Решение по дело №8942/2017 на Районен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 №

гр.Плевен, 08. 12. 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в открито заседание на 08. 12. 2017 г, в състав:

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

при секретаря  Поля Цанева като разгледа докладваното от съдия Светла Замфирова гр.д.№ 8942 по описа за 2017 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е молба на основание чл. 4 от ЗЗДН от Г.Т.Д., ЕГН **********,***, против В.Д.Д., ЕГН **********,*** която се твърди, че е пострадала от домашно насилие от нейния съпруг. Посочва, че последният акт на насилие е извършен на 09.11.2017г, в местността Кайлъка. Твърди се,  ответникът е упражнявал системно физическо и психическо насилие върху молителката, поради злоупотреба с алкохол и  в нейно присъствие.

Молбата е допустима, с оглед приложената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН и твърденията на молителката. Ответникът попада в хипотезата на чл.3, т. 1 от ЗЗДН.

Направено е искане за прилагане на мерки по чл. 5 ал. 1, т. 1,  3, 5 от ЗЗДН.       

          Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено и не се спори между страните, че молителката и ответникът имат две деца, родени от граждански брак.

От тези обстоятелства произтича основанието за активната легитимация на молителката по чл. 3 т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН.

В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите С.С.Н.,  Д.  Г.Г., от които гласни доказателства се установи, че страните по делото са в лоши отношения. Установи се от показанията, че молителката се страхува, че ответникът ще я   бие и тормози, което ограничава личната й свобода.

От всички представени по делото доказателства, безспорно се установява, че молбата, подадена на 24. 11. 2017 г, е в едномесечния срок от твърдяният акт на домашно насилие на  09. 11. 2017 г, е т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН.

            На база представената декларация от молителката, сочеща упражнено психическо и физическо насилие спрямо нея, съдът приема на основание чл. 13 ал. 2, т. 3, вр. ал. 3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от извършителя.       

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съдът счита, че действията на ответника спрямо молителката представляват множество актове на домашно насилие по смисъла на закона, различни по своя характер – както физическо насилие, така и опит за такова, съпроводени с психическо насилие и ограничаване личната свобода. Съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан, тъй като спрямо молителката е упражнено домашно насилие по чл. 2 от ЗЗДН.

Домашното насилие се характеризира с криминогенен и виктимогенен фактор, като полицейските служители извършват основните първоначални действия, предвидени в Закона. Те установяват първоначален контакт с жертвите и извършителите на домашно насилие, затова ясни методически указания за тяхната работа, биха улеснили действията им в конкретни ситуации. Жертвите на домашно насилие са една от осемте групи и лица в риск, които са идентифицирани от Правителството на България. В тази връзка са планирани насоки за работа в общността и превенция в семейството. Латентността или така наречената скрита престъпност, е определящият фактор, за да се изведе ясна и точна статистика за престъпленията по ЗЗДН. Много от  пострадалите граждани не подават сигнал и за тях няма никаква актуална информация. Приета е от ЕС Конвенция за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие / 07. 04. 2011 г. Конвенцията е отворена за ратификация на 11. 05. 2011 г./ в Инстанбул, по време на срещата на Министрите на външните работи на 47 – те  членки на Съвета на Европа. За подобряване практиката следва да се използват ресурсите на неправителствените организации, с опит в превенцията на домашното насилие и капацитета на местните власти. Може да се търси решаване на проблема в Комисията за обществен ред и сигурност / КОРС/, която е орган към Общинския съвет. Подобни комисии са създадени в много общини в рамките на интегриран модел „Полицията в близост до обществото“, който се координира от МВР. В Община Разград има създадена КОРС, която е одобрила Работна карта № 3: Оценка на състоянието и мерки за ограничаване на домашното насилие. Защита на децата и жените в риск. Проблеми с нелегалния трафик на хора, с цел трудова и друга експлоатация.

Съгласно чл.1, ал. 2 от ЗЗДН, отговорността по този закон не изключва наказателната отговорност на извършителя. Съществува практика в Районната прокуратура -  Исперих и РУП - Исперих, след като има сигнал до полицията, лицето да се задържи за срок от 24 – часа в полицията на основание  чл. 21, ал. 3  от  ЗЗДН и успоредно да започне наказателно преследване. Прокуратурата реагира най – бързо, когато сигналът се подаде в МВР. Наказателното производство в такива случаи започва в бърза форма, като се получава правосъдие в най кратък срок.

Проблемите с домашното насилие трябва да се решават в сътрудничество и координация между институциите. Необходимо е да започне процес на регионално планиране на мерките за изпълнение на Националната програма за превенция и защита от домашното насилие.  Жените – жертви на домашно насилие са много чувствителни към отношението на околните. Те често се натъкват на съжаление, смущение подозрение, несъгласие, презрение, злорадстване или обвинение за това, че сами са си виновни. Това са отрицателни реакции, които затрудняват търсенето на помощ.

Неизпълнението на Заповедта за защита от домашно насилие е криминализирано от законодателя и  осуетяването по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или  заповед, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата е основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителката мерки за защита по чл. 5, ал. 1 т. 1, 3, 5 от ЗЗДН – да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, както и забрана да приближава да я приближава в жилището. Съдът счита, че забраната по т. 3 следва да бъде за срок от 1 година, т.к. този срок е разумен в случая. Предвид наличието на акт на домашно насилие, следва ответникът да се задължи да посещава специализирани програми в Център Отворена врата – Плевен, ул. Г. Бенковски № 4.

Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и  да уведомят прокуратурата за това.

Съгласно чл.5, ал. 4 от ЗЗДН, на извършителя следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лв.

При този изход на процеса, и на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса  в размер на 50 лв. по сметка на ПлРС.

          Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА, на основание чл. 5 ал.1 т. 1, т.3, т. 5 от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва :

          ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН,  В.Д.Д., ЕГН **********,  да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.Т.Д., ЕГН **********.

          ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5,  ал.1, т.3 от ЗЗДН В.Д.Д., ЕГН **********,  да приближава Г.Т.Д., ЕГН **********,  в жилището по постоянен адрес,***, ***и по настоящ адрес ***, Вила в сектор УССД, при ОД на МВР, местоработата в гр. Плевен, местност Кайлъка, Вила в сектор УССД, при ОД на МВР и местата за социални контакти и отдих за срок от една година.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, В.Д.Д. ЕГН **********,  да посещава специализирани програми за извършители на насилие в Център Отворена врата – Плевен, ул. Г. Бенковски № 4.

          НАЛАГА, на основание чл.5, ал. 4 от ЗЗДН, на  В.Д.Д., ЕГН **********,   глоба в размер на 200 лв.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила на основание чл. 14 ал. 2 от ЗЗДН.

ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на ответника.

В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта, В.Д.Д. да бъде задържан незабавно на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от ЗЗДН, В.Д.Д., да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на ПлРС.

                   

Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7-мо дневен срок от днес.

                                                                  

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: