Решение по дело №190/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 71
Дата: 2 февруари 2023 г. (в сила от 2 февруари 2023 г.)
Съдия: Ивайло Юлианов Колев
Дело: 20231720100190
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Перник, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720100190 по описа за 2023 година
Образувано е по молба с правно основание чл. 8 от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от В. П. Т. с искане за издаване на заповед за
защита против В. Н. Ц., за когото се сочи, че е баща на молителя.
В молбата се посочва, че страните живеят в едно домакинство, като ответникът
системно упражнявал спрямо молителя физически и психически тормоз – отправяне на
обиди с думите „педераст“, „боклук“, „мърша“, нанасяне на телесни повреди, при
които оставя белези върху лицето и тялото на пострадалия, неколкократни опити за
душене, поради което и поради системната злоупотреба с алкохол и наркотични
вещества и агресивното поведение на ответника, молителят се страхувал за живота си.
Посочва се, че последният извършен акт на насилие бил осъществен на 18.01.2023 г. –
ответникът удрял молителя и след като бил изведен от дома с полиция, отново се
върнал, блъскал по вратата и крещял.
С определение на съда от 19.01.2023 г. молбата за налагане на мерки за
незабавна защита е уважена.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която
съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице,
насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3
ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт насилие спрямо пострадалия,
съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на
1
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване
наличието на твърдяната връзка със сочения извършител на акта, както и от наличието
на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от него
действия, свързани с посегателство върху молителя.
По делото не е спорно, че ответника е баща на молителя.
В подкрепа на тезата на молителят е представил декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
в която са изложени факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично
описва развоя на събитията. Други доказателства от страните не са представяни.
Служебно са изискани и приложени по делото справка за съдимост и данни за други
дела по ЗЗДН, образувани срещу ответника.
За опровергаване тезата на молителя, ответникът не е ангажирал доказателства
като дори не е изразил и становище.
При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в
процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна
отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.
3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса
на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг.
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил
факти, идентични с изложеното в молбата.
От служебно изисканите и приети по делото писмени доказателства се
установява, че ответникът е с множество осъждания по дела от общ характер, както и
че срещу него са образувани редица производства по ЗЗДН.
Съдът приема, че от приетите по делото доказателства се установява
основателност на молбата за защита от домашно насилие и същата следва да се уважи.
Доказването на осъществен акт на домашно насилие обуславя необходимостта от
постановяване на мерки за защита по см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното от
ответника поведение и имащи превантивен ефект спрямо извършителя на насилието,
респ. представляващи защита на пострадалото лице срещу бъдеща агресия.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът
налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е
обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно
издадената заповед за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че
определената вече привременна мярка за незабавна защита в най – пълна степен би
защитила здравето на молителя от последващи посегателства, доколкото от данните по
делото се установи, че са налице предходни и такива след издаване на заповедта за
незабавна защита, но доколкото стоят извън предмета на това производство същите не
са коментирани в детайли.
В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае
се за предимно за психическо насилие, характера и начина на осъществяването им,
съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя,
по т. 2 - отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока,
определен от съда. Следва да бъде наложена санкцията по т. 3 ЗЗДН – забрана на да
приближава жилището му и местата му за социални контакти и отдих на разстояние
по-малко от 100 м.
2
Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал
проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да
извърши спрямо пострадалите нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна
гаранция за защита от такова бъдещо поведение.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3
от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца. Съдът, при съобразяване с
фактическите отношения между страните, доказателствата за физическото,
психическото и емоционалното състояние на молителя, наличието на данни по делото
за продължаващо такова поведение от ответника, срокът през който тази забрана е
действала от постановяването с издадената по делото заповед за незабавна защита,
съдът намира че тази мярка следва да бъде определена за срок от дванадесет месеца,
считано от постановяване на съдебното решение и издаване на заповедта за защита,
през които за ответника ще съществува процесната забрана и който би му оказал
необходимото превантивно въздействие. За същия срок ответникът следва да бъде
изведен от съвместно обитаваното жилище.
При определяне на срока съдът съобрази трайното поведение на ответника,
насочено срещу физическата и психическата неприкосновеност на молителя, както и
данните за предходните му противообществени прояви, като санкцията по тях не е
довела до поправяне на ответника.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължение на съда
при уважаване на молбата за защита да наложи на извършителя на домашното насилие
глоба в границите от 200 лв. до 1 000 лв., съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати такава в размер от 400,00 лв., платима в полза на държавата. За
горния си извод съдът изхожда от конкретно проявеното поведение от ответника,
неговата продължителност, както и че процесните деяния са последица от
междуличностни постоянни спорове.
Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо
молителя да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН, заради
осъществения акт на физическо насилие от ответника и на основание чл. 15, ал. 2
ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към
извършителя за последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно,
че полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на Прокуратурата.
По разноските:
При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00 лева,
определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
В светлината на гореизложеното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на В. П. Т., ЕГН **********, ******* за
осъществен по отношение на него акт на домашно насилие на 18.01.2023 г. от В. Н. Ц.,
ЕГН **********, с адрес *******, за когото се сочи, че е баща на молителя, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА В. Н. Ц. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на В. П. Т.;
3
ОТСТРАНЯВА В. Н. Ц. от съвместно обитаваното жилище, находящо се в
******* за срок от дванадесет месеца, считано от постановяване на решението –
02.02.2023 г.
ЗАБРАНЯВА на В. Н. Ц. да приближава В. П. Т., ЕГН **********, жилището
му, находящо се в *******, местоработата на молителя, както и местата му за социални
контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра. за срок от дванадесет
месеца, считано от постановяване на решението – 02.02.2023 г
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Н. Ц., че при неизпълнение на Заповедта, полицейският
орган, констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и уведомява органите
на Прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. Н. Ц. на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, да заплати в полза на
държавата глоба в размер на сумата от 400,00 лева и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
по сметка на Районен съд – Перник сумата от 25,00 лева, представляваща държавна
такса, дължима по делото.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник
в седемдневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4