О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…….........../14.12.2020 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в
закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
като разгледа гр. д. № 13606 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от Д.Т.П., чрез процесуалния му
представител – адв. С.Д., срещу П.Т.С., С.С.С., Г.С.Я. и „С.“ ЕООД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С влязло в сила
определение № 16404/11.12.2019 г. производството по делото в частта му срещу
ответника „С.“ ЕООД е прекратено поради оттегляне на предявения иск срещу този
ответник, на основание чл. 232 ГПК.
Предявени са от Д.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу П.Т.С., ЕГН **********, С.С.С., ЕГН **********
и Г.С.Я., ЕГН **********, тримата с адрес: ***, кумулативно пасивно субективно
съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на основание завещание от Стоянка Вълчева
Попова, обявено на 09.08.2011 г., на 11/27 ид. ч. от
недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 10135.15.04.222.1, находяща се в гр. Варна, ул. „Драгоман“ 41, със застроена
площ 141 кв. м., на един етаж, ведно с принадлежащата й ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.1504.222 с
площ 683 кв. м., при граници на дворното място: 10135.1504.133, 10135.1504.140,
10135.1504.141, 10135.1504.142, 10135.1504.137 и 10135.1504132.
С влязло в сила
определение № 3309/26.02.2020 г. производството по делото е спряно до
приключване на производството по гр. д. № 289/2018 г. по описа на ВОС,
доколкото е направена преценка, че производството по гр. д. 289/2018 г. по
описа на ВОС се явява преюдициално спрямо настоящото.
Въпреки, че по отношение на страните са разменени процесуалните позиции в двете
дела /ищецът в настоящото производство е ответник по гр. д. № 289/2018г. по описа на ВОС/, то
по двете дела се разглеждат идентични факти и придобивни
основания за всяка от страните по отношение на един и същ недвижим имот. Ищецът
в настоящото производство Д.П. се позовава на завещателно
разпореждане в негова полза от Стоянка Попова, на което се е позовал и по гр.
д. № 289/2018 г. Същото завещателно разпореждане е
атакувано от П.С. по гр. д. № 289/2018 г., в което са разгледани и
наследствените права на П.С. в качеството й на наследник по закон на Стоянка
Попова. И доколкото гр. д. № 289/2018г. по описа на ВОС е между същите страни,
то постановеното между тях решение по така въведените от всяка от страните
факти и придобивни основания, би се ползвало със сила
на пресъдено нещо. Следва да се посочи, и че
решението по гр. д. № 289/2018г. по описа на ВОС би имало обвързваща сила по
отношение на правата и на другите двама ответници в
настоящото производство Г.Я. и С.С., доколкото
правата им на надарени са производни от тези на дарителя П.С.. В този смисъл,
до приключване с влязло в сила решение на производството по гр. д. № 289/2018 г.
по описа на ВОС, настоящият съдебен състав не може да прецени допустимостта на
предявения положителен установителен иск за
собственост.
С разпореждане от 18.06.2020 г. е поискано за
послужване гр. д. № 289/2018г. по описа на ВОС, което е предоставено на съда на
30.06.2019 г. Видно от материалите по същото, производството по делото е
приключило, като е постановен окончателен съдебен акт.
По силата на постановеното решение №
1820/05.11.2018 г. по гр. д. № 289/2018 г., потвърдено в обжалваните части с
решение № 47/22.04.2019 г. по в.гр.д. № 119/2019 г. по описа на ВАпС, недопуснато до касационно обжалване, видно от определение
№ 201/04.05.2020 г. по гр. д. № 3109/2019 г. по описа на ВКС, II гр.
о., е отхвърлен предявеният от П.Т.С. срещу Д.Т.П. иск за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание от 10.06.2008 г., обявено на 09.08.2011 г. в
кантората на нотариус Веселин Петров поради това, че същото не е изписано и
подписано от завещателя Стоянка Вълчева Попова, на основание чл. 42 вр. чл. 25, ал. 1 ЗН. Със същото решение е възстановена
запазената част на П.Т.С. от наследството на Стоянка Вълчева Попова, починала
на 18.08.2009 г. в размер на 1/3 ид. част от
наследството чрез намаляване на извършеното на 10.06.2008 г. в полза на Д.Т.П.
универсално завещателно разпореждане от Стоянка
Вълчева Попова до размера на 1/3 ид. част, на
основание чл. 30 ЗН. Прието е за установено по предявените от П.Т.С. срещу Д.Т.П.
искове, че П.Т.С. е собственик на недвижим имот, представляващ 1/3 ид. част от 13298/18651 ид. ч. от
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
10135.1504.222.1 по КК на гр. Варна със
застроена площ 141 кв. м., находяща се в гр. Варна,
ул. „Драгоман“ № 41, както
и на 1/3 ид. част от 13298/37302 ид. части от
дворно място с идентификатор 10135.1504.222 по КК на гр. Варна с площ 683 кв.
м., находящо се в гр. Варна, ул. „Драгоман“ №
41, придобити на основание наследяване след възстановяване на запазената й част
от наследството на Стоянка Вълчева Попова,
починала на 18.08.2009 г. и ответникът
е осъден да предаде на ищцата владението на същите, на основание чл. 108 ЗС.
Предвид това решение, след възобновяване на
настоящото производство с определение № 8174/01.07.2020 г. са изпратени нарочни
съобщения до страните с указание, че могат да изразят становищата си по
настоящото производство – кои искания, съответно кои възражения се поддържат,
кои права се признават и т. н., като съобразят именно произнасянето по влязлото
в сила решение по приключилото гр. д. № 289/2018 г. по описа на ВОС.
От страна на ответниците
е изразено становище за недопустимост на иска, предвид постановеното решение
между страните и доколкото вече са установени правата на страните върху процесния недвижим имот.
С молба от 27.07.2020 г. ищецът е заявил, че
поддържа предявения иск, като в хода на делото ще се аргументира и ще докаже
твърденията си.
В тази връзка съдът нееднократно е дал
възможност на ищеца да обоснове правния си интерес от воденето на положителния установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК. Въпреки депозираните уточняващи молби съдът приема, че и към
настоящия момент ищецът не е обосновал правния си интерес от воденето на този
иск. Вместо това прави недопустими искания – да се установят ид. части на страните от съсобствеността върху имота,
съответно прави опити за въвеждането на нови искове – напр. за нищожност или за
придобиване на съответни ид. части от имота по силата
на въведено ново основание – давностно владение.
Следва да се отбележи още и че с
постановление за възлагане на недвижим имот от 25.09.2020 г. по изп. д. № 597/2018 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег.
№ 808 на КЧСИ, с район на действие – ВОС, процесният
недвижим имот е възложен на „С.“ ЕООД /същият е собственик на 690/18651 ид.ч. от имота, като са му възложени и останалите
17961/18651 ид. ч./ за сумата 393850 лв.
Срещу това постановление за възлагане е
депозирана жалба от Д.Т.П., чрез процесуалния му представител – адв. С.Д.. С окончателно съдебно решение № 1657/07.12.2020
г., постановено по в. гр. д. № 3194/2020 г.
по описа на ВОС, жалбата е оставена без уважение.
По изложените съображения и доколкото съдът е
длъжен да следи служебно за допустимостта на производството във всеки етап от
неговото развитие съдът приема, че към настоящия момент липсва правен интерес
от воденето на положителен установителен иск за
собственост от страна на ищеца срещу ответниците,
доколкото страните вече не са съсобственици на този имот, а той е възложен на
трето лице – „С.“ ЕООД. В този смисъл е и защитната теза на процесуалния
представител на ищеца, който е поискал настоящото производство да бъде спряно
именно до приключване на в. гр. д. № 3194/2020 г. по описа на ВОС, като в
уточняващата си молба от 09.11.2020 г. /л. 190 от делото/ изрично е посочил, че
в случай че жалбата срещу постановлението за възлагане бъде отхвърлена,
настоящото дело следва да се прекрати.
Ето защо съдът намира, че производството по
делото следва да бъде прекратено като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК /от
една страна ищецът не обоснова правния си интерес от воденето на иска при
съобразяване на формираната сила на пресъдено нещо
между страните, съгласно разрешенията, дадени по гр. д. № 289/2018 г. по описа
на ВОС, а от друга страна – към настоящия момент собственик на имота е трето за
спора лице, а не страните по делото/.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13606/2019
г. по описа на Варненски районен съд, VIII състав, на основание
чл. 130 ГПК.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Варненски окръжен съд.
Препис от
определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: