Р Е Ш Е Н И Е № 268
гр. Сливен, 02.12.
2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: ИГЛИКА ЖЕКОВА
При секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 460 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 195б, ал.
1 от Закона за водите (ЗВ) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул.
„Шести септември” № 27, представлявано от у. С.Р., подадена против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 227 от 13.08.2019 г.,
издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БД ИБР), с който по отношение на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е установено парично задължение за
разрешено право за водовземане от подземни води по
Разрешително № 0709/12.12.2001 г., за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017
г., издадено от Директора на БД ИБР в размер, както следва: главница от 137 935,52
лева и лихва за периода на забава от 19 159,24 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че актът
е материално и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и
е следствие на превратно упражняване на власт. Излага съображения, че
административният орган е допуснал груби и съществени нарушения на
административно-процесуалните и процедурни правила, регламентирани в АПК, ДОПК
и ЗВ; не е изяснил фактическата обстановка, имаща отношение към издаването на
оспорения акт. Твърди, че липсва законово регламентирано основание за
възникване на задължението. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно
призован, се представлява от упълномощен процесуален представител – а. Н. К. от
АК - Сливен, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният
орган – Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли. Излага доводи за законосъобразност на постановения
административен акт, което се установявало от доказателствата и приетата по
делото съдебно – техническа експертиза.
Административен съд Сливен, след като
обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните,
събраните по делото относими към спора доказателства
и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, прие
за установено следното от фактическа страна:
С Разрешително за водоползване №
0709 от 12.12.2001 г., издадено от Министъра на
околната среда и водите, на „Водоснабдяване и канализация– Сливен” (“ВиК
Сливен“) ООД е било предоставено право на водовземане
от подземни води с цел на водоползването:
питейно-битово водоснабдяване на гр. Нова Загора и селища в Община Нова Загора
от Водоснабдителна група „Червенаково”, включваща тръбни кладенци № № 1,2,3,4 и
6 и шахтови кладенци № № 5, 7,8,9, 10,
11, 12 и 13, със срок на действие на разрешителното: от 12.12.2001 г. до
12.12.2026 г. В Разрешителното е посочено, че за правото на водоползване
се заплаща такса за ползваните водни количества за питейно-битови нужди, за I
категория подземни води. (л. 20 и сл.).
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2019
г., от у. на „ВиК Сливен“ ООД е било декларирано по Разрешително № 709 от
12.12.2001 г. – ЦПС „Червенаково“ – община Твърдица, че отнетият годишен воден
обем за питейно-битови нужди за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е 6 896
776 куб. м. (л. 26). С декларация по чл. 194б от ЗВ по Разрешително № 0709/12.12.2001 г. у.т на вадоснабдителното
дружество е декларирал за водовземане от подземни
води за питейни нужди за гр. Нова Загора, НВ 6000 куб.м., община Нова Загора,
че за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. размерът на отнетия воден обем е
2 487 870 куб.м. Двете декларации за иззети водни количества за
процесния период били изпратени с придружително писмо, постъпило при БД ИБР с
вх. № КД-04-2231/09.02.2018 г.
С Констативен протокол № СЛ 81 от 06.03.2018
г., (л. 34), съставен от главен експерт в Дирекция „Контрол“ при БД - ИБР
Пловдив, е обективирана проверка по документи във връзка с горепосоченото
Разрешително. В протокола е констатирано следното: За измерването на отнетите и
ползвани водни маси от водоизточник - Водоснабдителна група „Червенаково“ са
монтирани разходомери тип Взлет PC– УРСВ -10М, като ежемесечно се отчитат
ползваните водни маси; представената декларация по чл. 194б от ЗВ е коректно
попълнена; на основание представената информация, добитото и ползвано водно
количество за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. е 6 896 776
куб.м., като разрешеният годишен воден обем е надвишен с 1 220 296
куб.м.; дължимата годишна такса за периода е в размер на 137 935,52 лв.,
изчислена на база декларираното от титуляра и
използваното водно количество от подземни води, посочено в декларацията по чл.
194б от ЗВ. Съгласно констативния протокол, на
основание представената информация, дължимата годишна такса за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., изчислена съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от
Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., е както следва: Т = Е х W= 0,02лв/куб.м. x 6 896 776 м3 = 137 935,52 лева.
С Покана за доброволно изпълнение от
Директора на БД ИБР – Изх. № ПО-02-335 от 04.06.2019 г., (л. 16) “ВиК - Сливен“
ООД е поканено да заплати доброволно, в седемдневен срок от получаването й,
задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б „б” от ЗВ, като титуляр по
Разрешително № 0709 от 12.12.2001 г., за водовземане
от подземни води от Водоснабдителна група „Червенаково”, представляващо
годишна такса за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., изчислена съгласно
чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г. Поканата е получена от оспорващото дружество на 07.06.2019
г.
С Уведомление от Директора на БД ИБР
с Изх. № ПО-02-335(1) от 19.06.2019 г., оспорващото дружество е уведомено,
на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 1 от АПК, за започване на
производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за
дължимата от дружеството такса за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. по Разрешително № 0709 от 12.12.2001 г. (л. 14).
На 13.08.2019 г. от Директора на БД ИБР издал
оспореният АУПДВ № 227, с който по отношение на “ВиК - Сливен“ ООД е установено
по основание и размер следното задължение: парични задължения за разрешено
право за водовземане от подземни води по Разрешително
№ 0709/12.12.2001 г., за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., съставляваща
такса за водоползване в размер на: главница от
137 935,52 лв. и лихва за забава общо в размер на 19 159,24 лв. Актът
бил получен от дружеството на 21.08.2019 г. Жалбата срещу същия е подадена до
настоящия съд на 09.09.2019 г. Съобразно съдържанието на АУПДВ, таксите са
определени въз основа на представените декларации по чл. 194б от ЗВ.
Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ, от страна на “ВиК - Сливен“
ООД не са внасяни суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. по посоченото Разрешително. В акта е
извършено позоваване на издаденото Разрешително за ползване на подземни води,
на гореописания Констативен протокол, в който е обективирана проверка по
документи, както и на изпратените до дружеството Покана за доброволно
изпълнение и Уведомление за започване на производството за издаване на АУПДВ.
По делото са назначени, изслушани и приети съдебно – техническа и допълнителна
към нея експертизи, изготвени от вещото лице и. И.С.И. със специалност „В и К“.
Съгласно заключението, което съдът кредитира изцяло като компетентно,
безпристрастно и съответно на останалия, събран по делото доказателствен
материал, от подземните водоизточници, посредством бункерни
помпени станции водата се подава в черпателен водоем
с обем 4000 куб.м., от който посредством централна помпена станция (ЦПС
„Червенаково“) постъпва в напорен водоем (НВ) с обем 5000 куб.м. От последния
по стоманен водопровод ф 720 мм достига до населените места на община Нова
Загора. Експертът дава заключение, че ползваните водни количества се измерват
на изхода на ЦПС „Червенаково“, като на входа на всяко населено място също има
измервателно устройство. В обекта не е налице смесване на водни количества от
водоизточниците по това разрешително преди тяхното измерване. Съгласно
заключението, изискуемите дневници за измервания и ежемесечни отчети на
ползваните водоизточници по разрешителното са налице. Вещото лице, след
проверка на приложените по делото писмени доказателства и направени допълнителни
проверки, заключава, че размерът на ползваните водни количества по разрешително
№ 0709/12.12.2001 г. за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. е
6 896 776,00 куб. м. Според допълнителната съдебно – техническа
експертиза, ЦПС „Червенаково“ е оборудвана с електронно отчитане на водните
количества, като системата дава отчет за водните количества на вход помпена
станция; устройството е Ултразвуков разходомер Гама тип УРСВ-010 М, фирма
производител „Взльот – Русия“, протокол за пусков
монтаж № 41/19.10.2004 г., като метрологичната проверка се извършва на три
години; дисплеят на системата, даваща постоянните отчети е в помещението на дежурния
ЦПС, като има постоянен достъп до него и може да се следи и контролира от
оператора; всяка сутрин в 8 часа се записват в дневник 24 часовите отчети от
оператора на база проверените показания на устройството; при обобщаване на
ежедневните отчети в дневник се водят ежемесечните отчети; устройството може да
дава при нужда отчети и справки назад във времето. Експертът дава заключение,
че системата е тип „електронна система за отчитане на отнетите водни
количества, същата поддържа памет и е възможно да се извади отчет за минал
времеви период. При извършената проверка експертът не е открил констатации,
различни от дадените в първото заключение.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от легитимирано лице, с наличие на правен интерес от оспорването и в
рамките на установения законов срок и срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, при следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен
орган, съобразно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, в която е предвидено,
че компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания,
с които се определят вземанията за незаплатените такси по този закон, е
директорът на съответната Басейнова дирекция.
Таксите, размерът на които е определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194,
ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗВ – за водовземане от
подземни води. Таксите за водовземане от подземни
води представляват публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са
нормативно установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал.
2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и
общински такси, установени по основание със закон.
Основанието за дължимите такси е
регламентирано със Закона за водите. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват
заплащането на такси за водовземане, като начинът на
изчисляване на таксите е определен в подзаконов нормативен акт. В чл. 194, ал.
6 от ЗВ е предвидено, че размерът на таксите за водовземане,
начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет. В разглеждания случай относимата
тарифа е Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ бр.2 от
6.01.2017 г. Таксите за водовземане са годишни и
съгласно чл. 21, ал. 1 от Тарифата, се заплащат не по-късно от 31 март на
следващата година. В разглеждания случай е неприложим срокът за внасяне на
таксите, определен в чл. 194б, ал. 2 от ЗВ, тъй като разпоредбата е в сила
от 27.11.2018 г., а процесните парични задължения са за такси за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
При издаване на АУПДВ е спазено
изискването за форма, съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително с посочване на фактически и правни основания. Спазена е и
процедурата по неговото издаване. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б, ал.
2 от ЗВ, актът е издаден въз основа на представена от оспорващото дружество
справка за иззети водни количества по водоизточници за периода 2017 г.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение, съставена въз основа на
констативен протокол от проверка за изпълнение на задълженията. Оспорващото
дружество е уведомено за започване на административното производство по
издаване на АУПДВ. След изтичане на срока за доброволно изпълнение, е издаден
оспореният АУПДВ. По изложените съображения, съдът не споделя доводите на
оспорващия, че актът е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Неоснователни са и твърденията на
оспорващото дружество, че същото не дължи посочените в акта парични задължения.
Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз
основа на подадената от самото дружество декларация и справки за използваните
количества вода за конкретния период. Същите са били представени от “ВиК - Сливен“
ООД на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от
самия оспорващ количества са изчислени и задълженията. Не са представени от
оспорващия данни за други намерени или изчислени стойности. Съгласно чл. 48,
ал. 1, т. 6 от ЗВ, водоползвателите - титуляри на
разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и
използваните води. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесното разрешително, освен тези, установени от служителите на БД ИБР в
Констативен протокол № СЛ 81 от 06.03.2018 г., съставен въз основа на
информацията, предоставена от оспорващия. С оглед цитираната разпоредба на ЗВ,
именно титулярът на разрешителното за водоползване следва да измерва и води отчет за ползваното
количество вода и да информира съответната басейнова
дирекция. В случай, че оспорващият е разполагал с информация за различно количество
ползвана вода от установената от контролните органи, то е следвало да представи
същата по делото. В тежест на страната е да установи благоприятните за нея
факти и тъй като доказателства в тази насока от оспорващия не са представени,
съдът следва да приеме, че посочените от административния орган количества вода
са правилно установени. Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата
експертиза, която потвърждава изцяло констатациите, залегнали в констативен акт
№ 81/06.03.2018 г., както и в оспорения АУПДВ. Съгласно разпоредбата на §9 от ПЗР на
ЗВ, когато
използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или
без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите,
предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от
този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или
преоформяне на разрешителното му. Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ (ред., ДВ, бр.
61 от 2010 г.), ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на
Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на
дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите и
обявен на интернет страниците на басейновите дирекции
и на Министерството на околната среда и водите. Образецът по ал. 1 съдържа
данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява
таксата (чл. 194б, ал. 2 от ЗВ - ред., ДВ, бр. 61 от 2010 г.). Това е сторено с
представената декларация по чл. 194б от ЗВ и с подадената справка към
административния орган, за водовземане за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. Посочените количества в декларациите са
идентични със стойностите, установени като количества с оспорения АУПДВ.
Приетите в оспорения акт стойности на
таксите за процесния период са определени правилно. Извършените от
административния орган изчисления са точни. Съобразявайки и заключението на
вещото лице и. И.С.И. съдът приема, че размерът на таксата правилно е изчислен
от административния орган по формулата Т = Е х W, предвидена в относимата за периода Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г. Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифата, единичният
размер на таксата за водовземане от подземни води за
обществено питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лв./куб.м.,
поради което размерът на таксата за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017
г. по посоченото разрешително е определен правилно по формулата за
Водоснабдителна група „Червенаково”, както следва: Т = Е х W = 0,02 лв/куб.м. х 6 896 776 м3 = 137 935,52 лева. По
делото не се спори, че таксите за процесния период не са заплатени от
оспорващото дружество.
Неоснователно е и твърдението на
оспорващото дружество за незаконосъобразност на акта в частта му относно
формираното задължение за лихви. Съгласно чл. 21, ал. 1 от приложимата за
разглеждания случай Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г., таксите за водовземане
са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така
уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава
при неплащане и съответно – началната дата, от която се дължи законната лихва.
В чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания, е предвидено, че неплатените в срок държавни вземания се събират със
законната лихва. Следователно, върху установените задължения за 2017 г. се
дължи законна лихва за забава. Липсата на изрично посочване в АУПДВ на
началната дата на дължимите лихви за задълженията не обуславя извод за
незаконосъобразност на акта, тъй като началната дата на периода на забава е
обусловена от определения в приложимия за случая нормативен акт краен срок за
плащане. За да изпадне носителят на правото на водовземане
в забава, е достатъчно изтичането на определения в нормативния акт срок за
плащане на задължението и неплащане на същото.
По изложените съображения, оспореният
АУПДВ е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на
оспорващото дружество за присъждане на направените по делото разноски е
неоснователна. От административния орган не се претендират разноски, поради
което не се присъждат.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С.Р., подадена срещу
Акт за установяване на публично държавно вземане № 227 от 13.08.2019 г.,
издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който по отношение на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е установено по основание и размер парично
задължение за разрешено право за водовземане от
подземни води по Разрешително № 0709/12.12.2001 г., за периода от 01.01.2017 г.
до 31.12.2017 г., издадено от Директора на БД ИБР в размер на дължимата такса,
както следва: главница от 137 935,52 лева и лихва за периода на забава общо
в размер на 19 159,24 лева, като неоснователна.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен съдия: