№ 447
гр. Смолян, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20255400500367 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № с вх. № 1696/12.06.2025 г. от И. Т.,
против Решение 25/08.05.2025 г., по гр. д. № 156/2025 по описа на РС – Ч., с
което е признато за установено в отношенията на страните, че А. В. дължи на
И. Т. сума в размер на 1940,47 лв. - главница, ведно със законната лихва, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 11/25.01.2024 г. по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 21/2024 г. по описа на PC – Чепеларе. Съдът е отхвърлил
като неоснователен предявения иск за разликата над уважения размер на
главницата от 1940,47 лв. до претендирания размер от 3861,96 лева. Със
същото решение А. В. е
осъден да заплати на И. Т. дължимите се разноски за заповедното
производство по ч.гр.дело №11/2024г. по описа на ЧРС в размер на 287,52 лв.
и разноски за първоинстанционното производство в размер на 38,31 лв. – за
заплатена ДТ, а И. Т. е осъден да заплати на А. В. дължимите се разноски в
общ размер на 1409,00 лв.
С Решение рег. № 63/01.09.2025 г., по гр.д. № 156/2024, РС – Чепеларе е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение
№ 25/08.05.2025 г. по описа на съда, като текстът „1940, 47 лева“, следва да се
чете „1940, 49“. С Определение рег.№ 217/01.09.2025 г., по гр.д.№ 156/2024,
1
РС – Чепеларе е изменил Решение № 25/08.05.2025 г. по описа на съда, в
частта относно разноските, като е осъдил И. Т. да заплати на А. В. дължимите
се разноски за производството, в размер на 1313,50 лв. – за адвокатско
възнаграждение и за изготвени експертизи.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. №
1902/30.06.2025 г., от А. В., чрез пълномощника му - адв. Б. К..
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпила и Насрещна въззивна
жалба, рег.№ 1903/30.06.2025г., от А. В., чрез пълномощника му - адв. Б. К..
Жалбоподателят въвежда твърдения за недопустимост на обжалваното
решение поради неподсъдност на спора пред РС - Чепеларе. Иска обезсилване
на съдебния акт и изпращане на делото към компетентния по правилата за
местна подсъдност съд. Алтернативно, търси от настоящата инстанция отмяна
на решението на РС – Чепеларе в отхвърлителната му част и признаване за
установено в пълен размер вземането от 3861,96 лв., ведно със законната
лихва и разноски в производствата. Релевират се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради наличие на
взаимни противоречия в мотивите, които водят до неговата неяснота.
Неправомерно според жалбоподателя и при липса на доказателства по делото,
РС - Чепеларе бил приел, че е направено валидно частично плащане в размер
на 1921,47 лв., което е част от исковата претенция по повдигнатия спор.
Настоява, че искът следва да бъде уважен в пълния му размер, ведно с всички
направени в производствата разноски. В съдържанието на въззивната жалба се
откриват твърдения за наличие на редица процесуални нарушения – сторени
от решаващия съд при постановяване на решението.
В Отговора на въззивната жалба, Решение № 25/08.05.2025г. на РС –
Чепеларе, се определя като законосъобразно и постановено при спазване на
съдопроизводствените правила в атакуваната му част, както и като
съответстващо на материалният закон. Като правилен и обоснован се
определя изводът на съда, че посочената в решението сума не се дължи от
ответника на ищеца. Претендират се разноски.
В Насрещната въззивна жалба, се твърди че Решение № 25/08.05.2025 г. на РС
– Чепеларе, в атакуваната му част е постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и противоречи на материалния закон, като
се моли за неговата отмяна. Въвежда се твърдение, че съдът е приел
безкритично решение на Адвокатския съвет П. рег.№ 235 от 14.06.2024 г., без
да се съобрази с факта, че в молбата си, И. Т. бил заявил, че за процесуалното
му представителство пред първата съдебна инстанция му е заплатена от
страна на А. В. сумата от 1500 лв. Твърди се, че Т. е заблудил АК – П. по повод
на взетото решение.
Всяка страна в писмен отговор оспорва въззивната жалба на насрещната
страна. В Писмена защита от жалбоподателя отново се въвежда твърдение за
неподсъдност на спора пред РС – Чепеларе. Твърди, че пред настоящата
инстанция не е установен постоянен адрес на въззиваемия. В
2
първоинстанционното производство липсвало произнасяне относно особено
искане – свързано отново с подсъдността на спора. Като „отказ от право“
разглежда действията на РС – Чепеларе в тази насока. Критикува се работата
на първоинстанционния съд досежно доказателствения процес по делото.
Обръща внимание на липса на писмени доказателства за извършени плащания
за процесуално представителство. Липсвал и точен превод на български език
на приети по делото доказателства. Излага подробни твърдения относно това,
че не било възможно да е имал уговорка за едно плащане за две инстанции.
Поддържа всички направени искания, подробно изложени в ИМ, въззивната
жалба, като претендира присъждане на разноски.
ОКРЪЖЕН СЪД - Смолян, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Жалбите са подадени в срок, от надлежни страни с правен интерес от
обжалване и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в рамките на
оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната
си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни
правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено
оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР
1/2013 ОСГТК. Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата
инстанция препраща към мотивите му, които споделя изцяло.
В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно доводите в
жалбата и насрещната въззивна жалба:
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В случая не се оспорват фактическите и правни изводи на съда, че за
процесуалното представителство по в.т.д. №760/2022 г. по описа на ПАС не е
сключен писмен договор по чл. 36 ал. 2 от ЗАдв., като процесуалното
представителство не е предоставено безплатно. В първоинстанционното
производство не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че
Т. и В. са договорили за заплащане на адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 1800 лв. В хода на производството са
представени доказателства, че в периода от 21.04.2021 г. до 14.09.2022 г. по
личната банкова сметка на адв.Т. в ОББ АД са преведени парични суми в
размер на 3 421,47 лв. от страна на ответника. За това обстоятелство е
3
изготвено заключение от вещо лице, като същото е кредитирано изцяло от
съда. Банковите транзакции са извършени от профила на ответника в
платформата T. W., съобразно изготвената техническа експертиза по делото,
като настоящата инстанция не намира основание за отстъпване от позицията
на първоинстанционния съд относно приетите за установени по експертен ред
факти. В периода от 21.04.2021 г. до 14.09.2022 г. по личната банкова сметка на
адв.Т. в ОББ АД са преведени парични суми в общ размер на 3 421,47 лева от
страна на А. В.. Настоящият състав намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че с тази сума е погасено дължимото се адвокатско
възнаграждение от 1500 лв. за първоинстанционното производство /пред ОС –
Смолян/ и част от вземането за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство /пред АС – Пловдив/ в размер на 1921,47 лв. /3421,47-1500/. С
извършеното плащане от 3421,47 лв. е заплатен именно положения труд от
адв.Т. за процесуално представителство за двете инстанции. При това
положение вземането на адв. Т. по чл. 36 ал.3 от ЗАдв. е погасено частично
поради извършено плащане от А. В.. Правилно първоинстанционният съд е
достигнал и до заключението, че искът следва да се уважи до размер от
1940,49 лева относно дължимата се главница по издадената заповед за
изпълнение, както и че за разликата до претендирания размер на главницата от
3861,96 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Фактическата обстановка е правилно установена, като доказателствените
изводи на районния съд са обосновани и логични.
Относно възражението за неподсъдност на спора, настоящият състав вече има
възможност да отбележи, че исковата молба по която е образувано
първоинстанционното производство е подадена от настоящия жалбоподател,
като именно той е определил местната подсъдност на спора пред РС –
Чепеларе, като е посочил постоянен адрес на ответника в гр. Ч.. Настоящият
съд служебно установи, че постоянният адрес на въззиваемият е именно
посочения в исковата молба адрес в гр. Ч.. За местната подсъдност съдът не
следи служебно, а само по възражение на ответника и то само в рамките на
първоинстанционното производство – до приключване на първото по делото
заседание, след което подсъдността се стабилизира. Въпросът дали делото е
заведено пред местно компетентния съд не може да бъде разглеждан от
втората инстанция с оглед на правомощията й по чл. 269 ГПК. Допълнително
от това, съгласно чл. 119, ал. 4 ГПК, във всички други случаи извън тези по ал.
1 – 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от
ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. От
гореизложеното следва, че изборът на местна подсъдност по разгледаното от
РС – Чепеларе дело е направен от ищеца и настоящ жалбоподател, на който с
оглед характера на производството, ГПК не признава право на възражение за
неподсъдност. При разглеждане спора по същество Окръжен съд – Смолян не
намира основание да отстъпи от тази своя позиция, застъпена вече веднъж, в
хода на производството.
Поради всичко изложено въззивната жалба е неоснователна, а
4
решението в обжалваната му осъдителна част – правилно и обосновано, което
като такова следва да бъде потвърдено.
Не се споделят и оплакванията в насрещната въззивна жалба по
отношение недължимост на определеното от Адвокатска колегия – П.
възнаграждение за адвокатска защита, чийто размер, настоящата инстанция
намира за справедливо определени.
При този изход на делото и неоснователността и на двете жалби –
въззивна и насрещна, по които са направени разноските, същите остават за
страните така, както са направени.
По тези съображения, Окръжен съд - Смолян
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 08.05.2025 г. на РС – Чепеларе, по
гр. д. № 156/2024 г., поправено с Решение № 63/01.09.2025 г., ИЗЦЯЛО.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5