Р Е Ш Е Н И
Е
№…
гр. Варна, 10.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в публично
съдебно заседание, проведено на десети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при участието на секретар Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№15585/2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищцата Е.И.-И.
твърди, че с ответника Пл.И. са съпрузи
по силата на граждански брак сключен в гр.Варна на ***. с акт за граждански брак №***. съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Варна, като бракът е първи и за
двамата. Твърди, че имат родени две деца преди сключване на брака ***И., родена
на ***г. и***И., родена на ***г., като в първите години от брака им семейния им
живот е протичал нормално. От пролетта на 2018г. обаче ответникът е престанал
да проявява съм съпругата си любов, загриженост, топлота и интимност. Твърди,
че личните им отношения и емоционалната връзка помежду им е започнала да се
разрушава, като ответника избягвал да прекарва времето си вкъщи и със
семейството си, и започнал да неглижира семейните си
задължения, обезпечението на семейството и грижите за децата. Ищцата твърди, че
опитите и да приобщи съпруга си към семейната среда са били посрещнати със
силно раздразнение, като през есента на 2018г. е установила, че съпругът и
поддържа извънбрачна връзка с колежка от местоработата му в „Градски транспорт“
ЕАД. И. твърди, че ответника е напуснал семейното жилище в края на март 2019г.
и оттогава същия живее отделно от съпругата и дъщерите си, като това фактическо
положение е трайно. Тя счита, че между съпрузите е настъпил пълен и окончателен
разрив в отношенията и това е категорична индикация за дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения. Ищцата желае да продължи да полага ежедневни
грижи за децата и счита че разполага с необходимия родителски капацитет за
отглеждането и възпитанието им. Твърди, че те са адаптирани към настоящата
ситуация и се чувстват в сигурна среда с майка си в домът им. Излага, че работи
по трудово правоотношение с „Нар 2016“ ООД на длъжност счетоводител с брутно
месечно възнаграждение 560лв., а ответника има сключен постоянен трудов договор
с „Градски транспорт“ ЕАД.
Предявява
искане, съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения между Е.Ж.И.-И. и П.М.И., граждански брак с развод поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга.
Предявява следните небрачни искове: Моли съдът да
постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по
отношение на децата ***И., ЕГН ********** и***И., ЕГН ********** на майката Е.Ж.И.-И..
Да определи на бащата П.М.И., режим на лични
отношения с детето ***И.: да вижда и взима детето при себе си всяка първа и
трета седмица от месеца от петък 18,30ч. до 14.00ч. в неделя, както и 30 дни в
годината, през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и за 3
дни по време на коледната ученическа ваканция.
Да определи на бащата П.М.И., режим на лични
отношения с детето***И.: да вижда и взима детето при себе си всяка първа и
трета седмица от месеца от петък 18,30ч. до 14.00ч. в неделя, както и 30 дни в
годината, през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и за 3
дни по време на коледната ученическа ваканция.
Да осъди бащата П.М.И. да плаща издръжка в полза на детето ***И.,
чрез нейната майка и законен представител Е.Ж.И.-И. в
размер на 300лв. на месец, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи,
считано от завеждане на исковата молба до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка неизплатена
вноска до окончателното и изплащане.
Да осъди бащата П.М.И. да плаща издръжка в полза на детето***И.,
чрез нейната майка и законен представител Е.Ж.И.-И. в
размер на 240лв. на месец, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи,
считано от завеждане на исковата молба до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка неизплатена
вноска до окончателното и изплащане.
Да осъди бащата П.М.И. да плаща издръжка в полза на детето ***И.,
чрез нейната майка и законен представител Е.Ж.И.-И. в
размер на 300лв. на месец, считано от 30.03.2019г. когато настъпва фактическата
раздяла до депозиране на исковата молба в съда или общо 1800лв.
Да осъди бащата П.М.И. да плаща издръжка в полза на детето***И.,
чрез нейната майка и законен представител Е.Ж.И. - И. в размер на 240лв. на
месец, считано от 30.03.2019г. когато настъпва фактическата раздяла до
депозиране на исковата молба в съда или общо 1440лв.
Да
предостави ползването на семейното жилище на Е.Ж.И. - И.,***
Да постанови след прекратяване на брака ищцата да
носи предбрачното си фамилно име И. и претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен
отговор, в който възразява, че предявения иск е допустим и основателен, поради
факта че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, но поради вина на ищеца.
Твърди, че преди и след сключване на брака във връзката и семейството е имало
проблеми, свързани с безпричинна ревност от страна на съпругата, проявявана
многократно още преди сключване на брака, както и поради факта, че същата е
приемала като неизменно задължение на съпруга да покрива всички разходи в
семейството, а съпругата да ползва доходите си единствено и само за себе си.
Твърди, че за да обезпечава доходите на семейството ответника е работил в друга
държава, като след завръщането му в България и започването на работа,
проблемите, които до този момент е неглижирал, са
довели до окончателен срив в семейството.
Твърди, че е настъпила промяна в отношението на ищцата към него и децата
след постъпването и в учебно заведение, същата е дистанцирана, отказва да се
включва в семейните занимания и на 04.04.2019г.
ищцата го уведомява, „че е крайно време да си събира нещата и да се маха“.
Твърди, че след напускане на семейното жилище е живял известно време в съседна
на семейното жилище къща, като това е било съзнателно взето решение с
оглед на това, че децата продължителен период
от време са били сами вкъщи, защото майката е приела да провежда
продължителен стаж в КК “Албена“. Сочи, че въпреки опитите за постигане на
споразумение за прекратяване на брака, такова не е било постигнато, защото
ищцата е отказала да поеме своята отговорност по отношение на натрупания
финансов пасив, който към момента на напускане на семейното жилище е възлизал
на около 9 000лв. Моли предявените искове с правно основание чл.59 ал.2 и
3 от СК, чл.143 от СК, чл.56, ал.1 от СК, по чл.53 от СК са основателни и моли
да бъдат уважени. Възразява против иска
с правно основание чл.149 от СК като счита същия за неоснователен, тъй
като след напускане на семейното жилище е останал да живее в близост до децата
до 15.06.2019г. поради служебна ангажираност на майката. Претендира разноски.
Съдът
приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.49 от СК.
Съдът при условията на чл.235, ал.2 от ГПК и след
като взе предвид представените по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно е от удостоверение за сключен граждански брак,
че страните са се бракосъчетали на ***. за което
е издаден акт за граждански брак №*** от
длъжностното лице по гражданското състояние при ОбНС
Варна.
По исковете по чл.49, ал.1 и 3 от СК за прекратяване
на брака чрез развод по вина на съпруг съдът приема следното:
По делото да разпитаната по двама свидетели за всяка
от страните, като в показанията си свидетелите на ищцата твърдят, че ответникът
е създал извънбрачна връзка, но без да навеждат конкретни твърдения в тази
насока, а свидетелите на ответника твърдят, че ищцата го е ревнувала
необосновано и е имала непосилни финансови очаквания към него, без обаче също
да посочват конкретни примери за това. Двете групи свидетели обаче са
единодушни по отношение на това, че ответникът именно е този който е напуснал
семейното жилище преди около година.
При тази фактическа обстановка съдът приема, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът напуснал трайно
семейното жилище.
От друга страна фактът на продължилата една година
раздяла през която страните не са представили доказателства за правени опити за
заздравяване на брака безспорно говори за изчезване на чувството на взаимност, уважение и
разбирателство между тях поради което решаващия състав приема, че бракът е изпразнен
от съдържание и следва да се допусне прекратяването му чрез развод по вина на
съпруга.
По иска за предоставяне на родителските права,
местоживеенето на децата и режима на личен контакт на бащата с тях спор между
страните няма, поради което съдът приема, че исковете следва да бъдат уважени
така както са предявени, а именно:
Упражняването на родителските права по отношения на
децата да се предостави на майката, като
се определи местоживеенето им да е при нея на адрес гр.***, като предоставя ползването на същото жилище на съпругата.
По исковете за издръжка за минало време и занапред
съдът приема следното:
Страните в с.з. са направили изявление, че ответника
до момента е заплатил сумата от 900лв. издръжка за минало време за срок от шест
месеца назад считано от датата на сезиране на съда-30.09.2019г., като той е
заявил, че е готов да дозаплати за този период още
1 020лв. на вноски – 510лв. до 15.04.2020г. и още 510лв. до 15.05.2020г.,
като при това положение съдът намира, че следва да се уважи частично
претенцията в посочения смисъл на съгласието на страните.
По отношение на претенцията за бъдещо време съдът
приема следното:
Страните по делото са родители на две деца *** р.18.12.2008г. и *** р.17.12.2012г., същите с настоящото решение се предоставят за
отглеждане на майката като при това положение в тежест на бащата следва да се
предостави изплащането на издръжка за тях. Децата към момента на постановяване
на настоящото решение са съответно *** на 12г. и *** на 8г. при това положение на база на трайната
практика съдът приема, че за детето *** следва да
се определи месечна издръжка в размер на 350лв., а за детето *** в размер на 250лв., от които издръжки в тежест
на бащата следва да се възложи заплащането на по-голямата част съответно 250лв.
за голямото дете и 190лв. за малкото при
падеж на плащанията на десето число на месеца за който се дължат заедно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на падежа до окончателното
и изплащане, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване
на издръжките, за разликата над посочените като признати от съда суми до претендираните съответно 300лв. и 240лв. съдът намира, че
претенциите следва да се отхвърлят. При определяне размера на издръжките съдът е
взел предвид, че по делото липсват доказателства за извънредни нужди на децата,
средния месечен нетен доход на бащата възлизащ на около хиляда лева, липсата на
доказателства за други негови задължения към лица от същия ред съгласно СК.
По отношение на режима на личен контакт страните
също не спорят, поради което съдът приема, че следва да постанови режим на
личен контакт на бащата с децата като му даде възможност да ги вижда и взема
при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от петък в 18.30ч. до 14ч. в
неделя, както и тридесет дни в годината през лятото когато майката не ползва
платен годишен отпуск и за три дни по време на коледната ученическа ваканция.
Направено е искане и за промяна на фамилното име на
ищцата което от И.-И. да се възстанови в предбрачното му състояние само И..
Ответника предвид уважаването на исковете следва да
бъде осъден да заплати и сторените по делото разноски в размер на 625лв. в
полза на ищцата и дължимите се държавни такси в размер на 733.60лв. в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между Е.Ж.И.-И.
ЕГН********** и П.М.И. ЕГН********** сключен на **** за което е съставен Акт за граждански брак №*** пред длъжностното лице по гражданското
състояние в гр.Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, на основание чл.49, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има съпругът на осн. чл.49,
ал.3 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да продължи да носи
фамилното име И. на осн. чл.53 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище находящо се ***
Е.Ж.И.-И. ЕГН**********, на осн. чл.56
от ЗС.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на децата ***И. ЕГН********** и***И. ЕГН********** на майката Е.Ж.И.-И. ЕГН********** и П.М.И. ЕГН**********, като определя
местоживеенето им да е при нея на адрес гр.Варна, ул.“*** на осн. чл.59 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на личен контакт на бащата П.М.И. ЕГН********** с децата ***И. ЕГН**********
и***И. ЕГН**********, като му дава възможност да ги вижда и взема при себе си
всяка първа и трета седмица от месеца от петък в 18.30ч. до 14ч. в неделя,
както и тридесет дни в годината през лятото когато майката не ползва платен
годишен отпуск и за три дни по време на коледната ученическа ваканция, на осн. чл.59 от СК.
ОСЪЖДА П.М.И. ЕГН********** *** да заплаща в полза
на детето ***И. ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител Е.Ж.И.-И. ЕГН********** *** месечна издръжка в размер на 250лв. с
падеж десето число на съответния месец считано от датата на сезиране на
съда-30.09.2019г. до настъпване на причини за нейното изменение или
прекратявана, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане, като отхвърля претенцията за разликата до претендираните 350лв., на осн.
чл.146 от СК.
ОСЪЖДА П.М.И. ЕГН********** *** да заплаща в полза
на детето***И. ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител Е.Ж.И.-И. ЕГН********** *** месечна издръжка в размер на 190лв. с
падеж десето число на съответния месец считано от датата на сезиране на
съда-30.09.2019г. до настъпване на причини за нейното изменение или
прекратявана, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане, като отхвърля претенцията за разликата до претендираните 240лв., на осн.
чл.146 от СК.
ОСЪЖДА П.М.И. ЕГН********** *** да заплати в полза
на децата***И. ЕГН********** и ***И. ЕГН********** чрез тяхната майка и законен
представител Е.Ж.И.-И. ЕГН********** *** сумата от
1 020лв. обща издръжка за минало време считано шест месеца назад от датата
на сезиране на съда дължима на две равни вноски от по 510лв. с падеж съответно
на 15.04.2020г. и 15.05.2020г.
ОСЪЖДА П.М.И. ЕГН********** *** да заплати в полза
на Е.Ж.И.-И. ЕГН********** *** сумата от 625лв.
сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА П.М.И. ЕГН********** *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Варна сумата от общо 733.60лв.
държавни такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: