РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 17.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, ГО, 18-ти състав, в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 861 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 239 ГПК
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 във вр. с чл.86 ЗЗД от „Еко-титан“ ЕООД, ЕИК *********, представляван от П.Е.А., против
Община Велинград, представлявана от кмета
К.К., за осъждане на ответника да заплати в
полза на ищцовото дружество сумата oт 9353,16 лева,
представляваща дължимо възнаграждение по договор от 01.07.2015 г., за което е
издадена фактура № **********/30.12.2015 г., ведно със законната лихва считано
от 15.06.2018 г. до окончателното й изплащане,
за сума в размер на 2241, 44 лева
обезщетение за забава, за периода от
06.02.2016 г. до 15.06.2018 г.; както и за сумата от 9353,16 лева,
представляваща дължимо възнаграждение по договор от 01.07.2015 г., за което е
издадена фактура №
**********/08.03.2016 г., ведно със законната лихва считано от 15.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, и за сума в размер на 2160,74 лева, представляваща
обезщетение за забава, за периода от
08.03.2016 г. до 15.06.2018 г..
Ищцовото дружество твърди, че е между страните е сключен договор за
възлагане на обществена поръчка в нотариална форма на 16.02.2009г., а на
01.07.2015 г. и допълнение към него. Във връзка с възникналите облигационни
отношения между страните ищцовото дружество твърди да е извършило работата,
съобразно поръчаното в договорения срок, количество и качество, като същата
била приета с констативен протокол № 45 от 05.02.2016 г., а за работата била
издадена фактура от 30.16.2015 г.. Твърди се, че за м.януари ответника отказал
да подпише протокол за приемане на работата, но за същата била издадена фактура
1141/08.03.2016 г.. Сочи се, че въпреки ответникът да бил поканен да заплати
доброволно така възникналите задължения същият не го сторил. Предвид изложеното
и доколкото ответникът е в забава се претендира и обезщетение за забава върху
главниците по процесните фактури. По изложените съображения се моли съдът да
постави решение, с което да осъди ответника, да заплати в полза на ищцовото дружество сумата oт 9353,16 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по договора от 01.07.2015 г., за което е издадена фактура №
**********/30.12.2015 г., ведно със законната лихва считано от 15.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, за сума в размер на 2241, 44 лева,
представляваща обезщетение за забава, за
периода от 06.02.2016 г. до 15.06.2018 г.; както и за сумата от 9353,16 лева,
представляваща дължимо възнаграждение по договор от 01.07.2015 г., за което е
издадена фактура №
**********/08.03.2016 г., ведно със законната лихва считано от 15.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, и за сума в размер на 2160,74 лева, представляваща
обезщетение за забава, за периода от 08.03.2016 г. до 15.06.2018 г.. ангажират
се доказателства. Претендират се сторените в производството разноски.
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК от ответника Община
Велинград не е депозиран отговор.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките
по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото
данни, че на ответника Община Велинград, е връчен препис от исковата молба и доказателствата, с указания за
възможността за представяне на отговор и за последиците от неподаването му,
както и обстоятелството, че не е подал отговор, не се явява в съдебно
заседание, за което е редовно призован и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като от представените към исковата молба писмени
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявения
иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по направеното от
ищеца искане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за уважаването на
исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените от него
разноски или сума в размер на 2353,77 лв., представляваща платени държавна такса и
възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното и на
основание чл. 239, ал.1 от ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община Велинград, БУЛСТАТ:
*********, , с адрес: гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“, № 35, представлявана
от кмета К.К. ДА ЗАПЛАТИ НА на „Еко-титан“ ЕООД, ЕИК *********, представляван
от П.Е.А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Марко
Балабанов“, № 4а, вх. Б, ет. 5, на основание чл.79 във вр. с чл.86 ЗЗД, сумата oт 9353,16 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по договор от 01.07.2015 г., за което е издадена фактура №
**********/30.12.2015 г., ведно със законната лихва считано от 15.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, сумата от
2241, 44 лева обезщетение за забава, за периода от 06.02.2016 г. до 15.06.2018
г., сумата от 9353,16 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор от
01.07.2015 г., за което е издадена фактура
№ **********/08.03.2016 г., ведно със законната лихва считано от
15.06.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата от 2160,74 лева,
представляваща обезщетение за забава, за
периода от 08.03.2016 г. до 15.06.2018 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2353,77 лв.,
представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
Решението на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА