№ 2152
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110111172 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. Й. В. с ЕГН
********** с която е предявен иск с пр.осн.чл.109 от ЗС срещу **** Тонева
Г.а с искане съдът да постанови решение като осъди ответницата да прекрати
неоснователните си действия, изразяващи се в паркиране на лек автомобил
марка и модел „Сеат Ибиза" с peг. № ** в границите на ПИ с идентификатор
**** по плана на гр. Варна, както и е предявен втори самостоятелен иск с
пр.осн.чл.109 ЗС от М. Й. В. с ЕГН ********** срещу ЗЛ. Г. с искане съдът
да осъди ответника да премахне за негова сметка поставената метална,
кована, портална врата между съседни поземлени имоти с идентификатори
**** - собственост на ответника и ***** - собственост на ищеца.
Твърдения от които ищецът черпи права са следните:
С постановление за възлагане, вписано под № ***** г. на Служба по
вписвания Варна той е придобил правото на собственост за недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „**** в което е
построена сградата. Между сградата в която се намира апартамента и
съседната сграда, построена в ПИ с идентификатор *****, към момента в
който е закупил имота е имало празно пространство, като границата между
двата имота не била обозначена. По тази причина ищецът наел
специализирана фирма, която извършва геодезични услуги, за да замери и
определи точните граници между имотите, тъй като искал да постави лека,
1
ажурна ограда между имотите. През 2020 г. възложил изработването на
конструктивно становище за изработване на такава ограда и поискал от
Община Варна, район „Одесос" да му бъде издадено разрешение за строеж за
поставянето на такава ограда. Бил уведомен, че може да постави ограда с
малко по-различни параметри без да е необходимо издаването на разрешение
за строеж. Сключил договор за да бъде поставена такава ограда, но
изпълнението на договора и самото поставяне на ограда било невъзможно,
тъй като живущият в съседната сграда ответник ЗЛ. Г. и неговият син, както и
ответницата П.Ц. са заели изцяло пространството между двете сгради,
използвайки го за да паркират автомобилите си, като при това са поставили
портална врата.
Ищецът не живее постоянно в имота, но през месеците в които пребивава в
България е установил, че едни и същи автомобили се паркират в това
пространство между двете сгради и му пречат да ползва тази част от дворното
място, съставляващо ПИ с идетификатор ****. Автомобилите, които
многократно е виждал паркирани там са „****" с per. № ****, „Шкода" с per.
№ **** и „Сеат Ибиза" с per. № **. През 2018 г. няколко пъти се опитал да
предупреди ответника ЗЛ. Г. да престане паркирането на автомобилите -
неговият и този на сина му, както и автомобила на П.Ц. на територията, която
е част от ПИ с идетификатор ****, но не само не срещнал разбиране, а и се
наложило да подаде жалба в полицията.
Описаното по-горе продължава и към настоящия момент и поради действията
на ответниците, ищецът не може да ползва собствената си част от дворното
място и не може да постави допустима съгласно законовите изисквания
ограда за да означи границите на дворното място, което засяга правото му на
собственост.
В с.з. процесуалния му представител уточнява, че порталната врата през
която влизат автомобилите навлиза в имота на ищеца и затова се иска
нейното премахване.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са представили отговори на исковата
молба. Заявяват, че исковата претенция е допустима, но изцяло неоснователна
и молят за нейното отхвърляне.
Твърденията в отговора от които черпят права и възраженията срещу иска са,
че ищецът е придобил описания имот с постановление на ЧСИ, вписано В
Служба по вписвания Варна на 20.05.2013 г. От придобиването на имота
ищецът не е спирал да създава проблеми и конфликти с ответниците и с
членовете на семейството на всеки от тях. Със всяко прибиране в България
създава конфликти и подлага ответниците на психически тормоз.
2
Между двата поземлени имота никога не е имало ограда. Семейството на
ответника живее в имот с идент.**** и в този имот има изградено външно
стълбище. Преди идването на ищеца под никаква форма между собствениците
и живущите в отделните сгради в ПИ с идентификатор **** и ПИ с
идентификатор ***** не е имало абсолютно никакви проблеми. ПИ с **** е с
много по голяма застроена площ на жилищната сграда и собствениците на
обекти в тази сграда имат много малка свобода площ. Живущите в
жилищната сграда, която е изградена в ПИ с идентификатор №**** сядат на
масата на ответника в ПИ №******* и общуват както с него, така и с
членовете на семейството му. Ограда между двата поземлени имота никога
не е имало, нито преди изграждането на двете жилищни сгради в двата ПИ-та
нито сега. Не е истина, че синът му и снаха му П.Ц. са „заели изцяло
пространството" между двете сгради за да паркират автомобилите си. Те
никога не са паркирали в съседния ПИ с идентификатор ****, това не се
налага, защото собствения им ПИ има място и площ за паркиране на
автомобили на собствениците на жилищната сграда разположена в ПИ с
идентификатор *****. Отделно от изложеното ответникът е инвалид и има
такова паркомясто на улицата.
Оспорват твърденията, че са поставили портална врата между двете жилищни
сгради. Действително има портална врата, но тя е разположена на железни
колове на жилищната сграда в която се намират апартаментите в които
живеят ответниците в ПИ с идентификатор ***** до границата с ПИ с
идентификатор ****. От границата на ПИ с идентификатор ***** с ПИ с
идентификатор **** до жилищната сграда разположена в същия ПИ с
идентификатор **** има поставени две по - малки врати, които са захванати
на железни колове непосредствено на жилищната сграда. Същите са
поставени от предишен собственик **** Георгиев и от отв.Г. през 2005 г. със
съгласието на останалите собственици на жилища, разположени в двете
сгради в двата поземлени имота. През порталната врата се влиза за имот с
идентификатор *****, а през двете по малки врати се влиза имот с
идентификатор ****. Ищецът влиза в апартамента си през врата, разположена
на самата улица „****".
Ищецът не само ползва съсобствения си имот, съгласно квотата си на
съсобственост на ПИ с идентификатор ****, а и не е спирал да си ползва
съсобственото място. Той е изключително конфликтна личност и сам създава
конфликти със съседите.
Относно твърдението, че не можел да си „постави допустима съгласно
законовите изисквания ограда, за да означал границите на дворното място,
което засяга правата му на собственост, действителната причина е, че
останалите съсобственици на ПИ с идентификатор **** не желаят да бъде
изградена ограда между двата поземлени имота. Както е посочено свободната
незастроена площ в техния ПИ е много малка, поради което ограда между
двата ПИ никога не е имало, нито преди изграждането на двете жилищни
сгради в двата ПИ-та нито сега. Порталната врата на ПИ с идентификатор
3
***** към улица „****", както и двете по малки врати на ПИ с идентификатор
**** към улица „****" са изградени през 2005 г., много преди ищецът да
придобие имот. Твърденията на ищецът не кореспондират с действителността.
Тези три врати са изградени от предходен собственик **** Георгиев и от
отв.Г. със съгласието на всички останали към него момент съсобственици на
двата ПИ.
Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните в
производството доказателства, въз основа на закона съгласно
разпоредбата на чл.235 ГПК приема за установено следното от
фактическа страна:
Между страните по делото няма спор относно правото им на собственост
като ищецът М.В. е собственик на 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор
****, а ответникът ЗЛ. Г. е собственик на ПИ с идентификатор *****, по
кадастралната карта на гр.Варна, район „Одесос“, адм.адрес ул.“****“ № 42,
ет.3 и 4. В хода на производството ответникът ЗЛ. Г. е придобил с договор за
дарение 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор ****, съгласно нот.акт № *****,
вписан в СВ – Варна.
Ищецът е придобил правото на собственост с влязло в сила на
03.10.2012 г. постановление за възлагане на ЧСИ **** с район на действие
района на ВОС, вписано в Служба по вписвания Варна акт № 172, том XXVI,
дело № 1888.
Същият е възложил на трето лице изготвяне на проект за „ажурна
ограда с плътна част“ в ПИ ****, ул.“****“ № 42, гр.Варна. В тази връзка е
представено конструктивно становище част „конструктивна“, фаза
„техн.проект“ и становище от инж.Евг.Витанов.
С писмо изх.№ АУ042425ОД_001ОД на район „Одесос“ при Община
Варна във връзка с искане на ищеца, районната администрация го е уведомила,
че не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни
огради с височина на плътната част до 0.60 м. в рамките на поземления имот.
С уведомление от Районна прокуратура Варна, ищецът е уведомен, че
по подаден от него сигнал е образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.323, ал.1 от НК, както и че има възможност да участва в
досъдебното производство и да се ползва от правата по чл.75, ал.2, чл.76,
чл.84, ал.1 и чл.227, ал.2 от НПК.
За установяване на възраженията на ответниците са разпитани
4
свидетели.
От показанията на св. Николов се установява, че е собственик на
жилище в сградата на ул. „****" № 42 ет.1, но не живее постоянно там.
Познава Златко, който е с добри намерения и е добър съсед. Когато ходи в
имота си паркира автомобила на улицата. Всеки апартамент е с отделен вход.
Неговия вход е най- навътре и трябва да мине през всички за да стигне до
неговата част. Няма проблеми да си влезе с автомобила. Звъни на Златко и той
му отваря. Входа за жилището на ищеца е от улицата, а за входа на жилището
на свидетеля се влиза в двора и се заобикаля до най-вътрешната му част.
Собственика на първия етаж влиза през външно стълбище. Свидетелят има
имота по наследство от неговата майка, която го е купила през 2016 - 2017
год. Не знае някой да е имал претенции за поставяне на огради между двата
поземлени имота. Не е давал съгласие за поставяне на ограда. Собственика на
жилището на третия етаж го е питал преди години дали има нещо против да се
сложи ограда и свидетелят му казал, че за него не е добре да има ограда,
защото ако иска да внесе или изнесе някакви мебели това не може да се
случи, защото остават 80 - 90 см. и реално няма смисъл да се слага ограда.
Спомня си, че съседът му се обидил. Със Златко са в добри отношения, пекат
пипер в неговия двор, имат добри съседски взаимоотношения. Виждал е
съпругата и снахата на Златко. В двора има паркирани коли, но не знае на кого
са точно. Известно му е, че по - голямата част от двора е на Златко. Когато
майка му купила апартамента двете метални врати били на мястото.
Свидетелят Славов е собственик на поземлен имот № **** и е съсед от
запад на двата имота. Още при строежа на сградата в която е жилището на
ищеца, предходния собственик на жилището на 3 и 4 ет. И Златко се
споразумяли да махнат старата ограда и сложили бетон и плочки. След като
ищецът закупил имота преди пет-шест години в продължение на последните
няколко години непрекъснато когато се появявал правел скандали. Тези
метални врати са изградени преди 15-16 години. Златко и бившия
собственик на третия и четвъртия етаж са дали 20 000-30 000 лв. за да
направят пътеката с бетони и плочки. Не знае името на ищеца, но когато той
се появи винаги създава проблеми и чува скандали. Според свидетеля не е
толкова за 20 см. наляво или 20 см. надясно, а има някаква тенденциозност.
Почти ежедневно вижда собствениците на самостоятелни обекти в сградата, в
5
която е имота на ищеца да влизат в ПИ на Златко, който е собственик на
големия имот. Дори казал на Златко да си сложи камери за да знае кой влиза.
Всеки има ключ за този двор!". В действителеност той е потърпевш, защото
през двора му може да се влиза в мазите и в жилищната сграда. Всички
ползват двора на Златко. Собствениците на първия етаж го ползват, от
вторият етаж също. Ищецът също минава през двора на Златко. Слага си там
колелото, но Златко няма претенции. Ако има ограда те няма да могат да
влизат, защото тяхното място е много тясно, защото има незаконнот
строителство на първия и втория етаж. Ищецът ползва друг вход от улицата.
Вратата към двора ползват само живущите на първия и на втория етаж и си
паркират колите в двора на Златко. Понякога има по една кола, понякога по
две. Съседния двор е голям и там могат да влязат десет коли. Когато
минават коли оттам, те минават с разрешението на Златко. В двора на ищеца
не може да влезе кола, защото няма и един метър, само мотор може да мине.
От представените писмени доказателства Постановление за възлагане
на недвижим имот; Скица на ПИ - 2бр.; Схема на самостоятелен обект в
сграда; Протокол за трасиране; Схема на гранични точки; Конструктивно
становище; Удостоверение за пълна проектантска правоспособност;
Застрахователна полица; Уведомително писмо; Уведомително писмо от ВРП;
Регистрационен талон - 2бр.; Разпечатка от ТР; Скица на ПИ; Протокол за
трасиране; Протокол; Договор за изработка от 05.08.2020 год.; Удостоверение
от сектор „ПП" при ОД на МВР се установява правото на собственост на
страните в производството.
От заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице Р.П., което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се
установява, че допустимото отклонение за навлизане на металната врата от
единия ПИ към другия ПИ е 28 см. От извършено замерване на място е
установено, че металната ограда, която е изградена по регулационната линия
между двете сгради заедно с металните колове, които са 10/10 см. навлиза със
63 см на север от нематериализираната граница към ПИ на ищеца. Металните
колове обозначени на схемата като К2 и К3 държат крилото на порталната
врата и вместо да застанат на границата между двата имота те отиват напред
към имота на ищеца с 63 см. Ако се приеме, че това е разстоянието между
жилищната сграда на ответника и нематериализираната граница в
кадастралната карта, то тази разлика е 63 см. Вместо колове К2 и К3 да бъдат
6
и да влязат в т.1 те са напред, т.е. на север в ПИ № ****, който е собственост
на ищеца. От тези 63 см. допустимото е 20 см. Свободния проход на имот №
******* е 2.36 м. по нематериализирана граница по кадастрална карта.
Разстоянието от сградата на ответника до нематериализираната граница е 2,11
м. Разстоянието от сградата в имота на ответника до нематериализираната
границата е от 2.11 м. до 2.36 м. Съгласно представените трасировъчни
протоколи от две независими геодезически фирми е измерено разстояние от
сграда с идентификатор *****.1 до северната граница на имот ***** е 2.36 м.
Изградените металани колове с размери 10/10 см., на които са монтирани
металните врати са обозначени с червен цвят и надпис от К1 до К6.
Разстоянието на сграда с идент.*****.1 в северната граница на имот ***** до
метален кол К2 и К3 е 2.89 м. при допустимо такова 2.36 м. Навлизането от
имота на ответника с идент. ******* към съсобствения имот на ищеца и на
ответника с идент. **** е 63 см., а допустимото отклонение е 20 см.
От заключението на проведената СТЕ, изготвена от арх.Н.Н., което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се
установява, че свободната незастроена плащ в ПИ № **** е 25.34 кв.м., а в
ПИ № ***** кв.м. Не е възможно паракирането в ПИ № **** /съсобствен на
страните/ без навлизане в ПИ № ******* /на ответника/.
На приложената комбинирана скица към всяка експертиза вещите лица
са изчертали застрояването и свободната площ в двата поземлени имота.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Негаторният иск е средство за защита на собственика срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да
упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния
обем на правото на собственост. Безспорно този иск може да бъде упражнен
успешно и срещу съсобственик в етажната собственост по отношение на обща
част по смисъла на чл. 38 от ЗС. Този иск не се погасява по давност, поради
което е допустим и след установяване на трайно фактическо положение ако
се твърди, че същото пречи на съсобственик да упражни своето право според
предназначението на вещта. За да бъде приет като основателен предявеният
иск в тежест на ищцовата страна е да докаже, че притежава право на
собственост, че не може да упражнява правото си според предназначението
7
на имота или в съответния обем.
Правото на собственост е субективното материалното право, чиято
съдебна защита се търси чрез предявяване на вещен иск, който може да бъде
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК или осъдителен иск по чл. 108 ЗС
или 109 ЗС, съобразно интензитета на нарушаване на правото на собственост,
което предопределя и формата на търсената защита. Ако владението е отнето
изцяло защитата на носителя на правото на собственост следва да се
реализира чрез ревандикационен иск, а ако същото не е отнето, но се
смущава упражняването му от собственика в пълен обем, защитата е чрез
негаторен иск по чл.109 ЗС.
В резултата на извършената разпоредителна сделка по нот.акт №
*****, вписан в СВ – Варна, ответникът ЗЛ. Г. е придобил правото
собственост за 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор ****. Ищецът М.В. е
собственик на 1/3 ид.част от същия имот на основание постановление за
възлагане на ЧСИ от 19.09.2012 г. Ответникът ЗЛ. Г. е собственик на
съседния ПИ с идентификатор *****. Страните нямат спор по отношение на
правото им на собственост.
Настоящият състав намира, че независимо дали един обект е
изграден в съответствие с одобрени строителни книжа същият следва да
отговаря освен на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, регулиращи
изграждането на строежите и застрояването на урегулирани поземлени
имоти, но и на Закона за собствеността. Ако изградените от съсобственик
сгради и съоръжения затрудняват друг съсобственик да упражнява правото
си на собственост, следва извода, че е нарушено правото му на собственост и
същият има възможност да защити това право с негаторния иск по чл.109 ЗС.
Собственика на една вещ не е длъжен да търпи създаденото положение от
съсобственик или от всяко трето лице, когато се ограничава правото му на
собственост още повече, когато това положение е в нарушение на закона,
независимо от наличието на административни процедури за него. В този
смисъл е установена практика на ВКС, включително и по чл.290 ГПК -
решение № 1245/4.7.1994 г. по гр.д.№ 2149/92 г. на ВКС, решение №
2177/29.9.1973г. по гр.д.№ 1598/73 г. на ВКС, решение № 401/21.7.2009 г. по
гр.д.№ 2770/2008 г., постановено по реда на чл.290, ал.3 ГПК, изм. ДВ бр.86
от 2017 г.
8
По предявения негаторен осъдителен иск за възстановяване на
предишно фактическо състояние включително и чрез премахване на
последиците от неоснователно действие е необходимо, ищецът чрез пълно и
главно доказване да установи твърдяното нарушение. Нарушение е налице
когато е осъществено трайно променено състояние в следствие на
неоснователно въздействие върху имота. Решаващ е въпроса дали
паркирането на автомобила на отв.Ц. в имот с идентификатор *******
/собственост на отв.Г./ и дали металната врата, поставена на границата на
нематериализираната граница на имоти с идентификатори **** и *******
пречи на ищеца М.В. да паркира автомобила си в съсобствения имот с
идентификатор ****.
Съдът преценява показанията на свидетелите като основани на
непосредствени впечатления, доколкото те са съсобственик и пряк съсед на
имотите. Същите са обективни и логични доколкото кореспондират изцяло с
писмените доказателства и с констатираното от две вещи лица фактическо
положение на имотите. От събраните доказателства по делото се установи, че
между двата имота няма материализирана граница и не е възможно да се
измери разстоянието между всяка от жилищните сгради и стълбищата до
границата между двата имота. Съгласно представените трасировъчни
протоколи от две независими геодезически фирми е измерено разстояние от
сграда с идентификатор *****.1 до северната граница на имот ***** е 2.36 м.
Изградените металани колове с размери 10/10 см., на които са монтирани
металните врати са обозначени с червен цвят и надпис от К1 до К6.
Разстоянието на сграда с идент.*****.1 в северната граница на имот ***** до
метален кол К2 и К3 е 2.89 м. при допустимо такова 2.36 м. Навлизането от
имота на ответника с идент. ******* към съсобствения имот на ищеца и на
ответника с идент. **** е 63 см. при допустимо отклонение 20 см.
Свободната незастроена площ в ПИ № **** е 25.34 кв.м., а в ПИ № *****
кв.м. Не е възможно да се паркира автомобил в имот с идент. ****, който е
съсобствен между ищеца и ответника Г. без навлизане в съседния имот с
идент.*******, който е собственост на ответника Г.. От изложеното следва, че
с действията си ответниците не възпрепятстват по никакъв начин ищеца да
упражнява правото си на собственост в размер на 1/3 ид.част от ПИ с
идентификатор ****, тъй като не е възможно да се паркира автомобил в
свободната незастроена площ на същия имот, още повече, че имотът е
9
съсобствен, а В. притежава само 1/3 ид.част.
С оглед разпределението на доказателствената тежест съдът
намира, че ищецът не е установил по пътя на пълно и главно доказване
твърденията в молбата за променено фактическо състояние в имота му,
вследствие извършени действия от двамата ответници, с които последните го
възпрепятстват или му пречат да упражнява правото си на собственост за
имот с идент.****. Изложеното води до извод за неоснователност на
предявения негаторен иск срещу всеки ответник, поради което същия следва
да се отхвърли.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора ищецът следва да заплати на отв. Г.
разноски в размер на 400.00 лева за възнаграждение за адвокат и 260.00 лева
за депозит за вещо лице, а на отв.Г.а разноски в размер на 400.00 лева за
възнаграждение за адвокат, съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства за
разходи.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Й. В. с ЕГН ********** за осъждане на
П.Т. Г.а с ЕГН ********** да прекрати неоснователните си действия,
изразяващи се в паркиране на лек автомобил марка и модел „Сеат Ибиза" с
peг. № ** в границите на ПИ с идентификатор **** по кад.карта на гр.Варна,
район „Одесос“, при съседи: *****, ***** на осн.чл.109 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска М. Й. В. с ЕГН ********** за осъждане на
***** Г. с ЕГН ********** да премахне за негова сметка поставената
метална, кована, портална врата между съседни поземлени имоти с
идентификатори **** и ***** по кад.карта на гр.Варна, район „Одесос“, на
осн.чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА М. Й. В. с ЕГН ********** да заплати на П.Т. Г.а с ЕГН
********** разноски за производството в размер на 400.00 лева, на осн.чл.78
ГПК.
10
ОСЪЖДА М. Й. В. с ЕГН ********** да заплати на ***** Г. с ЕГН
********** разноски за производството в размер на 660.00 лева, на
осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11