РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2032/12.11.2020г.
гр. Пловдив,12.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г.и с участието на прокурора Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД № 2030 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, депозирана чрез юрисконсулт М. А., с приложено пълномощно, против
Решение № 1078 от 08.07.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №2495
по описа на същия съд за 2020г., с което е отменено Наказателно постановление №
16-100 от 31.12.2019г. на Х.А.К.-Началник Отдел „Рибарство и контрол-Южна
България“ гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, със седалище гр.Бургас, с което на И.В.С.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание -глоба в размер на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева на основание чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/, както и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е отнета 1 бр.
въдица „Filstar 5-20 GR” синьо-сива на цвят и 1 бр.
макара ТR 2000 и 1 бр. рапала.
Касационният
жалбоподател намира решението на първоинстанционния съд за незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Твърди, че неправилно ПРС е приел, че
актосъставителят и административнонаказващият орган неправилно са квалифицирали
нарушението по нормата на чл. 30, ал.3, т.1 от ЗРА като излага подробни
съображения. Излага съображения за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира се отмяната на съдебния акт, респективно потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба, чрез
процесуалния си представител, намира касационните оплаквания за неоснователни.
Претендира отхвърляне на касационната жалба и присъждане
на адвокатско възнаграждение. Прилага списък на разноските.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка:
На
06.11.2019 г. служителите на ИАРА – отдел Южна България,
сектор Пловдив- А.Т. и Д.М.осъществявали контрол за спазване забраната за
риболов в езеро „Въча“. Същите забелязали лице, което ловяло риба в езерото с 1
бр. въдица в работен режим, като наблюдавали извършваните от него действия в
продължение на 10-на минути, след което пристъпили към извършване на проверка. Установили самоличността на лицето И.В.С.,
както и че междувременно същият бил прибрал в багажника на колата си въдицата.
На мястото не се намирали други лица. Проверяващите обяснили на С., че
риболовът там е забранен за период от три години от 2019 г. със Заповед на
министъра на земеделието, храните и горите от 21.02.2019 г.
Съставен е акт за установяване на
административно нарушение № В 0013415/06.11.2019 г. от старши инспектор Т. срещу И.В.С. за
извършено административно нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА. АУАН е съставен
в присъствието на И. С., който отказал да го подпише. Отказът е удостоверен с подпис на свидетеля по акта – Д.М..
Последвало е издаването на НП № 16-100 от 31.12.2019г. от Х.А.К.-Началник Отдел „Рибарство и
контрол-Южна България“ гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със седалище гр.Бургас, с
което на И.В.С., ЕГН **********, е наложено административно наказание - глоба в
размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.70, ал.1 от ЗРА за
нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, както и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е
отнета 1 бр. въдица „Filstar 5-20 GR” синьо-сива на
цвят и 1 бр. макара ТR 2000 и 1 бр. рапала.
ПРС е обсъдил събраните писмени и гласни
доказателства в тяхната хронология и логическа последователност и е приел, че неправилно
актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на И.С. като
нарушение на разпоредба на чл. 30, ал.3, т.1 от ЗРА.
Приел е, че в случая действително има осъществено
нарушение от страна на И.С., но то е по друг текст от ЗР, а именно по чл.70,
ал., тъй като тази законова разпоредба предвижда забрана за осъществяване на
риболов в забранени зони и предвижда санкция за нарушаването на тази забрана. С
грешното посочване на нарушената правна норма е допуснато съществено
процесуално нарушение като е ограничено значително правото на защита на
нарушителят да разбере за какво нарушение се санкционира. Приел е, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН,
тъй като следва да има съответствие между описаните факти и дадената правна
квалификация на нарушението.
Касационният
съд намира следното:
За да предизвика целените с издаването
му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление, трябва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
съдържа наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите
и правни основания, от които следва постановеният от административно-наказващия
орган резултат. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е
една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите
- страни в административнонаказателното производство. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява
и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви, според Закона
за административните нарушения и наказания, е такова, че тяхното неизлагане към
наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта.
В процесния случай тези изисквания не са
изпълнени. Това е така, защото в нито един от актовете на
административнонаказателното производство не е посочена нарушената
материалноправна норма, а именно тази на чл. 70, ал.1 от ЗРА (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., изм.,
бр. 59 от 2012 г.), съгласно която, който лови риба и други водни организми в
период на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1, се
наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Следователно словесното описание на нарушението, дадено в АУАН и НП, не
съответства на сочената в него правна квалификация, с което на практика е
налице липса на пълно предявено правно обвинение на административнопривлеченото
лице. Както правилно е приел първоинстанционния съд в наказателното
постановление е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 30, ал.3, т.1 от ЗРА,
която действително определя правомощия на министъра да налага забрани, но не повелява
определено поведение от трети лица.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
При този изход на делото претенцията за
присъждане на адвокатско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена
в размер на 260лв. /двеста и шестдесет лева/, съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските и с оглед на
липсата на възражение относно претендираното адвокатско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1078 от
08.07.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №2495 по описа на
същия съд за 2020г.,
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури да заплати в полза на И.В.С., ЕГН **********,
с адрес: *** , сумата в размер на 260лв. /двеста и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.