РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Бургас, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500207 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от М. М. И. от гр. Н. З., ул. “П.“ № **, ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. Г. Г. - АК - С. З. срещу
решение № 96/23.04.2025 год. по гр.д.№ 8/2025 год. по описа на Сливенския
окръжен съд, с което е отхвърлен иска на М. М. И. с ЕГН ********** от гр. Н.
З., ул. “П.“ № ** против Х. А. А. с ЕГН ********** от гр. Н. З., в момента в
**************, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
/душевни болки и страдания/ вследствие внезапната смърт на нейния брат И.
И., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2020 г. до окончателно
изплащане на вземането и е осъдена М. М. И. с ЕГН ********** от гр. Н. З.,
ул. “П.“ № ** да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 3 000
лева.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
обжалваното решение. Твърди се, че то е порочно, тъй като от една страна
съдът е приел, че ищцата е понесла изключително тежко смъртта на своя по-
голям брат, че е била ужасена и съкрушена, каквито са и гласните
доказателства в това отношение, че е създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия си брат, и до момента тя търпи
продължителни болки и страдания, но от друга страна е направил извод за
липса на изключителност в отношенията. Твърди се, че в случая се касае за
особено близка връзка между ищцата и починалия брат и за изключително
продължителна морална болка и страдание, което ищцата продължава да
1
изпитва и в момента. Касае се изключителност съобразно разяснените с
тълкувателното решение критерии, а изводът на окръжния съд за противното е
неправилен. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на решение по същество на спора с уважаване на предявения
иск и присъждане на съдебните разноски.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. А. А. чрез
процесуален представител адв. М. М. АК - С., в който са изложени
съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че решението е
правилно, законосъобразно и обосновано, като не страда от сочените във
въззивната жалба пороци. Извън основателните съмнения относно
безпристрастността на свидетеля, който е близък приятел на ищцата, с който
живеят на един адрес и имат общо домакинство, съдът правилно е преценил,
че общият анализ на доказателствата дори при зачитане на тези показания, не
установява материалната легитимация за получаване на обезщетение от нея
поради смъртта на нейния брат. Не е установена изключителност съобразно
критериите, разяснени с Тълкувателно решение 1/2016г. на ВКС-ОСНГТК. По
делото не са доказани конкретни житейски обстоятелства, станали причина за
създаване на особена духовна и емоционална близост между ищцата и брат й,
а и такива обстоятелства не се твърдят в исковата молба, като изводите на
окръжния съд в този смисъл са правилни и обосновани. Направено е искане за
оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на
обжалваното решение. Иска се присъждане на съдебните разноски направени
пред въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд се е произнесъл по
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и по претенция за законна лихва.
В открито съдебно заседание на въззивния съд въззивницата чрез
процесуалния си представител поддържа въззивната жалба.
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по предявения иск от ищцата
М. М. И. против ответника Х. А. А., за осъждане на ответника да заплати на
ищцата обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди-морални
болки и страдания поради смъртта на нейния брат И. М. И. ЕГН **********,
поч. на **.**.**** год., в резултат на нанесен му от ответника удар с дъска по
главата на 11.01.2020 г., в размер на 75 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 18.01.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищцата е загубила любим и непрежалим
брат, което било изключително тежък удар за нея. Те живеели наблизо, били
изключително привързани един към друг, поддържали топли отношения,
постоянна връзка в семейството и били в сговор помежду си. Братът на
ищцата, бил мъдър, опитен и трудолюбив, бил нейна опора, а смъртта му й
причинила изключителни душевни болки и страдания. Настъпилата смърт в
резултат на виновното противоправно поведение на ответника, за което той е
осъден с влязла в сила присъда, е тежка загуба за ищцата, а животът й е
разбит, като никога няма да може да преодолее мъката си.
С отговора на ответника искът е оспорен като недопустим и
неоснователен. Твърди се, че не са налице предпоставките за присъждане на
2
обезщетение в полза на ищцата, евентуално се твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия брат на ищцата, който преди
да понесе удара причинил смъртта му, е преследвал с кола и е нападнал
приятел на ответника, в помощ на когото последният се притекъл. Направено е
искане за отхвърляне на иска.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити, по допустима искова
претенция, поради което е валидно и допустимо.
Видно от приложеното НОХД № 448/2020г. на Сливенския окръжен съд,
с присъда № 20/15.11.2021г. по делото ответникът Х. А. А. е признат за
виновен в това, че на **.**.**** г. в гр. Н. З. пред пункт за изкупуване на
черни и цветни метали в кв. „И.“, умишлено умъртвил И. М. И. от с. Е., общ.
Н. З., като смъртта е настъпила на **.**.**** г. в гр. С., поради което и на осн.
чл.115 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от седем години, което да изтъпи при първоначален строг
режим. С решение № 21/06.03.2023г. Бургаски апелативен съд е изменил
присъдата и преквалифицирал престъплението убийство, извършено от
подсъдимия Х. А. А. от такова по чл.115 от НК в по-леко наказуемо
престъпление по чл.119 от НК, което да изтърпи при първоначален общ
режим. С решение № 290/24.07.2023г. по н.д. № 371/2023г. на ВКС решение №
21/06.03.2023г. е изцяло отменено и делото върнато за ново разглеждане от
друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане е постановено Решение
№ 105/28.12.2023г. по НОХД № 168/2023г. на АС - Бургас, с което е
потвърдена изцяло присъда № 20/15.11.2021г. на СлОС. С окончателно
решение № 256/24.04.2024г. по н.д. № 195/2024г. на ВКС е оставено в сила
въззивно решение № 105/28.12.2023г. постановено по ВНОХД № 168/2023г. на
Апелативен съд - Бургас.
Окръжният съд е разпитал едни свидетел доведен за разпит от ищцовата
страна. Свидетелят Т. П. - без родство със страните, сочи, че отдавна познава
ищцата и нейния брат, като е познавал и техните родители, с който е бил
семеен приятел и е ходел често на гости в семейството. При посещенията си в
семейството не забелязвал никакви противоречия, разправии и скандали
между брата и сестрата. В семейството царял патриархален дух. М. и нейният
брат И. уважавали родителите си и били много привързани не само към тях,
но и помежду си. Братът и сестрата живеели пред две - три къщи в селото и
често на празниците били заедно. Те си помагали взаимно финансово и по
всякакъв друг начин. Свидетелят сочи, че М. има фризьорски салон в Н. З. в
неговата къща, като И. много й помогнал при обзавеждането на салона.
Отрича да живее с ищцата на семейно начала. Свидетелят сочи, че е
наблюдавал много случаи на влошени отношения между братя и сестри във
връзка със спорове за земи и имоти, но в общуването между М. и И. нямало
такова нещо, което било учудващо за него. Свидетелят сочи, че М. и И. били
дружелюбни един към друг. И. бил по-голям от М. и тя се допитвала до него,
споделяла му и се вслушвала в неговите съвети. След смъртта на брат си, М.
3
не била на себе си, останала без говор, била ужасена и под голям стрес. Дълго
време не можела да излезе от това състояние. Непрекъснато ходела и
продължава да ходи на гробищата за да поддържа гробовете на баща си и брат
си. Когато свидетелят видял ищцата последният път на гробищата, според
него тя била в истерия, казала му „Няма го вече. Стана най-лошото“ и
плачела. Свидетелят сочи, че М. и към момента работи в салона в гр. Н. З. и
реализира добри доходи.
Представеното удостоверение за родствени връзки потвърждава, че
ищцата по делото е сестра на И. М. И., поч. на **.**.**** год.
По елементите на деликта по чл. 45 от ЗЗД не се спори между страните,
като тези елементи се установяват и съгласно чл.300 от ГПК - съдът зачита
влязлата в сила присъда, сочеща извършване на виновно противоправно
деяние от ответника по делото, в резултат на което е причинена смъртта на
брата на ищцата.
Спорният по делото въпрос към момента е относно материалната
легитимация на ищцата за получаване на обезщетение за неимуществени
вреди претърпени от смъртта на нейния брат.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 год. на ВКС по т.д.
№ 1/2016 год., ОСНГТК е разширен кръга на лицата, които могат да получат
обезщетение, но при следните граници: материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 год. и Постановление № 5
от 24.ХI.1969 год. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Конкретно установените по делото обстоятелства не сочат изискуемата
изключителност на отношенията извън обичайните такива за този вид
родство, чрез създадена особено близка връзка. Настоящият съд споделя
възприетото с решение № 92/17.11.2020 год. по т.д.№1275/2019 год. по описа
на ВКС, 2-ро т.о. в което, при отговор на въпроса относно предпоставките за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, е прието, че следва да се отчете обстоятелството, че традиционно в
българския бит отношенията между посочените роднини - братя и сестри,
баби и дядовци и внуци, се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между
изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен
формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се
проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-
голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.
Такова обстоятелство например, относимо към връзката между братята и
сестрите е израстването им сами като деца поради продължително отсъствие
на родителите за работа в чужбина /решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. №
4
1199/2015 г. на ВКС, II т. о./.
В случая не се твърди и не се установява отношенията между ищцата и
нейният брат да са надхвърляли обичайните такива. Към момента на смъртта
на И. И. той е бил на ** години, а ищцата е била на ** години. И двамата са
били самостоятелни, пълноценни личности, с отделни семейства, имащи свой
професионален и личен живот. Липсват твърдения и доказателства в детските
години брата да е осъществявал заместваща родителска грижа спрямо ищцата,
а след това при отделянето от семейството на родителите в зрялата им възраст,
да е имало нужда от изграждане на зависимости, които да са налагали
съвместното им живеене за грижа и взаимопомощ, както и финансови
обстоятелства, сочещи нужда за осигурявана издръжка от единия спрямо
другия. От свидетелските показания на свидетеля Пейчев се установява, че
преди смъртта на И. И., той и сестра му са живеели в близост един от друг
/явно в отделни домове/. Свидетелят не сочи в кое населено място са били
домовете им, но от местожителството на И. непосредствено преди смъртта му,
става ясно, че това е село Е., общ. Н. З. Брата и сестрата са израснали в
патриархално семейство, възпитани в дух на взаимно уважение към
родителите и един спрямо друг. Впечатленията на свидетеля са, че както в
детската им възраст, така и след това, между тях е имало взаимна обич и
доверие, те са се допитвали един до друг и са се подпомагали при нужда. Това
обаче са обичайните отношения за тази степен на родство, които не разкриват
спецификата заложена в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 год. на ВКС
по т.д. № 1/2016 год., ОСНГТК.
Не са налице и действително претърпени неимуществени вреди, които
да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка.
Без съмнение ищцата е приела трагично смъртта на брат си, преживяла е
тежко случилото се с него, като е изпитвала дълбока болка и тъга след
трагичното събитие, които и към момента на са изцяло отшумели, но
негативните емоции които описва свидетелят П. като траурна реакция при
ищцата, също са обичайни за случая. Нормално е след смъртта на брат си
ищцата да е опечалена, да тъгува и да посещава често неговия гроб, но не е
установено по делото извънредно, дълбоко и трайно нарушаване на нейното
физическо и/или психическо здраве. Не са установени настъпили
изключителни отклонения при реакциите и емоционални преживявания на
ищцата след смъртта на брат й. От свидетелските показания на свидетеля П. се
установяват типичните душевни реакции на мъка, тъга и страдание от
загубата на обичан човек, но липсват данни за дълбоко стресово състояние и
депресия, които да продължават и към момента. Свидетелят П. сочи, че
ищцата продължава да работи в салона си в гр. Н. З. и има добри доходи,
поради което и при липсата на доказателства за противното, не би могло да се
приеме, че загубата на брата на ищцата е довело до нарушаване на нормалния
й ритъм на живот.
При преценка на конкретно установените по делото факти и
обстоятелства съдът намира, че както степента на близост между ищцата и
нейния брат, така и преживените от нея болки и страдания в резултат на
неговата смърт, са в рамките на обичайните и типичните за случая, поради
което не са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране на
5
отговорността на ответника за обезщетяване на претърпени от ищцата
неимуществени вреди в резултат на смъртта на нейния брат.
Поради неустановена материална легитимация на ищцата по предявения
иск, последният се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а като е
стигнал до идентични правни изводи, Сливенският окръжен съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
С оглед изхода от делото, в полза на въззиваемия следва да се присъдят
направените разноски за защита пред въззивния съд в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96/23.04.2025 год. по гр.д. № 8/2025 год.
по описа на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. М. И. с ЕГН ********** от гр. Н. З., ул. „П.“ № ** да
заплати на Х. А. А. с ЕГН ********** от гр. Н. З., в момента ***********
направени пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6