Р Е Ш Е Н И Е
№
54
гр.
Н.П., 07.03.2012 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новопазарският районен съд в
публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АТАНАСКА МАРКОВА
при
секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №74
по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид:
Искът
е за делба на съсобствен недвижим имот, предявен на основание чл.341 и сл. от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС, като производството е във втората си фаза, след
допускането на делбата.
Съдът
се е произнесъл по делото с решение в първата фаза на процеса, където е
допуснал до делба съсобствен между страните имот.
Във втората делбена фаза ищците К.М.К.
и И.М.К., чрез процесуалния си представител адв. М. Д. от Ш. адвокатска колегия
считат, че допуснатият до делба имот следва да бъде изнесен на публична продан,
тъй като същият е неподеляем, съобразно квотите на страните. От страна на
ищците по делото във втората фаза на процеса са предявени претенции по сметки,
но на последното съдебно заседание по делото тези претенции са оттеглени от
ищците, чрез представителя им, като съдът е и прекратил производството в тази
му част. От ищците К.М.К. и И.М.К. са направени и искания на основание чл.349,
ал.2 от ГПК – за възлагане на имота, но в хода на делото по същество
процесуалният им представител изразява становището, че тези претенции не са
доказани.
Ответниците Ю.А.М., А.Х.А. и Х.Ю.А., чрез процесуалния си представител адв. Б. И. от Ш.ската адвокатска коллегия също считат, че имотът е неподеляем, съобразно квотите на страните. От страна на ответника Ю.А.М. е направено искане на основание чл.349, ал.2 от ГПК – за възлагане на имота. Процесуалният представител счита, че това искане е основетелно и доказано и моли, същото да бъде уважено, а в случай, че съдът приеме, че имотът не може да бъде възложен, то да постанови изнасянето му на публична продан.
Като съобрази посочените по делото
доказателства и становищата на страните във връзка с предявените от тях
претенции, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение по настоящото дело, постановено на 02.02.2011 г. и влязло в законна сила на 24.02.2011 г. съдът е допуснал до делба следния недвижим имот: къща, лятна кухня, сайвант и обор, със застроено и незастроено дворно място от 360 /триста и шестдесет/ кв.м., находящо се в гр. Н.П., за което по плана на града от 1971 г. е бил отреден парцел VІІІ-736 /осми за седемстотин тридесет и шест/ от кв.60 /шестдесет/, при граници: улица З.Г., Д.Ш.в и С.С. – по плана от 1971 г., а по плана от 1985 г. представляващ УПИ ХVІІ-1260 /седемнадесети за хиляда двеста и щестдесет/ в кв. 71 /седемдесет и едно/ по плана на гр. Н.П., с площ от 360 /триста и шестдесет/ кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда и лятна кухня, при граници: улица, УПИVІІІ-1261, УПИ ІІІ-1246 и УПИ ХVІ-1260 между М.Ю.К., К.М.К., И.М.К., Ю.А.М., А.Х.А. и Х.Ю.А. при квоти по 1/6 /една шеста/ идеална част за всеки от съделителите. Съдът не е допуснал до делба недвижимия имот, представляващ празно дворно място от 470 /четиристотин и седемдесет/ кв.м., находящо се в гр. Н.П., съставляващо парцел VІІ-736 /седми за седемстотин тридесет и шест/ от кв.60 /шестдесет/, при граници: улица, Х.Е.Ю., С.С. и И.С.Й. – по плана от 1971 г., а по плана от 1985 г. представляващ: УПИ ХVІ-1260 /шестнадесети за хиляда двеста и шестдесет/ в кв.71 /седемдесет и едно/, находящ се в гр. Н.П., с площ от 510 /петстотин и десет/ кв.м., заедно с построените в дворното място жилищна сграда и спомагателна сграда към нея, при граници: улица, УПИ ХVІІ-1260, УПИ ІІІ-1246, УПИ ІV-1247 и УПИ ХV-1259 между страните по делото.
По делото, във втората делбена фаза е назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице А.М., чието заключение сочи, че допуснатият до делба имот е неподеляем, съобразно признаните квоти на страните, както и че пазарната стойност на имота е в размер на 25 013 лв. По искане на ищцовата страна по делото е назначена тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица Г.С., Д.Д. и В.И., като в заключението си вещите лица са установили, че пазарната стойност на допуснатия до делба имот възлиза на сумата от 23 000 лева.
При категорично установеното по делото обстоятелство, че имотът не може реално да бъде поделен, съобразно квотите на съделителите, е очевидно, че делбата в случая следва да се извърши при условията на чл.348 от ГПК, а именно чрез изнасянето на имота на публична продан.
По отношение на предявените претенции на основание чл.349, ал.2 от ГПК, съдът счита следното: Заявените искания на това основание, както от ищеца К.М.К., така и от ищеца И.М.К., са неоснователни и недоказани. За да бъде възложен имотът на някой от съделителите, следва да е установено, че при откриване на наследството този съделител е живял в имота и не притежава друго жилище. От ищците по делото доказателства в тази насока не са представени, поради което и прентенциите им са неоснователни и недоказани и съдът счита, че като такива следва да се отхвърлят.
По отношение предявената претенция на основание чл.349, ал.2 от ГПК от страна на ответника Ю.А.М. съдът счита, че тя също е недоказана. От страна на ответника са посочени гласни доказателства – показанията на свидетелите А. Х. А. и М. И. М., но от показанията на посочените свидетели не се установява безспорно, че при откриване на наследството на някой от наследодателите на ответника, той е живял в имота, както и не са налице доказателства за това дали той притежава или не друго жилище. Всъщност свидетелските показания сочат, че от смъртта на преките наследодатели на страните, никой от съделителите не е живял в имота. Поради това тази претенция също, като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.
По делото е установено от представеното удсотоверение за наследници №*** г., изд. от Община – гр. Ш., че ищецът по делото М.Ю.К. е починал на *** г. Негови наследници са синовете му – ищците по делото К.М.К. и И.М.К.. Доколкото съдът вече с решение по настоящото дело е допуснал до делба горепосочения имот при конкретно определени квоти и това решение е влязло в законна сила, то съдът не може да отмени или ревизира решението си. Но при извършването на делбата следва да се впише, че делът на починалия съделител М.Ю.К. от 1/6 идеална част върху имота, следва да се разпредели между наследниците му К.М.К. и И.М.К. по равно.
Предвид гореизложеното и при безспорно установеното обстоятелство, че не могат да бъдат определени реални дялове за страните от допуснатия до делба имот, съответстващи на квотите им, то делбата следва да се извърши чрез изнасянето на имота на публична продан. При публичната продан всеки от съделителите може да изкупи имота в съответствие с разпоредбата на чл.354 от ГПК. Съдът счита, че първоначалната цена на имота, при изнасянето му на продан, следва да е в размера определен от вещото лице А.М. в изготвената от нея експертиза, а именно от 25 013 лв., доколкото съдът приема, че това заключение е обосновано и изготвено компетентно.
Страните следва да заплатят държавна
такса върху стойността на дела си в размер на по 166, 75 лв., която сума
съответства на стойността на дела от 1/6 идеална част от имота, но за частта на
починалия съделител М.Ю.К., държавната такса следва да зе заплати от неговите
наследници К.М.К. и И.М.К., като всеки от тях следва да заплати и сумата от по
83, 38 лв., или всеки от тези съделители следва да заплати общо сумата от по 250,
13 лв. Установява се по делото, че ищците са останали задължени за разноски със
сумата от 120 лв., дължима за допълнително възнаграждение на вещите лица,
изготвили назначената по делото тройна експертиза. С настоящото решение те
следва да бъдат осъдени да заплатят тази сума по сметка на НпРС.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния допуснат до делба недвижим имот: къща, лятна кухня, сайвант и обор, със застроено и незастроено дворно място от 360 /триста и шестдесет/ кв.м., находящо се в гр. Н.П., за което по плана на града от 1971 г. е бил отреден парцел VІІІ-736 /осми за седемстотин тридесет и шест/ от кв.60 /шестдесет/, при граници: улица З.Г., Д.Ш.в и С.С. – по плана от 1971 г., а по плана от 1985 г. представляващ УПИ ХVІІ-1260 /седемнадесети за хиляда двеста и щестдесет/ в кв. 71 /седемдесет и едно/ по плана на гр. Н.П., с площ от 360 /триста и шестдесет/ кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда и лятна кухня, при граници: улица, УПИVІІІ-1261, УПИ ІІІ-1246 и УПИ ХVІ-1260, а по кадастралната карта представляващ част от имот с идентификатор 52009.501.950, с находящи с в него жилищна сграда с идентификатор 52009.501.950.1 и жилищна сграда с идентификатор 52009.501.950.2 с права върху имота 1/6 /една шеста/ идеална част за К.М.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Ш., бул. ***”, №*, 1/6 /една шеста/ идеална част за И.М.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Ш., бул. ***”, №*, 1/6 /една шеста/ идеална част, принадлежала на М.Ю.К. с ЕГН **********, починал на *** г., която следва да се разпредели поравно между К.М.К. с ЕГН ********** и И.М.К. с ЕГН **********, */6 /една шеста/ идеална част за Ю.А.М. с ЕГН ********** ***, 1/6 /една шеста/ идеална част за А.Х.А. с ЕГН ********** *** и 1/6 /една шеста/ идеална част за Х.Ю.А. с ЕГН ********** *** с пазарна цена на имота 25 013 лв /двадесет и пет хиляди и тринадесет/ лева.
УКАЗВА на страните, че при публичната продан всеки от съделителите може да изкупи имота в съответствие с разпоредбата на чл.354 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция на основание чл.349, ал.2 от ГПК, а именно за възлагане на горепосочения имот на К.М.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Ш., бул. ***”, №72.
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция на основание чл.349, ал.2 от ГПК, а именно за възлагане на горепосочения имот на И.М.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Ш., бул. ***”, №72.
ОТХВЪРЛЯ предявената
претенция на основание чл.349, ал.2 от ГПК, а именно за възлагане на
горепосочения имот на Ю.А.М. с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА
К.М.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Ш., бул. ***”, №* да заплати
държавна такса върху стойността на
дела си в размер на 250, 13 лв. /двеста
и петдесет лева и тринадесет стотинки/.
ОСЪЖДА
И.М.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Ш., бул. ***”, №* да заплати
държавна такса върху стойността на
дела си в размер на 250, 13 лв. /двеста
и петдесет лева и тринадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Ю.А.М. с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 166, 75 лв. /сто шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА А.Х.А. с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на166, 75 лв. /сто шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА Х.Ю.А. с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 166, 75 лв. /сто шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА
К.М.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Ш., бул. ***”, №* и И.М.К. с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Ш., бул. ***”, №* да заплят по сметка
на Новопазарския районен съд сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/,
съставляваща дължимо възнаграждение на вещи лица за изготвената по делото
тройна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: