МОТИВИ
към
ПРИСЪДА № 1845 от 16.12.2009
г.,
постановена
по НОХД № 2013/ 2009 г. по описа
на БРС
Съдебното
производство по делото е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт
на Районна прокуратура - Бургас, с който против подсъдимия Д.С.Д. ЕГН **********
***, е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 149 ал. 2 предл. второ вр.
ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК – за това, че през периода от м. юли 2007 г. до месец
юли 2008 г., в с.Полски извор, община Камено, в дома си в същото село, при
условията на продължавано престъпление, чрез заплашване – отправяне на закана
за нанасяне на побой, е извършил действия – опипвал с ръка по цялото тяло,
облизвал половите органи и проникнал с члена си в ануса, с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст – малолетната Д.Й.М. ЕГН ********** *** извор.
В хода на
съдебното производство, на основание чл. 101 ал. 1 НПК и по реда на ЗПП, съдът
е назначил на малолетната пострадала Д.М. особен представител-адвокат, който да
защитава правата и интересите й в производството, с оглед факта, че майката на
пострадала е в неизвестност, а в свидетелството й за раждане липсва посочен
баща. От името на пострадалата, особеният й представител е предявил за
съвместно разглеждане граждански иск срещу подс. Д. за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху исковата сума, считано от довършване
на престъплението – м. юли 2008 г. до окончателното изплащане на цялата сума.
Пострадалата, представлявана от особения си представител, е била конституирана
в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, счита го доказано
по безспорен и категоричен начин, и с оглед тежестта на извършеното, пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено максимално
наказание – „Лишаване от свобода” за срок от 8 години, което да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. Моли предявения от пострадалата граждански иск да бъде уважен в
пълен размер, като доказан и основателен.
Процесуалният представител на гражданския
ищец и частен обвинител М., изцяло поддържа обвинението, което счита за
доказано и се солидаризира с вида и размера на поисканото от прокурора
наказание, поддържа, че гражданският иск е доказан по основание и размер, моли
същия да бъде уважен в пълен размер, ведно с лихвите и разноските.
Защитникът на подсъдимия излага
доводи, че събраните доказателства не дават основание да се направи категоричен
извод подзащитният й да е извършил престъплението, за което е обвинен. Оспорва
авторството и изобщо доказаността на обвинението, моли за оправдателна присъда
и отхвърляне на предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.
В съдебното следствие подсъдимият
се възползва от правото да дава обяснения, изцяло отрича повдигнатото му
обвинение, признава, че е бил близък с пострадалата М., което обяснява с факта,
че е неин чичо и са живели в една къща, отрича да е упражнявал сексуални
посегателства или каквато и да е форма на насилие спрямо пострадалата, твърди,
че детето е дало изобличаващи го показания под давление и насилие, упражнени
върху него от полицейски служители. В последната си думи твърди, че е невинен и
моли за оправдателна присъда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
След поотделна и съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установени следните
фактически обстоятелства:
Подсъдимият Д.С.Д. ЕГН **********
е роден на *** ***, живущ ***, и е българин, български гражданин, образование
до 7-ми клас, неженен, осъждан, работи спорадично обща работа, понастоящем
изтърпява наказание „Лишаване от свобода” в Затвора-гр.Бургас.
Малолетната пострадала Д.Й.М. ЕГН
********** е родена на *** г. Майка й – лицето Й.М.Я. ЕГН **********, с
известен постоянен адрес *** Търново, преди раждането на детето и до втората му
година живяла във фактическо съжителство с брата на на подс. Д. - свид. М.С.Д.,
който по собствените му твърдения и съгласно показанията на свидетелите, е
биологичен баща на М.. За това обстоятелство няма съставени по предвидения за
това ред официални удостоверителни документи, нито записвания в съответния
регистър на населението в Община Камено.Макар за родителското качество на свид.
М.Д. да липсват официални документи, детето го знае и възприема за свой баща, с
когото преди процесното деяние постоянно е живяла заедно, а подсъдимия знае за
свой чичо. Още преди инкриминирания период, с думи и действия подсъдимият
демонстрирал явно предпочитание към свид. Д.М., което отношение се различавало
от отношението му към другите две деца на брат му, както и към всички останали.
През лятото на 2007 г. свид. Д.М.
продължавала да живее със свид. М.Д. и свид. Г.Х., двамата съжителстващи на
съпружески начала в къщата на родителите на свид. Д. ***. Заедно с тях живеели и
по-малките, общи деца на свид. Д. и свид.Х., а в отделна стая в същата къща
живеел подс. Д.. Последният не бил постоянно трудово ангажиран, работел обща
строителна и селскостопанска работа, когато има, но регулярно, предимно вечер,
употребявал алкохол. Свид. М.Д. работел като селски пастир, свид. Х. не
работела и целодневно си била вкъщи с децата.
На неустановена дата в началото
на м. юли 2007 г. свид. Х. изпратила пострадалата М. при подс. Д., с молба да му поиска цигари. След като влязла в стаята на
подсъдимия и му изложила молбата на свид. Х., последният затворил вратата,
придърпал свид. М. към себе си, прегърнал я и здраво я обездвижил с ръце. След
това свалил полата и бельото й, а после и своите риза, панталон и бельо, така
че останал съвсем гол. С пръсти започнал да докосва детето в областта на
слабините- външните полови органи и областта на аналното отверствие, като я
държал здраво. Подс. Д. целувал детето по цялото тяло, включително по гениталиите,
като поискал от нея също да го докосва с ръце по гърдите, ръцете и
коленете.Казал й, че много я обича, изразил желание за секс с нея, „както го
правят по телевизията”, и й обещал да й даде пари. След това я обърнал с гръб
към себе си, и в течение на няколко минути облизвал с език седалището и ануса
на пострадалата. Докато тя продължавала да е с гръб към него, подсъдимият
проникнал с члена си в ануса й, при което свид.М. изпитала силна болка в тази
област.Разплакала се, което накарало Д. да преустанови действията си. Обръщайки
се с лице към него, свид. М. възприела факта, че от члена на подсъдимия потича
и капе по пода бяла течност. След като еякулирал, подс. Д. побързал да се
облече, успял да облече и свид. М., преди мащехата й-свид. Х., да дойде до
врата на стаята, за да я търси. Д. предупредил свид.М. да не говори за
станалото, и й дал цигарите, за които била дошла. Свид. Х. се скарала на детето
за забавянето, но не обърнала внимание на състоянието й, нито забелязала, че
детето е силно смутено, засрамено и изплашено.
В следващите дни и месеци,
гореказаните действия на подсъдимия се повтаряли през ден или два дни, в дадени
периоди и ежедневно, но във всечки случаи – няколко пъти седмично. В едни от
случаите подс. Д. сам викал или довеждал детето в стаята си, с предложение да
му даде парични суми от порядъка на 2-5 лева, или сладкиши-вафли или шоколад. В
останалите случаи, детето посещавало подсъдимия в стаята му по заръка на свид. Х.,
която ползвала редовно този начин да се снабдява с цигари, или с пари за цигари
от подсъдимия. При тези посещения в стаята на подсъдимия, той и пострадалата винаги
оставали сами в течение на известно време, в светлата част на денонощието,
обикновено предиобяд. Деятелността на подсъдимия, в частност вършените от него спрямо
пострадалата действия с изявен сексуален подтекст и цел, били съпроводени през
цялото време с недвусмислени външни прояви на внимание и предпочитание към
свид. М.. Било постоянна практика подсъдимият да извежда единствено пострадалата
от всички деца на брат си на разходка из селото, често я носел на раменете си,
редовно й купувал сладки и лакомства, а на въпросите защо я предпочита,
отговарял, че той има само една племенница-Д., към която е привързан и обича.
Описаните посещения и блудствените действия на подсъдимия с пострадалата
продължили и след като тя тръгнала на училище в първи клас през есента на 2007
г. Налице са множество случаи, отразени в показанията на свидетелите М.Ф.
(л.41, 42 от съдебното производство), Й.И. (гърба на л.40 от съдебното
производство), А.И. (л.42 от досъдебното производство, прочетени при съгласие
на страните по реда на чл. 281 ал. 3 вр. ал.1 т. 3 НПК), лично възприети от
тези свидетели и коментирани помежду им, в които детето идвало само, или било
довеждано от подсъдимия и оставало насаме с него в стаята му в течение на
часове, във време, когато се очаквало да бъде на училище. Посочени са известен
брой отделни случаи, когато свид. Х.-мащеха на детето, идвала да го търси при
подс. Д., но или вратата му била залостена, което било непривично за него, или
той отговарял, че Д. не е там, макар изброените свидетели да я били видели
по-рано да идва и влиза при него. Свидетелите И., Ф. и И. били отдавнашни
съседи, живущи в непосредствена близост до дома на родителите на подсъдимия и
свид. М.Д.. Същите свидетели познавали от малък подсъдимия, както и
пострадалата Д.М. от най-ранна детска възраст. Жените се опасявали да не би
подсъдимият да стори нещо лошо на пострадалата, поради което множество пъти я спирали,
заговаряли, питали я какво правят вътре с чичо й, съветвали я да сподели с баща
си и мащехата си за това, и я предупреждавали и увещавали да спре посещенията
при подс.Д.. При тези разговори, детето отговаряло уклончиво на въпросите,
какво се случва вътре, като обяснявало посещенията си с факта, че подсъдимият й
купувал сладки и давал цигари за мащехата й, обещавала да не ходи повече в дома
му, но продължавала да го посещава. Няколко пъти свидетелите И., Ф. и И.
споделили за наблюденията си със свид. Г.Х., която отглеждала пострадалата.
Свид. Х. разговоряла по този повод с детето, и пред нея свид. М. признала откъслечни
факти – че чичо й я съблича, съблича и себе си, опипвал я и я целувал по цялото
тяло, играели нещо като игра, както се прави по телевизията, той я подканял и
карал да си играе с половия му член, да го търка. Като узнала за тези факти,
свид. Х. първоначално казала на пострадалата да не ги споделя с баща си, тъй
като щял да ги бие и двете. Впоследствие обаче, свид. Х. няколко пъти сама споменала
на баща й-свид. М.Д., за чутото. Свид. Д. лично попитал пострадала истина ли е казаното
на свид. Х., но детето се притеснявало, срамувало и не му отговаряло. Свид. Д. упорито
отказвал да повярва, че брат му – подс. Д.Д. е способен на подобно отношение
към дъщеря му, поради което отдал чутото на детски фантазии и преувеличения.
Въпреки това, месец по-късно, в началото на 2008 г., по настояване на свид. Х.,
тя, свид. М.Д., двете им общи деца и пострадалата М. се изнесли на квартира в
друга къща в също село, отстояща през две къщи от дотогавашния им адрес, където
останал да живее само подс. Д..
Независимо от опитите на свид. Х.
да ограничи или преустанови посещенията на пострадалата при подсъдимия, те
продължили до лятото на 2008 г. Пред съда, свид. Х. описва случай, когато
търсела свид. М. в дома на подсъдимия, но последният отрекъл да е там.Свид. Х.
възнамерявала да я потърси другаде, но от живуща наблизо съседка разбрала, че
подсъдимия и пострадалата заедно са влезли в дома на Д. преди известно време, и
продължават да са там двамата. Свид. Х. повторно отишла до дома на подсъдимия,
заварила входната врата вече отворена, а детето било зад нея. Понеже
свидетелите И., Ф. и И. живеели близо до дома на подсъдимия и имали добра пряка
видимост както към двора, така и към самата сграда, свид. М. започнала да
заобикяла от задната страна на къщата, за да влезе вътре, като се стараела да не
бъде виждана от съседките и избягвала срещи с тях. В един от случаите, след
поредно посещение при подсъдимия, свидетелите И. и Ф. спрели детето. Свид. И.
казала на свид. М., че е видяла през прозореца как подс. Д. я прегръща, опипва и целува по половия орган,
и я запитала дали е вярно. Свид. М. се засрамила и смутила, с неохота признала
пред цитираните две свидетелки, че казаното е вярно. Жените й предложили да
сподели с баща си за случая, но свид. М. отговорила, че няма да го стори, тъй
като чичо й ще спре да й дава пари за цигари и сладки.
Описаното продължило при същата
честота – няколко пъти седмично, според трудовата заетост на подсъдимия, до
23.07.2008 г., когато свид. Д., подс. Д.
и свид. М. *** по друг повод. Там свид. С.С.-Борисова (л. 60 от сдебното
производство) – инспектор ДПС в същото управление, се срещнала с пострадалата и
осигурила възможност на детето да разговарят насаме. При разговора, свид. М.
подробно и хронологично описала всичко, изложено по-горе, отнасящо се до
поведението на подсъдимия и действията му спрямо нея. Детето изглеждало силно
травмирано и притеснено, разплаквало се неколкократно, докато разказвало за
случая, поради което по инициатива на свид. С. му била предоставена незабавна
полицейска закрила – на първо време отделяне от средата на семейството и роднините
й и настаняване в подходящо помещение, а впоследствие, със съдействието на
ДСП-гр.Айтос, пострадалата била временно настанена в кризисен център за
деца-жертви на насилие и трафик. Понастоящем, детето е настанено и живее трайно
в ДОВДЛРГ „Юрий Гагарин”-гр.Ямбол.
В хода на досъдебното
производство били назначени и извършени съдебномедицинска експертиза,
комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза на свид. Д.М. и
комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза на подс. Д.Д..
Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза (л.62, 63 от досъдебното производство), свид. М.
е правилно развита за възрастта си, ориентирана за време и място, слабо
контанктна, по тялото й, включително по външните полови органи и ануса не са
били установени следи от травматични увреждания, запазен хименален пръстен, не
е изключена възможността от търкане на мъжки полов член около гениталиите и
аналния пръстен на пострадалата.
Съгласно заключението на
комплексната съдебна психиатрична и психологична експертиза на свид. Д.М.
(л.53-56 от досъдебното производство), пострадалата е с правилно физическо и
психическо развитие, живее в семейна среда с нехармонични отношения, в
условията на депривация и фрустрация, телесното, менталното и неврологичното й
състояние съответстват на нормата за календарната възраст, с нормални памет и
интелект. Констатирани са явни признаци на тревожност и напрегнатост, когато
споделя факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото.
Правилно подрежда хронологията на минали събития, явства характерната за
възрастта й емоционална незрялост, неоформеност на личността, наред с
внушаемост, неустойчивост, доверчивост и едностранен респект към възрастните.
Според вещите лица, детето е психично здраво, правилно възприема, запаметява и
възпроизвежда фактите от значение за делото, и е в състояние да участва в
досъдебното и съдебното производство.
Съгласно заключението на
комплексната съдебна психиатрична и психологична експертиза на подс. Д.Д. (л.
57-61 от досъдебното производство), същият е физически и психически здрав,
охотно контактен, без данни за отклонение и нарушения във
възприятно-представната сфера, ориентиран за време, място и собствена личност,
с интелектуален потенциал в рамките на граничен интелектуален вариант, с
изразен примитивизъм и бедност в мисленето и действията, търсене на физически
тип превес в общуването, незрялост на житейската позиция, дължаща се на
емоционална незрялост и неустойчивост, примитивна представа за ценностна
система. Констатирани са занижен самоконтрол и доминиране на нагонни тенденции,
нарушения във волевата способност за овладяване на реакциите, при провокация и
след употреба на алкохол демонстрира повишено раздразнение, агресивна готовност
и намалени етични задръжки, както и склонност към блудствени действия. В
заключение, подс. Д. е клинично и
психически здрав, в състояние е правилно да възприема фактите от значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях, психическото му състояние
позволява да участва пълноценно в наказателното производство, и ако бъде
осъден, да изтърпява ефективно наказание „Лишаване от свобода”.
Съдът възприе изложените
фактически обстоятелства за безспорни и доказани въз основа на събраните и
проверени в съдебното производство гласни и писмени доказателства – показанията
на свидетели Д.М., Г.Х., Атастасия И.-чрез прочитането им по реда на чл. 281
ал. 3 вр. ал.1 НПК, М.Ф., Й.И., С.С. и М.Д., заключенията на извършените съдебномедицинска
експертиза и две комплексни съдебниа психиатрични и психологични експертизи,
уведомление за преставяне на полицейска закрила на дете, отчасти от обясненията
на подсъдимия Д. и от справката му за съдимост. Обсъдените доказателства са
непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се, и в своята съвкупност
съставляват хомогенна доказателствена основа за приетата от съда фактическа
обстановка. Единствено обясненията на подс. Д., в частта, в която отрича някога
да е осъществявал действията, посочени в обвинението, противоречат на всички
останали доказателства и следващите от тях фактически и правни изводи. Липсват обаче
каквито и да било доказателства в подкрепа на защитната теза на подсъдимия,
включително и относно твърденията му пред съда, че свид. М. е била заплашвана и
бита от полицейски служители, за да подаде оплакване срещу него и да даде
показания с такова съдържание. С оглед на това, съдът счита обясненията на
подсъдимия в тази им част за напълно оборени от събрания по делото доказателствен
материал, не ги кредитира, а ги цени единствено като проявна форма на правото
на защита, гарантирано му от закона.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
В контекста на
приетата за установена по делото фактология, описана по-горе, съдът намери, че
подсъдимият Д.С.Д. е осъществил обективните признаци на престъплението по чл.
149 ал.2 предложение второ вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 НК – в условията на продължавано
престъпление, от м. юли 2007 г. до 23.07.2008 г., с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление,чрез заплашване с побой, изършил
действия, изразяващи се в опипване с ръка по цялото тяло, облизване половите
органи и проникване с члена си в ануса, по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст – малолетната Д.Й.М. ЕГН ********** *** извор.
Квалификацията на деянието като „продължавано
престъпление” по смисъла на чл. 26 ал.1 НК, законосъобразно се основава на дългия
период от време на осъществяване на престъплението-една календарна година, еднаквата
цел, насоченост и съдържание на умисъла, голямия брой на отделните съставни
деяния и малките времеви интервали между тях. Именно поради това, в досъдебното
и съдебното производство се оказа обективно невъзможно да се установи точния
брой, конкретните дати и продължителност на отделните блудствени действия.
Всяко от отделните действия, за които бе категорично доказано, че са вършени от
подсъдимия – в т. ч. събличане, прегръщане, опипване по тялото, облизване на
половите органи и ануса на пострадалата, мотивирането й тя да го докосва по
тялото и половия член, търкането на половия член в гениталната и аналната й
област, проникването в ануса й, само по себе си представлява самостоятелно
блудствено действие, доколкото е осъществено с цел да възбуди и удовлетвори
половото желание на подсъдимия, без съвкупление. На практика половото желание на подсъдемия, ако не винаги,
то поне в отделни случаи е било удовлетворявано изцяло, предвид събраните
доказателства, че Д. е еякулирал. Предвид липсата на установени от
съдебномедицинския експерт травматични увреждания по аналния пръстен на
пострадалата, съдът приема това заключение, но намира за нужно да посочи, че
събраните доказателства сочат на краткотрайно и относително повърхностно
проникване в ануса на пострадалата, което е било бързо преустановявано от
подсъдимия. По тази причина, проникването вероятно е водело до известно
разтягане на аналния пръстен, несъмнено болезнено за пострадалата, без обаче да
причини разкъсвания, кръвонасядане, кръвотечение или други видими травми.
Само за пълнота следва да се отбележи,
че по делото се събраха категорични доказателства, че инкриминираните блудствени
действия, освен чрез заплаха с побой, са били осъществявано и чрез употреба на физическа
сила. Самата пострадала М. недвусмислено твърди и поддържа, че подсъдимият я е
прегръщал силно, притискайки я към себе си, като по този начин е обездвижил
тялото и крайниците й и изначално е изключвил физическа съпротива и
противодействие, както и че веднъж я ударил. Тези обстоятелства, макар
съставомерни по същия законов текст, не са намерили място в обстоятелствената
част на обвинението, поради което съдът може тук единствено да ги изтъкне и
обсъди, без да се произнася по тях.
Деянието е извършено от подсъдимия
виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2, предл.1 НК, и със специалната полово детерминирана цел – да възбуди и удовлетвори
собственото си полово желание. Несъмнено, Д. е съзнавал аморалния, укорим и общественоопасен
характер на извършеното. Разполагал е с достатъчен интелектуален капацитет и
социален опит, за да е наясно с установените в обществените и семейните
отношения морални критерии и етични правила, още повече, че пострадалата фактически
и житейски се явява негова низходяща сродница, въпреки липсата на формално
правно оформяне на нейния произход от бащата, а отделно от това е малолетно
дете. При извършване на деянието и в течение на наказателното производство,
подсъдимият е бил физически и психически здрав, а действията му по стимулиране
на пострадалата да го посещава и стои в компанията му чрез обещания и даване на
пари и вещи – сладкиши и цигари, както и действията му по затваряне и
заключване на вратата на стаята и дома му, старанието му да не бъде заварван от
други лица, докато е насаме със свид.М., както и отричането тя да е при него,
макар това да е така, мотивират съда да приеме, че Д. в пълна степен е съзнавал
престъпния характер и последици от поведението си, като е целял постигането
именно на предвидената в чл. 149 НК специална цел – да възбуди и удовлетвори
собственото си полово желание, без съвкупление.Този извод се подкрепя от
заключенията на вещите лица относно характеровите и психическите особености на
подсъдимия, установените от вещите лица, а и лично от съда примитивизъм, примат
на екзистенциалните и нагонните тенденции, нисък праг на търпимост към дразнения
и провокации, силно занижени задръжки и волеви саконтрол, и съществени дефицити
в ценностната система и моралните устои на личността на подсъдимия.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението чл. 149 ал.2
предл. второ вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 НК, се предвижда наказание ЛОС от две до
осем години.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която прецени
като твърде висока, в сравнение с обичайната за подобен род посегателства. За
да достигне до такъв извод, решаващият състав взе предвид, че престъплението е било
непрекъснато извършвано в течение на дълъг период от време, осъществени са огромен
брой съставни деяния, всяко от които съставомерно по обвинението, жертвата е
дете на 8 години – родственица на
подсъдимия, броя и характера на извършените отделни видове блудствени действия,
посредством ръце, уста и език, и полов член, употребата на заплаха и физическа
сила, и комбинирането им с обещания, подаръци, пари и знаци на предпочитание и
внимание към пострадалата.В този контекст, съдът отчете и допълнителното
становище, заявено в съдебното заседание от 27.10.2009 г. (гърба на л. 49, л.50
от съдебното производство) от вещото лице В.Б.-Н., изготвило психологическата
част на комплексните експертизи,
специално по отношение вероятните
последици от деянието върху личността на пострадалата М., а именно – очаквани
бъдещи трудности в самоидентификацията като личност и полова принадлежност, с
вероятни затруднения в общуването с другия пол.
Съдът намери за висока степента
на обществена опасност и на личността на подс. Д.Д.. Заключението на
комплексната съдебна психиатрична и психологична експертиза, подкрепена от
свидетелските показания, обосновава извода на съда за липсата на морално-волеви
задръжки, наличието на сериозни липси и дефицити в ценностната система на
подсъдимия, доминиране на екзистенциални и първосигнални, базови нагони, а от
друга страна - нисък праг на търпимост, занижен самоконтрол и етични задръжки,
иманентна склонност към насилие, обективирана в убиването на животни, трайна
склонност към явна агресия и физическо насилие срещу съселяните и съседите му,
предизвикана от незначителни поводи, или дори в отсъствието на повод. Към
описаното следва да се добави обремененото му съдебно минало, трайната
склонност към извършването на престъпления срещу личността, здравето и телесния
интегритет на други лица, и отсъствието на видим възпитателен и превантивен
ефект от предходните му осъждания и наложени наказания.
Извън съставомерните признаци на
извършеното престъпление, съдът прецени като отегчаващи вината и отговорността
обстоятелства причинените стресови преживявания, душевен и физически дискомфорт
и психически травми с трудно прогнозируема продължителност и последици за пострадалата,
наред с вече казаното за продължителността, интензивността, множеството проявни
форми и честота на съставните на престъплението деяния, ниската календарна
възраст, беззащитност зависимост и подчиняемост на пострадалата М. спрямо
личността на подсъдимия.
Съдът не откри нито едно
смекчаващо вината и отговорността на
дееца обстоятелство. Прочее, непосредствените възприятия на съдебния
състав върху личността и поведението на подсъдимия по време на съдебното
производство са, че Д. е съвършено незаинтересован от извършеното престъпление,
ефекта от него върху пострадалата и близките й, възможните бъдещи негативи от
деянието, както и че подсъдимият не изпитва изобщо чувство на вина, отговорност
или съжаление за стореното.
При наличието на горните
обстоятелства досежно деянието и извършителя, съобразявайки предвиденото в
закона наказание за конкретното престъпление, и целите на наказанието,
дефинирани в чл. 36 НК, решаващият съдебен състав единодушно отмери и наложи на
подсъдимия Д. максималното за престъплението по чл. 149 ал.2 предл. второ вр. ал.1, вр. чл. 26
ал.1 НК наказание - „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ години. По убеждението
на съда, така определеното по вид и размер наказание съответства в най-пълна
степен на естеството, интензитета и обществената опасност на престплението. Същевременно,
при индивидуализацията на това наказание бяха съобразени всички обстоятелства
относно личността и обществената опасност на дееца. Съдът намери, че за
неутрализиране на негативните и криминогенни нагласи, и за поправянето и
превъзпитаването на дееца е наложително той да прекара по-продължителен период
от време в съответно пенитенциарно заведение, където да бъде подложен на
необходимите превъзпитателни и корекционни въздействия. Най-сетне, съдебният
състав счете, че така определеното наказание съдържа най-висок потенциал да
въздържа дееца от извършване на нови престъпления занапред, както и да изпълни
предвиденото в закона предупредително и възпитателно въздействие върху другите членове
на общетвото.
Наложеното наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ОСЕМ години следва да бъде изтърпяно от подс. Д. ефективно
в затвор, при първоначален „строг” режим, на основание чл. 60 ал. 1 и чл. 61 т.
2 от ЗИНЗС.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
С
оглед категоричната доказаност на обвинението, съдът счете и предявения
от пострадалата Д.М., чрез назначения й особен представител-адвокат, граждански
иск за доказан по основание. Несъмнено, с инкриминираното поведение, подсъдимият
Д. е осъществил грубо посегателство в интимната и психоемоционалната сфера на
малолетната пострадала, компроментирал е телесната и неприкосновеност, и по
този начин е предизвикал преживявания на стрес, отвръщение, страх, срам и
неудобство – трайни психически травми, чието действие е факт към момента на
постановяване на присъдата, но твърде вероятно ще продължи още дълго занапред. Тук
следва да се посочат и обективни неблагоприятни последици –последвалото отделянето на детето от семейната му среда и
настаняването му за отглеждане в специализирана институция, липсата на
контанкти с близките.За съда е безспорно, че посочените неимуществени увреждания
се явяват логична, пряка и непосредствена последица именно от извършеното
престъпление. Изхождайки от тези обстоятелства, съдът прие, че гражданският иск
е доказан и по размер, като намери исковата сума от 10 000 лева за
адекватна на вида и характера на увреждането, и поради това - справедлива,
съгласно изискването на чл. 52 ЗЗД. С тези съображения, съдът уважи изцяло
гражданския иск, като осди подсъдимия Д. да заплати на пострадалата, чрез
особения й представител исковата сума от 10 000 лева, ведно с
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата, начиная
от датата на увреждането-м. юли 2008 г., до окончателното й изплащане.
РАЗНОСКИ
Предвид решението по въпросите за
вината и отговорността, на основание чл. 88 ал. 1 НПК, във връзка с чл. 78 ал.6 ГПК, съдът осъди подс. Д. да заплати в полза на Държавата, по сметка на
Бургаския районен съд, следващата се върху уважения граждански иск държавна
такса в размер на 400 лева, а на основание чл. 189 ал.3 вр. ал.1 НПК - и направените в досъдебното производство
деловодни разноски, общо в размер на 560 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Св.И.
Вярно с оригинала: Ж.М.