МОТИВИ: Р.п.- П. е повдигнала
обвинение против Ч.Д.П. с последно известно местоживеене *** това, че през периода
от месец януари 2010г. до месец март 2019г., в гр. Плевен, като осъден с решение
по гр.д. 1512/2003г. на PC Плевен да издържа свой низходящ - непълнолетната ***
П., родена на ***г, съзнателно не изпълнил задълженията си в размер на две и
повече вноски - 111 вноски по 30лв или общо 3330лв - престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК.
До приключване на съдебното
следствие и по реда на чл. 287 НПК е прието изменение в първоначално
повдигнатото на подсъдимия обвинение. Подсъдимият П. е обвинен в това, че през
периода от месец януари 2010 година до месец март 2019 година, в град Плевен,
като осъден с решение по ГРД № 1512 от 2003 година по описа на Районен съд –
Плевен, изменено с решение по ГРД № 5266 от 2016 година по описа на Районен съд
– Плевен /влязло в сила на 22.11.2016 година/ да издържа свой низходящ - непълнолетната
*** П., родена на *** година, съзнателно не изпълнил задълженията си в размер
на две и повече вноски, а именно: 111 вноски, като за периода от 01.01.2010
година до месец ноември 2016 година общо в размер на 2 490 лева и по 105 лева
за периода от декември 2016 година до март 2019 година или общо 2 940 лева,
като общия размер на невнесената издръжка възлиза на 5 430 лева – престъпление
по чл. 183 ал. І от НК.
Наказателното производство в
съдебната му фаза е отпочнато по реда на чл. 269 ал. 3 НПК предвид събраните по
делото данни за трайно отсъствие на подсъдимия от страната и липсата на адрес
за редовното му призоваване. Подсъдимият се представлява от защитник в лицето
на ***.
Представителят на Р.п.- П. подържа
така повдигнатото против подсъдимият обвинение. Счита, че същото е доказано по
несъмнен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода
към минимума на предвиденото в закона, което предвид предишните осъждания на
подсъдимия да бъде изтърпяно ефективно.
Защитникът на подсъдимия не оспорва така установената в
хода на съдебното следствие фактическа обстановка. Моли съда да постанови
присъда, с която да наложи на подзащитния и минимално наказание като държи сметка за изминалият дълъг период
от време от момента на извършване на престъплението и че детето на подсъдимия
вече е пълнолетно.
СЪДЪТ, като прецени събраните по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становището на страните и разпоредбите на закона приема за установено следното:
Подсъдимият Ч.Д.П. е роден на *** ***, Плевенска
област, българин, български гражданин, с основно образование, разведен,
осъждан, ЕГН **********.
С решение на Районен съд - Плевен,
постановено по гр.д. № 1512/2013 година по описа на същия съд бил прекратен
сключения между подсъдимия Ч.П. и В.П. граждански брак. Упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете *** П. били предоставени на майката –
свидетелката В.П.. Със същото решение подсъдимият бил осъден да заплаща месечни
издръжки на малолетната *** в размер на 30 лева месечно, считано от 01.11.2003
година Решението влязло в законна сила на 04.03.2004 година.
От прекратяването на гражданският брак
между В.П. и подсъдимия, последният прекъснал каквито и да е контакти с нея и
детето си. Напуснал пределите на страната, по неофициални данни се установил да живее в ***. Подсъдимият не изплатил нито
една от дължимите вноски по така определената му ежемесечна издръжка на
малолетното си дете.
През месец април на 2014 година подсъдимият бил
екстрадиран от *** въз основа на издадена ЕЗА. П. *** наложени му с влязла в
сила присъда наказания лишаване от свобода за срок от 1 година и 13 дни през периода от 22.04.2014 - 05.05.2015 година когато и бил освободен.
Тогава между подсъдимият и свидетелката В.П. се срещнали за кратко, след
което Ч.П. отново напуснал пределите на
страната.
С решение на Плевенски районен съд, постановено по Гр.
Д № 5266/2016 година по описа на ПлРС бил изменен размера на определената с
решение по гр. Д № 1512/2003 година издръжка, която подсъдимият Ч.П. следвало
да плаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законна представителка
от 30,00 лева на 105,00 лева, считано от 17.07.2016 година. Решението влязло в
законна сила на 22.11.2016 година.
Подсъдимият продължил да не плаща каквито и да е
парични суми и по така определената му в нов размер издръжка. Това провокирало
бившата му съпруга – свидетелката В.П. да сезира органите на реда като
депозирала жалба.
Проведено е разследване, в хода на което към
наказателна отговорност е привлечен подсъдимия Ч.П. за извършено престъпление
по чл. 183 ал. 1 НК.
В подкрепа на горната фактическа
обстановка са събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на свидетелката
В.П., разпитана непосредствено в съдебно заседание.
Същата фактическа обстановка се
установява и подкрепя от останалите събрани по делото доказателства,
обективирани в заверено ксерокопие от решение на Районен съд - Плевен по гр.д.
