Присъда по НЧХД №21/2025 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда рег. № 47 от 25.09.2025 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.ч.х.д. № 21 по описа за 2025 година.

Производството по НЧХД № 21/2025 г. пред Районен съд - Хасково е
образувано по тъжба от Д. В. В. от град Хасково против Н. А. А. - Ат. от град
Хасково, с която последната е привлечена към наказателна отговорност и с
Разпореждане рег. № 77 28.01.2025 г. - предадена на съд за това, че на
23.08.2024 година в град Хасково причинила на Д. В. В., ЕГН: **********, с
адрес: с. К., обл. Хасково разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от Наказателния кодекс.
С тъжбата е предявен от тъжителя против подсъдимата Н. А. А. - А.от
град Хасково граждански иск за сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на извършване на деянието – 23.08.2024 г. до окончателното й
изплащане, приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното
производство.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково частният тъжител и
граждански ищец Д. В. В. от град Хасково, лично и чрез упълномощения по
делото повереник – адв. В. Д. от АК - Хасково, заявява, че поддържа
подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения
граждански иск. В хода на съдебните прения, адв. Д. поддържа, че с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно били
установени датата, мястото и начинът на извършване на деянието, описано в
тъжбата, което по своята същност счита, че осъществявало състава на
престъпление, визирано в правната норма на чл. 130, ал. 1 от НК. Акцентира,
че в приложеното към делото съдебномедицинско удостоверение били
описани наранявания, които тъжителката била получила вследствие на побой
над нея от подсъдимата, а от показанията на част от свидетелите било
установено, че доста време подсъдимата била осъществявала психологически
тормоз над тъжителя, прераснал във физическо насилие, като нанесла рани по
дясната длан на нейния доверител. Така, макар и косвено, тези свидетели
разкривали важни за производството факти, а именно: относно извършителя,
изпитания физически и психически тормоз и датата на деянието и нямало
причина показанията на тези свидетели да не бъдат ценени в съвкупност с
всички останали доказателства по делото. В заключението си вещото лице
също правело изводи, че тези наранявания били точно на тази дата, а част от
ангажираните от подсъдимата свидетели, също били възприели за спречкване
между страните по делото. Следвало да се отчита и това, че делото било не
трудово, за да се изследва въпроса с отношенията между служителите във
фирмата по повод осъществяване на трудовата им функция, а наказателно с
различен предмет. Моли съда да признае подсъдимата за виновна по
1

повдигнатото обвинение, като й бъде наложено справедливо наказание, с
приложение разпоредбите на чл.78а НК при наличие на съответните
предпоставки за това. Моли също изцяло да бъде уважена и
гражданскоправната претенция. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
Защитникът на подсъдимия Н. А. - А. – адв. Т. Н. от АК - Хасково
пледира за оправдателна присъда, доколкото частното обвинение не било
доказано. Сочи, че в наказателните дела от частен характер с тъжбата се
очертавала рамката, в която следвало да бъде установено и доказано има ли
извършено престъпление, обстоятелствата, механизма на извършване на
престъплението и настъпване на някакви последиците от това престъпление.
При обосноваване на тази си теза счита, че били налице несъответствия
измежду изложената в частната тъжба и установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, посредством разпита на ангажираните от
частния тъжител и граждански ищец свидетели, чиито показания подлага на
анализ и сочи, че никой не бил видял превързана ръка на тъжителя като
пострадала от побой, какъвто не се бил случил по отношение на нея. Не било
установено и средството за нанасяне на удари, конкретно счупена метла, с
която да бъдат причинени порезните рани, визирани от вещото лице като
обективни находки в изготвената съдебно – медицинска експертиза, но
въпреки това, от показанията на разпитания по делото полицейски служител
не се установявала превръзка на ръката, която тъжителят ползвала без
затруднения при попълване и подписване на документи. Според защитника на
подсъдимата, по делото липсвали категорични доказателства относно
деянието, като не било посочено в заключението на вещото лице по
назначената съдебномедицинска експертиза въобще причиняване на някаква
болка или страдание. Счита че по-скоро тази тъжба била насочена не срещу Н.
А., а с цел тъжителят да оправдае напускането й на работното място по нейно
желание, а не както се твърди, по принуда от някакви други обстоятелства,
тъй като към тъжбата били представени абсолютно неотносими към
производството документи - трудови договори, договори за наем и други,
които нямали отношение. Не се доказали всички субективни и обективни
предпоставки, касаещи така предявеното частно обвинение. Моли съда да
постанови присъда, с която да признае подсъдимата за невинна по
повдигнатото й обвинение. При условията на евентуалност, ако са налице
данни за извършеното престъпление, моли при определяне на наказанието да
се има предвид, че били налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, като чисто съдебно минало, добри характеристични данни,
липса на предишни прояви, положително процесуално поведение на
подсъдимата, както и информацията от свидетелите, че била добър човек,
добър служител и неконфликтна личност и това бил внезапен инцидент,
предвид доказателствата, които били събрани в настоящото производство. В
случай, че вината й била доказана по един безспорен и категоричен начин, то
наложеното й наказание моли да бъде по реда на чл. 78а от НК, тъй като били
2

налице всички предпоставки, за това да бъде освободена от наказателна
отговорност с налагане на глоба в минимален размер, дори под минимума.
Подсъдимата Н. А. - А. от град Хасково заявява, че разбира
обвинението, но не признава за виновна по него. В хода на съдебното
следствие дава подробни обяснения по случая, а на етапа на съдебните прения,
се възползва от правото си на лична защита, като се придържа към заявеното
от защитника. При упражняване правото й последна дума сочи, че се счита за
невинна.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата Н. А. А. – А. е родена на *************, с адрес за
призоваване: град Х., ул. „****“ № *.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост Рег.№
250314005000123670 валидно до 14.09.2025 г. по отношение на Н. А. А. с дата
на издаване 14.03.2025 г. от ЦАИС „Съдебен статус“; подсъдимата не е
осъждана и няма данни да е била освобождавана от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание.
За същата са събрани характеристични данни, като в изисканата от
органите на РУ на МВР – Хасково справка в тази насока е вписано, че не е
криминално проявена - няма вписани заявителски материали, нито
криминалистическа регистрация. Няма данни да се движи с лица от
криминалния контингент.
Установено в хода на съдебното следствие е, че частният тъжител и
граждански ищец Д. В. В. живеела под наем в апартамент на адрес: град Х.,
бул. „******, въз основа на Договор за наем от 13.05.2024 г. сключен между Д.
В. В. и Н.Б. Х., след като с Решение № 125 от дата 28.02.2023 г. постановено
по гр.д. № 126/2023 г. по описа на Районен съд–Хасково бил прекратен
сключения между тъжителя и П. Л. В. граждански брак и бил уреден въпроса
кому да бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца, режима на лични отношения с
другия родител и издръжката, а с цитираното решение ползването на
семейното жилище в град Х., ж.к. „****** било предоставено на съпруга П. Л.
В.. Впоследствие заживяла при брат си в къща в с. К., обл. Хасково.
С Трудов договор № 1/27.03.2023 г., сключен между „Нет“ ЕООД, град
Хасково и Д. В. В., частният тъжител била назначена длъжността „***, на
каквато длъжност, с Трудов договор № 4/01.09.2021 г., сключен с „Нет“
ЕООД, град Хасково била назначена и подсъдимата Н. А. – А..
Дейността на посоченото дружество - „Нет“ ЕООД, град Хасково била
свързана с производство и продажба на бельо и имали търговски обекти в град
Хасково - „****“, като в обекта на адрес: град Хасково, ул. „*****“ работели
3

