Р E Ш Е Н И Е
№ 13.04.2021г. гр.Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ГЪЛЪБОВО
I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа
година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар:
Антоанета Делчева
като
разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гражданско
дело № 456 по описа на съда за 2020
година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.266,
ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът К.К.Р. в качеството на ЕТ „К.К.“ твърди, че
ответникът не му е заплатил дължимото възнаграждение за извършени му
транспортни услуги и услуги с автокран в периода от месец юли до месец ноември
2019г.. общо на стойност 3 489,60 лева, за което били издадени четири броя
фактури, а именно:
1. Фактура № ********* от 31.07.2019г. за извършени
услуги с автокран EROVE 70 т. и транспортни услуги, на стойност 1 440 лева.
На 04.07.2019г. от ЕТ „К.К.“ на „Б.“ ЕАД била
извършена транспортна услуга с товарен автомобил Ман рег.№ СТ7233НН, за което
била съставена товарителница № 456 от 04.07.2019г., както и услуга товарене и
разтоварване с автокран 70 т, за което бил съставен отчет за месец юли 2019г.
Съставената фактура № **********/31.07.2019г. била представена на длъжника на
датата на издаване и осчетоводена от същият. Фактурата била издадена на
31.07.2019г., с посочена дата на данъчното събитие и плащане 31.07.2019г.,
когато следвало да бъде и заплатена. Лихвата в размер на законната за периода
от датата, следваща издаването па фактурата /01.08.2019г./ до датата,
предхождаща подаването на заявлението по чл.410 от ГПК - /27.05.2020г./ върху
главницата от 1 440лева, била в размер на 120.40лева и се дължала от ответника.
2.Фактура № **********/31.08.2019г. за извършени
транспортни услуги, на стойност 1 197 лева.
През месец август 2019г. от ЕТ „К.К.“ на „Б.“ ЕАД били
извършени транспортни услуги, както следва:
А/ на 13.08.2019г. с товарен автомобил Ман рег.№
СТ1498АН, за което била съставена товарителница № 1327880
от 13.08.2019г.;
Б/ на 21.08.2019г. с товарен автомобил Ман с рег.№
СТ1498АН, за което била съставена товарителница № 1327884 от 21.08.2019г. и
В/ на 26.08.2019г. с товарен автомобил Ман с рег.№
СТ7233АН, за което била съставена товарителница № 1327813 от 26.08.2019г.
Съставената фактура № **********/31.08.2019г. за
сумата от 1 197 лева била представена на длъжника на датата на издаване и
осчетоводена от същия. Фактурата била издадена на 31.08.2019г., с посочена дата
на данъчното събитие и плащане 31.08.2019г., когато следвало да бъде заплатена.
Лихвата в размер на законната за периода от датата, следваща издаването на
фактурата /01.09.2019г./ до датата, предхождаща подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК - /27.05.2020г./ върху главницата, била в размер на 89,78лева и
се дължала от ответника.
3. Фактура № **********/30.09.2019г. за извършени
транспортни услуги на стойност 428,40 лева.
На 05.09.2019г. от ЕТ „К.К.“ на „Б.“ ЕАД била
извършена транспортна услуга с товарен автомобил Ман рег.№ СТ7233НН, за което
била съставена товарителница № 1327818 от 05.09.2019г. Съставената фактура №
**********/30.09.2019г. за сумата от 428,40 лева била представена на длъжника
на датата на издаване и осчетоводена от същият. Фактурата била издадена на
30.09.2019г., с посочена дата на данъчното събитие и плащане 30.09.2019г.
Лихвата в размер на законната за периода от датата, следваща издаването на
фактурата /01.10.2019г./ до датата, предхождаща подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК - /27.05.2020г./ върху главницата, била в размер на 28,56 лева и
се дължи от ответника.
4.Фактура № **********/30.11.2019г. на стойност 424,20
лева.
През месец ноември 2019г. от ЕТ „К.К.“ на „Б."ЕАД
били извършени транспортни услуги, както следва:
А/ на 11.11.2019г. с товарен автомобил Ман рег.№
СТ1498АН, за което била съставена товарителница № 1327889 от 11.11.2019г. и
Б/ на 12.11.2019г. с товарен автомобил Ман с рег.№
СТ1498АН, за което била съставена товарителница № 1327890 от 12.11.2019г.
Съставената фактура № **********/30.11.2019г. за
сумата от 424,20 лева била представена на длъжника на датата на издаване и
осчетоводена от същият. Фактурата била издадена на 30.11.2019г., с посочена
дата на данъчното събитие и плащане 30.11.2019г. Лихвата в размер на законната
за периода от датата, следваща издаването на фактурата /01.12.2019г./ до
датата, предхождаща подаването на заявлението по чл.410 от ГПК - /27.05.2020г./
върху главницата, била в размер на 21,09 лева и се дължaла от ответника.
За горепосочените суми ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение по ч.гр. д. 193/2020г. по описа на РС – Гълъбово. Длъжникът подал
възражение по чл. 414 ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на
заповедния съд ищецът предявявал настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта.
Искането на ищеца до съда е да се признае за
установено, че ответникът му дължи сумата 3489,60 лева за главница,
представляваща незаплатени възнаграждения на извършени от ЕТ „К.К.“ услуги в
полза на „Б.“ ЕАД” ЕООД, за което били издадени
данъчни фактури № ********** от
31.07.2019г., **********/31.08.2019г. № ********** от 30.09.2019г. и №
**********/30.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.05.2020г.
до окончателното й изплащане, лихва за забава върху главниците по всяка една от
фактурите общо в размер на 259,83 лева, за периода от 01.08.2019г. до
27.05,2020 г. , за които вземания била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 193/2020г. на ГРС. Претендира разноски в заповедното производство и в
настоящото производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответното
дружество „Б.” ЕАД е подало отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва исковите претенции, както по
отношение на претендираните суми, така и по отношение на претендираните лихви.
Твърди, че с физическо лице К.К.Р. „Б.“ ЕАД не е имало
каквито и да било взаимоотношения, а исковете били предявени от К.К.Русев, а не
от ЕТ „Красимир Колев“. Твърди, че едномесечният преклузивен срок за
предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК е започнал да тече на
02.10.2020г. и изтичал на 02.11.2020г., а исковата молба била подадена на
03.11.2020г.
Ответникът твърди още, че ищецът не бил доказал
изложените в исковата молба факти за извършвани транспортни услуги, като се
позова на чл.50, ал.1, 51 и 53 от ЗАвП. В представените товарителници липсвали
част от задължително необходимите им реквизити - цена, тегло, количество на
товара. Освен това върху тях не били положени задължителните по силата на
чл.51, ал.1 от ЗАвП подпис и печат от страна на изпращача. Не били подписани от
представител на ответника. Фактурите не били приети от представител на
ответника.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, заявява, че поддържа исковете по изложените в исковата молба
съображения.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез
процесуалния си представител, заявява, че оспорва исковете по възраженията,
направени с отговора на исковата молба.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 193/2020г. по описа
на Районен съд - Гълъбово, съдът е издал в полза на ЕТ „К.К.“ против „Б.“ ЕАД
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите: 3489,60 лева за главница,
представляваща незаплатени възнаграждения за транспортни услуги и услуги с
автокран, за което са издадени
данъчни фактури № ********** от
31.07.2019г., **********/31.08.2019г. № ********** от 30.09.2019г. и №
**********/30.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
28.05.2020г. до окончателното й изплащане, лихва за забава върху главниците по
всяка една от фактурите общо в размер на 259,83 лева, за периода от
01.08.2019г. до 27.05.2020г., както и за разноските по заповедното производство
в общ размер на 275 лева. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК длъжникът е подал
възражение, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд заявителят
е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта за
изпълнение.
По делото са представени и приети като писмени
доказателства издадени от ищеца с
получател ответника:
- данъчна
фактура № ********** от 31.07.2019г. за извършени услуги с автокран EROVE 70 т.
и транспортни услуги на обща стойност 1440 лева, към която са приложени справка
за извършена транспортна услуга на 04.07.2019г. с товарен автомобил с рег.№
СТ7233НН , за която е съставена товарителница № 456 от 04.07.2019г., както и
отчет за извършена работа (товарене/разтоварване) с автокран за м. юли 2017г. и
- данъчна фактура № **********/31.08.2019г. за
извършени транспортни услуги на стойност 1 197 лева, към която е приложена
справка за извършени транспортни услуги: на 13.08.2019г. с товарен автомобил с рег.№
СТ1498АН, за което е съставена товарителница № 1327880 от 13.08.2019г.; на
21.08.2019г. с товарен автомобил с рег.№ СТ1498АН, за което е съставена
товарителница № 1327884 от 21.08.2019г. и
на 26.08.2019г. с товарен автомобил с рег.№ СТ7233АН, за което е съставена
товарителница № 1327813 от 26.08.2019г.
- данъчна фактура № **********/30.09.2019г. за
извършени транспортни услуги на стойност 428,40 лева, към която е приложена
справка за извършена на 05.09.2019г. транспортна услуга с товарен автомобил с
рег.№ СТ7233НН, за което е съставена товарителница № 1327818 от 05.09.2019г.
- данъчна фактура № **********/30.11.2019г. на
стойност 424,20 лева, за извършени транспортни услуги, към която е приложена
справка за извършена транспортна услуга на 11.11.2019г. с товарен автомобил с
рег.№ СТ1498АН, за което е съставена товарителница № 1327889 от 11.11.2019г. и за
извършена транспортна услуга на 12.11.2019г. с товарен автомобил с рег.№
СТ1498АН, за което е съставена товарителница № 1327890 от 12.11.2019г.
От свидетелските показания на Камен Ангелов Жеков,
работник в счетоводството на дружества, на които управител е Красимир Колев, се
установява, че едноличния търговец и ответното дружество са били в трайни
търговски отношения и че ищецът е извършвал
в полза на ответника услуги - през месец юли 2019 година превозил мелачка за
отпадъци с камион, като извършил услуга с автокран, за да се натовари и
разтовари тази машина. След това транспортирали товара за гр.Димитровград на
три-четири курса. Впоследствие, в края на 2019 година пак имало услуга с камион
с тежкотоварно ремарке и с един булдозер. Като се извършели услугите лично
свидетелят всеки месец носил в „Б.“ ЕАД фактура, товарителница и пътния лист и
справки - къде, какво и как е било извършено. Свидетелят организирал извършването на услугите,
занимавал се с шофьорите, той ги организирал и затова бил наясно с извършените
транспортни услуги, а отделно от това имал генерално пълномощно за всички фирми
на Красимир Колев. Съдът кредитира показанията на този свидетел като вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не
се събраха други, които да ги разколебават или да поставят под съмнение тяхната
достоверност.
Видно от заключението на съдебно - счетоводната
експертиза /неоспорено от страните/, което съдът кредитира като добросъвестно и
компетентно изготвено, процесните фактури са осчетоводени при ищеца ЕТ „К.К.“ като
вземане от ответника, възлизат на обща стойност 3489,60 лева, включени са в
справка – декларация по ДДС за съответния период, начисленият ДДС е отразен в
дневника за продажби. Същите фактури са осчетоводени и при ответника като
задължение към ищеца на обща стойност 3489,60 лева по кредита на сметка 401 – Доставчици,
аналитична сметка 5114 „Красимир Колев“, съответно със стойностите без ДДС е
отчетено увеличение на външните услуги – по дебита на сметка 602“Външни услуги“ за 2908 лева, а
начисленият по фактурите ДДС – като данъчен кредит по дебита на сметка 453/1
ДДС – „покупки“ за общо 581,60 лева, а през м. 02.2021г. дължимата сума по тези
фактури е прехвърлена по сметка 499/1 „Други кредитори в левове“, партида 959
„ЧГД 193/2020 Красимир Колев“ в общ размер 3489,60 лева по горепосочените
четири фактури. Вещото лице е посочило още, че няма отразени плащания по тези
фактури в счетоводствата на двете дружества. Вещото лице е изчислило законната
лихва върху главниците по всяка една от фактурите в табличен вид, като общият
размер на лихвите е 259,83 лева.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Договорът за изработка съгласно чл. 258 и сл. ЗЗД е
консенсуален, неформален, двустранен и възмезден договор.
