№ 513
гр. П. , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220101103 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.4, ал.1, във вр. с чл.3,т.7, във вр.с чл.2 от Закона за
защита от домашното насилие.
Образувано е по молба от ИВ. АНГ. ДЖ. с ЕГН ********** и Д. АНГ. ДЖ. с ЕГН
********** двете от град П., ул.“М.“№12 срещу СТ. Г. Б. с ЕГН ********** от град П.,
ул.“М.“№12, в обстоятелствената част на която се твърди, че С.Б. е съпруг на сестрата на
съпруга на първата молителка. Страните живеят във фамилна жилищна кооперация. Имат
общи части от сградата и от двора. От близо четири години ответникът търси поводи за
скандали. На 08.03.2021г към 08:00 часа молителката И.Д. излязла на двора и видяла, че
ответникът е счупил на няколко места отводнителните тръби, намиращи се на стената на
къщата. Молителката И.Д. попитала ответника защо го прави и тогава той обвинил нея и
съпруга и А. Д. ,че са му бутнали мазилката от козирката на гаража му. Самата мазилка се
оронила от доста време вследствие атмосферното влияние. Иванка Джалъдова обяснила на
ответника това обстоятелство и се скарали. Като чула гласовете им дъщеря и Д.Д. излязла
при тях на двора . В този момент ответникът посегнал и взел една дървена летва с дължина
70-80см и ширина 4-5 см.и започнал да ги удря с нея крещеейки, че ще ги убие, че ще ги
унищожи. Молителката Д.Д. успяла да се обади на телефон 112 и и като чул това
ответникът хвърлил настани дървената летва и побягнал. Скрил се в двора на един съсед,
който е извън страната и ответникът ходи да му наглежда имота. На място пристигнал
кварталния полицай- мл.инспектор М. К.. Разказали му какво се е случило и той отишъл в
дома на съседа, приканвайки ответника да излезе, но последният не излязъл. Моли се съда
да постанови решение, с което да се предприемат мерки за защита от домашно насилие
1
спрямо молителките. В подкрепа на твърденията са ангажирани доказателства.
В съдебно заседание молителките, чрез пълномощника си, поддържат молбата.
Подробни съображения по съществото са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, оспорва молбата като
твърди, че е взел летвата след като му е нанесен удар, в резултат на който удар му е избит
зъб.
Съдът след като се запозна с изложените в молбата фактически обстоятелства, като
съобрази доводите на страните и след кат о обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно обстоятелството, че страните по делото са роднини по сватовство като
ответникът е съпруг на сестрата на молителката И.Д.. Не е спорно, че страните по делото
живеят във фамилно жилищна кооперация.
От двете молителки са подадени декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в които подробно
са възпроизведени всички факти, залегнали в обстоятелствената част на молбата,
инициирала настоящото производство.
Видно от представеното съдебно-медицинско удостоверение №55/2021г , издадено на
09.03.2021г. от д-р Б П., касаещо молителката И.Д., на същата е причинено следното
травматично увреждане: разкъсно- контузна рана на дясната гривнена става,
кръвонасядания , травматични отоци по тялото и крайниците като според заключението на
съдебния медик така получените травматични увреждания са получени в резултат на
действие на тъп, твърд предмет чрез удар или притискане с или върху такъв и добре
отговарят да са получени така както съобщава пострадалата в предварителните сведения, а
според предварителните сведения така описаните травматични увреждания са на
08.03.2021г същата е нападната и бита с дърво.
Видно от представеното съдебно-медицинско удостоверение №53/2021г , издадено на
09.03.2021г. от д-р Б П., касаещо молителката Д.Д., на същата е причинено следното
травматично увреждане: кръвонасядания, травматични отоци и болка по крайниците като
според заключението на съдебния медик така получените травматични увреждания са
получени в резултат на действие на тъп, твърд предмет чрез удар или притискане с или
върху такъв и добре отговарят да са получени така както съобщава пострадалата в
предварителните сведения, а според предварителните сведения така описаните
травматични увреждания са на 08.03.2021г същата е нападната и бита с дърво.
За изясняване на спора от фактическа страна са ангажирани и гласни доказателствени
средства. От разпита на свидетеля М. К. се установи, че същият е полицейски служител и
квартален на района, в който живеят страните по делото. Според свидетеля на 08.03.2021г.,
при отиване на работа А. Д./ съпругът на И.Д./ пристигнал в приемната и го помолил да
вземе отношение по случая като му обяснил, че зет му С. Б. е нападнал жена му и дъщеря му
2
като му обяснили, че вече сигнализирали за този случай и телефон 112. Свидетелят К.
придружил А. Д. до дома му и на двора на къщата заварил молителките И. и Д. Д.. Двете му
се оплакали ,че С. Б., който живее в същата къща, счупил с копач отводнителната тръба и е
налагал и двете с дървена летва . Свидетелят ги попитал къде е в момента С.Б. и те му
отговорили, че се е заключил в съседния двор. Свидетелят К. отишъл до тази къща. Видял,
че С.Б. е там и го приканил да излезе, но последният не реагирал. Свидетелят се обадил по
телефона на сина на Божилов и синът му казал, че Б. сигурно не го е чул, защото има
проблеми със слуха. Свидетелят посъветвал молителките ако желаят да си изкарат
медицински свидетелства за нанесените им травматични увреждания. Свидетелят допълни
,че И.Д. видимо имала на ръката разсъкно-контузна рана, която леко кървяла, а дъщеря и
Д.Д. имала синина по ръката. Свидетелят допълни, че Джалъзови подали жалба. Жалба била
подадена и от С. Б., към която жалба Божилов приложил и медицински документ,
удостоверяващ избиването на зъб. С.Б. посетил полицейската приемна на през следващите
дни и обяснил на полицейския служител – свидетелят К., че се е бил ядосал на А. Д., че
последният къртел мазилката на гаража му и затова взел един копач, с който започнал да
троши отводнителната тръба. Обяснил му, че в този момент на двора излезли Иванка и Д. и
започнали да го налагат с дървена летва и му избили зъб. Изтръгна от тях летвата и
започнал да се отбранява. Свидетелят допълни, че посещавайки мястото на инцидента на
08.03.2021г. в тунелчето с ширина около 1.5 метро, служещо за вход към сградата видял
счупената тръба. Свидетелят допълни, че двете семейства от години са във влошени
отношения и свидетелят като квартален на района е работел по техни жалби по различни
поводи.
Свидетелката С. К. обясни, че е съседка на страните. Къщите им са долепени, на
калкан. На 08.03.2021г сутринта около 8 часа свидетелката чула писъци, чула Д. да казва:
„Не я бутай, бе ! Остави я на мира !“ . Свидетелката слязла на двора и заварила Д. да плаче
на улицата. Видяла, че ръката на Д. е надута . Свидетелката видяла счупени тръби. Видяла,
че Иванка е свита и плаче. В този момент пристигнал съпруга на Иванка. За втори път Д. се
обаждала на телефон 112. Свидетелката допълни, че не е разбрала кой пръв е започнал.
Джалъзови и казали, че Стоян ги е бил с летва, която летва свидетелката видяла на
пътеката, в близост до тръбите.
От разпита на свидетеля А. Д. се установи, че на 08.03.2021г сутринта същият
отишъл до магазина и на връщане чул дъщеря си Д. да крещи „ Сега ще извикам полиция
112, ще звъня“. В този момент свидетелят Д. видял ответника да пресича улицата ,
държеейки в ръката си летва и се укрил в съседната къща.Извикали кварталния и му
разказали какво се е случило. Казали му и къде е в момента С.Б. . Кварталният приканил Б.
да излезе от съседната къща , но последният продължил да стои заключен в съседната къща.
От разпита на свидетеля д-р Р. П. се установи, че ответникът му е пациент. На
08.03.2021г. ответникът дошъл изплашен в кабинета му, държеейки в ръката си един избит
зъб и една паднала коронка . Свидетелят прегледал ответника и установил прясно
3
кръвонасядане на меката част на вътрешната повърхност на устата. Ответникът поискал
зъбът му да бъде залепен. На същата дата д-р Р. П. издал амбулаторен лист и пратил
пациента си на снимка. На следващия ден на 09.03.2021г издал медицинското свидетелство.
Б. обяснил на свидетеля, че на 08.03.2021г се скарал с две жени , негови роднини. Обяснил,
че е ударил жената с летва по ръката и после те двете са ударили него. Свидетелят обясни,че
с оглед здравния статус на пациента му зъбите му може да бъдат избити с лакът, с летва и с
бутане. В случая се касае за втори горен зъб, облечен с коронка. Състоянието на зъбите му с
оглед възрастта му е такова, че се очаква едно силно разклащане. Свидетелят уточни, че не
става дума за един и същ зъб. Поражението е върху два зъба. На единият зъб е била паднала
само коронката, което не е избиване на зъб , а на другият е махнат корена. Падането на
коронка не е избиване на зъб. Избиване на зъб е, когато той излезе от устната кухина с
корена.
Като доказателствен материал по делото бе приобщено писмо вх.
№8728/19.05.2021г.и компакт диск, съдържащ два броя аудиозаписа от Дирекция „
Регионална система 112“, Регионален център 112-Кърджали, от които се установи, че на
08.03.2021г са приети две повиквания от номер *****, първото - в 08:14:19 ч с
продължителност 01:10 минути и второто повикване от същия телефонен номер като при
двете повиквания обаждащия се е представил с името Д.Д..
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
По допустимостта на молбата:
Съдът счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от
легитимирани лице по смисъла на чл.8,т.1 от ЗЗДН и срещу лице по чл.3, т.7 от ЗЗДН, а
именно лице, с което молителките са роднини п осватовство.С оглед твърденията, че
актовете на домашно насилие са извършени на 08.03.2021г., съдът намира, че молбата е
подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от същия закон.
Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо
лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка , във фактическо
съжителство или които обитават едно жилище. От това определение следват няколко
извода. На първо място се прави разграничение между отделните видове насилие, които се
обхващат от предмета , вложен в общото понятие“ домашно насилие“ , което може да бъде
физическо, психическо или сексуално. От друга страна като форма на домашно насилие се
приравнява и принудителното ограничаване на личната свобода или на личния живот, без
това принудително ограничаване да е свързано непременно с физическо, психическо или
сексуално насилие, които са, както се посочи, други проявни форми на домашно насилие. В
4
крайна сметка се касае за осъществени конкретни активни противоправни действия от
страна на извършителя, чрез които се въздейства върху волята, съзнанието и поведението,
посяга се върху телесната неприкосновеност и здравето на пострадалия, или върху неговия
психоемоционален интегритет по обществено неприемлив начин.
Активно процесуално правно легитимирано да предяви такава претенция е
съответното пострадало лице, като в негова тежест е да изложи онези правнорелевантни
факти, които счита, че представляват една от проявните форми на домашно насилие,
упражнено спрямо него.
От дефиницията, дадена в чл.2 от ЗЗДН , а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН
следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и
изобщо, а конкретния акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и
проявна форма . Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита . В закона липсва легална дефиниция на
понятието „ психическо насилие“ , както и дефиниция на понятието“ емоционално
насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице- пораждат отрицателни
за него емоции и / или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербално насилие/ крещене, обиждане,
псуване/, унижение, предизвикване на страх, изолация.
В конкретния случай се твърди за осъществяване на 08.03.2021г. на физическо
насилие чрез засягане на физическия интегритет на двете молителки и за психическо
насилие, чрез отправяне следните вербални закани:“Ще ви убия, ще ви унищожа.“
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2,т.3 от ЗЗДН декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие . С оглед специфичния характер на отношенията , чиято защита се търси по
специалния закон – ЗЗДН , е представен улеснен за молителя, търсещ защита срещу
домашно насилие ред , като представи декларация по чл9, ал.3 от ЗЗДН, на която е
придадено доказателствено значение и в случай, че липсват други доказателства съдът да
издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация,
доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание като посочване на датата , мястото,
времето, съответно конкретните действия , с които е извършено действието на насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН. В конкретния случай съдът цени като доказателствено средство
двете декларации по чл.9 от ЗЗДН, защото отразените в тях релевантни факти и
обстоятелства се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.
Безспорно се установи от анализа на писмените доказателства/ съдебномедицинските
удостоверения/ и гласни доказателствени средства/ показанията на свидетелите М. К., С. К.
и А. Д./, че на инкриминираната дата 08.03.2021г сутринта ответникът С.Б., удряйки
молителките с дървена летва, им е причинил травматични увреждания, подробно описани в
5
съдебномедицинските удостоверения, които увреждания са дефинирани като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по отношение на пострадалата И.Д. и като
болка и страдание по отношение на молителката Д.Д..
Не се установиха твърдените актове на психическо насилие, чрез изричане на
заканите „Ще ви убия, ще ви унищожа!“. Такива обстоятелства не са изложени в
декларациите по чл.9 от ЗЗДН, не се установиха и при анализа на гласните доказателствени
средства.
Налице са актове на домашно насилие спрямо двете молителки. Безспорно се
установи, че автор на тези противоправни действия е ответника. Ето защо следва да се
ангажира отговорността на ответника по специалния закон- Закона за защита от домашно
насилие.
В чл.5 от ЗЗДН е регламентиран каталог от мерки за защита от домашно насилие и в
дискреция на решаващия състав на съда с оглед конкретиката на случая е да подбере
адекватните за процесния случай мерки така, че да се постигнат както целите на личната ,
така и целите на генералната превенция. При индивидуализация мерките съдът съобрази
факторите, които са провокирали случилото се. По несъмнен и категоричен начин се
установи от гласните доказателствени средства, че страните са във влошени отношения и
това състояние датира от години, като многократно са сезирали полицията със жалби едни
срещу други. Това е фактор според съда , който е довел до ескалация на напрежението
помежду им и е провокирал действията на ответника в инкриминирания момент. Разбира се
това не го оправдава, но предвид напредналата му възраст / същият е на почти 80 години/
дългогодишните конфликти са снижили емоционалния праг на неговата търпимост и са
катализирали действията му по физическа саморазправа, осъществена по описания в
молбата начин. При индивидуализиране на мерките не може да не се отчете и
обстоятелството, че в деня на инцидента ответникът е посетил лекуващия го от дълги
години стоматолог, който е бил напълно наясно със здравния му статут като пациент и
направените същия ден при прегледа констатациите от доктор Р. П., за легнали в
издадения от него медицински документ и по повод които доктор П. бе разпитан като
свидетел по делото. Дали действията на ответника са били в негова защита, тъй като според
процесуалната му позиция, молителката И.Д. първа го е нападнала с летвата и му е избила
зъб, или ответникът пръв е нападнал молителките, е без съществено значение. От
съществено значение е сериозността на конфликта между страните като с оглед данните по
делото съдът счита, че за да се стигне до инкриминирания случай вина носят и двете страни.
Предвид изложеното съдът намира, че молбата на И.Д. и Д.Д. като основателна
следва да бъде уважена като по отношение на ответника следва да бъдат наложени
следните мерки за защита срещу домашно насилие , а именно по чл.5, ал.1,т.1 и т.3 от
ЗЗДН : ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителките и да му се забрани да се приближава до тях, до жилището,
което обитават, местоработата и местата за социални контакти и отдих.Като мярката по чл.5,
6
ал.1т.3 от ЗЗДН следва да се наложи за срок от седем месеца, считано от издаването на
заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН на 29.03.2021г.
Съдът счита, че така посочените ограничителни мерки са съответни на конкретно
извършеното.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в размер на
200лв., а съобразно изхода на селото и на основание чл.11, ал.1 от ЗЗДН ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на 25лв., а в полза на
молителките ата разноски в размер на 600лв./ адвокатско възнаграждение/
Воден от горното Пазарджишкия районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1т.1 от ЗЗДН СТ. Г. Б. с ЕГН 41092734 от град
П., ул.“М.“№12 ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО
НАСИЛИЕ спрямо ИВ. АНГ. ДЖ. с ЕГН ********** и Д. АНГ. ДЖ. с ЕГН **********
двете от град П., ул.“М.“№12
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1,т.3 от ЗЗД на СТ. Г. Б. с ЕГН 41092734 от град
П., ул.“М.“№12 да приближава ИВ. АНГ. ДЖ. с ЕГН ********** и Д. АНГ. ДЖ. с ЕГН
**********, жилището, което обитават, местоработата им и местата за социални контакти и
отдих за срок от седем месеца, считано от 29.03.2021г.
НАЛАГА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на СТ. Г. Б. с ЕГН 41092734 от град П.,
ул.“М.“№12 глоба в размер на 200лв., платима в полза на РС-П..
ОСЪЖДА СТ. Г. Б. с ЕГН 41092734 от град П., ул.“М.“№12 да заплати на ИВ. АНГ.
ДЖ. с ЕГН ********** и Д. АНГ. ДЖ. с ЕГН ********** двете от град П., ул.“М.“№12
сумата от 600лв. разноски по делото
ОСЪЖДА СТ. Г. Б. с ЕГН 41092734 от град П., ул.“М.“№12 да заплати в полза на
РС-П. държавна такса в размер на 25лв.
Да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение като
обжалването на решението не спира изпълнението и.
На основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН заповедта за се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на ответника.
На основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН предупреждава СТ. Г. Б., че при неизпълнение на
заповедта ще бъде задържан незабавно от полицейските органи на основание чл.21, ал.3 от
ЗЗДН и ще бъде предаден на органите на прокуратурата.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнение на заповедта.
7
Препис от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и
да се изпратят служебно на РУ-П..
Решението подлежи обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 7 дневен срок от
връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8