МОТИВИ към Присъда № 260027/30.10.2020г., постановена по НОХД № 897/2020г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен състав:

  

Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия В.М.Б. ***, ЕГН: ********** за това, че на 13.08.2018 г. в с. Петърница, обл. Плевен, при условията на повторност, отнел чужди движими вещи, както следва: чифт златни обеци, златни, 14 карата, 10 грама, представляващи халки с кукички на стойност 500 лв.; комплект синджир, златен със златно сърце, 14 карата, 28 грама на стойност 1 400 лв.; комплект златна верижка с висулка, 14 карата, 8 грама, на стойност 400 лв.; ръчен дамски часовник с метална верижка с позлата на стойност 30 лв. и мъжки сребърен ланец с тегло 20 грама, 50 см, проба 925 на стойност 100 лв., всичко вещи на обща стойност 2 430 лв. от владението на собственика Ю.П.Б. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК.

До откриване на съдебното следствие по делото не е предявен и респ. не е приет за съвместно разглеждане граждански иск.  

Представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което  е предаден на съд. Предлага на съда да определи и наложи на подсъдимия Б. наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, тъй като именно това по вид и размер наказание съответства на тежестта на престъплението и степента на обществена опасност на извършителя е би способствало за постигане целите на наказанието.

Назначеният служебен защитник на подсъдимия – адв. Н. И. от *** взема становище, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Счита, че подзащитният му следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК.

Подсъдимият В.М.Б. поддържа изразеното от защитника му становище. В правото си на лична защита заявява: „Аз не съм взел нищо. Каквото съм взел съм го дал на *** ми“. При осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че намерил среброто и го е дал на *** си, а пострадалата е продала златото и си е направила къща.

В хода на проведеното досъдебно производство подсъдимият Б. не се признава за виновен и дава обяснения съобразно предприетата защитна теза. 

 СЪДЪТ, като прецени събраните  по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От фактическа страна:

Подсъдимият В.М.Б. е роден на *** ***, *, *** гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН: *********.

Районен съд - Плевен с определение по НОХД №642/2015 г., влязло в законна сила на 24.03.2015 г. е одобрил споразумение по силата на което на подсъдимия Б. е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195 от НК, извършено на 22.02.2014 г. Изтърпяването на така наложеното наказание съдът отложил с изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият В.М.Б. и пострадалата Ю.П.Б. са ***овчеди. Подсъдимият Б. знаел, че ***овчедка му Ю. работи във *** и поддържа добър жизнен стандарт. Към инкриминирания период Б. *** семейни начала със свидетелката Ю.Р. Г. и малолетното им дете. Пострадалата от инкриминираното деяния Ю.Б. през лятото на 2018 година се прибрала от *** в дома си в гр. Плевен. През месец август 2018 година отишла на гости при своята *** – свидетелката Г.П. в Б. ***. Пострадалата Ю.Б. показала на *** си златни бижута и аксесоари, които била закупила за себе си, а именно: чифт златни обеци, златни, 14 карата, 10 грама, представляващи халки с кукички; комплект синджир, златен със златно сърце, 14 карата, 28 грама; комплект златна верижка с висулка, 14 карата, 8 грама и ръчен дамски часовник с метална верижка с позлата, както и мъжки сребърен ланец с тегло 20 грама, 50 см, проба 925, за който обяснила, че е купила за подарък на приятеля си. Бижутата били поставени в отделни кутийки, а всички те заедно в прозрачен плик, който бил прилежно завързан и прибран от Ю.Б. в дамската и чанта. На 13.08.2018 година си тръгнала за гр. Плевен с обществен транспорт – автобус по маршрут с. Петърница – гр. Плевен. В автобуса се качила заедно с ***овчед си – подсъдимият В.Б., свидетелката Ю.Г. и малолетното им дете. Пострадалата от инкриминираното деяние заела седалка до прозореца в задната част на превозното средство. На срещуположните седалки се разположило семейството на подсъдимия Б., като свидетелката Ю.Г. и детето заели мястото до прозореца, а Б. съседното до пътеката. Мобилният телефон на свидетелката Ю.Б. звъннал и тя отворила ципа на дамската си чанта, извадила мобилното устройство и провела телефонен разговор с приятеля си. Подсъдимият забелязал отворената чанта и намиращият се в нея прозрачен плик с кутийки за бижута и аксесоари и седнал за известно време на седалката до ***овчедка си. Попитал я какво прави, а тя му отговорила, че разговаря с приятеля си. Възползвайки се от ангажираното и към телефонния разговор внимание, подсъдимият Б. незабелязано взел плика от оставената с отворен цип дамска чанта на Ю.Б., след което се върнал на седалката до свидетелката Ю.Г. и детето им. Семейството на подсъдимия слязло от автобуса в с. Ясен, Плевенска област, а свидетелката Ю.Б. ***. След като слязла на спирката в града тя отворила чантата си, за да извади цигара и забелязала, че плика с бижутата и часовника липсва. Притеснена звъннала на *** си – свидетелката Г.Б., която и казала, че е видяла, че си е прибрала плика в дамската си чанта. Свидетелката Ю.Б. подробно разказала на *** как е преминало пътуването и с автобуса от с. Петърница до гр. Плевен. Подсъдимият и семейството му отишли на рожден ден, на който присъствал и ***а на подсъдимия – свидетелят Г.М.Б., на когото подсъдимият подарил мъжкия сребърен ланец с тегло 20 грама, 50 см, проба 925, който свидетелката Ю.Б. възнамерявала да подари на приятеля си. На следващия ден, свидетелката Г.Б. *** ***овчед си Г.Б. (*** на подсъдимия) и разпознала на врата му сребърния ланец, който *** и показала само ден по-рано. Попитала го от къде го има и същият заявил, че му е подарък от *** му. Свидетелката Г.Б. разказала за случилото се на *** си, у която се породило убеждението, че и останалите липсващи вещи са у подсъдимия В.Б. предвид обстоятелството, че били поставени заедно в завързан прозрачен плик и поискала от него да и ги върне, но той отричал и казал, че е намерил само сребърния ланец, който подарил на *** си.

По случая било образувано и проведено досъдебно производство.

В хода на разследването била назначена оценителна експертиза, като съгласно даденото по същата заключение, стойността на инкриминираните вещи към 13.08.2018 година е като следва: 1.) чифт златни обеци, златни, 14 карата, 10 грама, представляващи халки с кукички на стойност 500 лв.; 2.) комплект синджир, златен със златно сърце, 14 карата, 28 грама на стойност 1 400 лв.;3.) комплект златна верижка с висулка, 14 карата, 8 грама, на стойност 400 лв.; 4.) ръчен дамски часовник с метална верижка с позлата на стойност 30 лв. и 5.) мъжки сребърен ланец с тегло 20 грама, 50 см, проба 925 на стойност 100 лв., а общата стойност на откраднатите вещи е 2 430,00 лева.

Установената вещ - мъжки сребърен ланец с тегло 20 грама, 50 см, проба 925 била предадена с протокол за доброволно предаване от свидетеля Г.М.А., а впоследствие и върната срещу разписка на свидетелката Ю.П.Б..

 Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от анализа на събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия В.М.Б., показанията на свидетелите Г.П.Б., Ю.П.Б., Г.М.А. и Ю.Р.Г., заключенията по изслушаните в хода на проведеното съдебно следствие съдебно-оценителна експертиза и съдебно-психиатрична, Протокол за доброволно предаване от 15.08.2018 година, Разписка от 17.08.2018 година, характеристична справка и свидетелство за съдимост на подсъдимия.

За да приеме описаната фактическа обстановка съдът обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Основният факт, който следва да бъде изяснен безпротиворечиво е свързан с авторството на деянието, поради което съдът внимателно и прецизно обсъди събраните в хода на проведеното наказателно производство писмени и гласни доказателства. Съдът обсъди обясненията на подсъдимия В.М.Б., като съобрази че същите освен доказателствено средство, са и средство за защита. След като съпостави същите с останалите събрани по делото доказателства, съдът намери, че същите са нелогични, непоследователни, изолирани и по същество са израз на предприетата защитна теза. В дадените обяснения съответно в съдебни заседания, проведени на 16.07.2020г. и на 30.10.2020г. подсъдимият отрича, че е сядал за известно време до пострадалата Ю.Б. в автобуса, с който пътували на 13.08.2020 година, а впоследствие при проведената очна ставка между двамата признава това обстоятелство като заявява: „седнах за малко“. Твърдението му, че е намерил сребърния ланец на спирката в с. Петърница, Плевенска област не се подкрепя от доказателствения материал по делото и е неубедително и нелогично. Това е така, защото свидетелката Ю.Р.Г., с която  пътували заедно не само, че не е забелязала подсъдимият да е намерил кутийка с ланец, но и твърди, че същата е намерена от нея самата. Съдът не приема с доверие показанията на свидетелката Ю.Р.Г., тъй като счита същите за изцяло повлияни от отношенията и с подсъдимия Б., с когото живеят на семейни начала и заедно отглеждат малолетното си дете. В стремежа си да оневини подсъдимия Ю.Г. дори твърди с демонстративна категоричност, че в автобуса не е пътувала свидетелката Ю.П.Б.. Напълно лишени от всякаква житейска логика е твърдението на подсъдимия, че е намерил кутийката с мъжкия сребърен ланец на спирката в с. Петърница доколкото същата е била поставена в завързан прозрачен плик заедно с останалите вещи, предмет на обвинението и поради това липсва обективна възможност да бъде намерена самостоятелно.

Съдът приема с доверие показанията на свидетелите Г.П.Б. и Ю.П.Б. като логични, последователни, убедителни и взаимно допълващи се. Двете пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти. Ясно и конкретно описват инкриминираните вещи с присъщите им белези, както и начина по който били поставени в самостоятелни кутийки, а след това поставени заедно в прозрачен плик, надлежно завързан от свидетелката Ю.Б. и прибран в дамската и чанта в отделение, затворено с цип. Установява се от показанията на свидетелката Ю.Б. и частично от обясненията на подсъдимия, че на 13.08.2020 година двамата пътували с автобус от село Петърница до гр. Плевен, като подсъдимият бил придружаван от свидетелката Ю.Р.Г. и малолетното им дете. Изяснява се, че по време на пътуването свидетелката Ю.Б. говорела по телефона с приятеля си, като преди това извадила телефонния апарат от дамската си чанта, чийто цип останал отворен, както и че през това време за кратко, подсъдимият приседнал до нея, а след това се върнал на мястото си – отсрещната седалка през пътеката и заедно със семейството си слязъл на спирка в с. Ясен, Плевенска област. Установява се също така, че незабавно, след като слязла от автобуса свидетелката Ю.Б. забелязала липсващия плик с вещите, предмет на обвинението и провела разговор със *** си – свидетелката Г.Б., която заявила, че е сигурна, че пликът е бил в дамската и чанта преди да тръгне към спирката в с. Петърница. От показанията на свидетелката Г.Б. се установява, че на следващия ден – 14.08.2020 година е видяла сребърния ланец, който *** и и показала ден по-рано на врата на свидетеля Г.М.Б. (*** на подсъдимия) и последният заявил, че му е подарен от *** му В., който му казал, че го е намерил. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Г.М.Б. в тази им част като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. От обсъдените гласни доказателства се установява, че единствено подсъдимият е бил в близост до отворената дамска чанта на пострадалата, в която в завързан прозрачен плик са се намирали инкриминираните вещи, непосредствено преди да бъде установена тяхната липса. Установява се също така, че именно подсъдимият В.Б. е подарил една от тях, а именно - мъжки сребърен ланец с тегло 20 грама, 50 см, проба 925 на стойност 100 лв. на своя *** – свидетелят Г.М.Б.. В подкрепа на този факт са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК Протокол за доброволно предаване от 15.08.2018 година и Разписка от 17.08.2018 година.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-оценителна експертиза, което съдът приема с доверие като обективно изготвено се установява, че стойността на инкриминираните вещи към датата н д еянието 13.08.2018 година е като следва: чифт златни обеци, златни, 14 карата, 10 грама, представляващи халки с кукички на стойност 500 лв.; комплект синджир, златен със златно сърце, 14 карата, 28 грама на стойност 1 400 лв.; комплект златна верижка с висулка, 14 карата, 8 грама, на стойност 400 лв.; ръчен дамски часовник с метална верижка с позлата на стойност 30 лв. и мъжки сребърен ланец с тегло 20 грама, 50 см, проба 925 на стойност 100 лв. или всичко вещи на обща стойност 2 430 лева.

Съдът обсъди и заключението на вещото лице д-р Л.Т. по назначената и изготвена съдебно-психиатрична експертиза, като намери, че същото следва да бъде прието с доверие като обективно изготвено и неоспорено от страните. От същото се установява, че подсъдимият В.М.Б. е с лека умствена изостаналост (F70.0, МКБ10), която не е медицинска пречка и не го лишава от възможността да разбира свойствота и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Установява се също така, че леката умствена изостаналост у подсъдимия Б. не го е лишила и от възможността да възприема, фиксира и репродуцира конкретно-образно факти в тяхната последователност. Вещото лице посочва, че на фона на интелектуалния дефицит при подсъдимия се набелязва агравация и защитно поведение с цел оневиняване, като същият има съхранене психична годност да разбира смисъла на извършваните следствени даействия спрямо него, да участва пълноценно в процеса и при евентуално налагане на наказателна мярка от съдебната инстанция може да разбира смисъла и, т. е спрямо него може да бъде реализирана наказателна отговорност. 

  В хода на съдебното следствие бе безспорно установено извършването на деянието с неговите обективни признаци, а именно - механизмът на осъществяването му, предметът на същото, времето и мястото на осъществяване, както и стойността на отнетите вещи и тяхната собственост. По отношение на посочените факти, доказателствата по делото, които ги установяват са еднопосочни. Анализът на кредитираните от съда доказателства сочи, че обвинението е безспорно доказано и относно субекта на извършването на процесното престъпление, съответно субективната страна на деянието, като извършено при условията на пряк умисъл. От показанията на разпитаните свидетели и протоколите за доброволно предаване безспорно се установява, че подсъдимият Б. противозаконно е отнел инкриминираните вещи, като една от тях е подарил на своя *** – свидетелят Г.М.А., а с останалите се е разпоредил по неустановен по делото начин. Доказателствената съвкупност изключва всички други възможни варианти и хипотези внасящи съмнения в извършването на престъплението. От доказателствата по делото се стига до един възможен извод, а именно, че подсъдимият  с действията си е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК и на второ място пак от доказателствата по делото се изключват всички други възможни версии. Съобразно това всички така обсъдени доказателства събрани в хода на съдебното следствие относно авторството на деянието водят до единствения възможен извод относно авторството на деянието, и той е,  че деянието е осъществено от подсъдимия Б..

Неотклонно е разбирането в съдебната практика на ВС и ВКС, че присъдата може да се основава и на косвени доказателствени източници, стига те в своята цялост да представляват такова логическо единство от фактически данни, които неизменно да сочат на еднозначни изводи за деянието и неговото авторство и да са невъзможни други изводи, освен направените От друга страна, правната доктрина и константната практика на ВКС не поставя ограничения за постановяване на присъда въз основа на косвени доказателства. Това е процесуално възможно винаги, когато последните образуват единна доказателствена верига, даваща възможност за разкриване на обективната истина по начин, налагащ единствен възможен извод за авторството на деянието. В този смисъл са Решение № 298 от 06.06.2013 г. по н.д. № 115/2013 г. на III н.о..

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия Б. чрез действия – вземане на вещите, собственост на пострадалата от дамската и чанта, като се приближил и седнал до нея за кратък интервал от време, възползвайки се от улеснения достъп до тях поради отворения цип на чантата и от фиксираното в друга посока внимание на Б., обусловено от провеждане на телефонен разговор, пренасянето на вещите от страна на подсъдимия и разпореждането с тях. С факта на отнемането  на вещите и  отдалечаването от мястото подсъдимият Б. е установил фактическата власт върху тях. С това е реализирал вредоносния резултат, с който престъплението е довършено. 

Квалификацията на деянието по чл. 195, ал.1, т.7  от НК се определя от обстоятелството, че стойността на инкриминираните вещи е в размер на 2430,00 лева към 13.08.2018 година, когато минималният размер на работната заплата е бил 510,00 лева съгласно ПМС №316 от 20.12.2017г. (ДВ, бр. 102 от 2017 г.), т. е. случаят не е маловажен и от факта, произтичащ от приобщената към доказателствения материал Справка за съдимост, съгласно която Районен съд – Плевен с определение по НОХД №642/2015 г., влязло в законна сила на 24.03.2015 г. е одобрил споразумение по силата на което на подсъдимия Б. е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195 от НК, извършено на 22.02.2014 г., чието изтърпяване било отложено с изпитателен срок от 3 години.

От субективна страна при осъществяване на деянието подсъдимият Б. е действал при форма на вината пряк умисъл. Той е осъзнавал, че инкриминираните вещи са чужда собственост, както и че предприема действия с цел да лиши собственика им от фактическата власт, като при това е предвиждал и пряко е целял установяването на своето владение върху тях.

При горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против подсъдимия обвинение в е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НК със събраните в съдебното производство доказателства, съдът призна подсъдимия Б. за виновен в извършването на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК.

При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени наличието на предишното осъждане на подсъдимия, което не е оказало необходимия поправителен ефект и лошите характеристични данни. По отношение на подсъдимия като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът приема семейното му положение, липсата на доходи и данните за наличие на лека умствена изостаналост у подсъдимия, която представлява състояние на непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушения на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност, т. е. когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения. Според съда това смекчаващо отговорността обстоятелство – леката умствена изостаналост, представляваща описаното по-горе състояние  е изключително по смисъла на чл.55 от НК и обуславя по-ниската степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия Б. деяние от типичната за този вид престъпление, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия престъпление.

Съдът осъди подсъдимия В.М.Б. на основание чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК на наказание шест месеца „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим.

 Съдът счита, че това по вид и размер наказание ще изпълни целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.

На основание чл. 59 от НК съдът зачете времето, през което подсъдимият В.М.Б. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а именно от 09.10.2020 година.

Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия  В.М.Б. да заплати направените деловодни разноски в размер на 373,40 лева, от които 306,20 лева по сметка на Районен съд - Плевен и 67,20 лева по сметка на ОД на МВР – Плевен.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.   

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: