РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. Сливен, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20252230101028 по описа за 2025 година
Предмет на разглеждане е предявен осъдителен иск с правно основание
чл.55 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
заплатена без правно основание сума по нищожен договор за потребителски
кредит.
Ищцата твърди, че получила в заем от ответното дружество сума в
размер на 5 000 лв. по Договор № 222670 сключен по реда на ЗПФУР. Сочи, че
не получила екземпляр от договора на траен носител в нарушение на чл.10,
ал.1 ЗПК, поради което на осн. чл. 22 ЗПК твърди, че бил нищожен. Сочи, че
платила по договора на 13.10.2023г. сума в общ размер на 5 279 лв., с което
погасила задължението си. Счита, че доколкото договорът бил нищожен се
дължало по него само чистата стойност и сумата от 279 лв. била платена без
правно основание.
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в
размер на 279 лв., недължимо платена сума по договора, ведно със законна
лихва от датата на постъпване на исковата молба 28.02.2025г. до
окончателното плащане на сумата.
Претендира деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който признава
иска, като основателен. Сочи, че в срока за отговор на исковата молба
извършил плащане на търсената сума по сметка на ищцата.
Излага аргументи, че не е дал повод за завеждане на делото, поради
което иска да не се присъждат разноски на ищцата. Евентуално прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се иска
редуцирането му под минималния размер.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят че сключили Договор № 222670, с който ответникът
предоставил на ищцата кредит в размер на 5 000 лв. Не е спорно, а и се
установява по делото, че ищцата на 13.10.2023г. платила по договора за кредит
в полза на заемодателя си сума в размер на 5279 лв.
Ответното дружество признава факта, че сключения с ищцата договор е
недействителен и в хода на процеса на 05.05.2025г. върнал на ищцата сума в
размер на 286,08 лв. Връщането на сумата се потвърждава от пълномощника
й по делото.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните, както и въз основа на
признанието на ответното дружество.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД е допустим и
основателен.
При този вид иск ищцовата страна следва да докаже плащането на
претендираната сума, а ответната – основанието за нейното задържане.
Изисква се наличието на предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Фактически е дадено нещо при нищожен договор, но
едната страна е престирала фактически, мислейки, че изпълнява валидно
договорно задължение, както се установи в настоящия правен казус. При
недействителен договор, длъжникът дължи чистата стойност по кредита без
2
да дължи лихви и други разходи, т.е. ищцата дължи по процесния договор за
кредит единствено сумата от 5 000 лв. получена главница. Останалата платена
сума по договора над сумата от 5 000 лв. в размер на исковата от 279 лв., е
дадена без основание и ответното дружество дължи връщането й. Установи се,
че сума в размер на 286,08 лв. е върната на ищцата от ответното дружество на
05.05.2025г. с основание – възстановена сума по процесния договор №
222670/15.09.2023г., поради което искът следва да бъде отхвърлен, поради
настъпило плащане в хода на процеса.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото в размер на 50 лв. платена държавна такса. Неоснователно е
възражението на ответното дружество, че не дало повод за завеждане на
делото, тъй като сумата е платена/върната на ищцата след получаване на
исковата молба. Освен това ответното дружество следва да заплати на
пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,
т.2 ЗАдв, което съдът определя в размер на 200 лв., тъй като делото не
представлява фактическа и правна сложност, с оглед многобройната съдебна
практика по сходни казуси, направеното признание на претенцията, както и с
оглед факта, че делото е приключило в едно съдебно заседание без явяване и
лично участие на пълномощника на ищцата.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД предявеният от Ж. Д. С.,
ЕГН: ********** от гр.**, кв.“**“, бл.**, ап.**, ет.**иск против
„МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14, иск за връщане на дадена без
основание по Договор за кредит № 222670/15.09.2023г., сума в размер на 279
лв. /двеста седемдесет и девет лева/, ведно със законна лихва от 28.02.2025г.
до окончателното плащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради
настъпило в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Г.С.Раковски“
№ 147, ап.14 ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Д. С., ЕГН: ********** от гр.***, кв.“***“,
3
бл.***, ап.***, ет.**, сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/, деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв
„МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р.,
АК Пловдив, от гр.Пловдив, ул.“Йоаким Груев“ № 41, сума в размер на 200
лв. /двеста лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4