№ 2501
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20221100508132 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 1111/13.07.2022 г. по описа на ЧСИ
В.Л., подадена от “З.К.Л.И.” АД, ЕИК ******* – длъжник по изпълнително
дело № 20227800400115 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 на КЧСИ, с район
на действие – СГС, срещу действия на съдебния изпълнител – постановление
от 10.06.2022 г., с което е отказано редуциране на размера на оспорвания от
длъжника дължим адвокатски хонорар по изпълнително дело №
20227800400115, със страни: взискатели – Е.И.Т. и Т.И.Т. и длъжник -
“З.К.Л.И.” АД. Жалбоподател сочи, че претендираното от взискателите
адвокатско възнаграждение е прекомерно и не съответства на правната и
фактическа сложност на делото. Сочи, че единствените извършени от
пълномощника на взискателя процесуални действия са подаване на молбата
за образуване на изпълнителното дело с посочване в същата на способа за
изпълнението, поради което претендира адвокатското възнаграждение да бъде
намалено до сумата от 200 лева. Сочи, че определената по т. 26 от ТТРЗЧСИ
пропорционална такса е прекомерна и се претендира да бъде намалена при
намаляването на адвокатското възнаграждение на взискателя.
Претендира разноски по настоящото дело.
В дадения срок взискателите Е.И.Т. и Т.И.Т., чрез адв. Д.Й., подават
възражение, в което оспорват жалбата на длъжника.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен
изпълнител.
1
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото,
инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на
страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 27.05.2022 г. на Е.И.Т.
и Т.И.Т., чрез адв. Д.Й., срещу длъжника “З.К.Л.И.” АД, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 11.05.2022 г. по гр.д. № 2450/2021 г. по описа
на Апелативен съд - София, 2 състав, с който ЗК “Л.И.” АД е осъдено да
заплати на Е.И.Т. и Т.И.Т., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД по
30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната
майка М.Н. Б. – К., настъпила в резултат на ПТП на 24.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 25.06.2019 г. до окончателното
им изплащане.
В молбата е посочен способ за изпълнение – запор върху банкова
сметка на длъжника.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на
03.06.2022 г., е посочено задължението по изпълнителното дело, включително
разноските по изпълнението.
Със запорно съобщение с изх. № 854/27.05.2022 г. до “Ю.Б.” АД е
наложен запор върху сметки на длъжника.
Подадено е от длъжника възражение с вх. № 912/08.06.2022 г., с което
се претендира да бъде намалено поради прекомерност адвокатското
възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лева за
образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004
г. и да бъде намален размера на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Видно от платежно нареждане от 22.06.2022 г., сумата е постъпила по
сметка на съдебния изпълнител, т.е. плащането на цялата сума е получено
след изтичането на срока за доброволно изпълнение.
С обжалваното постановление от 10.06.2022 г. съдебният изпълнител е
отказал да редуцира размера на оспорвания от длъжника адвокатски хонорар
по изпълнителното дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от длъжника по
изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.
486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая се оспорва от длъжника постановлението за разноски, с което
2
е отказано от съдебния изпълнител намаляване на адвокатско възнаграждение
на взискателя, както и се претендира намаляване на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Настоящият състав намира, че са извършени от адвоката на
взискателите действия по образуването на изпълнителното дело, за което
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева
без ДДС или 240 лева с ДДС съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В молбата е
посочен способ за изпълнение, което е условие за нейната редовност,
съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК, като в случая образуваното
изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна сложност.
В случая няма доказателства по делото, че дължимата сума по
изпълнителния лист е платена преди образуване на изпълнителното дело или
в срока за доброволно изпълнение в хода на изпълнителното производство,
изтекъл на 17.06.2022 г. Напротив, от данните в представеното копие на
изпълнителното дело, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение –
на 22.06.2022 г. сумата е преведена по сметка на съдебния изпълнител.
Поради горното и след като не е платена/събрана сумата до изтичането
на срока за доброволно изпълнение, даден с поканата, то макар и да не е
налице фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде приложена и
нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед доводите на длъжника за прекомерност, следва да
бъде обсъден размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
наредбата. Доколкото молбата за образуване на изпълнителното дело е обща,
платежното е едно и няма данни в копието на приложеното изпълнително
дело да са представени фактури 8536 и 8537, то следва на двамата взискатели
да бъде определено общо адвокатско възнаграждение. С оглед на това върху
общия размер на дължимата сума по изпълнителното дело от 60 000 лева
следва да се начисли адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2, предл. второ
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., при което адвокатското
възнаграждение възлиза на 1 165 лева без ДДС или 1 398 лева с ДДС.
С оглед на горното адвокатското възнаграждение на взискателите по чл.
10, т. 1 и т. 2 от наредбата възлиза в общ размер на 1 638 лева с ДДС, предвид
служебно извършена справка за регистрация на адвокатско дружество “Й.И
Е.” по ЗД. Приетият от съдебният изпълнител размер от 2 400 лева надвишава
тази сума. Като взема предвид правната и фактическа сложност на делото и
извършените изпълнителни действия, както и изложеното по-горе относно
събирането на сумата по изпълнителния лист след изтичането на срока за
доброволно изпълнение, настоящият състав намира, че претендираното от
взискателите адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде
намалено до минималния размер по чл. 10, т. 1 и т. 2 от наредбата от общо
1 638 лева с ДДС.
Предвид намаляването на адвокатското възнаграждение следва да бъде
уважено и искането на жалбоподателя за намаляване на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като същата възлиза на 5 290,88 лева с ДДС.
С оглед на горното съдът намира, че следва да бъде отменено
постановлението на ЧСИ В.Л. от 10.06.2022 г. и вместо него да бъде
постановено намаляване на разноските по изпълнителното дело за приетото
адвокатско възнаграждение на взискателя до размера от 1 638 лева с ДДС,
3
както и да бъде определена пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от
5 290,88 лева с ДДС.
По разноските:
Жалбоподателят претендира направените по делото разноски. С оглед
изхода на делото и предвид горното съдът намира, че на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса и такси за
администриране на жалбата в размер на 18,65 лева, съразмерно с уважената
част от искането.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 10.06.2022 г. на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 на
КЧСИ, с район на действие – СГС, по изпълнително дело № 20227800400115,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА по жалба на “З. К. “Л.И.” АД, ЕИК ******* – длъжник по
изпълнително дело № 20227800400115 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 на
КЧСИ, с район на действие – СГС, приетите разноски по изпълнението в
частта за адвокатско възнаграждение на взискателите по изпълнителното дело
на 1 638 лева (хиляда шестстотин тридесет и осем лева) с ДДС.
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители по изпълнително
дело № 20227800400115 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 на КЧСИ, с район
на действие – СГС, в размер на 5 290,88 лева (пет хиляди двеста и
деветдесет лева и осемдесет и осем стотинки) с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е.И.Т., ЕГН **********,
и Т.И.Т., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, ул.
“*******, да заплатят солидарно на “З.К.Л.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Студентски”, бул. *******” № ******* сумата от 18,65 лева (осемнадесет
лева и шестдесет и пет стотинки) - разноски в производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4