РЕШЕНИЕ
№ 6906
Бургас, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XIII-ти тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА |
| Членове: | ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ ДИМИТЪР ГАЛЬОВ |
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ИЛИЕВ ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА канд № 20257040601055 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на БАРЕКС ООД, [населено място], против Решение № 310/05.05.2025г. постановено по НАХД № 5286/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 02-2400639/13.11.2024г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – [населено място], с което, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от с.к., на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500лв.
Съдебното решение се обжалва като неправилно. Касаторът по същество отрича извършването на вмененото му нарушение, като възразява, че дружеството е спазило задължението си по чл.62, ал.3 от КТ и посочва, че уведомление за трудовия договор е било изпратено на 07.07.2024г., като лицето е постъпило на работа на 08.07.2024г., съответно възнаграждението му е коректно изплатено за отработените дни. За липсата на подпис на трудовия договор посочва, че е по вина на конкретния работник. Излага доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.
Ответникът по касация, чрез представляващия го юрисконсулт, моли за отхвърляне на касационната жалба поради доказаност на нарушението и правилно постановен съдебен акт, претендира възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за оставяне на решението в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.
Отговорността на касатора е ангажирана след извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в стопанисвания от него търговски обект – хотел с бистро „Барекс“, находящ се в [населено място], тъй като качеството си на работодател не е уредил като трудово възникналото правоотношение с лицето М. Д., съответно не е сключил с него трудов договор в писмена форма. Установено е, че М. Д. е работил в дружеството през м.юли 2024г., бил е допуснат до работа на 08.07.2024г., със седем отработени дни за месеца и платено възнаграждение по разчетно-платежна ведомост за тези дни. Представен е трудов договор № 240 от 07.07.2024г., регистриран по реда на чл.62, ал.5 от КТ, но без подпис на работника. Съставен е АУАН, като впоследствие, въз основа на него е издадено процесното НП, с което, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, с фактическо описание на нарушението, идентично с посоченото в акта. Съдът е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране отговорността на търговеца, предвид това, че работникът е бил допуснат до работа без да му е връчен двустранно подписан договор, което е гаранция за запознаване с неговото съдържание, с конкретния размер на възнаграждението и с останалите условия по правоотношението.
Решението е правилно.
Данните по делото сочат, че към момента на проверката между страните не е бил налице сключен писмен трудов договор, подписан от двете страни по трудовото правоотношение, което е форма за неговата валидност по арг. от чл.62, ал.1 от КТ, съгласно която разпоредба трудовият договор се сключва в писмена форма. Нормативната уредба задължава всеки работодател да допуска на работа само тези лица, с които е сключил писмен трудов договор, а в случая е установено престиране на работна сила от страна на лицето М. Д. при липса на сключен такъв. Този извод не се опровергава от представения по делото едностранно подписан само от работодателя трудов договор № 240 от 07.07.2024г., доколкото полагането на подпис и от страна на работника е условие за неговата валидност и удостоверява, че е постигнато съгласие между страните по основните характеристики на трудовото правоотношение. Съответно, едва при сключен договор следва да бъде изпратено уведомлението до НАП. Поради каква причина договорът не е бил подписан от работника е без правно значение за съставомеронстта на нарушението, след като фактически той е допуснат на работа.
Неоснователно касаторът претендира приложение на хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В разпоредбата на чл. 415в от КТ, която норма се явява специална по отношение на общата норма на чл. 28 от ЗАНН, са предвидени кои случаи са "маловажни" по смисъла на КТ, като нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично изключва като маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от кодекса.
Съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, следва да се остави в сила, като съобразно този извод следва да се присъдят разноски в полза на ответника в минимален размер от 80лв., поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІІІ състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 310/05.05.2025г. постановено по НАХД № 5286/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА БАРЕКС ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет.1, с [ЕИК], да заплати на Д. И. по труда – Бургас сумата от 80лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |