Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 171
гр.
Перник, 28.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на
девети септември две хиляди двадесети и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА
СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ С., като разгледа административно дело
№ 286/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Л.С.Е., ЕГН ********** *** против
заповед № РД-155/21.05.2021 г., издадена от кмета на община К., в частта и, с
която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ на жалбоподателката е наредено в срок
до 22.06.2021 г. да премахне железния портал, който затваря общинската улица и
да бъде отстранен катинар, който възпрепятства ползването на общинския
кладенец.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
оспорения акт, поради съществени нарушения на административно-производствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че
жалбоподателката не е била уведомена за започналото административно
производство и не и е осигурена възможност да присъства при огледа. Твърди се,
че фактите, отразени в оспорения акт, послужили като основание за издаването
му, не съответстват на действителното положение. Сочи се, че пътят и кладенецът
са частна, а не общинска собственост, поради което действията на
жалбоподателката по ограничаване на достъпа до тях е правомерен. Искането към
съда е да отмени заповедта на кмета на община К. и да присъди направените
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника и
адвокат Б., поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспорения административен акт
по изложени в съдебно заседание съображения. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът – кмет на община К., чрез
процесуалния си представител – адвокат Ш., оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли, като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Административното производство е започнало по повод подадена от Л.С.Е.
жалба, с вх. № Ж-7/05.05.2021 г. за действия, извършени от собственик на
съседен имот – ****ЕООД, с управител Е.Г.К., препятстващи ползването на
вътрешен път, обслужващ и други недвижими имоти.
Със заповед № РД – 154/21.05.2021 г., издадена от кмета на община К. е
определена комисия в състав: Н.Ж.– ст.сп. строителен контрол и ТСУ, Р. Е. – ст.
сп. ТСУ и К.Р.– ст. сп. проекти и екология, която на 21.05.2021 г. от 11.00 ч.
да извърши проверка на място в поземлен имот № 13, собственост на ****ЕООД за
насипване на земни маси в съседство на имота и поставяне на фургон. Не са
представени доказателства жалбоподателката да е уведомена за заповедта.
На 21.05.2021 г. определената комисия е извършила проверка на място в
поземлен имот 13, махала ****на с. Е., за която е съставен констативен протокол
№ 11/21.05.2021 г. В него е отразено, че депонирата от изгребната яма земя е на
1 м от границите с имот ПИ – 14, а фургонът е поставен в границите на ПИ – 13.
Констатирано е, че пътят, който обслужва съседните имоти е затворен с железен
портал и общинският кладенец е затворен с метален капак и заключен с катинар и
възпрепятства ползването на общинския път.
На 21.05.2021 г. кметът на община К. е
издал заповед №
РД-155/21.05.2021 г., с която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ Е.Г.К. е
задължена в срок до 22.06.2021 г. да премахне депонираната земя от изгребната
яма от границата на имот ПИ – 14, мах. ****, с. Е., общ. К. и Л.С.Е. е
задължена в срок до 22.06.2021 г. да премахне железния портал, който затваря
общинската улица и да отстрани катинар, който възпрепятства ползването на
общинския кладенец.
Заповедта е връчена на жалбоподателката на 27.05.2021 г. и
тя е подала жалба, с вх. № П-775/10.06.2021 г. срещу частта и с която е задължена
да премахне железния портал, който затваря общинската улица и да отстрани
катинар, който възпрепятства ползването на общинския кладенец.
В хода на съдебното производство жалбоподателката е
представила писмени доказателства – нотариални актове с ****1989 г., ****2021 г., ****2021 г., ****1971 г., ****1971 г., ****2019 г.писмо изх. №
РР-04-51/1/30.03.2021 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“. От тях се установява, че тя е собственик на поземлен имот 26, находящ
се в. Е., общ. К. по кадастрално заснемане, одобрено със заповед № РД –
503/08.12.2020 г., както и че по нейно заявление, с вх. № Р-5235/02.02.3007 г.
и на нейно име е регистриран кладенец, изграден в имот, находящ се в с. Е.,
общ. К. в регистъра на водовземните съоръжения за подземни води по чл. 118г,
ал. 3, т. 5 от Закона за водите.
Назначена и приета по делото е съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице М.Д., от която се установява, че за махала
****на с. Е. няма кадастрален и регулационен план. Извършени са отделни геодезически
заснемания на неурегулирани дворни места за попълване на кадастралния план на
с. Е., като за имоти с планоснимачни № 13, 25, 26 е извършено геодезическо
заснемане, одобрено със заповеди № РД-255/23.07.2013 г. и № РД – 503/08.12.2020
г. Границите на имот пл. 13 е вътрешен път от две страни, селски път и С.Б.. На
приложената комбинирана скица е отразено местоположението на поземлени имоти
13, 25, 26 и 29 и на кладенец, който попада в имот с идентификатор С.Б.по КККР
на с. Е..
При така приетото за установено от фактическа страна,
настоящият съдебен състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на
чл. 168, ал.
1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права се засягат от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и срещу подлежаща на съдебен контрол заповед на
основание чл. 196, ал. 4 във вр. с чл. 215 от ЗУТ, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:
Оспорената
заповед е издадена от кмета на община К., в съответствие с предоставената му в
чл. 195, ал. 5 от ЗУТ/ материална и териториална компетентност. Същата отговаря
на изискването за писмена форма съгласно чл. 59, ал. 3, във вр. с ал. 1 от АПК,
но не съдържа всички реквизити, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Не е спазено
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактическите и правни
основания за издаване на акта. Нормата е изпълнена когато в мотивната част на
административния акт са отразени всички факти, обуславящи приложението на
конкретна правна норма и е посочена разпоредбата, която ги субсимира.
В настоящия
случай, административният орган е приел, че пътят, който обслужва съседните
имоти е затворен с железен портал и общинският кладенец е затворен с метален
капак и катинар. Счел е, че към тези факти е приложим чл. 195, ал. 5 от ЗУТ.
Според него кметът на община може да задължи със заповед собствениците на
заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират
неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи,
второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1
– 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения,
както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността
на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и
спокойствието на гражданите. Видно е, че разпоредбата, предвижда в условията на
алтернативност, множество хипотези, представляващи основание за издаване на
заповед по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Всяка от тях се различава по обектите, състоянието
им или интересите, които са застрашени, като в зависимост от това са и
предвидените за собствениците задължения. Нито
от мотивите, нито от разпоредителната част на оспорената заповед става ясно как
е квалифицирал административният орган обектите, по отношение, на които е
възложил задължения на жалбоподателката, както и кои от предвидените в приложената
правна норма предпоставки са налице по отношение на тях. В заповедта не се
съдържа и констатация относно собствеността на тези обекти, поради което не
може да се направи извод за мотивите на органа да адресира разпоредените от
него задължения към Л.Е..
Предвид
изложеното, съдът намира, че административният акт не отговаря на изискването
за мотивираност, посочено в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е достатъчно
основание за незаконосъобразността му. Отделно
от него, по делото липсват доказателства ответникът да е уведомил
жалбоподателката за започналото административно производство, каквото е
изискването на чл. 26 от АПК. Проверката на място е извършена в нейно отсъствие
и не и е връчен съставения констативен протокол. По този адресатът на заповедта
е лишен от възможност да участва в административното производство и да
представи доказателства за твърдените от него факти. Тези пропуски
съставявляват съществени нарушения на административно-производствените правила
и също обосновават незаконосъобразност на оспорения акт.
Заповедта на
кмета на община К. е и материално незаконосъобразна. По делото не е доказано,
че вътрешният път и кладенецът са общинска собственост. Видно от представеното
от жалбоподателката писмо, кладенецът още през 2007 г. е регистриран в
регистъра по Закона за водите на нейно име. Вещото лице е посочило, че след
извършена проверка, не е констатирало за вътрешния път да е съставян акт за
частна или публична общинска собственост. Няма доказателства и по отношение на
поставянето на портала и на катинара от жалбоподателката, за да бъдат възлагани
на нея задълженията по премахването им. При доказателствена тежест на
административния орган, той не е установил наличието на някоя от хипотезите,
предвидени в нормата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ за издаване на оспорения акт.
Предвид
горното настоящият състав на Административен съд – Перник счита, че са налице
основанията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяната му, като
незаконосъобразен.
С оглед изхода
от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката
следва да се присъдят направените от нея разноски в размер на общо 610 лв. – 10
лв. – държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за вещо лице и 300 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ заповед № РД-155/21.05.2021 г., издадена от кмета на
община К., в частта и, с която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ на Л.С.Е.,
ЕГН ********** *** е наредено в срок до 22.06.2021 г. да премахне железният
портал, който затваря общинската улица и да бъде отстранен катинар, който
възпрепятства ползването на общинския кладенец, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА община К., представлява от кмета да заплати на Л.С.Е.,
ЕГН ********** *** сумата от общо 610.00 лв. /шестстотин и десет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/