Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4885
18.12.2019 година,
град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13219 по описа на съда
за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС,
предявен от И.В.Ц. срещу М.Д.Ц.-С..
Ищцата твърди, че е собственик на втори самостоятелен жилищен етаж от двуетажна
къща, застроена в дворно място с адрес: **** Твърди, че ответницата е
собственик на първи самостоятелен жилищен етаж от двуетажна къща, застроена в
дворно място в ****, СОС с идентификатор **** И двете заедно – ищцата и
ответницата са съсобственици при равни квоти на сутеренен етаж, от двуетажна
къща, застроена в дворно място *****, Твърди се, че в резултат на извършени без
знанието и съгласието на ищцата строително-монтажни работи ответницата
премахнала съществуващите коминни тела в югозападната стая на първия жилищен
етаж на жилищната сграда – като с тези си действия пречи на ищцата да упражнява
правото си на собственост в пълен обем. От една страна, с факта на премахването
на комина в частта на първия етаж от сградата я лишила изцяло от възможността
да ползва печки, да се отоплява на твърдо гориво в сутеренния етаж /намиращ се
под първия/, където ищцата притежава ½ от правото на собственост. От друга
страна, премахването на комина в частта на първия етаж от сградата съществено
затруднява и препятства нормалното му функциониране, респ. и ползване в частта
му на втория жилищен етаж – собственост на ищцата. Твърди, че по архитектурен
проект сградата е проектирана с комин, който започва от сутеренния етаж и
преминава през следващите два жилищни етажа. Прекъсването на същия по средата
/в частта на първия етаж/ изцяло препятства ползването му в сутеренния етаж и
възможността да бъде почистван през проектирания отвор в най-ниската му част.
Отделно от това, намаляването на проектираната дължина на комина води до
съответното намаляване тягата на същия, което пък е причина за неправилното му
функциониране с произтичащите от това негативни последици – при ползване на
печка с твърдо гориво част от пушека не успява да премине през комина и
връщането му в стаята води до опушване на стените и тавана и създаване на
неприятна миризма. Прекъсването на коминните тела води до това, че образуваните
в него сажди вече се натрупват в новообразуваното дъно на комина – пода на
стаята на ищцата, вместо в предвиденото за това пространство в сутеренната
част, като това допринасяло допълнително за увеличаване на миризмата на
натрупаните сажди, което ищцата е принудена да търпи.
Моли ответницата да бъде осъдена да
възстанови комина в югозападната стая на първия жилищен етаж на жилищната
сграда, находяща с в *****, като изгради
същия на точното му местонахождение, което да извърши със свои средства,
труд и материали. Претендира разноски.
Ответницата, подава отговор на исковата молба, с които оспорва иска. Посочва, че
твърдението в исковата молба, че страните са съсобственици на сутеренен етаж от
двуетажната къща, който представлява СОС с идентификатор **** и СОС с
идентификатор ****, не отговаря на действителността, като въпреки, че е отразен
в кадастралната карта с два идентификатора, този т. нар. „сутеренен етаж“ не
представлява самостоятелен обект, тъй като не е обособен като такъв, не му е
сменян статута и няма самостоятелен характер като отделен имот, а е избата на
къщата. По своя характер избата представлява обща част на сградата по смисъла
на чл. 38 ЗС, като съгласно документа за собственост, страните по делото
притежават по ½ ид. части от избата за всяка от тях. Твърди, че
извършените действия по премахване на коминно тяло в югозападната стая на
първия жилищен етаж от къщата, не съставляват неоснователни и противоправни
действия, които пречат на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на
собственост върху втория жилищен етаж. Твърди, че и двете етажни собственички
не използват твърдо гориво, а отопляват жилищата си с климатици на ток.
Отстраняването на коминното тяло е само от имота на ответницата /първия
самостоятелен жилищен етаж/, като същото е осъществено преди повече от 10
години със знанието и съгласието на ищцата, която до този момент не се е
противопоставяла на извършените СМР в жилището на ответницата. Относно
твърдението, че с тези действия изцяло се препятства ползването на комина в
„сутеренния етаж“, същият представлява изба /обща част на етажните
собственици/, която по предназначение не е за жилищни нужди, за да има нужда от
ползване на комин. Не отговаря на истината и твърдението, че по този начин се
намалява тягата на комина и правилното му функциониране. Ищцата не се отоплява
на твърдо гориво откакто е извършен ремонта в имота на ответницата и няма как
да знае дали комина функционира правилно или не. Моли претенцията да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
На първо място, следва да се посочи, че
искането на ищцата е направено за възстановяване на комина/комините изцяло и
реално се отнася за възстановяването и на трите отделни комина, които са били
направени при изграждането на сградата. Броят се установява от приетата СТЕ,
която при огледа констатира наличието на три зидани комини, като за всеки етаж е бил направен
по вертикала по един брой комин, обслужващ само по един брой помещение. Предвид
горното, пречките за упражняването на правото на собственост на ищцата следва
да бъдат преценени съобразно реално съществуващото на място положение, за всеки
комин поотделно.
С доклада на делото
като безспорни и ненуждаещи се от доказване бяха отделени обстоятелствата, че
ищцата притежава правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, ответницата притежава правото на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, а двете заедно притежават по
1/2 ид. част от избата и тавана на къщата и от дворното място, в което същата е
построена, както и че ответницата е извършила СМР по премахване на коминно тяло
в югозападната (северозападна според СТЕ) стая на първия жилищен етаж от
къщата.
От приетата СТЕ се установява, че сградата се състои от полуподземен етаж
и два жилищни етажа. Първият е с височина 1.9 метра над земята, като се води
избен и в него са разположени складовите помещения към съответните жилища.
Нямало данни за промяна на неговия статут, поради което заснемането му като два
самостоятелни обекта в сграда с идентификатори **** по КК било неправилно. Сградата
е била изградена през 60-е години на миналия век и съгласно изискванията на
действалия към онзи момент ЗПИНМ (отм.), изграждането на комини за отопление е
било задължително за всички жилищни помещения и кухните. Констатирано е
наличието на три комина с размери 14/102 см. ликвидирани в северозападната стая
на първия жилищен етаж (вещото лице обяснява при изслушването си, че стаята е същата,
за която е предявен искът, но според него разположението й съгласно посоките на
света е на северозапад, а не на югозапад, както е описана от ищцата). Комините
били проектирани и изградени да обслужват два броя помещения, съответно на
първи и втори жилищен етаж- северозападните спални, като бил предвиден и
изграден и комин, който да обслужва помещението в полуподземния етаж. При това
положение на практика се ликвидирала възможността да се ползва коминът на този
етаж, както и възможността за почистване от избеното помещение за комините за
жилищните етажи. Констатирана е направата на отвор за почистване на комина на
втория жилищен етаж в помещението, за което се отнася. Според заключението
ефективната височина на комина обслужващ северозападната стая на втория етаж
(на ищцата) не се е променила от извършените СМР и същият, с направения
ревизионен отвор за почистване, би могъл да се ползва по предназначение. При
изслушването си вещото лице конкретизира, че при този вид отопление- на дърва и
въглища, винаги има сажди независимо от разположението на ревизионния отвор,
като ограничаването им било въпрос, който може да се реши с уплътняването му-
със силикон, циментов разтвор или друго. Заключението е пълно и обосновано,
поради което се кредитира от настоящия състав.
В хипотезите,
когато засегнатото право на собственост е по отношение на обект, намиращ се в
режим на етажна собственост, ако твърденията по исковата молба касаят засягане
упражняване правото на собственост на общите
части /както в настоящия случай/, за ищеца е достатъчно да се докаже
правото си на собственост по отношение на самостоятелния обект в етажната собственост,
а правото на собственост на общите части
на сградата могат да бъдат дефинирани именно като производни на тази
собственост в контекста на чл. 38 ЗС.
В настоящия случай правото на собственост на ищцата върху самостоятелен обект в
сградата е отделено като безспорно с доклада на делото, като се установява и от
приложения нотариален акт. Установяват се и притежавана от нея част от общите
части на сградата, а именно складовите помещения, разположени на полуподземния
етаж, които неправилно са били заснети в КК като два СОС. Предвид горното тя
притежава права в общите части на сградата и е материално правно легитимирана
по предявения иск.
Според дадените с
ТР № 4/6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК разяснения, за уважаване на иска
с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само, че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействия, но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.
50 ЗС). В исковото производство по чл. 109
ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице в т.
ч. и съсобственика, което лице макар и да не оспорва правото му на собственик,
чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на
правомощията на собственика т. е. препятства или ограничават възможността на
собственика/другия съсобственик да се упражнява правото на собственост в определена
степен.