Сключването на такива договори, каквито по своята
същност представляват договорите за извършване на транспортни услуги и услуги с
автокран и тяхното извършване и приемане от ответника, се доказват от събраните
по делото доказателства - процесните
четири фактури, справки и отчет към тях и товарителници, от заключението по ССЕ и от свидетелските
показания на Жеков. Действително данъчните фактури не са подписани от ответника,
но ответникът ги е осчетоводил. Съгласно трайната съдебна практика отразяването
на фактурата в счетоводството на купувача/ възложителя и ползването на данъчен
кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване - Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о.,
ТК, Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о., ТК,
Решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК,
Решение № 218 от 6.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3572/2015 г., I т. о., ТК и
т.н. Нещо повече, в случая видно от заключението на ССЕ след като сумите по
процесните фактури са били редовно осчетоводени от ответника като задължение за
услуги с доставчик ищеца, впоследствие след като ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за главниците по тези фактури и за лихвите
върху главниците, издадена по ч.гр.д. 193/2020 г. на РС – Гълъбово, ответникът е взел предвид този факт при
счетоводните си записвания, като е прехвърлил сумите по тези фактури в общ
размер 3489,60 лева по сметка 499/1 „Други кредитори в левове“, партида 959
„ЧГД 193/2020 Красимир Колев“. Оттук следва неоснователността на възраженията на
ответника за недоказаност на облигационни отношения между страните, възлагането
и приемането на работата, поради това, че във фактурите подробно не били
описани извършените услуги, а в отделни справки към фактурите и поради това, че
товарителниците не отговаряли по съдържание на чл. 53 ЗАвП. Напротив във фактурите,
справките, отчета и товарителниците, в достатъчна степен са индивидуализирани
вида на извършените услуги, единична и обща цена, и макар и едностранно
съставени и подписани само от ищеца, преценени в съвкупност със заключението на
ССЕ, че са редовно осчетоводени от ответника и със свидетелските показания на
св. Жеков, които установяват, както фактическото извършване на услугите, така и
предаването и съответно приемането на документите за тях от ответника, водят до
единствения възможен извод за основателност на предявените искове за
установяване на вземанията на ищеца за главниците по процесните четири фактури,
поради което следва да бъдат уважени.
При липса на доказателства за осъществени
плащания, на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД
изпълнителят изпада и в забава. Ето
защо и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД исковете досежно лихвите също са
основателни и следва да бъдат уважени за претендираните размери и периоди,
които се потвърждават и от направените изчисления от вещото лице по ССЕ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в исковото
производство общо в размер на 724,99 лева /дължимата ДТ в размер на 74,99 лева,
като ищецът е надвнесъл сума за държавна такса; 200 лева – възнаграждение за
вещо лице и 450 лева – адвокатско възнаграждение/.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК
дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в размер на 275лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на “Б.“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Гълъбово, кв. „Извън града“, съществуването на
вземания на К.К.Р. в
качеството му на ЕТ „К.К.“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Васил Левски“ № 9, за следните суми: сумата в
размер на 1440 лева по данъчна
фактура № ********** от 31.07.2019г. за извършени услуги с автокран и
транспортни услуги, ведно с лихва за
забава в размер на 120,40 лева за периода от 01.08.2019г. до 27.05.2020 г.;
сумата в размер на 1 197 лева по
данъчна фактура № **********/31.08.2019г.
за извършени транспортни услуги, ведно с лихва за забава в размер на 89,78 лева
за периода от 01.09.2019г. до 27.05.2020 г.; сумата в размер на 428,40 лева по данъчна фактура №
**********/30.09.2019г. за извършени транспортни услуги, ведно с лихва за забава в размер
на 28,56 лева за периода от 01.10.2019г. до 27.05.2020 г., сумата в размер на 424,20 лева по данъчна
фактура № **********/30.11.2019г. за извършени транспортни услуги, ведно с лихва за забава в размер на 21,09 лева
за периода от 01.12.2019г. до 27.05.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 28.05.2020г. до окончателното им изплащане,
за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 193/2020 г. по описа на Районен съд - Гълъбово.
ОСЪЖДА “Б.“ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Гълъбово, кв. „Извън града“,
да заплати на К.К.Р. в качеството му на ЕТ „К.К.“ , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
Раднево, ул. „Васил Левски“ № 9иев, сумата от 724,99 лева– разноски по настоящото
дело и сумата от 275 лева - разноски по ч.гр.д. № 193 /
2020 г. по описа на PC – Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: