№ 12576
гр. С, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С ЕМ. Д
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110122416 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу К. А. М., с
ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на
сумата от 1 869,03 лева (хиляда осемстотин шестдесет и девет лева и 03 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.“О К“,
бл.17, вх.В, ет.4, ап.66, аб.№ 297131, ведно със законна лихва за период от 27.01.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 232,30 лева (двеста тридесет и два лева и 30 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г., 50,44лева
(петдесет лева и 44 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.12.2018г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
върху тази сума за период от 27.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 8,10 лева
(осем лева и 10 стотинки), представляваща мораторна лихва върху сумата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 31.01.2019 г. до 17.01.2022 г. По
така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 4320/2022г. по описа на СРС, 25
състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповед е връчена на
длъжника и в законоустановения срок от същия е подадено възражение, поради което на
“ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в
срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к.”О К”, бл.17, вх.В, ет.4, ап.66, аб.№ 297131 е
потребявала топлинна енергия за посочения период, която не е заплатила, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че дължи посочените в
1
заповедта суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от К. А. М., с който се оспорват
предявените искове по основание и размер. Счита, че исковете за заплащане на ½ част от
претендираните суми за топлинна енергия и дялово разпределение за неоснователни
доколкото ответницата е вещен ползвател по отношение на процесния имот заедно с още
едно лице, поради което следва да отговаря за потреблението съобразно правата си.
Противопоставя се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се дължимост на
сумата за дялово разпределение и се твърди липса на поставяне на ответницата в забава,
поради което счита, че не се дължат суми за лихви.
Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма” ООД не оспорва претенциите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
2
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба, ищецът претендира К. А. М. да е вещен ползвател на имота –
с учредено право на ползване – пожизнено и безвъзмездно, поради което се явява
потребител на ТЕ. От ответника се оспорва същата да е потребител на ТЕ, но по делото е
представен Нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот
№176 от 20.12.2002г., от който се установява, че в полза на К. А. М. и на П Г Р е учредено
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху апартамент №66, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к.“О К“, бл.17, вх.В, ет.4. Съдебната практика е непротиворечива по въпроса
за това, кое лице се явява задължено за заплащане на стойността на потреблението на
комунални услуги в един имот при конкуренция на правата на собственика и на вещния
ползвател – залага се на възникване на задължения в патримониума на вещния ползвател,
доколкото това е и смисъла на запазеното право на ползване. Дължимост на сумите за
стойност на потреблението се дължат от вещния ползвател, доколкото се предполага, че
именно той ползва имота, в противен случай вещния ползвател би следвало да се откаже от
запазеното вещно право на ползване. В случая партидата за имота е разкрита на името на
собственика, но това не променя задълженото лице, а именно вещния ползвател.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.
От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция през м.08.2017г. и действал до м.06.2020г., когато е заменен с друг уред. От
заключението е видно, че на уредите са били извършвани периодични проверки съгласно
БДС 1434 – 2001 през м.07.2018г. и м.07.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26
3
юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга
периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен
период след процесния.
Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия
за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма” ООД, като за абоната се изчислява ТЕ
за отопление на имот с два радиатора с уреди за дялово разпределение, които са редовно
отчетени, ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни на един водомер и за ТЕ отдавана
от сградна инсталация, като дяловото разпределение, извършвано от „ф-ма” ООДе в
съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди
за сградата и имота.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. общо
начислената ТЕ за имота е в размер на 2112,11лв., от която 1340,57лв. за отопление на имот
и 761,54лв. за битово горещо водоснабдяване. Установено е, че изравнителната сума за
процесния период е +86,10лв. за доплащане, т.е. сумата следва да се прибави към сумата,
получена по фактури за отопление. За определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.
По делото не се претендира сумата или част от нея да е заплатена от потребителя
преди подаване на исковата молба.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на
доставената до абонатната станция на сградата - ЕС- топлинна енергия. Доколкото тази цена
подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага
утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между
собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл
всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от
общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово
разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа
4
на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената ТЕ до АС се осъществява
посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение- посредством
индивидуални разпределители или топломери и водомери. Съобразно закона на
разпределение подлежи подадената ТЕ, след приспадане на технологичните разходи, като
остатъка се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на
имот се сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация,
ТЕ за отопление на общите части.
Видно от заключението на вещото лице стойността на реалното потребление за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 2198,21лв. Същата се дължи от
ответника съобразно притежаваното вещно право на ползване. Видно от Нотариален акт за
учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот №176 от 20.12.2002г. вещно
право на ползване по отношение на процесния имот е учредено в полза на две лица. От
страна на “ф-ма” ЕАД, чиято е доказателствената тежест, не се установява вещното право на
ползване, учредено в полза на П Г Р да е прекратено или погасено, поради което и двамата
вещни ползватели отговарят по равно за стойността на потреблението. Поради изложеното
К. А. М. следва да заплати ½ част от дължимото.
По възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г.
на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 от ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение.
Съгласно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.
415, ал. 1 ГПК. От тази дата и докато трае съдебният процес относно вземането, давност не
тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД. С влизане в сила на решението, с което искът е уважен
(респ. на заповедта по чл. 410 ГПК), давността се прекъсва. Прекъсване на погасителната
давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но
още не е изтекла.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
5
е постъпило в съда на 27.01.2022г., така че към момента на подаването му вземанията на
ищеца за главница за периода м.12.2018г. – м.04. 2021г. не са били погасени по давност.
Вземането за м.12.2018г. е станало изискуемо на 30.01.2019г., поради което не е погасено по
давност. Следователно обхванати от погасителна давност са вземанията за периода от
01.05.2018 г. до 30.11.2018г. Видно от заключението на СТЕ задължението за потребена ТЕ
за периода м.11.2018г.-м.04.2021г. е в размер на 2049,28лв. Тази сума следва да се намали с
размера на задължението за м.11.2018г. от 93,90лв. и да се приеме, че необхванато от
погасителна давност е задължение в размер на 1955,38лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ следва да се уважи за ½ част от установения размер на
задължението - за сумата 977,69лв. за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2021г.
Върху главницата от 977,69лв. се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК–
27.01.2022 г. до плащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
По делото въпреки изричното указание, че ищеца следва да докаже публикуването на
фактурите и кога, не са представени доказателства в тази насока, поради което и
претенцията следва да се отхвърли. Отделно от това Съдът не разполага със знания за
определяне на размера на лихвата за част от периода и за ½ от задължението доколкото от
“ф-ма” ЕАД не са представени данни за месечното олихвяване на главниците.
6
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, ксто редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В производството не се спори, че услугата е била извършена,
като не е оспорена и нейната цена, поради което иска следва да се уважи за ½ част от сумата,
претендирана с исковата молба, доколкото има двама потребители на процесния адрес – за
сумата от 25,22лв.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни ответникът да е поканен да заплати
сумата и да е поставен в забава.
По разноските:
7
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от
187,40лв. за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение /при приет размер от 100лв., определен в минимален размер съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
От ответника се претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, като такива й се дължат на осн. чл.78, ал.3 ГПК съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 74,99лв.
По разноските присъдени по ч.гр.дело №4320/2022г. по описа на СРС, 25 състав:
С оглед частичното уважаване на исковете, присъдените разноски за заплатена
държавна такса следва да се намалят до размер на 20,06лв. Присъденото юрисконсултско
възнаграждение следва да се намали до сумата от 23,22лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “ф-ма” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № 23Б, против К. А. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С, ж.к.“О К“, бл.17, вх.В, ет.4, ап.66, че К. А. М. ДЪЛЖИ на “ф-ма” ЕАД сумата 977,69лв.-
главница, представляваща дължима сума за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2021г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. С, ж.к.“О К“, бл.17, вх.В, ет.4, ап.66, аб.№ 297131 и сума в размер на 25,22лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2018г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва върху двете суми за периода от
27.01.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело №4320/2022г. по описа на СРС, 25 състав, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимост на главница за сумата над 977,69лв.
до пълния предявен размер от 1 869,03 лева и за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2018г.,
претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на
доставена ТЕ в размер на 232,30 лева за периода от 15.09.2019г. до 17.01.2022г.,
претенцията за установяване дължимост на главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за сумата над 25,22лв. до пълния предявен размер от 50,44лева и
претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на услуга
дялово разпределение в размер на 8,10 лева за периода от 31.01.2019 г. до 17.01.2022 г.
ОСЪЖДА К. А. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к.“О К“, бл.17, вх.В, ет.4,
ап.66 да заплати в полза на „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я”
№23Б направените по ч.гр.дело № 4320/2022г. по описа на СРС, 25 състав разноски в размер
на 20,06лв. за заплатена държавна такса и 23,22лв. юрисконсултско възнаграждение, както и
8
на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство съобразно
уважената част от исковете в размер на 187,40лв.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №23Б да
заплати в полза на К. А. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к.“О К“, бл.17, вх.В, ет.4,
ап.66 на осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от
исковете в размер на 74,99лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „ф-ма” ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9