РЕШЕНИЕ
№ 5003
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110148029 по описа за 2022 година
Ищецът ЗД „Б..” АД е предявил срещу ответника С. Х. Я. обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 500 КЗ за заплащане на
сумата от 1 339.82 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума
от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата, и
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 316.72 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 24.04.2020 г. до 22.08.2022 г.
Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 01.03.2019 г. в гр.
София по вина на ответника пътно-транспортно произшествие (ПТП) е
изплатил на М. З. М., във връзка със сключена застраховка „Автокаско”,
сумата от 1 314.82 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на лек автомобил с марка „БМВ Х3“ с рег. №
...
Поддържа, че е обезпечил гражданската отговорност на ответника и
след заплащане на застрахователно обезщетение във връзка със задълженията
му по застраховка „Гражданска отговорност” е възникнало правото му на
регресен иск срещу него, тъй като посоченото ПТП е настъпило по вина на
1
ответника С. Х. Я., който е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в
кръвта.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът С. Х. Я., чрез представителя си
по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
При така предявения иск с правно основание чл. 500 КЗ, ищецът следва
да докаже съществуването на 1. валидно застрахователно правоотношение
между него и делинквентът (увреждащото лице), 2. противоправно поведение
на ответника при реализиране на процесното ПТП, 3. размера на вредите 4.
причинна връзка между противоправното поведение на причинителя на
вредите и твърдените от ищеца претърпени вреди, 5. изплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице по застраховка ГО, както и
че 6. делинквентът е напуснал мястото на ПТП, след неговото настъпване и е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на
предпоставките от фактическия състав на претендираното спорно материално
право е в тежест на ищеца, а при тяхното доказване ответникът следва да
докаже погасяване на дълга или възражението си за различен механизъм на
ПТП.
Не са спорни между страните по делото обстоятелствата, че водачът,
управлявал лек автомобил „Мазда” с рег. № .., е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с ищеца, със срок на действие,
обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие,
както и че за вредите настъпили във връзка с реализирано на 01.03.2019 г. в
гр. София ПТП, ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
1 314.82 лв. и е направил разходи по неговото определяне в размер на 25.00
лв.
От представения по делото протокол за ПТП №1742986/01.03.2019 г.,
съставен от длъжностно лице при ОПП - СДВР – гр. София, се установява, че
на 01.03.2019 г. около 19.15 часа в гр. София, при движение по ул. „Бигла“, с
посока на движение от ул. „Якубица“ към ул. „Кораб планина“, срещу НПМГ,
С. Х. Я., като водач на лек автомобил „Мазда” с рег. № .., поради движение с
2
несъобразена скорост реализира ПТП с паркирани вдясно 4 бр. МПС, кофа за
смет и пътен знак, и е отказал да се подложи на проверка за алкохол. При
посоченото ПТП са причинени щети на лек автомобил с марка „БМВ Х3“ с
рег. № .., собственост на М. З. М..
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, предвид
изрично предвидената в ЗДвП компетентност, и причинените вреди на
автомобилите. Тъй като материалната доказателствена сила на този
официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът
приема за установено, че процесното ПТП е осъществено по вина на С. Х. Я.,
управлявал лек автомобил с марка „Мазда” с рег. № .., както и, че
делинквентът е отказал да се подложи на проверка за алкохол.
Установява се от представеното по делото наказателно постановление
№19-4332-004391/15.03.2019 г., че във връзка с процесното ПТП на С. Х. Я. са
наложени административни наказания „глоба“ за виновно допуснатите
нарушения на чл. 20, ал.2, чл. 174, ал.3, чл. 100, ал.1, т.1, чл. 100, ал.1, т.2 и
чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
Заключението на изслушаната и приета по делото САвТЕ, неоспорена
от страните, което съдът намира за компетентно и обективно дадено,
потвърждава механизма на процесното произшествие, описан в представения
по делото Протокола за ПТП №1742986/01.03.2019 г. От заключението на
изслушаната и приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав
намира за компетентно и обективно дадено се установява, че стойността на
щетите по лек автомобил с марка „БМВ Х3“ с рег. № ... по средни пазарни
цени е в размер на 1 314.82 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 500 КЗ
Регресната претенция се основава на наличието на предпоставката по
чл. 500, ал.1, т.1 КЗ – при настъпването на пътнотранспортното произшествие
виновният водач е извършил нарушение по Закона за движението по
пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
3
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества
или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
В настоящия случай по делото безспорно се установи, че по вина на
ответника С. Х. Я. на 01.03.2019 г. около 19.15 часа в гр. София е
реализирано процесното ПТП. Управляваният от него автомобил е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ищеца ЗД „Б..”
АД. На следващо място ЗД „Б..” АД е уважил и изплатил сумата от 1 314.82
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди на лек автомобил с марка „БМВ Х3“ с рег. № ...., причинени във връзка
с процесното ПТП, и е направил разходи по неговото определяне в размер на
25.00 лв.
Настоящият състав на съда приема, че в конкретния случай е налице
хипотезата на чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, доколкото доказателствена сила на
констативен протокол за ПТП №1742986/01.03.2019 г., в частта, в която е
отразено, че С. Х. Я. е отказал да се подложи на проверка за алкохол, не беше
оборена.
Основанието на този регресен иск е фактът на изплащане на
обезщетение на третото увредено лице по силата на застраховката и даденото
от закона право на регрес срещу всяко лице, управлявало МПС към момента
на настъпване на застрахователното събитие, а не само срещу лицето,
сключило със застрахователя застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Въз основа на правото, произтичащо от закона,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите встъпва след плащането на застрахователно обезщетение в
правата на увреденото лице спрямо застрахования, като упражнява тези права
от свое собствено име.
Извършвайки съвкупна оценка на писмените доказателства по делото,
както и на заключението на съдебната автотехническа експертиза, съдът
приема за установено от фактическа страна, че ПТП е настъпило при
изяснения по-горе механизъм в резултат от неправомерните действия на
водача С. Х. Я..
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за провеждане на
4
насрещно доказване по отношение на установените от посочената
доказателствена съвкупност причина и механизъм на ПТП, нито за
наведените от него твърдения.
Вината на ответника се предполага до доказване на противното
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая не е проведено обратно доказване на
законовата презумпция.
Имайки предвид, че от кредитираното от съда заключение на приетата
САвТЕ се установи, че имуществените вреди, причинени на лек автомобил с
марка „БМВ Х3“ с рег. № .... са в причинно следствена връзка с процесното
ПТП, както и че стойността на щетите по средни пазарни цени е в размер на
1 350.35 лв. и с оглед обстоятелството, че ищецът е изплатил обезщетение в
размер на 1 314.82 лв. и е направил разходи по неговото определяне в размер
на 25.00 лв., то искът е основателен и доказан до пълния предявен размер от
1 339.82 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от 02.09.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
Искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата е
основателен. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84
ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в
забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение
– от деня, в който бъде поканен от кредитора. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Тъй като застрахователят встъпва във всички права на застрахования
срещу причинителя на вредата, на ищецът в качеството му на кредитор следва
да му се присъди обезщетение за забава върху главницата. Предвид на това
съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава, поради което предявеният
от ищеца иск за заплащане на обезщетение за забава върху главница следва да
бъде уважен. За претендирания периода на забавата от 24.04.2020 г. до
22.08.2022 г. размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата в
размер на 1 339.82 лв., изчислен с помощта на компютърна програма, с която
5
разполага съдът за изчисляване на лихви, възлиза на 316.72 лв., поради искът
следва да се уважи до пълния предявен размер.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 949.55 лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса,
депозити за вещо лице, свидетел и назначения на ответника особен
представител, и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Х. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ...,
адв. С. С. да заплати на ЗД „Б..” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. София, .... на основание чл. 500 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, сумата от 1 339.82 лв., представляваща изплатено по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие настъпило на 01.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 02.09.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата
от 316.72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 24.04.2020 г. до
22.08.2022 г.
ОСЪЖДА С. Х. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .....,
адв. С. С., да заплати на ЗД „Б..” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. София, ....., сумата от 949.55 лв. – разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6