Присъда по дело №485/2024 на Районен съд - Сливен
| Номер на акта: | 78 |
| Дата: | 14 май 2024 г. (в сила от 30 май 2024 г.) |
| Съдия: | Светлана Кирилова Димова |
| Дело: | 20242230200485 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 4 април 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районна прокуратура –гр.Сливен е внесла обвинителен акт против З.
И. Н. за извършено от него престъпление по чл. 195 ал.1 т. 7 вр. чл. 194 ал.1
НК вр.чл. 26,ал.1от НК
Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като
изслуша становището на защитника и на подсъдимия, и след като установи,
че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедурата по чл. 371 , т.2 от
НПК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така,
както е предявено. Пледира за наказание „Лишаване от свобода” за срок от
една година, което на основание чл.58а от НК да бъде редуцирано до осем
месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде постановено
при първоначален общ режим.
В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично. Признава се за
виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от
НПК, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, а именно признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти.
Защитника на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка по
обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си
делото да се гледа по реда на глава 27 НПК. Предлага наказание „Лишаване
от свобода“ за срок предложен от представителя на РП гр. Сливен.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. З. И. Н. е осъждан многократно като релевантна за настоящото му
обвинение е Присъда № 106/03.07.2023г. по НОХД 72/2023 г. на Районен съд
Сливен, в сила от 21.07.2023 г., с коятото Н. е осъден за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т. 5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на
което е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Към инкриминираната
дата 29.01.2024г. срокът по чл. 30, ал.2 от НК не е изтекъл като настоящото
деяние е извършено в изпитателния срок на наказанието по предходното
осъждане, поради което същото се явява извършено при условията на
„повторност“ по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
Свидетелка Н. Ш. И. живеела в с. Тополчане, общ. Сливен, ул. „Л. Г.“
№ 22, заедно със семейството си. В къщата си находяща се в с. Тополчане тя
държала движими вещи, нейна собственост, сред които и следните: 1 брой
мобилен телефон марка „Самсунг Галакси A 21S“, закупен през 2022г., заедно
с поставени на него СИМ карта на „Йеттел“, карта памет 32 GB, пластмасов
1
калъф за мобилен телефон; 1 брой мобилен телефон, марка „Моторола“,
модел Мото G 54, закупен през ноември 2023г., заедно с поставени на него
СИМ карта на „Йеттел“, карта памет 32 GB, силиконов калъф за мобилен
телефон. Входната врата на къщата не се заключвала, а входната врата на
имота се заключва само с резе.
На 28.01.2024г. вечерта св. И. оставила гореописаните два телефона да
се зареждат след което тя и семейството й си легнали да спят, като вратата
на къщата останала отключена, но затворена.
Пострадалият свидетел А. Г. И. живее в с. Тополчане, общ. Сливен, ул.
„Т.“ № 27А, заедно със семейството си. В къщата св. И. държал движими
вещи, негова собственост, сред които и следните: 1 брой мобилен телефон
марка „Ксиоми Редми 9А“, модел „M2006C3LG“, зелен на цвят, закупен през
септември 2023г., заедно с поставени на него СИМ карта и стъклен протектор
за мобилен телефон.
На 29.01.2024г., около 04.00 ч., св. А. И. излязъл с жена си за работа и
оставил гореописания телефон да се зарежда в дома му, като не заключил
входната врата на къщата си.
На 29.01.2024г., в неустановен момент около 04.00 ч., подс. З. И. Н.,
ЕГН **********, излязъл от дома си и решил да открадне нещо. В
изпълнение на това решение отишъл до дома на св. Н. Ш. И., дръпнал резето
и влязъл в имота. След това през незаключената врата проникнал в къщата и
извършил кражба на следните вещи :1 брой мобилен телефон марка
„Самсунг“, 1 брой мобилен телефон, марка „Моторола“, 2 броя сим карти, 2
броя карти памет, 1 брой пластмасов калъф за мобилен телефон и 1 брой
силиконов калъф за мобилен телефон. По обратния път напуснал имота .
Същата вечер, подс.З. И. Н. решил да влезе и в дома на св. А. Г. И. и да
открадне нещо от там. Отишъл до имота на и влязъл в къщата през
незаключената входна врата. От там взел следните вещи: 1 брой мобилен
телефон марка „Редми“, 1 брой протектор за мобилен телефон, 1 брой сим
карта и по обратния път напуснал имота.
След като извършил двете кражби подсъдимият тръгнал към гр. Сливен
и отишъл до дома на св. А. И. И., с когото били братовчеди. На И. продал
трите откраднати телефона, ведно с калъфите и картите, за сумата от 100 лева
като му казал,че са негова собственост.
На 29.01.2024г., около 07.30 ч., св. И. се събудила и установила, че от
дома й липсват откраднатите от подсъдимия вещи и незабавно подала сигнал
до РУ гр. Сливен за това.
На 29.01.2024г., около 14.00 ч., св. А. И. се върнал от работа и също
установил липсата на горепосочените вещи, за което уведомил РУ гр. Сливен.
След проведени ОИМ извършителя бил установен като с протокол за
доброволно предаване от 30.01.2024г. св. И. И. А.ов предал на полицейски
служител от РУ МВР Сливен следните вещи: 1 бр. мобилен телефон „Редми“,
2
ведно с протектор бе сим карта и калъф. В протокола посочил, че мобилния
телефон е закупен от сина му А. И. И. от племенника на жена му –подс.З. Н.,
заедно с още два телефона.
С разписка от 02.02.2024г. предадените от св. А.ов вещи били върнати
на постр. св. А. Г. И..
С протокол за доброволно предаване от 30.01.2024г. св. И. И. А.ов
предал на полицейски служител от РУ МВР Сливен следните вещи: 2
броя мобилни телефони - „Моторола“ и „Самсунг“, без сим карти, с
протектори и един предпазен калъф, като посочил в протокола, че тези
мобилни телефони били закупени от сина му А. И. И. от племенника на жена
му З. Н., заедно с още един телефон.
С разписка предадените от св. А.ов вещи били върнати на постр. св. И..
По делото е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от
заключението на която е видно, че стойността на инкриминираните вещи към
момента на деянието е следната: вещи на Н. Ш. И. - I брой мобилен телефон
марка „Самсунг“ - 262.50 лв., 1 брой мобилен телефон, марка „Моторола“ -
378.10 лв., 2 броя сим карти - общо 19.98 лв. (2x9.99 лв.), 2 броя карти памет -
общо 58 лв. (2x29 лв.), 1 брой пластмасов калъф за мобилен телефон - 15 лв.,
1 брой силиконов калъф за мобилен телефон - 14.25 лв., всичко на обща
стойност 747,83 лева. Въз основа на същата експертиза е видно,че стойността
на вещите собственост на А. Г. И., а именно: 1 брой мобилен телефон марка
„Редми“ - 109.20 лв., 1 брой протектор за мобилен телефон - 11.70 лв., 1 брой
сим карта - 14.90 лв., всичко на обща стойност 135,80 лева.Всички вещи са на
обща стойност 883,63 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа
на направените от подсъдимия самопризнания и събраните в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и
поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно
покриване и допълване.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, а на свидетелите: Н. Ш. И. (л.45-46), А. Г. И.
(л.48), И. И. А.ов (л.50), А. И. И. (л.51) .Кредитира обясненията на
подсъдимия.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, приложени към ДП, а именно
протоколи за доброволно предаване (л. 13, л.31), разписки (л.14, л.32),
фактура (л.35), договор за стоков кредит (л.36), гарационна карта (л.37),
Справка съдимост /л.15-16, л.33-34, л.62-63/, декларация за семейно и имотно
състояние /л.72/, характеристична справка /л.65-66/.
Дава вяра на заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното
производство съдебно- оценителна експертиза.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,
съдът изведе следните правни изводи:
3
С деянието си подсъдимият подс.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като на 29.01.2024 година, в село
Тополчане, общ. Сливен, в условията на продължавано престъпление и
повторност е отнел чужди движими вещи, както следва:
- На 29.01.2024г. от дом, находящ се в село Тополчане, общ. Сливен, ул.
„Л. Г.“22, отнел от владението на собственика им Н. Ш. И. чужди движими
вещи: 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг“, 1 брой мобилен телефон,
марка “Моторола“, 2 броя сим карти, 2 броя карти памет, 1 брой пластмасов
калъф за мобипен телефон и 1 брой силиконов калъф за мобипен телефон,
всичко на обща стойност 747,83 лева, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
-На 29.01.2024г. от дом, находящ се в село Тополчане, общ. Сливен, ул.
„Т.“27А, отнел от владението на собственика им А. Г. И. чужди движими
вещи: 1 брой мобилен телефон марка „Редми“, 1 брой
протектор за мобилен телефон, 1 брой сим карта, всичко на обща стойност
135,80 лева, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
Всичко на обща стойност 883,63 лева , като случаят не е маловажен.
По делото е установен безспорно механизма на деянието и авторството
му. Подсъдимият е извършил деянието в условията на „повторност“, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Деянието не е „маловажен случай“, тъй като стойността на
откраднатото и механизма на осъществяването му обосновават завишена степен
на обществена опасност както на деянието, така и на дееца.
Подс. Н. е извършил процесното деяние в условията на „продължавано
престъпление“ по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като е осъществили две деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото.
По делото безспорно е установена стойността на инкриминираните вещи,
техния вид, количество и собственост.
Деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вината
пряк умисъл.Същия е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал
е и е искал настъпването на обществено опасните му последици.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и намерението му за
облагодетелстване по незаконен начин и в утвърдените му престъпни
навици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи
вината обстоятелства като прецени, че са налице смекчаващи вината му
4
обстоятелства, а именно: чистосърдечните признания, изразено съжаление за
извършеното, както и съдействието, което е оказал на органите на
досъдебното производство.
Съдът отчете и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, а
именно лоши характеристични данни и непълно невъзстановяване на щетите
от престъплението.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на
индивидуалната и генерална превенция, съдът сметна, че на подс. Н. следва
да се наложи наказание при условията на чл. 58а ал.1 в вр. чл. 54 от НК, а
именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, което
се намаля с 1/3, като така определеното и намалено наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което да изтърпи при
първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение
наложеното на подсъдимия З. И. Н. наказание по НОХД № 72/2023 г. на
СлРС, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА
ГОДИНА, което подсъдимият следва да изтърпи при първоначален ОБЩ
режим и ОТДЕЛНО от наказанието по настоящата присъда като зачита и
времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража” или е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода” или
„ПРОБАЦИЯ“.
По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия И. да заплати
направените по делото разноски в размер на 92.37 лв. в полза на бюджета на
Държавата по сметка на ОД на МВР–Сливен.
Съдът прие така наложеното наказание за максимално справедливо и
отговарящо в максимална степен, както на обществената опасност на
деянието и извършителя, така и на целите и задачите на наказанието.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
6