№ 82
гр. Попово, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20253520200213 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, срещу
Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началник на РУ – ***, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от Закона за движението по пътищата,
е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. и са му отнети 10
контролни точки, поради нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в
законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител –
адв. Ц. Х. от ТАК.
Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Районна прокуратура – Т., ТО - Попово, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА,
предвид следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на нарушителя Д. К. С. е ангажирана за
това, че на 03.08.2025 г., около 13:53 часа, в гр. **, на кръстовището с ул. „**“, като водач на
лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ***, собственост на същия, не е съобразил
поведението си с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“,
като отнемайки предимство е създал опасност за участниците в движението, с което виновно
е нарушил чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
Въз основа на съставения АУАН серия GA № *** г., е издадено Наказателно
постановление № *** г. от ВПД Началник на РУ – ***, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и са му отнети 10 контролни точки на основание
Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.
От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че
актосъставителят Б. Р. Б. и свидетелят М. Д. Г., двамата служители на РУ – Попово, са
1
възприели поведението на жалбоподателя като нарушение на правилото на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, като разпитани пред съда твърдят, че на 03.08.2025 г. около 13:53 часа в гр. Попово,
на кръстовището между ул. *** и ул. „**“, Д. С. не е спрял на пътен знак Б2 „Стоп“. По
техните показания автомобилът, управляван от жалбоподателя, навлязъл в кръстовището,
без да спре напълно, като намалил скоростта едва след като забелязал полицейския патрул.
Свидетелите посочват, че видимостта към мястото на нарушението била добра, че в района
не е имало препятствия, които да ограничават наблюдението, и че от позицията на патрулния
автомобил те ясно възприели поведението на водача. И двамата свидетели заявяват, че на
място разполагали с видеорегистратор и бодикамери, записващи действията им по време на
наряда.
Съдът намира, че показанията на двамата полицейски служители са последователни и
съгласувани помежду си, но съдържат общи твърдения, без достатъчна конкретика относно
позицията на служебния автомобил спрямо кръстовището, разстоянието до пътния знак и
точния ъгъл на видимост. В показанията липсват и конкретни ориентири, които да позволят
да се направи сигурен извод за това, че двамата свидетели са имали пряка визуална
възможност да възприемат поведението на водача именно в момента на преминаване покрай
знака „Стоп“.
В хода на съдебното производство бе изискван видеозапис от полицейския
видеорегистратор, но с писмо от РУ – Попово е удостоверено, че същите записи се
съхраняват за срок от един месец и към датата на искането вече са били унищожени.
Следователно, твърденията на служителите, че поведението на водача е било заснето, не
могат да бъдат проверени.
С оглед изложеното, съдът намира, че показанията на актосъставителя Б. Б. и
свидетеля М. Г. следва да се ценят в контекста на това, че те са служители на органа, издал
наказателното постановление, и като такива са заинтересовани от потвърждаване на
собствените си действия и констатации. Макар това обстоятелство само по себе си да не е
основание за дискредитиране на показанията им, то налага те да бъдат съпоставени с
останалите доказателства по делото, в т.ч. с показанията на свидетеля, доведен от
жалбоподателя.
Показанията на свидетеля И.И. Х., водена от жалбоподателя, са подробни,
последователни и вътрешно непротиворечиви. Същата заявява, че се е намирала в
автомобила, управляван от жалбоподателя, по време на проверката. Свидетелката
категорично потвърждава, че водачът е спрял пред пътния знак „Стоп“, изчакал е, за да се
увери, че пътят е свободен, и едва след това е потеглил бавно, с включена първа предавка. Тя
твърди, че в района на кръстовището са били разположени няколко контейнера за смет,
които закривали видимостта както за водачите, така и за полицейските служители, намиращи
се на значително разстояние – според нея над 70–100 метра.
Свидетелката е категорична, че от позицията, на която е бил спрян патрулният
автомобил, не е било възможно да се наблюдава мястото, на което се намира пътният знак и
на което водачът е спрял. Тя също заявява, че по време на твърдяното нарушение не е имало
други автомобили, чието предимство да е било отнето, и че никой не е сигнализирал или
свирил с клаксон.
Съдът намира показанията на свидетел Х. за логични и конкретни. Съдът отчита и че
макар свидетелката да е в близки отношения с жалбоподателя и да е пътувала в неговия
автомобил, това само по себе си не обезценява показанията й, доколкото те са вътрешно
съгласувани и непротиворечиви.
При съпоставяне на всички гласни доказателства съдът достига до извода, че
показанията на полицейските служители не дават достатъчно убедителна и безспорна
основа, подкрепяща тезата на административното обвинение, че жалбоподателят не е спрял
на знак „Стоп“. Те оставят съмнение относно възможността полицейските служители да са
възприели действителното поведение на водача, като предвид установената ограничена
видимост и липсата на видеозапис не може да се направи категоричен извод за наличието на
нарушение. За разлика от тях, показанията на свидетеля Х. се отличават с по-висока степен
на конкретност, което придава по-голяма достоверност на нейната версия за случилото се.
С оглед на това, съдът намира, че по делото не е доказано по несъмнен начин от
обективна страна жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение по чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, а всяко съмнение относно виновността на нарушителя следва да се тълкува в негова
полза.
2
Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено.
По разноските:
Жалбоподателят, в чиято полза е изходът на делото, е направил и искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но доказателства, че такова е
заплатено не са представени, поради което и не следва да му се присъжда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началник на РУ –
***, с което на Д. К. С., с ЕГН **********, с адрес гр. ***, за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева) и са отнети 10 контролни
точки по Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Т. в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3