№ 1512/2003 година по описа на същия съд; заверено копие от решение на ПлРС,
постановено по гр. Д № 5266/2016 година по описа на същия съд, Решение №
38/11.01.2017 година по гр. Д № 5266/2016 година, удостоверение №
386/30.01.2020 година, изходящо от Агенция по вписванията за това че
подсъдимият не притежава недвижимо имущестмо, заверено копие от удостоверения
за раждане на малолетната *** П., справка за липсата на регистрирани на името на подсъдимия
моторни превозни средства,, изходяща от сектор ПП при ОД на МВР- Плевен №
316000-5470/10.02.2020 година, справка изх. № 1326#1/31.01.2020 година, изходяща от ТД на НАП Велико Търново офис Плевен за
трудовата заетост на подсъдимия през
периода 29.08.2003 г – 15.07.2009 г, справка за съдимост и характеристична
такава на името на подсъдимия,приобщени към доказателствата по настоящото дело
по реда на чл. 283 от .
При така приетото за установено от
ф.страна, СЪДЪТ намери, че извършеното от страна на подсъдимия Ч.П. деяние осъществява
от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 183
ал. І от НК.
От обективна страна – през периода от месец
януари 2010 година до месец март 2019 година, в град Плевен, като осъден с
решение по ГРД № 1512 от 2003 година по описа на Районен съд – Плевен, изменено
с решение по ГРД № 5266 от 2016 година по описа на Районен съд – Плевен /влязло
в сила на 22.11.2016 година/ да издържа свой низходящ - непълнолетната *** П.,
родена на *** година, съзнателно не изпълнил задълженията си в размер на две и
повече вноски, а именно: 111 вноски, като за периода от 01.01.2010 година до
месец ноември 2016 година общо в размер на 2 490 лева и по 105 лева за периода
от декември 2016 година до март 2019 година или общо 2 940 лева, като общия
размер на невнесената издръжка възлиза на 5 430 лева.
От субективна
страна СЪДЪТ намеи, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – деецът
е съзнавал обществената опасност на извършеното и е искал настъпването на
забранения от закона резултат. Събраните по делото доказателства установяват,
че макара и за част от посочения период от време подсъдимият П. периодично е
упражнявал различни видове трудова дейност. При липса на обективни причини,
същият не запащал редовно дължимата на своята низходяща като отглеждането и
възпитанието им оставил изцяло на майката като се дезитнтересирал напълно от
техния живот, пренебрегвайки своя родителски дълг. В подкрепа на този извод е и
трайното отсъствие на подсъдимия от страната и липсата на връзка с него за
когото и да е от близките му, в това число и неговата майка. Приложените
бюлетин за съдимост и характеристична справка установяват, че подсъдимият П. е
лице с трайно установени противоправни навици, демонстриращо поведение, лишено
от чувстов за дълг и морал.
Поради изложението правни и фактически
съображения, СЪДЪТ призна подсъдимият Ч.П. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 183 ал. 1 НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното
престъпление, СЪДЪТ не намери каквито и да е смекчаващи отговорността му
обстоятелства. Като оттегчаващи такива съдът отчете липсата на проявена каквато
и да е критичност от негова страна за извършеното престъпление, демонстрираната
и в хода на съдебното производство незаинтересованост от интересите на детето му, както и афишираното безотговорно отношение
във връзка с процесуалното му качество на подсъдим и умишлено и самоволното му
напускане на пределите на страната, довело до обективната невъзможност П. да
бъде установен и надлежно призован.
Преценявайки горните обстоятелства, в процеса на
индивидуализация на наказанието, СЪДЪТ намери, че за извършеното престъпление
на П. следва да бъде определено при превес на оттегчаващите отговорността му
обстоятелства.Съдът намери, че най –адекватното в случая наказание, което би
изиграло своята превъзпитателна роля и би способствало за постигане целите на закона
се явява наказанието лишаване от свобода, което да изтърпи реално предвид факта
на предишните му осъждания. Що се отнася до размера на наказанието лишаване от
свобода съдът прие, че за конкретното
престъпление и с оглед факта че понастоящем низходящата на подсъдимия е
вече пълнолетна, както и изминалия дълъг период от време от извършване на
деянието по постановяване на присъда съдът намери, че същото следва да бъде
определено при условията на чл. 54 НК към минимума, а именно 3 месеца.
Ето защо съдът призна подсъдимия Ч.П. за ВИНОВЕН в това, че
през периода от месец януари 2010 година до месец март 2019 година, в град
Плевен, като осъден с решение по ГРД № 1512 от 2003 година по описа на Районен
съд – Плевен, изменено с решение по ГРД № 5266 от 2016 година по описа на
Районен съд – Плевен /влязло в сила на 22.11.2016 година/ да издържа свой
низходящ - непълнолетната *** П., родена на *** година, съзнателно не изпълнил
задълженията си в размер на две и повече вноски, а именно: 111 вноски, като за
периода от 01.01.2010 година до месец ноември 2016 година общо в размер на 2
490 лева и по 105 лева за периода от декември 2016 година до март 2019 година
или общо 2 940 лева, като общия размер на невнесената издръжка възлиза на 5 430
лева, поради което и на основание чл. 183 ал. І от НК във вр. с чл. 54 от НК го
осъди на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при СТРОГ РЕЖИМ.
СЪДЪТ намери, че по този начин ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в разпоредбите на чл. 36 от НК.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: