Определение по дело №39043/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 44543
Дата: 1 ноември 2024 г.
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20241110139043
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44543
гр. София, 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20241110139043 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Образувано е по молба, подадена от длъжника М. Д. И., чрез адв. С., за спиране на
постановеното незабавно изпълнение по издадената по делото на 10.07.2024 г. заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, във връзка с
което е било образувано изпълнително дело № 20248440402827 по описа на ЧСИ Стоян
Якимов.
Молителят поддържа, че не е сключвала процесния договор за потребителски кредит,
като едва на 24.08.2023 г. узнала, че на нейно име имало отпуснат кредит, за което подала
сигнали до Софийска районна прокуратура, Българска народна банка, Омбудсмана и КЗП.
Отделно от това поддържа, че в процесния договор са били предвидени неравноправни
клаузи. Ето защо моли съда да спре незабавното изпълнение, което е разпоредено в
заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Съдът, като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото
доказателства, намира следното:
Искането е допустимо – изхожда от надлежна страна, депозирано е с възражение срещу
вземанията по заповедта, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Законодателят е предвидил две хипотези на спиране на принудителното изпълнение
при издадена заповед за незабавно изпълнение – според ал. 1 принудителното изпълнение се
спира, когато заповедта е издадена въз основа на менителничен ефект и длъжникът е подал
възражение или когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на
чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, а съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК съдът, постановил
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1,
когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането
не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с
потребител. Представените по ал. 2 писмени доказателства следва да разколебават
1
формалната удостоверителна сила на документа, послужил като основание за издаването на
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
В разглеждания случай съдът приема, че са налице основанията по чл. 420, ал. 2 от
ГПК за спиране на изпълнението, тъй като длъжникът е изложил обосновани доводи и е
представил писмени доказателства, че вземанията, които се изпълняват принудително не се
дължат в претендирания размер, което е достатъчно, за да бъде мотивиран изводът за
спиране на принудителното изпълнение. Всички факти, относими към основанието на
предявеното от заявителя вземане по договора, следва да бъдат изяснени в двустранното и
спорно исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, където всяка от страните следва
при условията на пълно и главно доказване да докаже фактите, на които основава
твърденията си. Въз основа на събраните доказателства съдът ще формира своя краен акт по
същество относно съществуването на вземането. В производството по чл. 420, ал. 2 ГПК не
се провежда доказване и съдът не формира извод по съществото на спора, а прави преценка
единствено на база представените от длъжника документи налице ли са основания за
спиране на принудителното изпълнение до решаването на спора по същество.
Ето защо съдът приема, че следва да бъде спряно изпълнението по заповедта до
приключване на делото с влязло в сила съдебно решение, с което да бъде установено със
сила на пресъдено нещо какъв е действителният размер на дължимите парични суми по този
договор.
При тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 420, ал. 2 ГПК незабавното изпълнение по Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на
10.07.2024 г. по гр. д. № 39043/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в, както и издадения въз
основа на заповедта изпълнителен лист от 10.07.2024 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20248440402827 по описа на ЧСИ Стоян Якимов до приключване на
делото с влязло в сила съдебно решение.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред СГС в 1-седмичен
срок от връчване на преписа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2