РЕШЕНИЕ
Номер 260112 25.01 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХХІІІ
наказателен състав
На
четиринадесети януари 2021 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер
4177 по описа за 2020 година
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0444-000095/19.06.2020г. на
Началника на Пето РУ ОДМВР гр. Пловдив, с което на И.Д.Ц. ЕГН ********** е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 3000лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено административно
нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Пловдив да заплати на И.Д. ЦЪЛОВ ЕГН **********сумата
от 300лв., представляваща направените от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.
МОТИВИ :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0444-000095/19.06.2020г. на Началника
на Пето РУ ОДМВР гр. Пловдив, с което на И.Д.Ц. ЕГН ********** е наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят И.Д.Ц., чрез пълномощника си по делото
адв. Н. счита издаденото Наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, моли съда да го отмени,
по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна – Пето РУ ОДМВР гр. Пловдив не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и
прецени законосъобразността на издадения административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното :
Жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против Ц.
за това, че на 27.05.2020г. около 21.00ч. в гр. Пловдив на кръстовището на ул.
„Асеновградско шосе“ и бул. „Освобождение“, като водач на лек автомобил „Хонда
Сивик“ с рег. №……, не използва пътища, отворени за общесвено ползване по
предназначение за превоз на пътници и товари, като умишлено форсира двигателя и
превърта гуми умишлено до загуба на сцепление и принуждава МПС да поднася до
загуба на контрол.
Видно
от приложената по делото административнонаказателна преписка Акт за
установяване на административно нарушение № АА998681/27.05.2020г. е
издаден против жалбоподателя за посоченото
нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство
актосъставителят Н.П.П. изцяло поддържа отразените в същия констатации, като
заявява, че лично е установил нарушението, тъй като наблюдавал движението на
жалбоподателя, който първоначално спрял на червен светофар и форсирал
двигателя, а в последствие движението му било проследено от свидетеля и
колегата му които възприели загубата на контрол над автомобила от Ц..
В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел Х С П,
който твърди, че жалбоподателят искал да закупи автомобила, поради което го
изпробвал в инкриминирания момент заедно със собственика. След спирането им за
проверка от полицейските органи станало ясно, че шумозаглушителят на колата бил
премахнат от собственика му.
Предвид
така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото не е
установено по безспорен и категоричен начин
извършено нарушение по чл. 104Б т.2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. В
тази насока да се направи положителен извод не спомогнаха
и показанията на актосъставителя, макар дадени под страх
от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по
случая.
Преди всичко неясно остава по делото какво точно е нарушението на Ц.,
доколкото и в АУАН и в НП е описано, че „не използва пътища, отворени за общесвено
ползване по предназначение за превоз на пътници и товари“. Същевременно според
устните разяснения на актосъставителя и свид. Пукалов, жалбоподателят е
използвал пътя именно по предназначение, като се е придвижвал по него с лек
автомобил, придружен от собственика на последния. Тоест не беше доказано по
категоричен начин в какво точно се е изразило нарушението на Ц.. Същевременно,
ако се твърди, че той неправомерно и умишлено форсира двигателя и превърта гуми
умишлено до загуба на сцепление и принуждава МПС да поднася до загуба на контрол,
за последното не се ангажираха безспорни доказателства. В тази връзка по делото
безспорно се установи, че Ц. не е собственик на управлявания автомобил, искал е
да закупи същият, поради което е напълно логична загубата на контрол върху
същия и прекомерното форсиране на двигателя му. В същото време не може категорично
да се приеме, че това е било сторено умишлено, а не поради непознаване
спецификата на превозното средство, както е било в конкретния случай.
Предвид всичко гореизложено и атакуваното Наказателно
постановление № 20-0444-000095/19.06.2020г. на Началника на Пето РУ ОДМВР гр. Пловдив,
с което на И.Д.Ц. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
извършено административно нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП, като необосновано и
незаконосъобразно, следва да бъде ОТМЕНЕНО.
С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН
настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото –
отмяна на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното
пълномощно въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив следва да бъде осъдена да
заплати на И.Д.Ц. ЕГН ********** сумата от 300лв., представляваща направените
от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
За тези изводи съдът прецени всички обстоятелства по
делото, които ги налагат като единствено възможни.
По изложените
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.