подсъдимата Н. А. – А. и частният тъжител Д. В.. Двете често имали
неразбирателства във връзка с изпълнение на трудовите им функции, като
неразбирателство имало между тъжителя Д. В. и други нейни колеги, когато
замествала отсъстващи в останалите търговски обекти, стопанисвани от
дружеството.
Един от тези случаи бил на 23.08.2024 г., когато по повод отправена от
подсъдимата Н. А. - А. забележка към частния тъжител Д. В., че закъснява за
работа, между двете възникнало пререкание и си разменили словесни
нападки. Напрежението между двете ескалирало, докато тъжителят
почиствала търговския обект, като подсъдимата Н. А. – А. държала и
размахвала метла, а подсъдимата Д. В. хванала дръжката. При спречкването,
дръжката на метлата се счупила и били причинени наранявания по
вътрешната част на дланта и пръстите на ръката на тъжителя Д. В., след което
конфликтът между двете жени бил преустановен.
За разменените нападки и за създалата се конфликтна ситуация узнал и
свид. Г. Д. Г., който стопанисвал оръжеен магазин в съседство и пред обекта
имал масичка и обичайно пиел кафе там, но не бил видял нищо конкретно,
което да провокира негова намеса, а едва по – късно по вида и изражението на
тъжителя и подсъдимата и след като започнали коментари за случая, разбрал,
че е имало конфликт и сдърпване между двете жени. Впоследствие бил
посетен и от служител на РУ на МВР – Хасково и били снети писмени
обяснения, от където, като бивш служител на МВР, направил извод, че имало
подадена жалба.
Същият ден свид. Д. П. Ж., колега на тъжителя и подсъдимата, но
обслужваща друг магазин, посетила обекта, в който двете работели, в около
09:50 часа, за да използва санитарно помещение преди началото на нейния
работен ден – 10:00 часа, разбрала от тях самите, че двете са имали спор, но не
била видяла наранявания или повредени вещи. Такива не били възприети и от
свид. В. Г. П., която работела към същия момент в дружеството и работното й
място било в склада на фирмата, намиращ се в съседство с обекта, обслужван
от тъжителя и подсъдимата. През същия ден свид. В. П. няколко пъти през
време на установените почивки в рамките на работния ден посещавала
магазина, в който било работното място на тъжителя и в нито един момент не
забелязала да има превръзка на ръката или следи от наранявания. Такива не
били забелязани и от свид. В. Г. П., управител на „Нет“ ООД, град Хасково и
от неговата съпруга – свид. В. Х. Д., които узнали за случая по – късно същия
ден и предприели определени действия за изясняване на ситуацията, но от
гледна точка правомощията им на работодател.
Впоследствие, след инцидента, тъжителят Д. В. В. продължила да работи
няколко дни в магазина, включително да замества подсъдимата Н. А.– А. през
време на ползване на отпуск, но след това внезапно напуснала и не отговаряла
на телефонните обаждания и със Заповед № 2 от 10.09.2024 г. било прекратено
на основание чл. 325, ал. 1 от Кодекса на труда трудовото правоотношение с
4

„Нет“ ЕООД, град Хасково по желание на работника.
След инцидента на инкриминираната дата – 23.08.2024 г. частният
тъжител и гр.ищец Д. В. В. била освидетелствана от съдебен лекар при
МБАЛ-Хасково, който издал съдебно медицинско удостоверение, приложено
към тъжбата и прието като писмено доказателство. По – късно пред сина й –
свид. С. П. В. споделила за конфликта и посочила, че й били нанасяни удари с
метла от нейната колежка Н. А. – А. и чак като потекла кръв същата
престанала. Тъжителят имала петна от кръв по дрехите и превръзка на ръката,
които същият ден били възприето и от нейния брат – свид. М. В. В., с когото
впоследствие тъжителят заживяла в обща къща в с. К., обл. Хасково.
На процесната дата – 23.08.2024 г. било подадено от Д. В. В. заявление
рег. № 197000-5900/23.08.2024 г. до РУ на МВР – Хасково относно инцидента,
както и жалба до РП – Хасково, като по преписката били снети обяснения от
участниците в инцидента и лицата, имащи възприятия за него, установени по
случая. По него работел свид. В. К. Д., мл. полицейски инспектор в РУ на
МВР – Хасково, като пред него подсъдимата Н. А. – А. признала за конфликт с
тъжителя Д. В. и за инцидент с метлата, но отрекла умисъл в действията й.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
26.11.2024 г., на прокурор в РП – Хасково било отказано образуването на ДП и
прекратена преписка вх. № 4030/2024 г. по описа на РП – Хасково.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска
експертиза се установява, че на посочената дата в резултат на
инкриминирания инцидент тъжителят Д. В. В. е получила следните
увреждания: охлузване на дясната длан, порезни рани по втори и трети пръсти
на дясната ръка, с възможен механизъм на причиняване – действие от твърд
тъп и остър предмет, като получените увреждания било възможно да се
причинят от удари с дръжка на метла и с остри ръбове, образували се при
счупването на тази дръжка, по начина и при обстоятелствата, описани в
делото, като срокът за пълно възстановяване е не по – голям от 20 дни.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните в хода на производството писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе, от приобщените веществени доказателства, от
заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза,
възприето от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадено
относно вида на уврежданията и срока за тяхното отшумяване и отчасти за
механизма, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез
проведените в хода на съдебното следствие разпити на подсъдимата и на
свидетелите, допуснати до разпит в това им качество.
На първо място, съдът приема като достоверни обясненията на
подсъдимата Н. А. - А. в частта им относно обстоятелствата, свързани с
естеството на работа, която към процесната дата е изпълнявала тя, като и
частният тъжител и граждански ищец, за развитието на отношенията им на
работното място и за случаи на спорове и неразбирателство, включително на
5

процесната дата. В тази връзка, необходимо е да се има предвид, че освен
средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и
доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед
останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Нещо
повече, принципите в наказателното правораздаване изискват обясненията на
подсъдимия по делото да бъдат приемани за истинни, докато по несъмнен
начин не бъдат опровергани и оборени от други доказателствени източници,
безусловно кредитирани от своя страна с доверие в процеса на анализа на
тяхната достоверност. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав
възприема обясненията на подсъдимата, доколкото в посочената част те са
логически последователни и безпротиворечиви, съпоставени с приобщените
по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на част от
разпитаните по делото свидетели – Д. П. Ж., В. Г. П., отчасти В. Г. П., В. Д. П..
Техните показания следва да се изтъкне, че не са на очевидци, но пък всички
опосредено имат впечатления за случая, а показанията им са от значение не
само за конкретното деяние, но и за обрисуване на цялостната картина по
случая, включително в контекста на отношенията на работното място не само
между страните по делото, но и изброените свидетели. За тези факти и за
създалата се конфликтна ситуация на процесната дата, за която опосредено
впечатления има и свид. Г. Д. Г., показанията им се кредитират с доверие от
съда. От друга страна, обясненията на подсъдимата Н. А. – А., че на
процесната дата, конфликтът с тъжителя е бил единствено словесен не
съответства на споделеното от последната със свидетелите С. П. В. и М. В. В.,
които също не са очевидци на случилото се. При анализа достоверността на
показанията на изброените свидетели, следва да се отбележи изрично, че и за
двамата е установено наличието на близка родствена връзки със страна по
делото, а именно с тъжителя. Тези връзки предполагат възможен извод за
тяхна заинтересованост от изхода на делото и това е един от критериите,
макар и не единствен и дори не решаващ, показанията им, подкрепящи
обвинителната теза да се разглеждат критично, защото освен всичко
изложено, се базират на изявления на самия тъжител. Всъщност, фактическият
извод на съда за наличие на физическо съприкосновение се подкрепя не
толкова от изложеното от тези свидетели, и то не във вида, в който го излагат,
а в контекста на тяхната взаимовръзка с останалия доказателствен материал.
За горните изводи на съда относно наличието на деяние, чиято
съставомерност ще бъде обсъждана по същество, авторството и причинения
от него вредоносен резултат не без значение са и показанията на свид. В. К. Д.
– мл. полицейски инспектор при РУ на МВР, на когото е била разпределена
образуваната по процесния случай преписка и снел писмени обяснения от
участниците в него, които показания като непредубедени и достоверни съдът
кредитира в цялост. Освен изложеното, обективните находки по делото в тази
насока, скрепени в издаденото съдебно – медицинско удостоверение и в
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска
експертиза консолидират достоверността на показанията именно на тези
6

