№ 506
гр. Варна , 26.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно
гражданско дело № 20203100503727 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:56 часа се явиха:
на второ четене, се явиха:
Въззивникът „КНМ ГРУП“ ЕООД, редовно призован, не се явява
представител, депозирана е молба по делото.
Въззиваемата страна К. Д. Т. , редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат И.Г., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 3434 от 22.02.2021г. от
въззивника чрез адвокат Д.Я., с която поради служебна ангажираност няма
възможност да се яви в съдебно заседание и не възразява да се даде ход на
делото в негово отсъствие. Представени са доказателства за служебно
възпрепятстване на пълномощника.
Съдът връчва препис от молбата на адвокат Г. за запознаване.
Адв. Г.: Моля да се даде ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 116 от 11.01.2021 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 286339 от 02.12.2020г. на „КНМ
ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
жк Люлин ул.Търново, бл.срещу блок 817, представлявано от управителя
П.Н.К., чрез адв. Д.Я., член на АК Варна, срещу Решение № 261037 от
05.11.2020г., постановено по гр.д.№ 17311/2019г. по описа на ВРС, 48-ти
състав, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от ищеца „КНМ ГРУП“ ЕООД
ЕИК ********* срещу ответника К. Д. Т. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл.284, ал.2 от ЗЗД, за осъждането му да заплати сумата от 1344.74
лева, представляваща сума, получена от ответника, в качеството му на
довереник по договор за цесия от 23.10.2014г., сключена между цедента
„КНМ ГРУП“ ЕООД ЕИК *********, действащ чрез ответника, и цесионера
„ИНТЕЙК“ ЕООД, ведно със законната лихва от предявяването на иска –
23.10.2019г. до окончателното плащане.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Подновяват се направените твърдения и правни изводи в исковата молба и
допълнителното становище, които въззивникът настоява да се считат
инкорпорирани във въззивната жалба. Оспорва се извода на съда, че не е
налице съставът на чл.40 от ЗЗД по отношение на тристранното
споразумение, тъй като не било налице увреждане на упълномощителя от
обективна страна.
Поддържа се довод, че подписвайки договори за цесия ищецът вече е
произвел данъчен ефект, който се декларира и заплаща в полза на бюджета.
Прави се довод, че с оглед качеството на ищеца на търговец, който следва да
обезпечи разходите за дейността си както и печалбата си, поради което не
може да се счита, че интересите на упълномощителя не са увредени, съотв.не
може да се приеме, че правното и икономическо състояние на ищеца след
2
тристранното споразумение, са непроменени. Поддържа се, че с тристранното
споразумение е уговорена пасивна новация по едно още неизискуемо вземане
срещу реално получена парична сума, което представлява уговорка за
плащане преди падежа. Тази уговорка препятства упълномощителя да
оперира със заплатената цесионна цена до настъпване изискуемостта по
предходно подписания договор за цесия с цедента –абонат на енергийното
дружество. Прави се довод, че такава уговорка уврежда упълномощителя под
формата на пропусната полза. Мотивите на съда в обратна насока са
неправилни. Сочи, че ищецът е освободен от доказване на вредите при
осуетяване изпълнението на парично задължение и същите се презюмират в
размера по чл.86 ЗЗД. /цит.съд.решение №156/18.12.2017г. по т.дело
№449/2017г. на ВКС/. Въззивникът моли за отмяна на решението на ВРС и
постановяване на ново решение за уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната
страна К. Д. Т. с ЕГН ********** със становище за нейната неоснователност.
Поддържа се, че уважаването на претенцията би довело до неоснователно
обогатяване на ищеца. Изводите на съда са правилни и кореспондират на
събраните доказателства. Правилно е отхвърлено възражението на ищеца за
недействителност на тристранното споразумение поради договаряне във
вреда на представлявания /не е налице ФС на чл.40 ЗЗД/. Не е налице
увреждане на „КНМ Груп“ ЕООД, тъй като въз основа на споразумението е
постигнато заместване в дълг на „КНМ Груп“ ЕООД от „Интейк“ ЕООД,
съотв.последното е задължено да заплати на първоначалния цедент А.Х.К.
