РЕШЕНИЕ
№ 11088
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110110590 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу А. З. С. след развило се заповедно производство по
ч. гр. дело № 67430/2022 г. по описа на СРС
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответника А. З. С. за сумите,
както следва: 2002,19 лева (двe хиляди и два лева и 19 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 361,88 лева (триста шестдесет и един лева и 88
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 28.11.2022 г.,
21,16 лева (двадесет и един лева и 16 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
4,70 лева (четири лева и 70 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
31.12.2019 г. до 28.11.2022 г., както и държавна такса в размер на 47,80 лева
(четиридесет и седем лева и 80 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 лева (петдесет лева).
В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за сумите в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
1
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи се, че ответникът, в
качеството му на наемател на процесния имот, е клиент на топлинна енергия.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период
топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на
ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. . Твърди, че ответникът е изпаднал
в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи
съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подадени отговор ответникът оспорва предявените искове. На първо
място оспорва основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира
вземанията, като отрича наличието на облигационна връзка между страните. Сочи, че
не е собственик, нито носител на вещно право на ползване на процесния имот.
Отделно, счита, че не са настъпили предпоставките за претендиране на мораторна
лихва за забава от страна на ищцовото дружество. Счита, че недължима е и
претендираната сума за дялово разпределение, доколкото сключеният с трето лице
договор не може да обвърже ответника. Намира за недължима и претендираната
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като не е настъпила
изискуемостта за претендирането й. В случай на установяване наличието на
облигационна връзка, в условията на евентуалност прави възражение за настъпила
погасителна давност на част от претендираните суми. Признава фактите и
обстоятелствата, посочени в поставените към вещите лица въпроси от ищеца.
Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца не ангажира становище по
същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед изразеното от ответника в отговора на исковата молба във връзка
исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по
делото, обективиран в определение от 27.04.2023 г., съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по
всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който
е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за
окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 01.06.2023 г. без възражения
от страните.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
2
облигационно правоотношение, респ. дали ответникът се явява потребител на
топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди, както и погасени ли са
вземанията поради изтекъл давностен срок.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът е ползвател на процесния
топлоснабден общински имот в процесния период по силата на сключен договор за
наем.
Следва да се даде отговор на въпроса има ли ответникът качеството на
потребител въз основа на наемно правоотношение за процесния имот в процесния
период. По делото е представена Заповед № 206/22.06.1973 г., издадена от Началник на
службата на жилищно настаняване въз основа на чл. 7 и 13, ал. 2 от Закона за наемите
/отм./, по силата на която в процесния имот е настанено лицето Здравка Герасимова
С.а. От приетото по делото удостоверение за наследници на Здравка Герасимова С.а се
установява, че същата е починала на 26.08.1995 г., като е оставила трима наследници,
единият от които – ответникът А. З. С.. От издадена от Столична община, р-н Искър,
служебна бележка с изх. номер от 13.05.2022 г., се установява, че след смъртта на
Здравка С.а, процесният имот продължава да се обитава от нейния син А. З. С.. От
изпратени писма от Столична община до ищцовото дружество с изх. номер от
26.03.2018 г. и от 24.11.2022 г. се установява, че за периода от м. май 2019 г. до датата
3
на писмото от 2022 г. наемател на процесния имот е ответникът. Представен по делото
е и договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот, сключен с
наследодателката на ответника на 18.07.1973 г. въз основа на издадената заповед за
настаняване. Прави впечатление, че е посочено договорът за наем със Здравка С.а да е
сключен въз основа на Закона за наемите /отм./. Договорът е сключен на 22.07.1973 г.,
като Законът за наемите е отменен 4 години преди това - с обнародването в ДВ, бр.
53 от 8.07.1969 г. на Закона за наемните отношения /отм./. Ето защо, относно
валидността на договора следва да намерят приложение разпоредбите на действащия
към момента на сключването на договора Закон за наемните отношения /отм./.
Съгласно чл. 22, б. „а“ от същия, договорите се сключат за срок, не по-дълъг от 3
години, като след изтичането на срока могат да бъдат прекратени /чл. 36, т. 10 от
Закона за наемните отношения – отм./. В случая няма данни договорът да е бил
прекратен от някоя от страните.