свидетели, последно изброени относно очертаната група факти, които са
всъщност са включените в предмета на изследване по делото. Още повече, че в
заключението си, вещото лице отбелязва, че механизмът на причиняване на
констатираните увреждания е възможно да е този, описан от тъжителя. В този
смисъл, житейската логика дори сама по себе си изисква да бъде възприето
осъществяване на фактическата обстановка по начин, какъвто бе възприет и
описан от съда, а в случая всъщност не са налице са налице съществени
противоречия в гласните доказателства, доколкото свидетелите пресъздават
техни възприятия, добити през определен интервал от време, по определен
начин и всъщност фактът, че част от тях не са възприели превръзка на ръката
на тъжителя не означава, че в никой предходен или следващ момент не е
имало, нито пък, че е била поставена за повече от ден. Факт е, че обективните
находки, свързани с процесните наранявания са надлежно скрепени, а
механизмът на причиняване, авторството и вината, преценени и от гледна
точка и на житейската логика във връзка с цялостната картина на очертаните
събития, сочи не само към аргументите за възприемане на една част от
доказателствените източници по делото като достоверни, а друга – не, но и на
тяхната оценка по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние,
единственият законосъобразен извод, до който би могло да се достигне в
случая е този, че подсъдимата Н. А. А. - А. е осъществила деяние, но не и
такова, което по своето естество да бъде субсумирано под състава на
умишлено престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което
същата е привлечена към наказателна отговорност, поради следните доводи
от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК,
за което на подсъдимата е било повдигнато обвинението, респ. за да бъде
довършено изпълнителното деяние, е необходимо и достатъчно да бъдат
извършени от дееца такива действия, с които да бъде увредено здравето на
друг човек извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, в което се изразява и
съставомерният резултат – причиняването на лека телесна повреда. Този
резултат квалифицира деянието като попадащо в категорията резултатни
престъпления.
В настоящия случай, по делото е несъмнено установено, че подсъдимата
Н. А. – А. е влязла в словесно пререкание с тъжителя Д. В. на работното им
място след отправена забележка към последната за неспазване на работното
време и отвръщане от страна на тъжителя с жестове и мимики, а по - късно в
конфликта е имало и физическо съприкосновение между двете, при което на
тъжителя била наранена ръката си, след като е хванала дръжката на метла,
държана от подсъдимата, която се счупила, след като последната я издърпала.
В случая тези действия на подсъдимата не са пряко възприети от очевидци, но
за тях са налице опосредени показания и на практика се потвърждават от
7

приложените по делото медицински документи - съдебно – медицинско
удостоверение и от заключението на вещото лице по назначената съдебно –
медицинска експертиза, от които се установяват и закрепят по делото и
обективните находки, свързани с получените в резултат на деянието травми по
ръката. С това не буди спор, че е причинено нараняване на пострадалата, което
е довело конкретно до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК, обосноваващо извода, че деянието следва да се квалифицира като
лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс, както правилно
е посочено от тъжителя в депозираната тъжба в принципния случай.
По този начин, формално се установи наличието на всички обективни
признаци, съдържащи се в изпълнителното деяние на престъплението по чл.
130, ал. 1 от НК. Единственият възможен извод от интерпретацията на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства относно авторството
на деянието пък сочи на съпричастност на подсъдимата Н. А- А. в
извършването му, при което се оказва, че преценката на съда и частното
обвинение съвпадат напълно по този въпрос с неговото посочване като
извършител на престъплението.
Липсва, обаче, умисъл. От субективна страна, не се доказа деецът да е
действала при пряк или дори евентуален умисъл, като дори да се допусне, че е
съзнавала възможността да нанесе телесни наранявания на пострадалата,
докато дърпа метлата, не е целяла настъпването на съставомерния резултат, а
именно - причиняване на телесните увреждания на тъжителя. Причинените в
резултат на това наранявания, довели до увреждане здравето й, са установени
от събраните по делото доказателства не само като обективни находки, но и
като съставомерен резултат, намиращ се в пряка причинно – следствена
връзка с тези действия, но липсват доказателства деянието да е причинено
умишлено. Действително, подсъдимата целенасочено е влязла във вербален
контакт с тъжителя по повод нейно закъснение и неспазване на работното
време. Очевидно е търсела и създаването на конфликтна ситуация на фона на
продължаващото неразбирателство на работното място между двете, а след
мимиките и отвръщането от тъжителя, се е почувствала провокирана, но по
никакъв начин не е доказано, че държейки метлата и дори размахвайки я, е
целяла нанасянето на удари с нея. За това ярко свидетелства и фактът, че
нараняванията са в област на тялото, които изключват нанасяне на удари, а по -
скоро се касае за опит всяка от жените да издърпа метлата, довело до счупване
на дръжката й, направило възможно от формираните остри ръбове да се
получат и порезните рани, впрочем опровергаващо до голяма степен и
предложения механизъм от вещото лице. Отбраняване при нанасяне на удари,
поради интензитета на движението и замахването, става с подлагане на друга
част на ръката, обикновено външна и едва след това евентуално захващане на
предмета, за да бъде изтръгнат при нападение с него, а не с директен захват с
вътрешната част на едната ръка. Последното би било възможно единствено
при ясно очертано физическо превъзходство на отбраняващия се спрямо този,
който нанася или опитва да нанесе ударите, каквито данни не бяха възприети
8