сумата от 1344.74 лева, дължима поначало от КНМ Груп въз основа договора
за цесия от 23.07.2014г. „КНМ Груп“ ЕООД не е правило разходи по делата и
е заместено поради новацията в правоотношението. Поддържа се, че
доказване на пропусната полза не е проведено от ищеца. Правилно е прието,
че със споразумението се постига новация в правоотношението чрез
встъпване в дълг на „Интейк“ ЕООД спрямо физическите лица – цеденти като
задълженията на КНМ се погасяват спрямо последните. Тристранното
споразумение не е безвъзмездна сделка. Не се установява и субективният
елемент от състава на чл.40 ЗЗД като се поддържа, че подписалата
споразумението от 23.10.2014г. за „Интейк“ ЕООД Т.Д. няма връзка и
близост с адв.Т.. Няма доказателства, че Т.Д. е договаряла във вреда на КНМ
3
Груп ЕООД като е съзнавала това, тъй като цената на цесията е останала
същата. Дори и условията по сделката да са неизгодни, то съгласно закона и
качеството на страните на търговци, това не води до нееквивалентност на
престациите и недействителност на договора. /чл.297 ТЗ/ Поддържа се, че
неоснователно е възражението в жалбата, че сумата от 1344.74 лева била
получена от К.Т. – напротив, твърди се, както е отразено и в договора, че
цената е получена от цедента КНМ Груп, а не лично от К.Т.. Поддържа се, че
К.Т. е отчел процесната сума по тристранното споразумение, на Интейк
ЕООД. В тази част, споразумението има силата на разписка за връщането на
паричната сума от Т. на Интейк. /ако се приеме недействителност на
споразумението, то не засяга тази част от същото, имаща характер на
разписка/ Въззиваемата страна счита за недопустимо уважаването на иска на
изложените основания, тъй като това би допуснало неоснователно
обогатяване на ищеца, който ще 2 получи два пъти една и съща сума – от
пълномощника на основание чл.284 ЗЗД и от др.страна по договор, обявен за
нищожен – на основание чл.34 ЗЗД. Поддържа се, че адв.Т. е има
представителна власт както да сключи договора, така и за по-малкото - да го
изменя. Не е оспорен подписът на Петър Колев в представеното пълномощно.
С представеното споразумение положението на упълномощителя не се
влошава, а се запазва. Липсва каквато и да е нееквивалентност на престациите
и в този смисъл е разпоредбата на чл.297 ТЗ. Не на последно място,
въззиваемата страна поддържа, че недоказано е останало основанието на
вземането на ищеца поради недоказване на договор за поръчка. Не се посочва
никъде от ищеца кога и в каква форма е сключен този договор. Твърди се, че
в практиката винаги е провеждана разлика между едностранната
упълном.сделка и двустранния мандат. Прави се възражение за обсъждане на
протокола от с.з. по ГД №12008/2019г. на 9 състав на ВРС като недопустимо.
Недопустимо е ценено като доказателство преписа от решение по ВТД
№1020/2019г. на ВОС, ТО. Обсъждането на протоколи по други дела между
страните се счита недопустимо от въззиваемия. Отделно от това се поддържа,
че тези протоколи са и неотносими като писмено доказателство, тъй като
касаят друг договор за цесия. Моли за отхвърляне на жалбата, а в условие на
евентуалност – произнасяне по възражението за прихващане на ответника.
Претендира се адв.възнаграждение по реда на чл.38, т.3 ЗА.
4
Страните не са направили искания по доказателствата.
Адв. Г.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам възражения
по доклада.
Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноските.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 3434 от 22.02.2021г. от
въззивника чрез адвокат Д.Я. в частта, с която са запознати с доклада,
поддържат въззивната жалба и нямат нови доказателства. Правят възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и изразяват становище по
същество.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Подробни доводи сме изложили в отговора на
въззивната жалба.
Моля да ми присъдите сторените разноски в настоящото производство.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:58
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5