Решение по адм. дело №232/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във вр. с чл. 284, ал. 1, вр. с чл. 285, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано по предявен от Б. Я. М., понастоящем в Затвора Враца против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) към Министерство на правосъдието иск за присъждане на обезщетение в размер на 25 000,00 (двадесет и пет хиляди лева) лева за претърпени имуществени – 10,00 лева и неимуществени вреди – 24 990,00 лева, в периода 05.11.2015 г. – 27.02.2024 г., произтичащи от неизпълнение на задължението на служители на ответника в Затвора Враца да му осигурят облекло и обувки, в съответствие с посочените в Таблица № 1 за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода и Таблица № 2 за полагащите се безплатни обувки на лишените от свобода, утвърдени от Министъра на Правосъдието.

В исковата молба са изложени доводи, че във визирания период многократно е отправял молби и искания до администрацията на Затвора – Враца да му бъдат предоставени дрехи и обувки съобразно утвърдените от Министъра на правосъдието Таблица № 1 и Таблица № 2. Такива не са му предоставяни в предвидения обем, а са му давани дрехи, които не отговарят на посочените в списъка, били са с неустановен произход, стари, скъсани, мръсни и несъобразени с размер и сезон.

Всичко това се е отразило негативно на ищеца, довело е до липса на желание за живот, притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, унижение на човешкото му достойнство и пр.

Имуществените вреди в размер на 10,00 лева, представляват направените пощенски разходи и консумативи.

В съдебно заседание, лично и чрез адв. Н., ищецът поддържа предявеният иск.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в депозиран писмен отговор от процесуалния му представител юрисконсулт Е. Д. оспорва иска изцяло, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Участващият в делото прокурор дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Настоящия съдебен състав, анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства и като прецени доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От данните по преписката е видно, че ищецът Б. Я. М. е лишен от свобода, осъден с влезли в сила съдебни актове, изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“. Постъпил е в Затвора на 03.11.2015 г., от 05.11.2015 г. е на „специален режим“, а от 30.07.2018 г., режима е променен на „строг“ – справка л. 9 от адм. дело № 354/2023 г. За посочения период с исковата молба - 05.11.2015 г. – 27.02.2024 г. се е намирал в Затвора-Враца, за което не е налице спор между страните.

От представена от Затвора - Враца медицинска справка – л. 35 гръб, относно здравословното състояние на л/св. Б. Я. М. се установява, че лицето няма влошен здравословен статус, в добро общо състояние е, има сърдечна аритмия – неуточнена, посещава МЦ по установен график, за рутинни медицински прегледи и клинични изследвания с цел профилактика.

Според свидетеля В. П. М., двамата с ищеца се намират в Затвора Враца. Свидетелят от 1999 г. в зона за повишена сигурност, с доживотна присъда, без право на замяна, а към момента се намира в 4 група, 312 помещение, заедно с други осъдени с подобни присъди. С Б. М. се познават от 2017 г. Разказва, че ищеца няма близки и роднини и няма посещения от такива. Известно му е, че майката на ищеца е починала и той е бил много разстроен от загубата й.

Заявява, че както на ищеца, така и на другите лишени от свобода не се предоставят дрехи, не се предоставят обувки и даже кошове за смет няма. Лишените от свобода сами се снабдяват с работни дрехи и при възможност си купуват каквото им трябва. Откакто познава ищеца, последният е бил винаги много зле облечен, бъркал е по кошовете, за да се облече и е вземал маратонки и дрехи, скъсани, изхвърлени от другите лишени от свобода, обличал ги е и ги обувал, за да има с какво да върви. Твърди, че лично му е давал от свойте чорапи когато имал в излишък, както и други неща.

Ищецът му е споделял, че многократно е искал от администрацията и е подавал заявление за дрехи и обувки, но администрацията на Затвора е игнорирала всички тези искания и заявления. От 2017 г. двамата са заедно в режимно отделение и имат един и същи групов началник. Известно му е, че и през зимата, и през лятото Б. е ходел с едни и същи обувки и дрехи, като се е налагало да ги съшива, за да може да ходи с тях.

Известно му е също, че на М. това много му е тежало, бил е притеснен, като на моменти и е плакал. Притеснявал се е и от това, че трябва непрекъснато да ходи и да проси дрехи и обувки. Свидетелят споделя, че дори когато лишените от свобода трябва да работят в кухнята, не им се предоставят дрехи и ръкавици за това.

Като доказателство по делото са приложени адм. дело № 354/2023 г. , ЧКАД № 460/2023 г. и ч. адм. дело № 31/2024 г., всички по описа на АдмС – Враца.

С определение № 480 от 16.08.2023 г., постановено по ЧКАД № 460/2023 г., тричленен състав на АдмС – Враца е отменил разпореждане [номер]/13.07.2023 г., постановено по адм. дело № 354/2023 г. по описа на А. съд – Враца и вместо него е постановил друго, с което е разпоредено на Началника на Затвора Враца да предостави на Б. Я. М. необходимия комплект от дрехи и обувки, по вид, артикули и количество, в съответния за лишения от свобода размер, съгласно Таблица № 1 за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода и Таблица № 2 за полагащите се безплатни обувки на лишените от свобода, утвърдените от Министъра на правосъдието, за 2022 г. и за 2023 г.

С разпореждане [номер]/29.01.2024 г., постановено по ч. адм. дело № 31/2024 г. на АдмС – Враца, в производство по реда на чл. 306, вр. с чл. 304, ал. 2 от АПК, съдът е наложил на Началника на Затвора – Враца глоба в размер на 500,00 лева за неизпълнение на влязло в сила Определение № 480 от 16.08.2023 г., постановено по ЧКАД № 460/2023 г., тричленен състав на АдмС – Враца. Цитираното разпореждане не е обжалвано и е влязло в законна сила на 16.02.2024 г.

Видно от представените по ч. адм. дело № 31/2024 г. на АдмС – Враца доказателства, на 11.12.2023 г., по молба на М. № М-8237/28.09.2023 г., са му предоставени 1 чифт спортни обувки. По същата молба на лицето - № М-8237/28.09.2023 г., на 16.01.2024 г. са му предоставени: 1 бр. спортен екип, ватиран; 1 бр. блуза с дълъг ръкав; 2 бр. фланелка /тениска сива/; 3 бр. боксери; 3 бр. термо чорапи; 3 бр. памучни чорапи и 2 бр. хавлиени кърпи, а на 23.01.2024 г. - 2 бр. тениска сива; 3 броя боксери; 3 бр. термо чорапи; 3 бр. памучни чорапи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Искът е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, по аргумент от чл. 205 от АПК във чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и от лице с правен интерес срещу действия и бездействия на служители на ГДИН, поради което е допустим.

Разгледан по същество искът е частично ОСНОВАТЕЛЕН като съображенията за това са следните:

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 05.11.2015 г. – 27.02.2024 г., произтичащи от неизпълнение на задължението на служители на ответника в Затвора Враца да му осигурят облекло и обувки, в съответствие с посочените в Таблица № 1 за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода и Таблица № 2 за полагащите се безплатни обувки на лишените от свобода, утвърдени от Министъра на Правосъдието.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. В ал. 1 на тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на конкретни хипотези. С разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл. 3, ал. 1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ или на мярка „задържане под стража“; 3. претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.

С оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, според която лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, то съдът намира, че в случая е налице бездействие от страна на ответника спрямо това му задължение.

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената част на подадената искова молба, релевираното, като основания на исковата претенция нарушения на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, се изразява в: 1. поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при изпълнение на наложена му наказание „лишаване от свобода“ от гл. т. неосигуряване на лицето на изискуемите се облекло и обувки, довело до неблагоприятни физически и психически отражения върху личността и здравето му; 2. извършването на незаконосъобразни бездействия от затворническата администрация, проявяващи се при непредоставянето на дрехи и обувки. Описаните действия и бездействия са довели до възникването на неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания и душевен дискомфорт.

На първо място, за да бъде квалифицирано едно бездействие като незаконосъобразно такова, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС в конкретния казус са установени с влязъл в сила съдебен акт - определение № 480 от 16.08.2023 г., постановено по ЧКАД № 460/2023 г.

На следващо място, цитираното определение установява, че за 2022 г. и за 2023 г. не са давани на Б. М. дрехи и обувки по вид и количество и в съответния размер, посочени в Таблица № 1 и Таблица № 2.

Според Таблица № 1 за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода се полага: зимно облекло – 1 бр. полушуба, 2 бр. панталон и 1 бр.пуловер със срок на ползване от 2 години и лятно облекло – 1 бр. яке, 2 броя панталон, 2 броя фланелка с къс ръкав, бельо / гащи долни къси 3 броя, 2 броя фланелки с къс или ръкав, 3 броя чорапи вълнени и 2 чифта къси памучни чорапи, 2 броя хавлиена кърпа/ със срок на ползване от 1 година, с изключение на якето и хавлиената кърпа, които трябва да се ползват 2 години. С. Т. № 2 за полагащите се безплатни обувки на лишените от свобода, които нямат собствени, одобрена на 28.04.2020 г. от МП на лишените от свобода, се предоставят обувки цели зимни/боти със срок на ползване 2 години, обувки половинки – пролетно-есенни, спортни обувки и чехли – със срок на ползване 1 година.