от съда в хипотезата на непосредственост по отношение на тъжителя спрямо
подсъдимата. Захващането на дръжката на метлата с дясната ръка и вида на
увреждането сочи по – скоро на опит на подсъдимата за нейното издърпване и
изтръгване от ръцете на тъжителя, а не за нанасяне на удар. Съвсем отделен е
въпросът дали е могла и дали е била длъжна да предвиди, че влизайки през
време на словесния конфликт и във физическо съприкосновение с тъжителя и
дърпането на метлата би могло да доведе до нанасяне на наранявания без
значение дали при счупване или не на предмета.
При така изложените от правна страна аргументи и дадената правна
квалификация на извършеното престъпление в акта на частното обвинение,
съдът прецени в процеса на анализа, че същото не е съставомерно по чл. 130,
ал. 1 от НК, доколкото само нанесената умишлено лека телесна повреда има
престъпен характер и в общия случай не е предвидена наказателна
отговорност за нанесена непредпазливо такава, за да се преценява налице ли е
възможност за преквалифициране, поради което подсъдимата бе призната за
невинна и оправдана на основание чл. 304 от НПК по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния
кодекс.
Несъмнено, поведението, предприето от подсъдимата Н. А. - А. спрямо
тъжителя, описано по – горе в мотивите към присъдата, макар да няма
престъпен характер, поради липса на умисъл, осъществява признака „деяние”
по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува спор относно неговата
противоправност, доколкото макар да не съставлява престъпление, е довело
до нарушаване на принципа да не се вреди другиму и пострадалата е
претърпяла неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие,
които следва да бъдат обезщетени. Предвид установените факти по делото,
настоящият състав прие, макар подсъдимата да бе призната за невинна и
оправдана по обвинението за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, че са
налице всички от елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние,
противоправност, вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана вина,
като тук се има предвид непредпазливост и че следва да бъде дадена защита
увреденото лице, като да бъде ангажирана деликтната отговорност на
причинителя, възникнала, поради виновно неизпълнение на общото
задължение да не се вреди другиму. В този смисъл, предявеният от
гражданския ищец против подсъдимата иск е установен по основание. Същият
по отношение на неимуществените вреди, съдът намира претенцията за
доказана, въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера от 500 лева.
Преценката на съда, основана на обективната категория справедливост,
обхваща обсъждане на първо място вида на увреждането, причинено на
пострадалото лице, а на следващо място отчетен бе и срокът за
възстановяването му – до 20 дни. От особена важност е да се акцентира на
това място, че не без значение е и поведението на тъжителя. Тя, в случая също
е предприела определени действия, свързани с влизане в диалог и словесно
пререкание с подсъдимата, отправяне на мимики и жестове, провокиращи
9

подсъдимата и захващане на метлата, които по своя характер са от естество да
доведат съда до извода за съпричиняване на вредоносния резултат.
Изложеното в съвкупност мотивира и преценката за размера в който
гражданският иск да бъде уважен - наполовина, като за разликата до пълния
предявен размер от 1000 лева, претенцията се явява недоказана и бе
отхвърлена.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата.

Председател:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
10

Номер на акта:	47
Дата:	25 септември 2025 г. (в сила от 10 октомври 2025 г.)
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20255640200021
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 януари 2025 г.

Присъда по НЧХД №21/2025 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите