Р Е Ш
Е Н И Е
№ 11/18.01.2021 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове:
Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 542 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от И.М.Д. *** чрез адвокат И.А. от ПАК против Решение от 19.10.2020
година на Районен съд - Берковица, постановено по АНД № 8 по описа за 2020
година. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0243-000593 от 31.05.2019г. на Началник РУ – Берковица при
ОД МВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 на министъра
на вътрешните работи, с което на И.М.Д. *** е наложено административно наказание
глоба в размер на 200.00лева /двеста/ на основание чл.179, ал.2, предл. второ
от ЗДвП, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател И.М.Д. *** редовно призован, се явява лично и с
надлежно упълномощения адвокат И.А. от ПАК. По съществото на делото поддържа
жалбата си, като навежда доводи за преразглеждане на решението на въззивния съд
и отпадане на отговорността му свързана с наложеното административно наказание.
Твърди нарушения на основни принципи по ЗАНН, НПК свързани с правото му на
защита; отрича авторството на административното нарушение. Твърди недоказаност
на вмененото му административно нарушение, липса на индивидуализация на
наложеното наказание глоба, както и че съдът не е приложил разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Моли да бъде отменено въззивното решение, както и издаденото НП.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответника по касационната жалба чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт К*** Д*** оспорва жалбата, като навежда доводи
за установеност на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Моли за потвърждаване на въззивното
решение, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила
обжалваното решение, като навежда доводи, че установените факти по делото водят
на извода за извършено административно нарушение, като санкционния акт е бил
постановен при спазване на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от
страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е
неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства свързани с
касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния
съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
наказателното постановление, съставът на Районен съд Берковица е приел от
фактическа страна, че на 22.05.2019
година в 11,40часа в Община Берковица на път втори клас №81 в прохода П*** на
км 53 + 800 с посока на движение от град София към град Монтана касатора, като
водач на лек автомобил марка „Т*** “, модел „А*** “ с рег. № С*** собственост на „Т*** К*** “ ООД реализирал
ПТП, тъй като не е спазил дистанцията между управлявания от него автомобил и
движещото се пред него МПС лек автомобил марка „Ш*** “, модел „С*** “ с рег. №С***, в резултат на което настъпили
материални щети.
Установено е, че лек автомобил марка „Ш*** “, модел „С*** “
с рег. №СА 8909РМ се е наложило да намали скоростта, за да пропусне друго
изпреварващо МПС, при което автомобилът на касатора се удря в задната част на Ш***
.
Съдът е приел, че нарушението е безспорно установено, поради
което и правилно е ангажирана административно - наказателната отговорност на
жалбоподателката за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, а при определяне размера
на наказанието наказващият орган е съобразил целите на наказанието, определени
в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - отчел е тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване, смекчаващите обстоятелства, отегчаващите обстоятелства и
правилно е наложил предвидения в чл.179, ал.2, пр. второ от ЗДвП размер на
глобата от 200.00лева.
Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния
закон, като е постановил обосновано и мотивирано решение, въз основа на
доказателствата по делото, като мотивите се споделят изцяло от настоящия
състав.
При постановяване на оспореното решение Районен съд Берковица
е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в
тяхната съвкупност, в резултат на което е извел извод за законосъобразност на
оспореното пред него наказателно постановление. При постановяване на съдебния
акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон,
изразяващи се в неправилното прилагане на същия, в каквато насока са
възраженията на касатора. В съответствие със събраните доказателства правилно е
приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обуславят неговата отмяна, както и че същото отговаря на
всички изисквания за форма и съдържание и е издадено в съответствие със
санкционната норма на чл.179, ал.2, пр. второ от ЗДвП. Правилно е прието, че
визираното в НП нарушение по чл.23, ал.1
от ЗДвП е доказано и безспорно установено от събраните по делото
писмени доказателствени средства. Още повече, че при съставяне на АУАН същия е
подписан без възражения от касатора.
Следва да се посочи, че по отношение на нарушението, редовно съставените АУАН, съгласно чл. 189, ал.2 от
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с оглед на доказателствата по делото дава основание
на съдът да приеме, че описаното нарушение е извършено от касатора. Твърденията
му по отношение на авторството и недоказаност на извършеното нарушение не са
скрепени с надлежни доказателства, които да оборят констатациите по издадения
АУАН.
От друга страна липсата на
индивидуализация на материалните щети не води до незаконосъобразност на
процедурата по наказване на виновника за това, тъй като обезщетяването на
пострадалото лице в хода на производството по ЗАНН е единствено при подадено
искане от него, каквото в конкретния случай липсва.
Самия факт на настъпилия сблъсък –
„…го удря отзад…“ установява липсата на подходяща дистанция и нарушението на
правилата за движение. Фактическата обстановка, нарушението и авторството на
деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция, поради което и наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Касационната инстанция намира за
правилни изводите на въззивния съд относно липсата на съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Последното е издадено
съгласно изискванията на чл. 57 от ЗАНН и отговаря на фактическата обстановка
по делото.
В случая не може да се приеме, че е налице маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
респективно да се отмени наложеното административно наказание. По отношение на
този род административни нарушения не са налице условията на чл.28 от ЗАНН,
които обуславят маловажност, тъй като обществените отношения, които се
защитават не могат да бъдат счетени за маловажни, тоест след като е безспорно,
че касатора е имал качеството водач на МПС, за което при управлението му не е
спазена нужната дистанция правилно и обосновано районния съд е потвърдил наложеното
административно наказание.
Предвид събраните по делото доказателства безспорно се
установява съставомерност на констатираното нарушение, както от обективна, така
и от субективна страна, с оглед на което касационата инстанция не констатира
наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното
решение на Районен съд – Берковица, други такива не бяха установени и при
служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, , поради което решението
следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответника –
ОД на МВР - Монтана, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено
поисканото юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в
минимален размер от 80.00лева /осемдесет/, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП).
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 19.10.2020 година на
Районен съд - Берковица, постановено по АНД № 8 по описа за 2020 година, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0243-000593 от 31.05.2019г. издадено
от Началник РУ – Берковица при ОД МВР гр.Монтана.
ОСЪЖДА И.М.Д. с ЕГН * *** да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Монтана,
представлявана от директора, сумата от 80.00лева /осемдесет/, представляваща
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: