№ 22681
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20231110123549 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че Е. И. Д. дължи на „****“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 1584.92
лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл.
502, вх. Б, ет. 4, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2022г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 212.74 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 14.06.2022г., сумата от 20.87 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 28.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 7.77 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 14.06.2022г., за които парични
притезания по ч. гр. дело № 34724/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била
установена в чл. 22 от общите му условия. Изяснява, че съгласно приложимите общи
условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със
стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който
1
е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените
срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответницата оспорва предявените срещу нея искове поради недоказаност
през исковия период да е била собственик или вещен ползвател на процесния имот, а в
условията на евентуалност изразява становище за основателност на претенцията спрямо нея
единствено до равностойността на 5/6 части от общия дълг. Оспорва да е поставена в забава
за изпълнение на процесните задължения, поддържайки, че не е получавала покана за
заплащането им. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на част от
вземанията, предмет на исковете, по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от представения с исковата молба и неоспорен от ответницата
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 7, том LXXXV, дело № 16814/1996г., че на
01.08.1996г. Атанас Стоянов Делчев и съпругата му Е. И. Д. са дарили на *** и *** (***) ***
правото си на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент №
24, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 502, вх. Б, ет. 4, като при липсата на изрично
отбелязване в нотариалния акт в тази насока и съобразно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС следва
да се приеме, че всеки от приобретателите по тази сделка е придобил право на собственост
върху ½ идеална част от жилището. Въз основа на извършената съобразно искането на
ищеца в исковата молба по отношение на *** *** справка в НБД „Население“ се установява,
че същата е починала на 20.08.2007г., като е оставила за свои наследници по закон своя
съпруг *** и своите дъщери- *** И. *** и Е. И. Д.. При това, в резултат от настъпилото
наследствено правоприемство *** се е легитимирал като собственик на 4/6 идеални части от
имота- ½ в качеството си на собственик по силата на цитирания дарствен акт и 1/6- по
2
силата на наследяването на съпругата си, заедно с двете им дъщери- арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 ЗН, а *** *** и Е. Д. са се легитимирали като собственици на по 1/6 идеална част от
обекта (всяка на по 1/3 част от притежаваната приживе от майка им ½ идеална част).
Установява се от представения с исковата молба и също неоспорен от името на
ответницата Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 85, том IV, рег. № 10369, дело
№ 619/2007г., че на 31.10.2007г. *** и *** И. *** са се разпоредили с притежаваното от
всеки от тях право на собственост върху имота с общ обем от 5/6 идеални части в полза на
ответницата Е. Д., в резултат от което и при липсата на други данни по делото, считано от
посочената дата, последната се легитимира като единствен собственик на процесния имот. С
оглед на това и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се
приеме, че през исковия период единствено ответницата като собственик на имота е била
потребител на доставяната до него топлинна енергия, а с това и материално легитимирана да
отговаря за заплащането на цената й.
В случая ответницата не е оспорила правнорелевантните обстоятелства, че процесното
жилище се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е
била топлоснабдена, както и че през релевантния за спора интервал от време ищецът е
изпълнявал задължението си по договора да доставя до жилището соченото от него
количество топлинна енергия на претендираната стойност, а фирмата за дялово
разпределение- да отчита и разпределя същата. Тези факти с правно значение се установяват
и от надлежно приобщените като писмени доказателства договор за извършване на услугата
дялово разпределение между „*** ЕООД и етажните собственици в сградата, в която се
намира процесното жилище, протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици в тази сграда, документите за извършвано през исковия период от „*** ЕООД
дялово разпределение, в т. ч. документите за извършен реален отчет в края на всеки от двата
отчетни периода, включени в процесния, носещи подписи за клиент и поради това
съдържащи извънсъдебно признание на съществуващото между страните облигационно
правоотношение, както и на реалното и надлежно изпълнение на задължението на
топлофикационното дружество да достави соченото от него количество топлинна енергия до
имота, както и на дружеството за дялово разпределение- да извършва индивидуален отчет
на потребения в и във връзка с имота топлинен ресурс.
При тези съображения и при липсата на други доводи, касаещи възникването и начина
на формиране на стойността на задълженията за заплащане на топлинната енергия и
услугата дялово разпределение, следва да се приеме за установено възникването в правната
сфера на ищеца на вземания за цената на предоставените през процесния период топлинна
енергия и услуга дялово разпределение именно в претендираните от ищеца общи размери
съответно от 1584.92 лева и от 20.87 лева, поради което на обсъждане подлежи
своевременно релевираното от името на ответницата възражение за погасяване на тези
вземания по давност.
Разгледано по същество, същото е неоснователно, доколкото от настъпването на
изискуемостта на първото включено в исковия период месечно задължение- това за м.
05.2019г., съобразно приложимите през исковия период общи условия на ищеца, в сила от м.
07.2016г., и при приложение на разпоредбите на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците и § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр.
44/2020г. на ДВ, до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК са изтекли по- малко от три години, каквато е
продължителността на приложимия в случая съобразно задължителните за
правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, давностен срок.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
3
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Страните не спорят, а и се установява от представените от дружеството, извършвало
дяловото разпределение в процесната сграда през исковия период, документи за дялово
разпределение, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял,
като в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което
в случая приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила
от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща
фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи, тъй като в
случая съставянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за 2019-
2020г. и за 2020- 2021г. са извършени след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-
дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение на
цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото
липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 76.08 лева, представляваща част от сторените в заповедното производство
разноски, както и сумата от 120.05 лева - част от извършените в хода на исковото
производство разноски, включващи заплатени държавни такси, както и юрисконсултски
възнаграждения, определени от съда на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото,
които части са съответни на уважената част от исковете.
Съобразно отхвърлената част от претенциите в полза на ответницата на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 48.30 лева, представляваща част от реално
заплатения от нея адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита в хода
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че в правната сфера на „****“
ЕАД, ЕИК ***, съществуват следните вземания от Е. И. Д., ЕГН **********: за сумата от
1584.92 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к.
„****“, бл. 502, вх. Б, ет. 4, както и за сумата от 20.87 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 28.06.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 34724/2022г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Е. И. Д., ЕГН **********, дължи на „****“
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 212.74 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 14.06.2022г., както и
сумата от 7.77 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 14.06.2022г., за които парични
притезания по ч. гр. дело № 34724/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Е. И. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„****“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 76.08 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 120.05 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „****“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на Е. И.
Д., ЕГН **********, сумата от 48.30 лева - разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„*** ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5