Решение по КНАХД №1290/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ против Решение № 337/14.05.2025г., постановено по НАХД № 1357/2025г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението, е отменено Наказателно постановление № 24-0769-003745/09.10.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Б., Сектор "Пътна полиция" –Бургас, с което за нарушение по чл. 638,ал.3 КЗ, на И. С. И. - с [ЕГН], на основание чл. 638,ал.3 КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. И ОДМВР-Бургас е осъдена да заплати на И. С. И. - с [ЕГН], направените пред настоящата инстанция разноски за процесуално представителство в размер на 200.00 лв.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Според него, с оглед доказателствата по делото, съдът е следвало да преквалифицира деянието от нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ в такова по чл. чл. 638, ал.1 от КЗ, съобразно правомощията си по чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН, каквото искане е било направено от пълномощника му при разглеждане на делото. Прави възражение за пекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът И. С. И. не се явява и не изпраща представител. В отговора на касационната жалба застъпва тезата за неоснователност на същата. Претендира присъждане на разноски, сторени в касационното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел следното:

„В АУАН и НП е пресъздадена идентична фактическа обстановка,а именно: на 23.07.2024 г., около 14: 16ч., в [населено място], по [улица]до дом №72в в посока [улица], жалбоподателят И. И. управлявал лек автомобил [Марка], с рег. №[рег. номер], собственост на Т. С. И. [ЕГН], което било регистрирано на територията на Р България, не е било спряно от движение и нямало договор за сключена застраховка гражданска отговорност към момента на проверката.

Така възприетата и отразена в АУАН и атакуваното НП фактическа обстановка е в изразено противоречие с приобщените по делото писмени доказателства. Така, от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак се изяснява, че жалбоподателят И. С. И. и Т. С. И. (персонифицирана в АУАН и НП като изключителен собственик на автомобила) са сключили граждански брак на дата 14.02.2013 г., за което е издаден Акт за сключен граждански брак № 0053/ 14.02.2013 г. ,съставен в [населено място]. При сключването на брака съпрузите не са заявили изрично какъв режим на имуществени отношения ще се прилага спрямо тях, което активира приложението на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 СК, според която: „Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени. “

Следователно автомобилът, с който е осъществено твърдяното нарушение към дата 23.07.2024 г. като имуществен елемент, придобит по време на брака на съпрузите, поставя в действие правилото,че за вещните права върху всяко придобито по време на брака имущество, се прилага режим на съпружеска имуществена общност. От приобщеното по делото и заверено копие на Свидетелство за регистрация на МПС част 1, рег. № [рег. номер] и писмен договор за покупко-продажба на МПС „БМВ модел 320D XDRIVE” се изяснява, че процесното МПС е придобито на дата 19.03.2024г. Тоест, автомобилът е придобит след сключването на граждански брак, в режим на съпружеска имуществена общност, като при това положение, придобитото МПС се явява съсобствено между съпрузите.

Предвид изложеното несъответстваща на установеното фактическо положение е формираната констатация на актосъставителя, безкритично възприета в НП от наказващия орган, че изключителен собственик на МПС е Т. С. И.. Това несъответствие в установената с АУАН и възприета в НП фактическа обстановка рефлектира и върху правните изводи, доколкото жалбоподателят се явява съсобственик на процесното МПС, а не само негов ползвател, както повелява нормата на чл.638,ал.3 КЗ, и ограничава правото му на защита, т.к. нарушението по чл.683,ал.3 КЗ е с особен субект на административно-наказателна отговорност - „водач на МПС несобственик“.“.

Това нарушение, според съда, не може да се отстрани и в хода на съдебното обжалване, тъй като е от категорията на съществените, които водят до ограничаване правото на защита на нарушителя, които следва още в началото на административнонаказателното производство да разбере по какво обвинение следва да се защитава.

Съдът приема недоказано нарушението по чл.638,ал.3 КЗ, което предпоставя цялостна отмяна на НП.

Съдът посочва, че жалбоподателят с НП е санкциониран за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, според която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400. 00 лева. Следователно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ санкционира всяко управление на МПС, за което няма сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", при това от особен субект „водач несобственик на МПС“, докато при нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ "управлението " не е част от изпълнителното деяние. При това положение приложимата спрямо И. санкционна норма на чл.638,ал.1,т.1, вр.чл.чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е изисквала описание на напълно различни факти в АУАН и в НП. Съгласно разпоредбата на чл.638,ал.1,т.1 КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност " на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. - за физическо лице. Съгласно предписанието на чл.483,ал.1,т.1 КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Въпреки това съдът сочи, че не може да преквалифицира нарушението , т.е. същият е обвързан от правната воля на актосъставителя, съответно наказващия орган, да се произнесе по фактите и тяхното правно равновесие с квалификацията на недоказаното нарушение по чл.638,ал.3 КЗ.

Настоящият състав на съда намира, че решението е законосъобразно като краен резултат.

В случая правото на защита на санкционираното лице не е нарушено. В АУАН и в Наказателното постановление са посочени всички факти, въз основа на които да може да се направи извод осъществен ли е състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Липсата на доказателства относно обективен елемент от този състав- качеството на субекта на нарушението- „водач несобственик на МПС“ не нарушава правото на защита, а предпоставя извод за несъставомерност на деянието.

Правилно съдът е приел, че в случая наказващият орган е следвало да наложи наказание за извършено нарушение по чл.638,ал.1,т.1 от КЗ, тъй като са налице доказателства, че превозното средство е в режим на съпружеска имуществена общност.

Правилен е и извода на съда за невъзможност за преквалифициране на нарушението, но не защото е обвързан от правната воля на актосъставителя, съответно наказващия орган, да се произнесе по фактите и тяхното правно равновесие с квалификацията на недоказаното нарушение по чл.638,ал.3 КЗ, а защото не са налице предпоставките за упражняване на правомощието му по чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН.

Според посочената разпоредба, съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

В случая е доказано обратното- изменение на обстоятелствата на нарушението.

Специалното качество на субекта на нарушението е обективен елемент от състава на същото.

За да е приложима санкционната норма на чл. 638, ал. 3 от КЗ следва да бъде доказано, а и да има констатации за този факт, че субекта на нарушението следва да е лице, което не е собственик на управлявания от него, автомобил.

Съответно за съставомерност на нарушението по чл.638,ал.1,т.1 от КЗ следва да бъде доказано, че субекта е лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Констатации за такъв факт не са налице в издаденото наказателно постановление.

След като обстоятелствата на нарушенията по чл. 638, ал. 3 от КЗ и чл.638,ал.1,т.1 от КЗ са различни, първоинстанционният съд няма правомощие да измени наказателното постановление, като преквалифицира деянието.

Правомощието на съда по чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН ще е приложимо не само в случай, че са налице предпоставки да се приложи да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, както счита настоящия касатор, а и когато фактите, въз основа на които деянието се прекфалифицира са не са съществено променени. Както вече бе посочено, в случая, тези предпоставки не са налице.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на спора разноски на ответника за касационното производство не следва да бъдат присъждани поради липса на доказателства, че такива са сторени.

Предвид горното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 337/14.05.2025г., постановено по НАХД № 1357/2025г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.