П
Р О Т
О К О Л № 70
гр. Пловдив, 11 февруари 2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
РАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ЧОЛАКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
при участието на
съдебния секретар Катя Митева и в
присъствието на прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ
сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик ИВАН РАНЧЕВ, ВЧНД № 59 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 12:00 часа в залата се явиха:
Обвиняемият С.Б.З. се явява лично и с адв. М. Д. - назначен служебен защитник от досъдебното производство.
За Апелативна
прокуратура –Пловдив се явява прокурор
ДАСКАЛОВ.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обв. З. – Да се даде ход на делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ОТВОДИ и нови искания не бяха направени.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията – докладчик Иван Ранчев.
ПрокурорЪТ: Нямам други искания.
Адв. Д.: Нямам други искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, подробни съображения относно законосъобразността на взетата мярка за неотклонение съм изложила в частната жалба, поради което ще акцентирам само върху съществените елементи. В случая действително оспорваме наличието на обосновано предположение за авторство в степента, която е необходима за настоящото производство. Всички фактори, които свързват обвиняемия с инкриминираното деяние са както следва:
На първо място, фактът, че вещите са открити в неговия дом. На практика обаче неизбежно е те да не бъдат открити в неговия дом, тъй като лицето, което се признава за виновно в държане на наркотични вещества в този момент е обитавал този дом. Следователно З. бил вкаран в ситуация, в която не е имало как тези вещи да не бъдат намерени там, след като другото лице, което е обитавало това жилище ги е внесло вътре. А факт е, че именно другото лице се явява притежател на инкриминираните вещи, всъщност следва от всички доказателства по делото, в това число и собствените му обяснения на обвиняем.
На следващо място следва да се изтъкне и обстоятелствата, които стават известни от разпитаните свидетели, които безпротиворечиво сочат, че от самото начало на задържането В. сочи, че да, действително вещите са негови, а не на З.. В. освен всичко останало излага и подробни обстоятелства относно начина на придобиването им – кога, къде, срещу каква цена ги е придобил, поради каква причина ги е внесъл в жилището на З., именно, защото в момента В. извършва основен ремонт в жилището на обвиняемия. Факт, който е видим, защото таван, стени, в момента всичко там е във видим ремонт.
Второто обстоятелство, въз основа на което е взета мярката за неотклонение, както и беше правилно докладвано, е налице една фактическа грешка от страна на първоинстанционния съд, който е счел, че не се е намирал в жилището, де факто всички доказателства по делото сочат, че обвиняемият В. е отворил апартамента от вътрешната страна, т.е. е бил вътре за да може да го отвори от вътрешната страна.
Остава да разгледам въпроса относно факта, че една от вещите, в която В. е държал част от наркотичното вещество е открита личната карта на З.. Аз считам, че това само по себе си не е достатъчно да обоснове авторство по отношение на подзащитния ми, на първо място, че има събрани доказателства защо този несесер се е намирал във владение на В. и защо В. го е използвал да държи наркотичното вещество. В. твърди, че е негово. Става ясно, че това е вещ, която преди се е използвала от З. и която в момента се използва от В., както и факта, че при предаването й З. е пропуснал да извади личната карта от този несесер. Подчертавам, че тази лична карта е била в страничен джоб и е нормално да пропусне да извади съдържанието в този страничен джоб. В крайна сметка няма нищо чудно в апартамента, който са обитавали и двамата да има и други вещи, които са притежание на двамата обвиняеми. Говоря за наркотичното вещество на единия обвиняем и личната карта на другия обвиняем. Също така подчертавам, че ако това е единственото, което свърза обвиняемия с инкриминираните вещи, а аз смятам, че това е единственото, което го свързва, и следва да се зададе въпроса дали откритото в съответния несесер количество е достатъчно да аргументира предположение за авторство именно за деянието, за което З. е привлечен по обвинение именно държане с цел разпространение, защото както стана ясно преобладаващата част от наркотичната маса не е била в този несесер, а се е намирала на мястото, където В. всъщност е държал наркотичните вещества, което място той сочи в първия момент, в който полицаите влизат, именно в спалното помещение.
