административната процедура било установено, че едва на по-късен етап (в
08:27 часа на същия ден) за ППС е била закупена маршрутна карта с №
21082361711313 за дата 23.08.2021 г., но същата не включвала правото на
преминаване пред сегмента, в границите на който се намирало контролно
устройство с идентификатор № 10181. При спирането на граничния
контролно-пропускателен пункт митническите служители разяснили на
водача правото му да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, с
което да бъде освободен от административнонаказателна отговорност за
използването на републиканската пътна мрежа без заплатена тол такса, както
и за правото му да заплати максимална такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. След
консултация по телефона жалбоподателят възприел втория подход, но
въпреки това срещу него било образувано административнонаказателно
производство по доклада, генериран от електронната система на АПИ. Така
след като старши инспектор Е. Ц. в отдел „ПТРР“, териториална дирекция
„ПТТР“ към Агенция „Митници“ установила самоличността на
жалбоподателя, съставила срещу него АУАН № 267/23.08.2021 г. за
нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП в присъствието на един свидетел и на
нарушителя, което се установява от положените от тях подписи.
Жалбоподателят изложил писмени обяснения срещу акта, в които описал
представените му от митническите служители варианти и съответно –
действията му по плащане на максимална тол такса, което се кумулира с
издаването на АУАН срещу него.
3
Въз основа на акта и при сходно описание на нарушението и неговата
правна квалификация, на 02.11.2021 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление от началника на отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с
което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева за нарушение на
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св. Е. Ц. и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, на
които съдът се доверява изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът дава вяра на показанията на св. Ц., тъй като същите подробно и
последователно изясняват фактите по установяване на нарушението, а
същевременно гласните доказателства са непротиворечиви и достоверни,
подкрепени от останалия доказателствен материал, събран по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН
давностни срокове, от материално компетентни за това административни
органи. В подкрепа на това виждане е чл. 56, ал. 2, която делегира на
длъжностните лица от Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Агенция
„Митници“ прерогативите по съставяне на актове за установяване на
нарушения, извършени по републиканските пътища. В р. I, т. 1 от Заповед №
ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 г. е отредено именно служителите на отдел
„Пътни такси и разрешителен режим“ в териториална дирекция
4
„Югозападна“ на Агенция „Митници“ да съставят актове за нарушения по чл.
179, ал. 3 и 3а от ЗДвП. Що се касае до издателя на процесното наказателно
постановление, компетентността му произтича от чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП, в
който е предвидена издаването на НП за нарушения, извършени на пътищата
от републиканската пътна мрежа, да се осъществява от упълномощени
длъжностни лица от Агенция „Митници“, определени от страна на
председателя на управителния съвет на Агенцията. В този смисъл, относими
са приложените по делото заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г. за назначаване
на наказващия орган на длъжност „началник отдел“ в „контрол и
правоприлагане“ при Националното ТОЛ управление, както и заповед № РД-
11-167/08.02.2021 г., с която лицето е пряко оправомощено от председателя на
УС на Агенцията да издава НП на физически и юридически лица въз основа
на съставени актове за установяване на административни нарушения по чл.
179, ал. 3-4в от ЗДвП (р. I, т. 1 от заповедта).
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице пълно
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
законовите разпоредби, които са нарушени, съобразно съгласно изискванията
на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна,
по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП повелява тол таксата да се заплаща
от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние
между две точки. Тол таксите се диференцират в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му
характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като
заплащането на такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
5
средства по чл. 10б, ал. 3, дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя
за всеки отделен път или пътен участък.
Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице (по аргумент от чл. 139, ал. 7 от ЗДвП). Доколкото по делото не се
установи трето лице (собственик на процесното МПС) да е заплатило
предварително пътна такса за осъществявания превоз, съдът приема, че
такова задължение е имало санкционираното лице като водач на пътно
превозно средство с обща технически допустима максимална маса на 3,5
тона, което е било приведено в движение по съответния републикански пътен
участък. Нарушението на това регламентирано от закона действие е
установено въз основа на доклад от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него
изображения във вид на снимков материал, по аргумент от чл. 189е, ал. 8 от
ЗДвП, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства
относно пътното превозно средство, регистрационния му номер, часа и
мястото на движение по участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.
Следва да се приеме за обективно установено обстоятелството, че при
преминаване на процесното пътно превозно средство през контролно
устройство, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси, същата е регистрирала нарушение, извършено от пътно превозно
6
средство марка „Рено“, модел „Премиум“ с peг. № СВ 6864 СА от вида
„специален автомобил“, с обща техническа допустима максимална маса над
12 тона, тъй като за него нямало получена маршрутна карта и не били
заплатени дължимите пътни такси. Това се потвърждава от приложената по
делото справка от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователни наведените в жалбата доводи, засягащи
нейната законосъобразност. Мястото на извършване на нарушението е
индивидуализирано по достатъчно описателен начин, който е годен да породи
в съзнанието на наказаното лице представа за конкретното деяние, което е
извършил. Несъстоятелно е виждането, че в НП не е посочено в какво
качество е санкционирано лицето – като собственик на МПС или само като
негов ползвател, доколкото е използвана формулировката „ППП (…),
управлявано от г-н Л.“. Същото предполага единствено ползването на
превозното средство от страна на водача, което в хода на съдебното следствие
по настоящото дело беше допълнително подкрепено от събраните
доказателства – извлечението от електронната система за нарушения, където
ясно е посочен собственикът, както и депозираната по делото молба от
„АЛЕКСА 75“ ЕООД, в която декларативно е заявено, че на процесната дата
не е издаван пътен лист или командировъчна заповед от страна на
юридическото лице за съответния автомобил.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целял настъпването на същите, доколкото е съзнавал, че към момента на
предприемане на управление на МПС по определения маршрут не е извършил
необходимите действия по заплащане на дължимата пътна такса.
В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидено за на водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва, да се налага глоба в размер 1800 лв.
Същата е в абсолютно определен от закона размер и няма законова
7
възможност за нейното намаляване.
Въпреки горните изводи, до които съдът достигна, следва да се отчете
обстоятелството, че деянието се отличава с всички особености,
характеризиращи го като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на конкретния случай е с
оглед неговата законосъобразност и същата подлежи на съдебен контрол.
Според чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като вместо това
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено съответното административно наказание.
Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция
съгласно чл. 93, т. 9 от НК – касае се за случай, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните си
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. На първо място, по делото не бяха събрани
доказателства за повторност в извършването на конкретното нарушение,
съответно личността на извършителя не би могла да се характеризира със
завишена степен на опасност за обществената сигурност. Същевременно,
спрямо конкретиката на настоящия случай, не може да се сподели изводът, че
обществените отношения – обект на посегателство с осъществяването състава
на процесното правонарушение, са били засегнати в степен, която да
обуслови нуждата от налагане на административно наказание. Задължението
за заплащане на пътна тол такса е свързано със събиране на средства с целево
предназначение, изразяващо се във финансирането на проекти по изграждане,
поддръжка и ремонт на пътната инфраструктура в страната. Не може да се
приеме, че с действията си нарушителят е ощетил държавния бюджет, тъй
като неплащането на съответната тол такса за използване на републиканския
пътен участък (което временно е причинило имуществена вреда, която
впрочем не следва да се приема за съставомерна) е било санирано
непосредствено след установяване на нарушението – издадената от Агенция
„Митници“ към МФ квитанция, находяща се на л. 27 от делото, удостоверява,
че веднага след пристигането си на ГКПП „Кулата“ лицето е заплатило
максимална такса в размер на 167.00 лв., която възможност му е предоставена
8
от разпоредбата на чл. 10б, ал. 5 от ЗП. Друга ясна индикация за
незначителността на вредните последици от деянието се свързва с факта, че в
08:27 часа (само час след заснемането му с контролното устройство)
жалбоподателят, в качеството си на водач на ППС, е предприел действия по
издаване на маршрутна карта – такава е налична на л. 28 от делото с №
21082361711313/23.08.2021 г., като в нея е отразено пътуване по маршрута гр.
София – ГКПП „Кулата“, за което е заплатена тол такса в размер на 27.76 лв.
Последното потвърждава виждането, възприето от съда, че с последващите си
действия нарушителят е неутрализирал вредоносния резултат, с който
действията му биха могли да се асоциират.
Обобщавайки гореизложеното съдът счита, че макар и формално
жалбоподателят да е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, същото се отличава със значително по-
ниска степен на обществена опасност от други сходни случаи на
административни нарушения от същия вид, поради което представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК.
Предвид изложеното, съдът намира за обосновано и необходимо да се
възползва от правомощието си по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, дадено му с
измененията на нормативния акт, обн. ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г., като отмени наказателното постановление и с решението си
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява основателна,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено, а в контекста на гореизложеното нарушителят бъде предупреден за
последствията от повторно извършване на административно нарушение от
съответния вид.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, като
своевременно претендира такива и представя доказателства за тяхното
изплащане, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на въззивника адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
9
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 4 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 267 от 02.11.2021 г., издадено
от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на К. Т. Л. с ЕГН ********** на
основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на К. Т. Л. с
ЕГН ********** на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН сумата от 300 /триста/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК –пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10