№ 260
гр. гр. Добрич, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева М.
Членове:Д. Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря П. Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Д. Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20233200500456 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 1311/25.04.2023 год. на адв. Д. Б., като пълномощник на Г. Н.
К. с ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Г. С.** срещу решение №
37/03.04.2023 год. по гр.д.№20223240100345 /2022 год. на Районен съд
Каварна ,с което спрямо него е признато за установено, че Г. С. М. с ЕГН
********** и Б. Е. М. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. К., ул. „Б.***, не
му дължат, поради погасяване по давност сумите, за събирането на които е
образувано изп. дело № 20208100400560 по описа на ЧСИ Н.Н., рег. № *** на
КЧСИ, а именно: сумата от 22662 лв. дължима солидарно от Г. и Б. М., за
уравняване на дял от делбен имот в сграда с идентификатор 35064.501.3142.1
по КК на гр. К., одобрена със Заповед от 27.02.2008 г., построена в УПИ Х-
3142 в кв. 141 по ПУП на гр. К., за които е издаден на 25.03.2015 год.
изпълнителен лист № 90, по гр.д. № 28/2007 год. по описа на РС Каварна.
С доводи за недопустимост на обжалваното решение се претендира
обезсилването му и връщане на делото на КРС за произнасяне по заявено
възражение за прихващане,респ. обжалваното решение да бъде отменено и
спора решен по същество от въззивния съд,който постанови отхвърляне на
1
иска поради настъпил погасителен ефект на задължения чрез прихващане до
размер на по-малкото.
При данни ,че първоинстанционния съдебен акт е бил връчен на Г. Н. К.
на дата 18.04.2023 год. , жалба рег.№ 1311/25.04.2023 год. е подадена в срока
по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото
да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид
разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез
уважаване на исковата претенция и е процесуално допустима.
Въззиваемите страни Г. и Б. М.и считат жалбата за неоснователна и
настояват да не бъде уважавана.
Спорни по делото са въпросите следвало ли е да бъде разгледано
възражение за прихващане на ответниците по делото и съответно същото да
бъде прието за основателно,доколкото различни са вижданията им дали
валидно е извършено извънсъдебно такова,респ. след позоваването на
погасителния ефект на изявление за прихващане,извършено извън процеса ,
задължен ли е съда да го разгледа като евентуално заявено възражение за
съдебно прихващане,вкл. като конституира като страна и трето неучастващо
по делото лице,тъй като възражението е станало предмет на делото;налице
ли е правен интерес в производството по установителния иск по чл.439 от
ГПК,с което се отрича правото да бъде събрано вземане поради погасяването
му по давност ,ответникът-негов носител да заяви прихващане с вземане на
ищците,доколкото те не го претендират по делото и същото е предмет на
отричане от К. по друг граждански спор между страните,а плащане и
прихващане се допускат и след като вземането е погасено по давност.
Обжалваното решение е постановено по предявен с искова молба рег.№
2437/22.08.2022 год. от Г. С. М. , ЕГН ********** и Б. Е. М. ,ЕГН
**********, двамата от гр. К., ул. „Б.*** срещу Г. Н. К. , ЕГН **********, от
гр. К., ул. „Г. С.** иск по чл.439 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл.110 от
ЗЗД,основан на твърдения,че ищците са длъжници по изпълнително дело №
20208100400560 на ЧСИ Н.Н. с рег.№ *** на КЧСИ с район на действие
Окръжен съд Добрич, по което ответникът с молба от 09.08.2022 год. е
предявил за събиране вземането си срещу тях в размер на 22 662 лв. ,
установено с влязло в сила на дата 07.05.2014 год. решение на Районен съд
Каварна . Вземането на ответника било погасено по давност на основание чл.
2
110 от ЗЗД ,тъй като той не бил предприел действия за принудителното му
събиране в срок от пет години от установяването му със съдебно решение , в
течение на този срок ищците не били извършвали плащания , не били
признавали вземането и давностният срок не бил прекъсван на основанията
по чл. 116 от ЗЗД. Изпълнително дело за събиране на вземането било
образувано след изтичане на дата 07.05.2019 год. на петгодишния давностен
срок,след изтичането на този срок били поискани с молби от 09.08.2022 год. и
16.08.2022 год. и изпълнителните способи : налагане възбрана на
имуществото им и запор на вземанията им по изпълнителни дела №№
20227390400221 на ЧСИ С.С. и 20228930400445 на ЧСИ Д.С.С. .
Отправено е искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът Г. Н. К. не може да иска от ищците Г. С. М. и Б. Е. М.
изпълнение въз основа на изпълнителен лист № 90/25.03.2015 год., издаден от
РС К., по влязло в законна сила на 07.05.2014 год. решение № 9/13.01.2013
год. по гр.д. № 28/2007 год. по описа на РС Каварна, с който двамата ищци са
осъдени да му заплатят солидарно сумата от 22 662 лв., за уравняване на дял
от делбен имот в сграда с идентификатор 35064.501.3142.1 по КК на гр. К.,
одобрена със заповед от 27.02.2008 г., построена в УПИ Х-3142 в кв. 141 по
ПУП на гр. К., поради погасяване по давност на материалното право,
установено със съдебното решение, въз основа на което е издаден
изпълнителния лист срещу ищците.
Претенцията е била оспорена от ответника Г. Н. К.,като
недопустима,евентуално неоснователна с подаден в срока и по реда на чл.
131 от ГПК отговор рег.№ 2586/05.09.2022 год. ( съвместно с неучастващо по
делото лице А. Г. К.).Същият е признал обстоятелствата,посочени в исковата
молба-наличие на висящо изпълнително дело ,образувано за събиране на
вземане по издаден по влязло в сила съдебно решение изпълнителен лист №
90/2015 год. ,по което изпълнително дело страните по гр.д.№345/2022 год.
имат качеството на взискател и длъжници. Заявил е ,че оспорва
обстоятелството ,че не бил извършил прихващане на насрещни вземания
преди завеждане на настоящия иск (твърдения и доводи във връзка с
извършването /неизвършването на прихващания не са наведени от ищците
в исковата молба).Посочил е ,че страните по делото и неучастващата по
делото А. Г. К. имат едни към други еднородни ,ликвидни и изискуеми
вземания ,произтичащи от влезли в сила решения по гр.д.№ 28/2007 год. на
3
КРС и в.гр.д.№ 428/2015 год. на ДОС,за събирането на които са образувани
изпълнителни дела на ЧСИ Н.Н.,ЧСИ С.С. и ЧСИ Д.С.С.. С молби от
15.08.2022 год. и 17.08. 2022 год. по изпълнителните дела на ЧСИ С.С. и ЧСИ
Д.С.С. и в срока за доброволно изпълнение направил с А. К. изявление за
компенсация на вземанията на страните , установени с решенията и по делата
, посочени по-горе. Счита предявения иск за недопустим, поради липса на
правен интерес за ищците от установяване,че задълженията им към него са
погасени по давност,тъй като погасяването им било настъпило поради
прихващането им с насрещно негово задължение към тях на дата 18.10.2016
год.Настоява за прекратяване на производството по делото,евентуално за
отхвърляне на исковата претенция.
С нарочно становище рег.№ 3558/28.11.2022 год. ищците са оспорили
всички твърдения и доводи на ответника ,наведени по повод настъпил ефект
на извършено прихващане по посочения от него начин.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи както следва:
Пред Районен съд Каварна е било образувано гр.д.№ 28/2007 год. за
делба на самостоятелни обекти в жилищна сграда в гр.К.-апартаменти и
гаражи,по което участие като съделители са взели Г. С. М. , Б. Е. М. , Г. Н.
К. и А. Г. К. и съответно същите си дължат взаимно суми по повод
ликвидирането на съсобствеността и извършени в имота подобрения ,както
следва:
1./Въз основа на решение № 9/13.01.2013 год. по гр.д.№ 28/2007 год. на
Районен съд Каварна,влязло в сила на 07.05.2014 год. е бил издаден
изпълнителен лист № 90/25.03.2015 год. за осъждането на Г. С. М. и Б. Е. М.
да заплатят солидарно на Г. Н. К. сумата от 22 662 лв. за уравняване на дял
от делбен имот в сграда с идентификатор 35064.501.3142.1 по КК на гр. К.,
одобрена със заповед от 27.02.2008 г., построена в УПИ Х-3142 в кв. 141 по
ПУП на гр. К..
2./Въз основа на решение № 197/07.07.2016 год. по в.гр.д.№ 428/2015
год. на Окръжен съд Добрич е бил издаден изпълнителен лист № 119 /
12.07.2016 год. :
2.1./за осъждането на Г. С. М. да заплати на А. Г. К. сумата от 13 425
лв.,представляваща съответна на притежаваните от нея идеални части в
4
съсобствеността сума на увеличената стойност на делбения имот в резултат
на извършени подобрения ,както и
2.2./за осъждането на Б. Е. М. да заплати на А. Г. К. сумата от 4 475 лв.,
представляваща съответна на притежаваните от него идеални части в
съсобствеността сума на увеличената стойност на делбения имот в резултат
на извършени подобрения.
3./Въз основа на решение № 241/10.10.2016 год. по в.гр.д.№ 428/2015
год. на Окръжен съд Добрич е бил издаден изпълнителен лист №
189/18.10.2016 год. :
3.1./за осъждането на Г. С. М. да заплати на А. Г. К. законната лихва
върху главното парично задължение в размер на 13 425 лв.,считано от датата
на подаване на исковата молба в съда (01.11.2010 год.) до окончателното му
изплащане ,както и
3.2./за осъждането на Б. Е. М. да заплати на А. Г. К. законната лихва
върху главното парично задължение в размер на 4 475 лв.,считано от датата
на подаване на исковата молба в съда (01.11.2010 год.) до окончателното му
изплащане.
4./Въз основа на решение № 9/13.01.2013 год. по гр.д.№ 28/2007 год. на
Районен съд Каварна,влязло в сила на 07.03.2013 год. е бил издаден
изпълнителен лист № 79/02.08.2022 год. за осъждането на Г. Н. К. и А. Г. К. за
заплатят солидарно на Г. С. М. сумата от 26 881 лв. за уравнение на дял от
делбен имот в сграда с идентификатор 35064.501.3142.1 по КК на гр. К.,
одобрена със заповед от 27.02.2008 г., построена в УПИ Х-3142 в кв. 141 по
ПУП на гр. К..
5./Въз основа на решение № 9/13.01.2013 год. по гр.д.№ 28/2007 год. на
Районен съд Каварна,влязло в сила на 07.03.2013 год. е бил издаден
изпълнителен лист № 81/02.08.2022 год. за осъждането на Г. Н. К. и А. Г. К. за
заплатят солидарно на Б. Е. М. сумата от 8 960 лв. за уравнение на дял от
делбен имот в сграда с идентификатор 35064.501.3142.1 по КК на гр. К.,
одобрена със заповед от 27.02.2008 г., построена в УПИ Х-3142 в кв. 141 по
ПУП на гр. К..
Въз основа на посочените изпълнителни листи ,страните са предприели
действия по принудително удовлетворяване на вземанията си както следва:
1./ Ищцата Г. С. М. е образувала като взискател изпълнително дело №
5
20227390400221/2022 год. на ЧСИ С.С. с рег.№ *** на КЧСИ срещу
солидарните й длъжници - ответника Г. Н. К. и неучастващата по настоящото
дело А. Г. К. за вземането си в размер на 26 881 лв.,посочено по-горе по
пункт 4-така покани за доброволно изпълнение изх.№№ 4811/04.08.2022 год.
и 4814/04.08.2022 год.
Длъжниците Г. Н. К. и А. Г. К. са депозирали по изпълнителното дело
молба рег.№ 03847/15.08.2022 год. с твърдения, че имат изискуемо вземане
към кредитора си в размер на 56 721.88 лв.,за което са образували изп.д.№
560/2020 год. по описа на ЧСИ Н.Н.,съдържаща и изявление за прихващане на
двете насрещни вземания до размера на по-малкото и искане за прекратяване
на изпълнителното дело,както и в условията на евентуалност са заявили
съгласието си кредитора им Г. М. да бъде удовлетворена от вземанията им
срещу нея и Б. Е. по изп.д.№ 560/2020 год. на ЧСИ Н.Н.. По молбата е
изразено становище от взискателя Г. М. рег.№ 03849/15.08.2022 год. ,че
прихващането не е от компетентността на ЧСИ, т.е. липсва и основание за
прекратяване на изпълнителното дело,респ. несъгласието си за предложения
начин на удовлетворяване от длъжниците,тъй като вземането им срещу нея
било погасено по давност. С постановление от дата 15.08.2022 год. ,ЧСИ С.С.
е оставил без разглеждане като недопустима молбата в частта на искането
,той да извърши прихващането и е отказал прекратяване на изпълнителното
дело , тъй като посочените от длъжниците предпоставки и основания не били
сред предвидените в ГПК,както и оставил без уважение молбата за насочване
на изпълнението върху вземанията им към кредитора по изп.д.№ 560/2020
год. поради недадено съгласие от взискателя.
2./Ищецът Б. Е. М. е образувал като взискател изпълнително дело №
20228930400445/2022 год. на ЧСИ Д.С.С. с рег.№ *** на КЧСИ срещу
солидарните му длъжници- ответника Г. Н. К. и неучастващата по настоящото
дело А. Г. К. за вземането си в размер на 8 960 лв.,посочено по-горе по пункт
5-така покани за доброволно изпълнение изх.№№ 12848/05.08.2022 год. и
12849/05.08.2022 год.
Длъжниците Г. Н. К. и А. Г. К. са депозирали по изпълнителното дело
молба рег.№ 10922/17.08.2022 год., аналогична по съдържание и отправени
искания на посочената по-горе молба рег.№ 03847/15.08.2022 год. относно
тяхно вземане в размер на 32 506.83 лв., които искания взискателят счита за
6
неоснователни в становището си рег.№ 11137/24.08.2022 год. и които не са
били удовлетворени-така уведомление изх.№ 13852/26.08.2022 год.,съдържащ
отказа на ЧСИ Д.С.С..
3./ Изпълнително дело № 20208100400560 на ЧСИ Н.Н. с рег.№ *** на
КЧСИ е било образувано от неучастващата по настоящото дело А. Г. К. ,а
след последващо присъединяване и от ответника Г. Н. К. за вземанията на :
3.1./ взискателя А. Г. К. срещу длъжника й -ищцата Г. С. М. за
вземането си в размер на 13 425 лв.,посочено по-горе по пункт 2.1.;
3.2./ взискателя А. Г. К. срещу длъжника й-ищеца Б. Е. М. за вземането
си в размер на 4 475 лв.,посочено по-горе по пункт 2.2.
3.3./ взискателя А. Г. К. срещу длъжника й -ищцата Г. С. М. за
вземането си за законна лихва ,посочено по-горе по пункт 3.1. ;
3.4./ взискателя А. Г. К. срещу длъжника й-ищеца Б. Е. М. за вземането
си за законна лихва,посочено по-горе по пункт 3.2.;
3.5./взискателя –ответника Г. Н. К. срещу солидарните му длъжници Г.
С. М. и Б. Е. М. за вземането си в размер на 22 662 лв., посочено по-горе по
пункт 1.
Изпълнителен лист № 90/25.03.2015 год. е бил депозиран с молба рег.№
09487/09.08.2022 год. от взискателя Г. Н. К. по изпълнително дело №
20208100400560 на ЧСИ Н.Н. с рег.№ *** на КЧСИ с район на действие
Окръжен съд Добрич с искане :да бъде присъединен за събиране,за налагане
на възбрана върху недвижим имот ,за изпращане покана за доброволно
изпълнение и издаване на удостоверения за размер на общия дълг.Молбата е
била подадена съвместно с А. Г. К.,депозирала изпълнителния лист под №
189/18.10.2016 год.Вземането на Г. Н. К. е било присъединено на основание
чл.456 ал.2 от ЧСИ ,разпоредил изпращане на покани за доброволно
изпълнение изх.№№ 13684/12.08.2022 год. и 13685/12.08.2022 год. до
задължените лица. С молба рег.№ 09753/ 16.08.2022 год. ответниците А. и Г.
К.и са поискали налагането на запор на вземането на длъжниците им срещу
тях ,както следва: на Г. С. М. по изпълнително дело № 20227390400221/2022
год. на ЧСИ С.С. с рег.№ *** на КЧСИ и на Б. Е. М. по изпълнително дело №
20228930400445/2022 год. на ЧСИ Д. С. С. с рег.№ *** на КЧСИ.
Не е спорно между страните ,че освен вземането на Г. Н. К. срещу
солидарните му длъжници Г. С. М. и Б. Е. М. в размер на 22 662 лв.,предмет
7
на настоящото делото ,останалите вземания на страните също са предмет на
искове по чл. 439 ал.1 от ГПК ,по които са образувани граждански дела пред
Районен съд Каварна и Окръжен съд Добрич и висящи понастоящем както
следва:
1./вземането на Г. С. М. в размер на 26 881 лв. срещу солидарните й
длъжници - ответника Г. Н. К. и неучастващата по настоящото дело А. Г. К.
се оспорва по гр.д.№ 555/2022 год. на ДОС ,както поради извършени
прихващания ,вкл. с вземането,предмет на настоящия спор , така и като
погасено по давност;
2./вземането на Б. Е. М. в размер на 8 960 лв.срещу солидарните му
длъжници ответника Г. Н. К. и неучастващата по настоящото дело А. Г. К. се
оспорва по гр.д.№ 359/2022 год. на КРС;
3./вземането на А. Г. К. срещу длъжника й Г. С. М. за сумата от 13 425
лв. се оспорва по гр.д.№ 347/2022 год. на КРС;
4./ вземането на А. Г. К. срещу длъжника й Б. Е. М. за сумата от 4 475
лв. се оспорва по гр.д.№ 346/2022 год. на КРС.
В хипотезата на чл. 439 от ГПК длъжникът в изпълнително
производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Съдебната практика безпротиворечиво
приема, че основание за наличие на правен интерес от установителния иск е
висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист.
Ищците извеждат интереса си от висящото изпълнително производство –
изпълнително дело № 20208100400560 на ЧСИ Н.Н. с рег.№ *** на КЧСИ с
район на действие Окръжен съд Добрич ,т.е. искът им е допустим.
Процесуалната легитимация на ищци по иска по чл. 439 ал.1 от ГПК е
призната на Г. С. М. и Б. Е. М. ,посочени като длъжници в изпълнителен лист
№ 90/25.03.2015 год. ,въз основа на който е предприето принудително
изпълнение по изпълнително дело № 20208100400560 на ЧСИ Н.Н. с рег.№
*** на КЧСИ , а процесуалната легитимация да бъде конституиран като
ответник в исковото производство е на взискателя Г. Н. К. , чието вземане в
размер от 22 662 лв. те оспорват.
С оглед на безспорните факти по делото ,вземането на ответника Г. Н.
8
К. в размер на сумата от 22 662 лв. е установено с решение № 9/13.01.2013
год. по гр.д.№ 28/2007 год. на Районен съд Каварна,влязло в сила на
07.05.2014 год. и удостоверено в изпълнителен лист № 90/25.03.2015 год. за
осъждането на Г. С. М. и Б. Е. М. да му заплатят посочената сума. Съгласно
разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД ,ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на давността е всякога пет години. Давността не погасява
вземането на кредитора, но тя има правния ефект ,то да не може да бъде
реализирано по съдебен или принудителен ред. Липсват твърдения от
носителя на вземането , така също и представени от него доказателства ,че
след 07.05.2014 год. и до изтичане на давностния срок на 07.05.2019 год. е
предприел действия на принудително изпълнение ,че е получил плащане от
длъжниците си, че същите са признали вземането по изпълнителния лист, не
е осъществено нито едно от основанията за прекъсване на давностния срок по
чл. 116 от ЗЗД. Действия за принудително събиране на вземанията си
ответникът Г. Н. К. е предприел след изтичане на давностния срок едва на
09.08.2022 год. ,когато е депозирал изпълнителния лист по изпълнително дело
№ 20208100400560 на ЧСИ Н.Н. с рег.№ *** на КЧСИ с район на действие
Окръжен съд Добрич с искане за присъединяването му с посочване на
изпълнителни способи и искане за налагане на запор на вземания на
длъжниците си.
Ищците са индивидуализирали предмета на иска си по чл. 439 ал.1 от
ГПК ,като в обстоятелствената част на исковата молба са посочили
бездействието на ответника-техен кредитор след влизане в сила на съдебното
решение ,с което вземането му от 22 662 лв. е установено за период по-
дълъг от пет години , поради което като последица е настъпило погасяването
му по давност.Отправили са искане да бъде установено , че по тази причина,
ответникът не може да иска от тях изпълнение по изпълнителния лист,
издаден въз основа на влязло в законна сила на 07.05.2014 год. осъдително
съдебно решение.
Давността е не само забрана за принудително изпълнение на вземането,
но и забрана да бъде установено неговото съществуване или несъществуване
с иск. В този смисъл, когато длъжникът се позовава на давност, предмет на
предявения по реда на чл.439 от ГПК иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
9
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или
спирания на давността. В хипотезата на висящ изпълнителен процес,
предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането
на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на
изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради
настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като
последица - прекратяване на изпълнителния процес чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.
Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на
принудителното изпълнение. След предявяването на отрицателния иск от
длъжника, кредиторът не може да предяви положителен установителен иск,
че вземането му не е погасено по давност и съществува правото на
принудително изпълнение (няма правен интерес и искът е недопустим).
Когато се отхвърля отрицателен установителен иск, силата на пресъдено
нещо има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с
индивидуализиращите това право белези – правопораждащ факт и
съдържание. От това следва, че решението, с което се отхвърля отрицателния
иск на длъжника, че паричното вземане на кредитора е погасено по давност,
установява със сила на пресъдено нещо, че вземането не е погасено по
давност и съществува правото на принудително изпълнение (т. е. –
съществува изпълняемо право), като от влизане в сила на отхвърлителното
съдебно решение започва да тече нова давност-така решение № 257 от
30.04.2020 год. по гр. д. № 694/2019 год. на ВКС, III г. о.
По изложените съображения ,претенцията на ищците е основателна и
следва да бъде уважена.
В настоящото производство защитата на ответника , осъществявана по
реда на прихващането е недопустима.
В общия случай ,възражението за прихващане е отбранително средство,
с което разполага ответникът в защитата си срещу предявен срещу него
осъдителен иск . По материалноправното си естество е правопогасяващо и
когато е основателно, съдът отхвърля иска (изцяло или частично) като
погасен чрез прихващане до заявения и установен размер на по-малкото от
насрещните вземания. Извършено в процеса, т. нар. „съдебно прихващане“,
изявлението е под условие, че предявеното с иска пасивно вземане на ищеца
ще бъде уважено. За да породи действие, съдът трябва да установи вземането
10
по иска и осъщественото право на прихващане с активното вземане на
прихващащия ответник, а максималната защита, която ответникът може да
получи, е отхвърляне на иска поради погасяване на неговия предмет-
вземането на ищеца поради прихващане.
Настоящия спор е с различен предмет от посочения по-горе, както и
негов предмет не е съществуването на вземане на ответника към ищците ,а
може ли да бъде изпълнявано принудително активното вземане на
прихващия.Посочените от ищците факти от основанието на иска определят
предмета на делото съобразно диспозитивното начало и обвързват съда,който
дължи произнасяне в рамките на предявеното основание.В рамките на
настоящия процес защитата на ответника се изчерпва с установяване,че са
настъпили факти,поради които вземането му не е било погасено по давност и
може да бъде изпълнявано принудително. Не е допустимо в производството с
правно основание по чл. 439 от ГПК ответникът да въвежда нов предмет за
разглеждане по делото чрез възражение,респ.да подменя този предмет ,като
сам претендира ,че неговото вземане не съществува,но на различно от
твърдяното от ищците основание .В този смисъл е недопустимо
прихващащият да релевира с възражение пасивни вземания на ищците както
срещу него ,така и срещу трето неучастващо по делото лице.Същото е
лишено от правен интерес, тъй като твърдяното и установено от ищците
погасяването по давност на вземането на прихващащия , не изключва
прихващането и то е допустимо и след като активното вземане е погасено по
давност,стига да е могло да бъде извършено прихващане преди изтичане на
давността.
С оглед защитния и отбранителен характер на възражението за
прихващане,същото следва да бъде заявено в процес за отричане
съществуването на вземането на този /тези ,срещу когото/които се извършва
прихващането ( т.нар.пасивно вземане) ,т.е. в процеса за отричане вземане на
ищците Г. С. М. и Б. Е. М. срещу ответника Г. Н. К..
Този резултат обжалваното решение съдържа,поради което и на
основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
С оглед изхода по спора ,на въззиваемата страна Б. Е. следва да бъдат
присъдени сторените разноски във въззивното производство- заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер от
11
2 440 лв. ,който е минимално предвидения в разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.3 от
Наредба № 1 /09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ,т.е не е прекомерен по смисъла на разпоредбата на чл.78
ал.5 от ГПК ,каквото е отправеното неоснователно възражение на
въззивника.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/03.04.2023 год. по гр.д.№20223240100345
/2022 год. на Районен съд Каварна ,с което спрямо Г. Н. К. ЕГН **********,
от гр. К., ул. „Г. С.** е признато за установено, че поради изтичане на дата
07.05.2019 год. на давността по чл.117 ал.2 от ЗЗД за вземането му срещу Г. С.
М. ,ЕГН ********** и Б. Е. М. ,ЕГН **********, двамата с адрес гр. К., ул.
„Б.*** в размер на сумата от 22662 лв. ,то не може да бъде събирано
принудително по изп. дело № 20208100400560 по описа на ЧСИ Н.Н., рег. №
*** на КЧСИ, образувано по представен изпълнителен лист № 90/25.03.2015
год. ,издаден въз основа на решение № 9/13.01.2013 год. по гр.д.№ 28/2007
год. на Районен съд Каварна,влязло в сила на 07.05.2014 год.
ОСЪЖДА Г. Н. К. ,ЕГН **********, от гр. К., ул. „Г. С.** ДА ЗАПЛАТИ на
Б. Е. М. , ЕГН **********, двамата от гр. К., ул. „Б.*** сумата от 2 440
лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12