Ето защо аз считам, че не е налице именно тази предпоставка от кумулативно изискуемия състав. Моля да отмените наложената мярка за неотклонение като незаконосъобразно, алтернативно да я измените в по-лека.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВ. З.: Знам за какво съм тук. Подкрепям казаното от адвоката ми. Моля за по-лека мярка. Той ми правеше ремонт от 15 дни в къщи.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да не уважавате жалбата и потвърдите определението на определението на първоинстанционния съд.
За разлика от множеството други дела, тук спора не е по отношение наличието на обосновано предположение да се извърши или да не се извърши престъпление, да се укрие или да не се укрие. Това е безспорно само в насока и ще отбележа, че настоящето деяние е извършено от обвиняемия в срока на условно предсрочно освобождаване от шест месеца, самия той е излязъл м.октомври миналата година от затвора. Но по отношение на предположението, за това дали има извършено престъпление, с една част от казаното на колежката съм съгласен.
В недостатъчна форма за мен обаче е обяснението за този прословут несесер, в който е намерена личната карта на обвиняемия. Обяснението ми се вижда плоско, набързо измислено и недостоверно поради тези причини.
Кой е този, който си дава личния несесер на приятеля си, като извади всички други вещи от него, а си оставя само личната карта? Кой е този, който в собственото си жилище допуска приятел да върши ремонт, който пред него разтегля на електронната везна разни вещества. Колкото и да се иска не само на обвиняемия, а и на приятеля му, който е поел вината типично за този етнос, това не означава, че приятелят му не е извършил престъпление. Това, че той твърди, че сам ги върши тези неща изобщо не е основание, за да го приемем за достоверно, защото са налице обективни данни, които опровергават тези обяснения.
Не ми е ясно защо следва да бъде дадена такава вяра за достоверността на обясненията на другия обвиняем, при положение, че тази обяснения се намират в противоречие с данните по дело.
Считам, че обосновано предположение за извършеното престъпление е налице.
По отношение на другите опасности, няма смисъл те да бъдат коментирани, защото очевидно и те са налице, ако в този случай, не са налице не виждам кога биха били, затова ще моля да потвърдите определението на първоинстанционния съд.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА:
ОБВИНЯЕМИЯТ З.: Адвокатката ми каза всичко. Нямам какво да добавя повече. Моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът приема за установено следното:
Производството
е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
С протоколно определение № 126 от 03.02.2020 г. по ЧНД №210/2020
г. съдия от П. окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“
на обвиняемия С.Б.З. по ДП № 62/2020 г. по описа на 3 РУ на МВР – П..
Срещу определението в законоустановения срок
е постъпила частна жалба от адв. М. Д. от АК – П. – служебен защитник на обв. З..
Доводите на защитата са в насока за незаконосъобразност на атакуваното определение
в частта му за наличието на обосновано предположение за участието на обв. З.
към придобиването на инкриминираните вещи, които са били закупени от
съпроцесника му обв. В., както и държането им с цел разпространение. Счита се,
че не е достатъчно откриването на наркотичните вещества в дома на обв. З., за
да се обоснове предположението за неговата причастност, предвид на наличните по
делото доказателства, че към този момент е бил обитаван от обв. В., които и
изрично признава, че вещите са само негови. Отделно се акцентира на допусната
грешка от окръжния съд във възприетата фактология на инкриминираните събития,
тъй като от показанията на свидетелите Б. и С.в е видно, че обв. В. не е бил
отвън пред входната врата на апартамента спрямо намиращия се вътре обв. З.,
защото я е отворил от вътрешната й страна. Изразяват се резерви по повод на констатацията, че откритата част
от наркотичното вещество в портфейла/несесера с личната карта на обв. З. също
сочат за неговото участие, тъй като тези вещи са използвани от обв. В.. По този
повод защитникът намира, че действително от доказателствата е установено
наличието на наркотични вещества в дома на обв. З., но те са занесени там от
обв. В., който единствен има отношение към държането им. В тази връзка се иска
отмяната на определението на окръжния съд и вземането на по-лека мярка за
неотклонение, която също би постигнала целите на чл.57 от НПК.
В съдебно заседание представителят на
Апелативна прокуратура предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че
са налице достатъчно данни, от които да се направи изводът за наличието на
обосновано предположение за участието на обв. З. във вменената му инкриминирана
дейност. Има и реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление,
предвид на естеството на вменената му инкриминирана дейност и предходните му
осъждания за идентична престъпна дейност.
Обвиняемият З. се явява лично и с адв. Д.
като заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея съображения и молят за
взимане на по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд като съобрази доводите на
страните и прецени обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение намира, че подадената срещу
него частна жалба е неоснователна.
По делото правилно е преценено, наличието на
обосновано подозрение за съпричастността на обв. З. към повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, алт.4 и пр.2, вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което на този макар и ранен
етап има събрани доказателства.
Безспорно наличието на оперативна информация
само по себе си не би могло да обоснове авторството на деянието. Също така е
видимо и основното участие на другият обвиняем – Н. В. във вменената обща
престъпна дейност, която се и признава от него.
Действително и най-вече от показанията на
полицейския служител – св. К. Б. се установява, че обв. Н. В. е отворил от
вътрешната страна вратата на апартамента, т.е. не е бил отвън, но този въпрос
не изключва съпричастността на обв. З.. Напротив по това време същият се е
намирал в дома си, който тогава е обитавал съвместно с обв. В., когато при
извършеното претърсване, една част от
откритата зелено-кафява листна маса е била намерена поставена пред него и
съвсем открито върху електронна везна, подготвена за съответното замерване и
дозиране. Отделно, в насока за неговото участие в тази дейност е и откритото
при претърсването и изземването наркотично вещество в черно кожено калъфче с
личната карта не на обв. В., а на обв. З. заедно с пликче, съдържащо наркотични
вещества.
В тази връзка, противно на доводите на
защитата, настоящият въззивен състав споделя напълно заключението на
първостепенния съд за наличието на гласни и писмени доказателства за
съпричастността на обв. З. във вменената му с другия обвиняем съвместна
престъпна дейност. Отделен е въпросът, че в предстоящите процесуално-следствени
действия би могло да се прецизира, до колко обв. З. има пълноценно участие в
държането на всички открити в дома му наркотични вещества и съответната роля на
обв. В.. На един по-късен етап от
наказателното производство ще предстои по-задълбочено да се обсъди въпросът, дали при евентуално внасяне на делото за разглеждане в съда, анализът на наличните доказателства,
установява по безспорен начин, извършването на горепосоченото инкриминирано деяние от това обвиняемо лице.
На следващо място, напълно обосновано е
преценено наличието на реална опасност от извършване на друго престъпление,
предвид на данните за обвиняемия З., че многократно е бил осъждан за идентична
престъпна дейност, още повече и след като съвсем наскоро е бил условно
предсрочно освободен, с течащ и в момента срок, в който изтърпява наложените му
пробационни мерки и това сочи за сериозен риск от извършване на друго
престъпление при вземането на една по-лека мярка за неотклонение.
В този смисъл на настоящия ранен етап от
разследването, най-адекватна за него се явява най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Това води до извода, че обжалваното
определение се явява обосновано и законосъобразно и се налага потвърждаването
му.
Водим от горното и на основание чл.64, ал.5
– 8 от НПК, Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение № 126 от 03.02.2020 г. по ЧНД №210/2020
г. на П. окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ на обвиняемия С.Б.З. по ДП № 62/2020 г. по описа на 3 РУ на МВР – П..
Определението е окончателно.
ПРОТОКОЛЪТ се
изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО се
закри в 12:10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: