Решение по дело №447/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 42
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Живка Димитрова Петрова
Дело: 20215620100447
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Свиленград , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100447 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба на В. ЗДР. АТ. срещу Заповед за задържане на
лице с рег. № 351зз-95/04.06.2021 г., издадена от полицейски орган при ГПУ
– Ново село – Ив. К. К., на длъжност „старши полицай“ при РУ на МВР -
Свиленград. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
неправилна, издадена при нарушение на съдопроизводствените правила и в
нарушение на материалния закон, неизпълняваща изискванията за минимално
изискуемо съдържание на един административен акт и непреследваща целите
на закона, а целяща неговото заобикаляне. Счита се, че заповедта е бланкетна,
като в нея липсвали мотиви за задържането на жалбоподателя. По тези
съображения е направено искане да бъде отменена издадената заповед.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр.
чл.146 от АПК, намери за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-95 от
04.06.2021 г., издадена от Ив. К. К. – младши инспектор при РУ на МВР -
Свиленград, е наредено задържането на жалбоподателя В. ЗДР. АТ. за срок до
24 часа в помещението за временно задържане на Патрулна база – Капитан
Андреево, във връзка с данни за извършено престъпление по чл.281, ал.1 от
НК. Задържането е извършено в 23:50 ч. на 04.06.2021 г. При задържането, с
подписа си В. ЗДР. АТ. е удостоверила, че се е запознал с правата си по чл.72,
ал.1, т. 1 – 4, чл.72, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 и чл.73 от ЗМВР.
1
От постъпилата по делото административно-наказателна преписка, по
която е издадена оспорената заповед, се установява, че на 04.06.2021 г.
жалбоподателят е задържана във връзка с ДП № 169/2021г. на РУ на МВР –
Свиленград. На задържаната е бил извършен обиск, за който е съставен
Протокол за личен обиск на лице от 05.06.2021г., съдържащ се преписката.
Видно от материалите по ДП № 169/2021 г. по описа на РУ на МВР–
Свиленград, на 04.06.2021г. в сектор КПК при ОДМВР – Хасково е била
получена оперативна информация, че лицата ******** и **********
възнамеряват посредством товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № РВ
2148 СВ, да извозят от района на селата Малко градище и Лозен, община
Любимец, неустановен брой чужди граждани, незаконно преминали
държавната граница пре неопределените за целта места и не по установения
ред и начин. Получени били и оперативни данни, че товарният автомобил ще
бъде съпровождан от лек автомобил марка „Мерцедес“, Е класа, с рег. № Х
6635 КК, собственост на ************, както и че автомобилът ще бъде
управляван от ***********, дъщеря на собственика, с пътник В. ЗДР. АТ.,
настоящия жалбоподател. С цел установяване на посочените лица и
последващото им задържане, на територията на община Любимец били
изградени секретни постове, с участието на пет полицейски екипа. На
04.06.2021г., в около 23.10 ч., един от екипите забелязал лекия автомобил
„Мерцедес“ , с рег. № Х 6635 КК, който се движел по ул. „Васил Левски“ в
град Любимец в посока село Лозен. Непосредствено след него и в същата
посока се движел товарният автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № РВ 2148 СВ.
Двата автомобила са били спрени за проверка, като е било установено, че в
лекия автомобил са били лицата *********** – водач на автомобила, и В.
ЗДР. АТ. – пътник, а в товарния автомобил - ********* – водач и ********* –
пътник. Последните са побягнали, но са били задържани, въпреки че са
оказали силна съпротива. В товарния отсег на товарния автомобил са били
намерени 29 чужди граждани, от които 22 – от Ирак, 3 – от Сирия и 4 – от
Иран. Пред разследващите задържаните лица ********* и ********* са
заявили, че са били изпратени да вземат групата мигранти от лицето
**********, съжител на майката на В. ЗДР. АТ., жалбоподател по делото.
Задържаният ********* е заявил също, че през цялото време на
натоварването и извозването на чужденците е поддържал контакт по телефона
с доведената дъщеря на ********** - В. ЗДР. АТ., като нейната задача била
да уведомява водача на товарния автомобил за полицаи на пътя. Тази
фактическа обстановка се разкрива от протоколите за разпит на свидетели и
от сведението, дадено от самият жалбоподател А..
На 05.06.2021г. ******** и ********** са привлечени в качеството на
обвиняеми за престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от
НК, а на 08.07.2021г. им е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по ЧНД № 404/2021г. по описа на РС – Свиленград.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
2
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна,
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и е в
законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по
смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от
вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от
разпоредбата на чл.72, ал.1 он ЗМВР, съгласно която полицейските органи
могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба изчерпателно
са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на
оспорения акт не са допуснати нарушения на административно-
производствените правила от издателя, които да са от категорията на
съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 ЗМВР по
съществото е заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.
74, ал. 2 ЗМВР, което в случая е налице. Заповедта съдържа необходимите
реквизити, посочени в правната норма на чл.74, ал.2 ЗМВР – посочени са
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта,
основанието на задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице,
датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73
от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, на
адвокатска защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да
се обжалва пред съда. Изложеното в обстоятелствената част и материалите по
административната преписка, че лицето се задържа поради наличие на данни
за извършено престъпление по чл.281, ал.1 от НК, сочи на еднозначно
приложение на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. В тази връзка е необходимо да се изясни, че
фактическите основания за издаване на процесната заповед могат да бъдат
извлечени както от документите, изготвени във връзка и по повод издаването
й, така и от материалите по ДП № 169/2021 г. по описа на РУ на МВР –
Свиленград (ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК). Въпреки че в оспорения
административен акт не са изложени подробно фактическите основания за
задържането, то предвид факта, че след задържането му жалбоподателят е дал
обяснения в тази връзка, от същите се налага извод, че му е била ясна
причината за задържането, респ. не е било нарушено правото му на защита.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските
органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по
отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл.72, ал.1, т. 1 – 7
ЗМВР. Задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за срок не по-дълъг от
24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на
чл.22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е
достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е
извършено от задържаното лице. В случая, събраните по делото
доказателства обосновават приложението на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1
3
от ЗМВР, а именно – наличие на данни, че задържаното лице е извършило
престъпление. Такива данни по отношение на жалбоподателя безспорно са
били налице, с оглед наличието на оперативна информация, потвърдена при
спирането и проверка на двата автомобили, движещи се паралелно, и с оглед
проведената със задържаните лица беседи, при която са разкрили връзката
помежду си. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че към момента на
задържането полицейският орган е имал данни за извършено престъпление от
лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства. Това е
било достатъчно основание за него, при условията на оперативна
самостоятелност, да наложи мярката.
По тези съображения съдът приема, че събраните по делото
доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно – наличие на данни за извършено от
задържаното лице престъпление. В случая съдът счита, че правилно е
приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията
на полицейския орган при налагане на процесната ПАМ. Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на
принципа по чл.6, ал.2 от АПК, прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането
на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в случая
задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за
зачитане на личната свобода.
Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка
в процесния случай е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с
материалноправните изисквания на закона.
Предвид изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена. Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл. посл. АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. ЗДР. АТ., ЕГН: **********, срещу Заповед
за задържане на лице с рег. № 351зз-95/ 04.06.2021 г., издадена от полицейски
орган при РУ на МВР - Свиленград – Ив. К. К., на длъжност мл.инспектор
при РУ на МВР - Свирленград
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд
Хасково в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4