Според установената съдебна практика
материално правната легитимация на ответника, по иск по чл. 109
ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна /или
поддържане на състояние/, надхвърлящо ограниченията на собствеността и
противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване
правата на другия собственик, без единствено фактът на извършване на незаконно
строителство или преустройство да предполага уважаване на иска. Следва да бъдат
установени всички елементи от фактическия състав на чл. 109
ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на правото
на собственост на ищеца- Решение
№ 33 от 6.04.2010 г. по гр. д. Nо 27/2009 г. на ВКС - II г. о. Неоснователното
действие не зависи само от това дали има позитивна административна санкция или
не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на
определени действия /стоеж, реконструкция и др./, а от това, дали обективно създава пречки за нормалното
ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109
ЗС- Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г. о.,
ГК
При описаната по-горе фактическа обстановка
и съгласно общото искане (да се възстанови комина) претенцията се явява частично неоснователна за комините
обслужващи първия и втория жилищен етаж. Тъй като реално в сградата са
съществували три отделни комина- за всеки отделен етаж- избен и два жилищни, с
премахването на два, които обслужват първи и втори жилищен етаж с нищо не се
засягат правата на ищцата. Премахването на комина обслужващ етажа на
ответницата не засяга правото на собственост на ищцата, защото той е бил
отреден единствено за нейното спално помещение. Премахването на комина
обслужващ стаята на ищеца на втория етаж, макар да намалява дължината му, не
засяга неговата ефективност и в момента ползването му по предназначение е
напълно възможно с направения нов ревизионен отвор. Наличието на миризми не се
установява и не може да бъде взето предвид, а за наличието на сажди, които да
създават пречки за ползването на имота по-големи от обикновените (чл.
50 ЗС), не се събраха достатъчно доказателства. По поставения въпрос вещото
лице не може да даде категоричен отговор, като в обясненията си в о.с.з.
заявява, че саждите неизменно съпътстват отопляването чрез дърва и въглища. Ето
защо следва да се приеме, че това неудобство се поражда от избрания от ищцата
начин на отопляване- с твърдо гориво, а не конкретно от разположението на
ревизионния отвор в спалнята. Тук следва да се има предвид и обстоятелството,
че създаването на ревизионен отвор в самата стая отговаря на сега действащите в
момента изисквания, а въпросът с евентуалното замърсяване може да се реши чрез
уплътняване на отвора. Поради това, искането за възстановяването на целия комин
не представлява и адекватна мярка за защита интересите на ищцата. В практиката
на ВКС - например решение
№ 122/6.06.2014 г. по гр. д. № 6600/2013 г., I г. о. - е дадено тълкуване,
че решението по чл.
109 ЗС следва да се ограничи само до обема на правата на ищеца и не може да
навлезе в правната сфера на ответника извън рамките на засегнатите права. Отправеното
с исковата молба искане се явява неадекватно, след като печките могат да се
отстранят с уплътняване на ревизионния отвор, а не с възстановяването на комина
в тази му част.
Основателна е
претенцията по отношение на комина, обслужващ помещението на полуподземния
етаж. На него се помещават складовите помещение към двата етажа и е съсобствен
между страните при равни права. Невъзможността да се ползва този комин по
предназначение препятства пълноценното упражняване на правото на собственост,
поради което ответницата следва да бъде осъдена да го възстанови. Не се
установява от разпитания свидетел ищцата да се дала съгласие за премахването на
комина, което единствено би прекъснало причинната връзка между поведението на
ответницата и пречките за упражняването на правото на собственост. Това, че
помещенията на етажа не са предназначени за жилищни нужди не опровергава
извода, след като е проектиран и изграден комин за тях.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати направените от ищцата разноски в размер на
176.67 лева съразмерно на уважената претенцията.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва
да бъде осъдена да заплати направените от ответницата разноски в размер на общо
253.33 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Д.Ц.-С.,
ЕГН **********, да преустанови неоснователните
си действия, с които пречи на И.В. Ц., ЕГН ********** да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **** по КК на гр. П., ведно с 1/2 ид.ч. от полуподземен етаж (изба), заснет в КК като два
СОС с *****, като
възстанови комина преминаващ през северозападната (югозападна според
исковата молба) стая на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КК
на гр. П. в частта му обслужваща
съсобствения между И.В. Ц. и М.Д.Ц.-С. полуподземен етаж (изба), заснет в КК
като два самостоятелни обекта в сграда с идентификатори ****, като ОТХВЪРЛЯ претенцията относно възстановяването на комина в останалата му част, обслужваща самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори **** по КК на гр. П.
OСЪЖДА М.Д.Ц.-С.,
ЕГН **********, да заплати на И.В. Ц.,
ЕГН **********, сумата от 176.67 лева,
разноски по делото по съразмерност.
OСЪЖДА И.В. Ц.,
ЕГН **********, да заплати на М.Д.Ц.-С.,
ЕГН **********, сумата от 253.33 лева,
разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.