Решение по адм. дело №2947/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е след като с Решение № 12877/27.11.2024 г., постановено по административно дело № 4838/2024 г. по описа на Върховен административен съд е отменено Решение № 1740/11.12.2023 г., постановено по административно дело № 139/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, а делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав.

Подадена е жалба от М. Д. И. от [населено място] против РА № Р-03000321004215-091-001/09.08.2022 г., в частта, в която е потвърден с Решение № 228/05.12.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Варна, касаеща установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер от 24 475,92 лв. (главница) и 6870,71 лв. (лихви).

При новото разглеждане на делото жалбоподателката, представлявана от адв. Ж. А. от АК-Варна, поддържа жалбата, като излага подробни доводи защо счита, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран и постановен в нарушение на процесуалните правила. Пледира за неговата отмяна в представено писмено становище, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от адв. Ж. А. от АК-Варна, която поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът- Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, при наличие на интерес от обжалване, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Ревизионен акт № Р-03000321004215-091-001/09.08.2022 г., в частта в която е потвърден с Решение № 228/05.12.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Варна, касаеща установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер от 24 475,92 лв. (главница) и 6 870,71 лв. (лихви).

Настоящото производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321004215-020-001/26.07.2021 г. (л.7 от адм. преписка), изменена със Заповеди № 03000321004215-020- 002/05.11.2021 г. (л.7-8 от адм. преписка); № Р-03000321004215-020-003/09.12.2021 г. (л.11-12 от адм. преписка), № Р-03000321004215-020-004/23.12.2021 г. (л.14-16 от адм. преписка) и № Р-03000321004215-020-005/29.03.2022 г., издадени от компетентен орган по приходите - началник сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна. По този начин е възложено извършването на ревизия на И. за установяване задълженията й за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периоди от 01.01.2015 г. до 31.112020 г., и годишен и авансов данък на ЕТ по същия закон за периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-03000321004215-092-001/19.05.2022 г. (л. 563-596 от адм. преписка). Срещу РД е подадено възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на РА № Р-03000321004215-091-001/09.08.2022 г., с който на И. са били установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 и чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. В хода на обжалването по административен ред, органът по чл. 152, ал. 2 от ДОПК е отменил РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48, ал. 1 и е потвърдил РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателката е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, с постоянен адрес в [населено място]. Установено е, че И. не е регистрирана като ЕТ. За ревизирания период не е подавала декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.

В хода на ревизията с Протокол № 1197038/05.04.2022 г. (л.453 от адм. преписка) и № 1197043/28.04.2022 г. (л.468 от адм. преписка) са присъединени документи от приключили производства спрямо съпруга на И. - Д. И., включително и доклад за извършена оценителна експертиза № 9821-91/26.04.2022 (л.454-456 от адм. преписка).

След анализ на събраните документи, органите по приходите са извършили съпоставка за ревизирания период на притежаваното имущество, направените разходи и получените доходи по години от ревизираното лице и са установили превишение на извършените разходи над получените доходи. Установено е също така, че съпрузите са извършвали покупка и продажба на МПС, които в последствие са продавали на различни лица, като за някой от автомобилите продажната цена е била силно занижена.

Горепосоченото е квалифицирано от ревизиращите органи, като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК за физическото лице, а именно: т. 1 – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т. 2 - данни за укрити приходи или доходи.

С Уведомления от 04.04.2022 г. (л.345 от адм. преписка), на основание чл. 124, aл. 1 от ДОПК, лицето е уведомено, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 01.01.2016 г. – 31.12.2020 г., ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. До ревизираното лице е изпратено и Уведомление по чл.17. ал.1, т.2 от ДОПК от 04.04.2022 г. (л.343 от адм. преписка) и ИПДПОЗЛ от 14.12.2021 г. (л.327 от адм. преписка), с което са изискани декларации за имущественото състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. От ревизираното лице в ТД на НАП-Варна не е представен нито един документ и/или обяснение относно дейността на ЕТ, а в частта за физическо лице са представени писмени обяснения (л.324 от адм. преписка).

Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, органите по приходите са приели, че покупката и последвалата продажба на МПС – семейна имуществена общност представлява извършване на търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1 т.1 от ТЗ. Въз основа на горната констатация са приели, че И. следва да бъде обложена с данък по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, където е посочено, че ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.

В хода на ревизията е установено, че в периода до 01.01.2015 г. семейството е извършило разпоредителни сделки с 20 бр. МПС, които не попадат в ревизирания период. За периода 2016 г. – 2019 г. извършените сделки са 18 на брой. За седем от автомобилите, органите по приходите са приели, че са продадени на цена, значително по-ниска от покупната или застрахователна стойност. Това са: „Фолкваген Битъл“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 9000 лв.; „Порше Бокстер“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 3000 лв.; „Шевролет Камаро“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 1500 лв.; „Фолкваген Шаран“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 3000 лв.; „Субару Аутбек“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 7000 лв.; „Фиат 500“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 2000 лв. и „Додж Челенджер“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 5000 лв.

За определяне на данъчната основа за облагане с дължими данъци по реда на ЗДДФЛ, с Протокол № 1197043/28.04.2022 г. (л.468 от адм. преписка) е приобщен доклад от извършена експертиза, със следната задача: да се определи пазарна цена към датата на продажбата на изброените автомобили.

Експертът, назначен в хода на ревизионното производство, е определил пазарна цена на процесните МПС, както следва:

„Фолксваген Битъл“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 33500 лв.; „Порше Бокстер“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 17700 лв.; „Шевролет Камаро“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 28900 лв.; „Фолксваген Шаран“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 45800 лв.; „Субару Аутбек“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 52300 лв.; „Фиат 500“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 22300 лв. и „Додж Чалънджър“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 48100 лв.

За останалите МПС, продадени през ревизирания период, органите по приходите са възприели цените, посочени в представените договори за покупко-продажба.

След анализ по реда на ал. 2, чл. 122 от ДОПК на относимите към ревизираното лице обстоятелства по периоди, органите по приходите са определили данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 4 от ДОПК, като разлика между приходи и разходи (отчетна стойност) и платени задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, както следва:

За 2016 г. 26 726,01 лв., формирана от продажбата на „БМВ 535 И“ с рег.№ ******* и „Фолксваген Битъл“, рег. № [рег. номер].

За 2017 г. 27 829,40 лв., формирана от продажбата на „БМВ 335Д“ с рег.№ [рег. номер], „Фолксваген Шаран“, рег. № [рег. номер], „Харлей дейвидсън“ с рег.№ ******, „Шевролет Камаро“, рег. № [рег. номер] и „Порше Бокстер“, рег.№ [рег. номер].

За 2019 г. 60 853,27 лв., формирана от продажбата на „Тойота ФРС“ с рег.№ [рег. номер], „Фиат 500“, рег.№ [рег. номер], „Субару Аутбек“, рег.№ [рег. номер], „БМВ Х5“, рег.№ [рег. номер], „Додж Челенджер“, рег.№ [рег. номер] и „Фиат 500“ рег.№ [рег. номер].

За 2020 г. 14464,16 лв., формирана от продажбата на „Субару Легаци“ с рег.№ [рег. номер], „Фиат 500“ с рег.№ [рег. номер], „Фиат 500“ с рег.№ [рег. номер], „Фиат 500“ с рег.№ [рег. номер] и „Тойота ФЖ Крюйзер“ с рег.№ [рег. номер].

В хода на съдебното производство, съобразно указанията на ВАС, според които при новото разглеждане на делото, съдебният състав следва да възложи нова оценителна експертиза, при която вещото лице изпълни поставената му задача при приложение на нормативно регламентираните методи за определяне на пазарни цени с § 1, т. 10 ДР на ДОПК и съобразно разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, бяха назначени и приобщени съдебно-оценителна и съдебно-счетоводна експертизи.

Задачата на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза е поставена от съда в следния смисъл: След запознаване с материалите по делото и извършване на сравнителен анализ, и съобразно Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините на прилагане на методите за определяне на пазарните цени, експертът да даде заключение за пазарната цена на процесните 7 на брой автомобила към датата на тяхната продажба, като при изпълнение следва да приложи нормативно регламентираните методи за определяне на пазарни цени с § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, при спазване на изискванията и правилата, посочени в чл. 5, чл. 7 и чл. 9 на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени - въз основа на реално сключени сделки, за които да се посочат съответните данни и при възможност приложат договорите за покупко-продажба, с които сделките са изповядани. Също така, в случай че се установят съществени различия между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, при прилагане на съответния метод, на вещото лице е поставена задача да извърши корекции на резултатите от неконтролираната сделка, с цел постигане в достатъчна степен на съпоставимост между сравняваните сделки. В зависимост от приложения метод за оценка, корекциите по чл. 11 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. да бъдат извършени при спазване на разпоредбите на чл. 20, чл. 27 и чл. 33 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Третата поставена от съда задача е в заключението си експертът изрично да посочи: анализираните неконтролирани сделки, методологията използвана за изготвяне на оценката, като в случай че това се окаже невъзможно – да посочи конкретните причини; на какво се дължат разликите в оценките по СОЕ и по експертизата, изготвена в хода на ревизионното производство.

Първоначалното заключение по съдебно-оценителната експертиза, изготвено от вещото лице инж. А. Я. е оспорено от страните и не се кредитира от съда, тъй като експертът е определил пазарната цена на процесните автомобили по офертни цени от обяви в сайтове за продажба на автомобили втора употреба. Според обясненията на експерта в съдебно заседание е нямало техническа възможност да изготви заключението си във вида, в който е определен от съда. Посочва, че например лек автомобил „Фолксваген Битъл“ е много рядък автомобил, тъй като е конструиран за Америка и го няма в Европа, и за да се изпълни задачата, както е поставена от съда, е необходимо на територията на Република България да има продадени от него повече от един автомобил. Обяснява, че е ходил при нотариуси и те са му обяснили, че за периодите, в които са извършените сделките с автомобили по делото (2016 г. и следващите), не се поддържа архив и не се пазят документите по изповяданите сделки. Сделките, които е възможно да бъдат открити са от последните години, но за лек автомобил „Фолксваген Битъл“ например, сделките са от различна година, респективно автомобилът няма да е със същите технически параметри. Експертът обяснява, че когато се прави оценка на дадена техника, тя се прави на база технически параметри, които трябва да бъдат еднакви и съпоставими. Посочва, че и седемте процесни автомобили са много редки за България. Дава пример с „Фиат 500 Е“, който е електрически, а да се определи цена за електрическите автомобили по задачата така, както е съобразена с указанията на ВАС, е много по-трудно от други автомобили, защото няма реално техническо замерване на автомобила и няма данни батерията, която служи най-много за определяне цената на автомобила, с какъв капацитет е към момента на изповядване на сделката. Вещото лице посочва също, че често, когато се продават автомобили, се декларират на една цена, а се продават на коренно различна такава и няма как да бъде установена реалната продажна цена. Приложените към експертизата извадки от интернет сайтове показват какви са цените в Америка. От тях се вижда „Шевролет Камаро“ на каква цена е закупен, тъй като е бил закупен от търг, заедно с автомобила „Субару Аутбек“ и автомобила „Додж Чалънджър“. Вещото лице е прибавило към тази цена и разходите, за транспортиране на автомобилите от САЩ до България. Посочил е също в какво състояние са били автомобилите, когато клиентът ги е купил от търга. Тъй като автомобилите са били продадени в много малък диапазон от време, вещото лице предполага, че не са били ремонтирани, а са продадени в състоянието, в което са закупени от САЩ. Експертът е категоричен, че не може да се търсят съпоставими сделки, защото автомобилите са ударени по различен начин и няма как да се издири съпоставима или сходна сделка с автомобил с идентично нанесени щети. Когато се влезе в сайта, се вижда, че цените на автомобилите са различни и се определят, в зависимост от вида и размера на ударите, и пораженията върху автомобила, като всеки е различен. Вещото лице обяснява, че за да се намери съпоставима сделка е необходимо автомобилите да са с абсолютно идентично външно техническо състояние. В случая става въпрос за търгове с катастрофирали автомобили, внос от САЩ и дори да се извадят 20 листа с обяви, те няма да са съпоставими с процесните. Вещото лице посочва, че например процесният автомобил „Субаро Аутбек“ е бил сериозно ударен отпред и отзад, затова и цената му е била такава. Експертът пояснява, че за всички автомобили е използвал метода на сравнимите неконтролирани цени, но за да има неконтролирана сделка, трябва да има и контролирани сделки, които да се съпоставят. Само, че в случая няма база на контролирани сделки. Посочва също, че когато автомобилът е ударен, не може да се използва амортизационната норма и поради това цената винаги варира, в зависимост от това коя част е ударена и как се продава на вторичния пазар. Не може да се съпостави, защото трябва да са два автомобила, които да са еднакво ударени. Например за автомобила „Фолксваген Битъл“ с двигател 2.5, вещото лице е установил един такъв автомобил в България и един в Германия, но пояснява, че мощността на двигателя има много важна роля при определяне на цената и колкото е по-мощен двигателят, толкова и първоначалната цена е по-висока.

На вещото лице инж. А. Я. е възложено да изготви допълнително заключение, при съобразяване с дадените от ВАС и настоящия съдебен състав указания. В заключението си експертът е определил средно пазарната цена на автомобилите, съобразно договори за покупко-продажба, предоставени му от КАТ-Варна, на автомобили, които са в максимална степен сходни с процесните, както следва:

 

№	Peг.№	Марка, модел	Дата на продажба	Пазарна цена по договор
1	[рег. номер]	Ф. Б.	19.09.2016	6 907 лв.
2	[рег. номер]	П. Б.	19.12.2017	13 609 лв.
3	[рег. номер]	Ш. К.	20.07.2017	Няма пред. дог.
4	[рег. номер]	Фиат 500	06.02.2019	2000 лв.
5	[рег. номер]	Д. Ч.	13.08.2019	6 333 лв.
6	[рег. номер]	Ф. Ш.	20.07.2017	13 400 лв.
7	[рег. номер]	С. А.	19.06.2019	6 540 лв.

В хода на съдебното производство е назначена и съдебно-счетоводна експертиза със задача: Вещото лице , след като съобрази определената средна пазарна цена по допълнителното заключение по СИЕ, да определи данъчната основа, дължимия данък ФЛ и лихви за съответния данъчен период.

В заключението си вещото лице Е. М. е определила нормата на печалбата за 2016 г., 2017 г., 2019 г. и 2020 г. като процент спрямо приходите на всяко лице, упражнявало същата или подобна дейност на жалбоподателката и средно за всички години, както следва:

 

2016 г.:

Рег.№	Марка автомобил	Покупна цена/отчетна стойност			Покупна цена 1/2	Продажна цена	Продажна цена 1/2	Печалба	Печалба 1/2
[рег. номер]	БМВ 535 И	5439.73			2719.87	30000	15000	24560.27	12280.14
[рег. номер]	Фолксваген Битъл	4124.41			2062.21	6907	3453.5	2782.59	1391.30
Всичко 2016 г.:		9564.14			4782.07	36907	18453.5	27342.86	13671.43
2017 г.:
Рег.№	Марка автомобил	Покупна цена/отчетна стойност			Покупна цена 1/2	Продажна цена	Продажна цена 1/2	Печалба	Печалба 1/2
[рег. номер]	БМВ 335 Д	4217.42			2108.71	4217.42	2108.71	0	0.00 бартер
[рег. номер]	Фолксваген Шаран	45800			22900.00	45800	22900	0	0.00 бартер
********	Харлей Дейвидсън Д.	2128.72			1064.36	18000	9000	15871.28	7935.64
[рег. номер]	Шевролет Камаро	5066.39			2533.20	28900	14450	23833.61	11916.81
[рег. номер]	П. Б.	500			250.00	13609	6804.5	13109	6554.50
Всичко 2017 г.:		57712.53			28856.27	110526.42	55263.21	52813.89	26406.95
2019 г.:
Рег.№	Марка автомобил	Покупна цена/отчетна стойност			Покупна цена 1/2	Продажна цена	Продажна цена 1/2	Печалба	Печалба 1/2
[рег. номер]	Тойота ФР С	1843.07			921.54	1843.07	921.54	0	0.00 бартер
[рег. номер]	Фиат 500	4557.32			2278.66	2000	1000	-2557.32	-1278.66
[рег. номер]	С. А.	9130.17			4565.08	6540	3270	-2590.17	-1295.09
[рег. номер]	БМВ Х5	1843.07			921.54	1843.07	921.54	0	0.00 бартер
[рег. номер]	Дожд Челенджер	6859.76			3429.88	6333	3166.5	-526.76	-263.38
[рег. номер]	Фиат 500	3396.43			1698.22	24000	12000	20603.57	10301.79
Всичко 2019 г.:		27629.82		13814.90		42559.14	21279.57	14929.32	7464.66
2020 г.:
Рег.№	Марка автомобил	Покупна цена/отчетна стойност			Покупна цена 1/2	Продажна цена	Продажна цена 1/2	Печалба	Печалба 1/2
[рег. номер]	С. Л.	7786.69			3893.35	9000	4500.00	1213.31	606.66
[рег. номер]	Фиат 500	5253.24			2626.62	24000	12000	18746.76	9373.38
[рег. номер]	Фиат 500	5197.66			2598.83	25000	12500	19802.34	9901.17
[рег. номер]	Фиат 500	5200.45			2600.23	23400	11700.00	18199.55	9099.78
[рег. номер]	Тойота ФЖ Крюизер	2996.77			1498.39	45000	22500	42003.23	21001.62
Всичко 2020 г.:		26434.81	13217.41			126400	63200.00	99965.19	49982.60

Вещото лице е определило данъчна основа по чл.122, ал.4 от ДОПК по години, както следва:

Данъчен период	П. М. И.	Отчетна стойност /разходи М.И./	Печалба М.И.	ЗОВ като самоос. се лице	Данъчна основа чл.122 ДОПК	Год. данък	Лихва
2016	18453.50	4782.07	13671.43	241.92	13429.51	2014.43	1077.25
2017	55263.21	28856.27	26406.95	623.04	25783.91	3867.59	1678.24
2019	21279.57	13814.90	7464.66	2103.36	5361.30	804.20	185.65
2020	63200.00	13217.41	49982.60	2218.43	47764.17	7164.62	806.08
Всичко:	158196.28	60670.65	97525.64	5186.75	92338.89	13850.82	3747.22

 

В заключението си вещото лице М. е посочила, че за 2016 г. жалбоподателката М. Д. И. дължи 2 014.43 лв. годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ и 1 077.25 лв. лихва от 03.05.2017 г. до 09.08.2022 г.; за 2017 г. жалбоподателката М. Д. И. дължи 3 867.59 лв. годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ и 1 678.24 лв. лихва от 01.05.2018 г. до 09.08.2022 г.; за 2019 г. жалбоподателката М. Д. И. дължи 804.20 лв. годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ и 185.65 лв. лихва от 01.05.2020 г. до 09.08.2022 г. и за 2020 г. жалбоподателката М. Д. И. дължи 7.164.62 лв. годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ и 806.08 лв. лихва от 01.07.2021 г. до 09.08.2022 г.

 

Въз основа на гореустановеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

ІІ. По процесуалната законосъобразност на РА:

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок. РД е съставен в 14-дневен срок от приключване на ревизията. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до нищожност. Актовете са подписани с валиден електронен подпис.

ІІІ. По материалноправната законосъобразност на РА:

Съдът намира, че законосъобразно данъчната основа за облагане на доходите на И. като ЕТ за ревизирания период е определена по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК. Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, органите по приходите са установили, че за ревизирания период И. не е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, а същевременно, заедно със съпруга си е участвала в търговска дейност по покупка и продажба на МПС в режим на СИО. В случая е изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, регламентираща презумпцията, че в производството по обжалването на ревизионен акт при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Този извод се споделя и от касационната инстанция в Решение № 12877/27.11.2024 г., постановено по административно дело № 4838/2024 г. по описа на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 1 от АПК, производството следва да започне от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. Касационната инстанция е отменила първоначалното съдебно Решение, защото е установила допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в следното - съдът е назначил по делото експертизи, чието заключение не съответства на изискването на чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за определяне на пазарни цени, и е възприел едно от заключенията в нарушение на чл.202 от ГПК. Допуснатото процесуално нарушение, според ВАС, е съществено, тъй като е довело до непълнота на доказателствата по делото относно пазарната цена на продадените автомобили.

В тази връзка указанията на касационната инстанция са да се възложи нова оценителна експертиза, като вещото лице изпълни поставената му задача при приложение на нормативно регламентираните методи за определяне на пазарни цени с § 1, т. 10 ДР на ДОПК и съобразно разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

За да определи данъчната основа за облагане на доходите на жалбоподателката по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, съдът кредитира изчисленията досежно пазарната цена на автомобилите в допълнителното заключение на вещото лице инж. А. Я., изготвено в хода на настоящото съдебно производство. Въпреки посоченото от него в съдебно заседание, че е невъзможно да бъде определена пазарната цена на процесните автомобили въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка, тъй като не може да се търсят съпоставими сделки при положение, че автомобилите са ударени по различен начин, вещото лице е успяло да се снабди от КАТ-Варна с копия от договори за покупко-продажба от реално изповядани сделки по покупко-продажба на автомобили, максимално сходни с процесните, и да посочи пазарната им цена.

В тази връзка съдът съобрази, че вещото лице инж. Я., както и оценителят А. А., изготвил заключението в ревизионното производство са използвали идентичен подход за определяне на пазарната цена на автомобилите, а именно комбинация между метода на неконтролирани цени между независими търговци, метода на пазарните аналози. Само, че за да достигне до пазарната цена на автомобили, продадени преди почти 10 десет години, А. е взел за основа офертни цени на сходни автомобили – марка, модел, година на производство, тип двигател и т.н. от мобилна платформа за продажба на употребявани автомобили, като е извел средна пазарна стойност на аналозите към момента на изготвяне на експертизата и е намалил тази цена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), за периода от продажбата до момента на извършване на експертизата, за да бъде отчетена инфлацията, след което е увеличил така получената стойност с процента на овехтяване на автомобилите за същия период. Именно при тези изчисления оценителят, изготвил оценката в рамките на ревизионното производство, е използвал грешни данни, които не изпълват изискванията на Наредба Н-9/2006г. да бъде извършен анализ на осъществени сделки между несвързани лица, съобразно чл.18 от с.н.

Съдът кредитира пазарните цени, изчислени от вещото лице инж. Я. по допълнителното му заключение. Както самият той посочва, същите са определени на база предоставени му от КАТ-Варна копия от договори за покупко-продажба на автомобили, сходни с процесните / л.70, 79, 82, 90, 91, 92, 98, 99, 100, 101, 107/. В с.з. препраща към техния подробен анализ, който се съдържа в първото му заключение, независимо, че в него е извел крайния си извод въз основа приложени обяви на продавани автомобили от август 2023г. Като е съобразил поставената задача, експертът уточнява, че според принципа на независимите пазарни отношения /НПО/ за данъчни цели, цената при сделка между свързани лица ( контролирана сделка) следва да се определя чрез съпоставянето на тази цена и условията, които биха били договорени при съпоставима сделка между независими страни, действащи при съпоставими обстоятелства.

Следва да се отбележи, че най-подробно изложение и съдържателно описание на мотиви и изводи за съпоставянето на стойностите на контролираните сделки със стойностите на неконтролираните сделки е направено в заключението по СОСЧЕ, приета по адм.д.№ 139/2023г. , решението по което е отменено от касационната инстанция с мотиви, че заключението не е съобразено с изискванията на чл.18 от Наредбата. При това положение, независимо, че не е установена в конкретния случай информация за продажба на автомобили, при които продавачи и купувачи да са свързани лица, за да може да се направи пълноценен анализ, съобразно чл.18 от Наредбата, каква би била тя ако лицата не са свързани, заключението в този вариант, като единствено възможно, максимално съобразено с изискванията на Наредбата следва да бъде съобразено при изграждане крайния извод по делото. Единствено по отношение на „Шевролет Камаро“, за който няма представени договори, съдът приема оценката от първоначалното заключение по СОЕ, където вещото лице е съобразило техническите характеристики на конкретния автомобил и пораженията върху него, вследствие удари от катастрофа. Пазарните цени са, както следва:

„Фолкваген Битъл“, рег.№ [рег. номер] – пазарна цена – 6907 лв.;

„Порше Бокстер“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 13609 лв.;

„Шевролет Камаро“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 13783 лв.;

„Фолкваген Шаран“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 13400 лв.;

„Субару Аутбек“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 6540 лв.;

„Фиат 500“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 2000 лв.;

„Додж Челенджер“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 6333 лв.

 

Въз основа на заключението по съдебно-оценителната експертиза е изготвено и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за което съдът не констатира основания да не кредитира. Съобразно последното, съдът намира, че задълженията на И. по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, следва да бъдат определени в следните размери:

За 2016 г.

Данъчната основа се формира от продажбата на „БМВ 535 И“ с рег.№ ******* (за 30 000 лв.) и „Фолкваген Битъл“, рег. № [рег. номер] ([рег. номер].) или общо за 36907 лв. за двата автомобила, минус отчетната стойност на двата автомобила (стойността, по която автомобилите са заведени в счетоводството на жалбоподателя) в общ размер на 9564,14 лв., което е равно на 27342,86 лв. Тази сума се дели на 1/2, тъй като автомобилите са придобити в режим на СИО, респективно от получената сума от 13671,43 лв. се изваждат платените от И. осигуровки в размер на 241,92 лв., и по този начин се определя данъчна основа за 2016 г. в размер на 13429,51 лв. Данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е 15% от тази сума, което определя задължения за И. за 2016 г. в размер на 2014,43 лв. (главница) и 1077,25 лв. (лихва за периода от 03.05.2017 г. до 09.08.2022 г.).

За 2017 г.

Данъчната основа се формира от продажбата на „БМВ 335Д“ с рег.№ [рег. номер] (за 4 217,42 лв.), „Фолкваген Шаран“ с рег.№ [рег. номер] (45 800 лв.), „Харлей Дейвидсън“ с рег.№ В0150В (за 18 000 лв.), „Шевролет Камаро“ с рег.№ [рег. номер] (за 28 900 лв.) и „Порше Бокстер“ с рег.№ [рег. номер] (за 13 609 лв.) или общо за 110 526,42 лв. за петте автомобила, минус отчетната им стойност (стойността, по която автомобилите са заведени в счетоводството на жалбоподателя) в общ размер на 57 712,53 лв., което е равно на 52 813,89 лв. Тази сума се дели на 1/2, тъй като автомобилите са придобити в режим на СИО, респективно от получената сума в размер от 26 406,95 лв. се изваждат платените от И. осигуровки в размер на 623,04 лв., и по този начин се определя данъчна основа за 2017 г. в размер на 25 783,91 лв. Данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е 15% от тази сума, което определя задължения за И. за 2017 г. в размер на 3 867,59 лв. (главница) и 1 678,24 лв. (лихва за периода от 01.05.2018 г. до 09.08.2022 г.).

За 2019 г.

Данъчната основа се формира от продажбата на „Тойота ФРС“ с рег.№ [рег. номер] (за 1 843,07 лв.), „Фиат 500“ с рег.№ [рег. номер] (за 2 000 лв.), „Субару Аутбек“ с рег.№ [рег. номер] (за 6 540 лв.), „БМВ Х5“ с рег.№ [рег. номер] (за 1 843,07 лв.), „Додж Челенджер“ с рег.№ [рег. номер] (за 6 333 лв.) и „Фиат 500“ с рег.№ [рег. номер] (за 24 000 лв.) или общо за 42 559,14 лв. за шестте автомобила, минус отчетната им стойност (стойността, по която автомобилите са заведени в счетоводството на жалбоподателя) в общ размер на 27 629,82 лв., което е равно на 14 929,32 лв. Тази сума се дели на 1/2, тъй като автомобилите са придобити в режим на СИО, респективно от получената сума в размер от 7 464,66 лв. се изваждат платените от И. осигуровки в размер на 2 103,36 лв., и по този начин се определя данъчна основа за 2019 г. в размер на 5361,30 лв. Данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е 15% от тази сума, което определя задължения за И. за 2019 г. в размер на 804,20 лв. (главница) и 185,65 лв. (лихва за периода от 01.05.2018 г. до 09.08.2022 г.).

За 2020 г.

Данъчната основа се формира от продажбата на „Субару Легаци“ с рег.№ [рег. номер] (за 9 000 лв.), „Фиат 500“ с рег.№ [рег. номер] (за 24 000 лв.), „Фиат 500“ с рег.№ [рег. номер] (за 25 000 лв.), „Фиат 500“ с рег.№ [рег. номер] (за 23 400 лв.), „Тойота ФЖ Крюизер“ с рег.№ [рег. номер] (за 22 500 лв.) или общо за 126 400 лв. за петте автомобила, минус отчетната им стойност (стойността, по която автомобилите са заведени в счетоводството на жалбоподателя) в общ размер на 26 434,81 лв., което е равно на 99 965,19 лв. Тази сума се дели на 1/2, тъй като автомобилите са придобити в режим на СИО, респективно от получената сума в размер от 49 982,60 лв. се изваждат платените от И. осигуровки в размер на 2 218,43 лв., и по този начин се определя данъчна основа за 2020 г. в размер на 47764,17 лв. Данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е 15% от тази сума, което определя задължения за И. за 2020 г. в размер на 7164,62 лв. (главница) и 806,08 лв. (лихва за периода от 01.05.2018 г. до 09.08.2022 г.). Предвид изложеното, няма основание за промяна в установените дължими данъци за 2020 г.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е частично основателна. Същата следва да се уважи като се отмени обжалвания РА в частта, с която допълнително са установени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за д.п.2016 г. за разликата над 2014,43 лв. (главница) и над 1077,25 лв. (лихва); за д.п.2017 г. за разликата над 3867,59 лв. (главница) и над 1678,24 лв. (лихва) и за д.п.2019 г. за разликата над 804,20 лв. (главница) и над 185,65 лв. (лихва). В останалата част жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и направеното искане и от двете страни за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че следва да ги удовлетвори съобразно уважената, респективно отхвърлена част от жалбата. Материалният интерес по делото е в размер на 31346,63 лв., а отхвърлената част от претенцията е в размер на 17598,06 лв.

Жалбоподателката претендира разноски в общ размер на 14 676,01 лв., както следва: 1.) по адм. дело № 139/2023 г. по описа на Административен съд-Варна в общ размер от 5 920 лв., от които 3780 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, 2 130 лв. за вещо лице и 10 лв. за заплатената по делото държавна такса; 2.) по адм. дело № 4838/2024 г. по описа на ВАС в общ размер 6 466,01 лв., в това число 250,77 лв. и 215,24 лв. за заплатената по делото държавна такса и разноски (адвокатско възнаграждение) 6 000 лв.; 3.) по настоящото адм. дело № 2947/2024 г. в общ размер на 2 290 лв., от които 1 690 лв. за СОЕ и 600 лв. за ССчЕ.

От страна на административния орган са претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер [рег. номер]. за всички съдебни инстанции.

От страна на адв. Ж. А., в писмена молба с.д.№ 14740/15.09.2025 г. е отправено искане, както следва: „Моля… да ни присъдите адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата.“. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1.) лица, които имат право на издръжка; 2.) материално затруднени лица; 3.) роднини, близки или на друг юрист. В чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е предвидено, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно трайната практика договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна, не се презюмира. Същата е отклонение от общото правило, поради което и следва ясно да е заявена от страната още с представяне на пълномощното или първото действие, което се извършва от пълномощника. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв обвързват съда и той не дължи допълнителна проверка за съществуването на конкретната хипотеза (освен при нарочно възражение и представени доказателства от другата страна), но само тогава, когато това изявление е своевременно направено и е посочено в договора за процесуално представителство, какъвто характер има и пълномощното.

В настоящия случай като доказателство за представителните права на адв. Ж. А. за първи път е представено пред Върховен административен съд адвокатско пълномощно (л.41 от адм. дело № 4838/2024 г. на ВАС), от което се установява извършеното упълномощаване за процесуално представителство по адм. дело № 4838/2024 г. на ВАС. По настоящото дело е представено отново адвокатско пълномощно (л.17 от делото), от което се установява извършеното упълномощаване за процесуално представителство. И в двете пълномощни не е вписано, че адв. А. ще осъществява безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Не е представен и договор за правна защита и съдействие по отношение на адв. А., от където да се установи видът на правната защита(в този смисъл Решение № 3644 от 5.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9238/2022 г., V отд., Определение № 7223 от 29.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2322/2022 г., VI отд., Решение № 5642 от 30.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 612/2023 г., V отд., Определение № 4385 от 25.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3522/2023 г., V отд. и др.).

Отделно от изложеното, искането на адв. А. е формулирано като искане, отправено от името на адвоката и страна, която представлява, а не единствено от адвоката и само за себе си, каквато е новелата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира искането на адв. А. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата за неоснователно, поради което същото следва да се отхвърли.

Съобразно изхода на делото и уважената част на жалбата съдът намира, че на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 6 436,86 лв. На административния орган, съобразно отхвърлената част от жалбата, се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 420,62 лв. Съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 3 016,24 лв. по компенсация.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ РА № Р-03000321004215-091-001/09.08.2022г., В ЧАСТТА в която е потвърден с Решение № 228/05.12.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Варна, с който на М. Д. И. са установени данъчни задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за д.п.2016 г. в размер над 2014,43 лв. (главница) и над 1077,25 лв. (лихва); за д.п.2017 г. в размер над 3867,59 лв. (главница) и над 1678,24 лв. (лихва) и за д.п.2019 г. в размер над 804,20 лв. (главница) и над 185,65 лв. (лихва).

ОТХВЪРЛЯ жалбата В ЧАСТТА, с която с РА № Р-03000321004215-091-001/09.08.2022г. са установени задължения по чл.48, ал. 2 от ЗДДФЛ за д.п.2016 г. в размер на 2014,43 лв. (главница) и на 1 077,25 лв. (лихва); за д.п.2017 г. в размер на 3 867,59 лв. (главница) и 1 678,24 лв. (лихва); за д.п.2019 г. в размер на 804,20 лв. (главница) и 185,65 лв. (лихва) и за д.п.2020 г. в размер на 7 164,62 лв. (главница) и 806,08 лв. (лихва).

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП”- Варна при ЦУ на НАП да заплати на М. Д. И., [ЕГН], сторените разноски в размер на 3 016,24 лв. (три хиляди и шестнадесет лева, 24 стотинки) по компенсация.

ОТХВЪРЛЯ искането, формулирано в молба с.д.№ 14740/15.09.2025 г., подадена от адв. Ж. А., като представител по пълномощие на жалбоподателката М. Д. И., за присъждане на възнаграждение за адвокат по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.