Ответникът оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за
процесния имот, за който са начислени претендираните суми. Изрично признава обаче
качеството си на наемател на процесния имот /вж. стр. 4 от отговора на исковата
молба, абз. 1/. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“
по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди /ТР 2/2017 от 17.05.2018 год. на
ОСГК на ВКС/. В случая се ангажираха доказателства, с оглед твърдените наемни
правоотношения, за открита партида на името на ответника. Установява се, че
ищцовото дружество е открило партида на името на ответника въз основа на подадена
от него молба – декларация от 18.09.2022 г., с което се установява качеството му на
потребител въз основа на договор при публично известни общи условия между
ответника, като трето ползващо лице, и топлопреносното предприятие. Поради
изложеното може да се направи извод, че ответникът е потребител на топлинна
енергия в процесния период.
Ответникът изрично сочи, че в случай на основателност на исковете, не оспорва,
че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на
твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че
претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период
действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето
защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
4
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 09.12.2022 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 09.12.2019 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Видно от приетите по делото съобщения към фактури, издадени от
ищцовото дружество, и на осн. чл. 162 ГПК, претендираната сума за главница, чиято
изискуемост е настъпила до 09.12.2019 г., е в размер на 509,75 лева и обхваща
процесния период от 01.05.2019 г. до 08.12.2019 г., като в сумата е включена
пропорционално сума на броя месеци, обхвани в периода на погасителна давност от
общата фактура за доплащане, издадена на 31.07.2020 г. и обхващаща периода от м.
май 2019 г. до м. 10.2019 г. Изискуемостта на вземането, касаещо следващите
фактурирания от ищеца, настъпва след 09.12.2019 г., поради което не е погасено
поради изтекъл давностен срок. Дължимата главница, която не е погасена поради
изтекъл давностен срок, е в размер на сумата от 1492,44 лева. Искът срещу ответника е
основателен и следва да бъде уважен за посочената сума и за периода от 09.12.2019 г.
до 30.04.2021 г., като бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
2002,19 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 08.12.2019 г. като неоснователен.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Вземанията не са погасени по давност, тъй като най-старото е от м. 11.2019 г.,
изискуемостта на което е настъпила през м. 12.2019 г., видно от данните по делото.
Искът срещу ответника следва да бъде уважен в пълен размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
5
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС. Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от 142,76 лева разноски в исковото производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на уважената част
от исковете, при първоначално определен от съда минимален размер на
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Н. И. И. от САК сумата от 197,63 лева адвокатско възнаграждение за
6
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника съобразно
предвидения минимален размер по Наредба № 1/2004 г. Съгласно Определение № 29
от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК, когато с една искова
молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно
съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички
искове. В конкретния случай сборът от цената на всички искове възлиза на сумата от
2389,93 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е в размер на
538,99 лева, а дължимата сума от 197,63 лева представлява пропорционален размер на
отхвърлената част от предявените искове.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от общо 61,94 лева, пропорционално на уважената част от исковете,
включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно издадената
заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество на свой ред следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. К. И. Б. от САК сумата от 73,34 лева
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответника в проведеното заповедно производство по ч. гр. дело № 67430/2022 г. на
СРС, пропорционално на отхвърлената част от исковете и съобразно предвидения
минимален размер по чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че А. З. С., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумите от: 1492,44 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 09.12.2019 г. до 30.04.2021 г., в имот,
представляващ ап. № 78, находящ се в гр. София, както и сумата от 21,16 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 09.12.2022 г. до погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ: иска за
установяване на вземане за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
08.12.2019 г. и за горницата до пълния предявен размер от 2002,19 лева, както и
исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от
361,88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.11.2022
г. и за сумата от 4,70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 28.11.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
19.12.2022 г. по ч. гр. дело № 67430/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. З. С., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 142,76 лева разноски в исковото производство и
7
сумата от 61,94 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, член на САК, с адрес: гр.
София, сумата от 197,63 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ответника в исковото производство по гр. дело №
10590/2023 г. по описа на СРС, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, член на САК, с адрес: гр.
София, сумата от 73,34 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ответника в заповедното производство по ч. гр. дело
№ 67430/22 по описа на СРС, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Нелбо Инженеринг“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8