Ответникът по никакъв начин не обори презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС и за периода 05.11.2015 г. – 31.12.2021 г.

Доколкото по делото е установено, че на 16.01.2024 г. на ищеца са предоставени: 1 бр. спортен екип, ватиран; 1 бр. блуза с дълъг ръкав; 2 бр. фланелка /тениска сива/; 3 бр. боксери; 3 бр. термо чорапи; 3 бр. памучни чорапи и 2 бр. хавлиени кърпи, а на 23.01.2024 г. - 2 бр. тениска сива; 3 броя боксери; 3 бр. термо чорапи; 3 бр. памучни чорапи, то предявеният иск е неоснователен за периода от 16.01.2024 г. до 27.02.2024 г.

Констатираното бездействие от страна на затворническата администрация, представлява неизпълнение на задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 и чл. 3, във връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗИНЗС.

Ирелевантно е обстоятелството съществуват ли или не обективни трудности за изпълнение на задълженията на администрацията, произтичащи от чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, в съответствие с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от свобода – необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност.

При така установените нарушения на чл. 3, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗИНЗС по отношение на ищеца в Затвора - [населено място] искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява частично основателен. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС – по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.

Предвид посоченото по-горе, факта, че на ищеца са причинени вреди за периода от над 8 години, който е изключително дълъг; за характера на причинените неудобства и страдания, породени от ежедневната липса на елементарно облекло и обувки и невъзможност сам да си набави такива и обстоятелството, че лишените от свобода са в държавна институция и за тях следва да се прилагат етичните норми относно прилично облекло, и извода, че е търпял ежедневен дискомфорт и унижение на човешкото достойнство, съдът намира за справедливо обезщетение, което следва да бъде определено е в размер на 14 955,00 лева.

Съобразявайки трайната съдебна практика на ЕСПЧ, определяща, че размерът на компенсацията, която може да бъде получена по отношение на неимуществени вреди, не трябва да бъде неразумен в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от него в подобни случаи по силата на чл. 41 от Конвенцията, съдът счита, че правото да не бъдеш подложен на нечовешко или унизително отношение е толкова фундаментално, че е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Затова приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по-високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз, то съдът приема за справедливо обезщетението да бъде определено в размер от 5 лева/ден (2,55 евро/ден) за общо 2991 дни в периода 05.11.2015 г. – 16.01.2024 г. или 8 години – 2920 дни, 2 месеца – 60 дни и 11 дни.

В останалата част до пълният му размер от 24 990,00 лева, както и за периода от 16.01.2024 г. до 27.02.2024 г. предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Основателен и доказан е предявеният иск за 10,00 лева имуществени вреди за пощенски разходи и консумативи, тъй като същите се установяват от пощенските пликове, съдържащи се в настоящето дело и приложените към него адм. дело № 354/2023 г. , ЧКАД № 460/2023 г. и ч. адм. дело № 31/2024 г., всички по описа на АдмС – Враца.

При този изход на спора разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.

Ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на АдмС – Враца държавна такса в размер на 10,00 лева.

Мотивиран от изложеното, А. съд Враца,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“– [населено място] Д. З. на Б. Я. М., понастоящем в Затвора – Враца, с [ЕГН] сумата от 14 955,00 лева (четиринадесет хиляди деветстотин деветдесет и пет лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от неизпълнение на задължението на администрацията на Затвора Враца да му осигурят облекло и обувки, в съответствие с посочените в Таблица № 1 за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода и Таблица № 2 за полагащите се безплатни обувки на лишените от свобода, утвърдени от Министъра на Правосъдието в периода 05.11.2015 г. – 16.01.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в останалата част до пълният му размер от 24 990,00 лева, както и за периода от 16.01.2024 г. до 27.02.2024 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“– [населено място] Д. З. на Б. Я. М., понастоящем в Затвора – Враца, с [ЕГН] сумата от 10,00 лева (десет лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“– [населено място] Д. З. по сметка на АдмС – Враца държавна такса в размер на 10,00 лева.

Решението подлежи на обжалване, чрез А. съд – Враца, пред тричленен състав на А. съд – Враца, в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.