№ 1988
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110103389 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „С*******” АД
обективно съединени искове за установяване, че С. К. И. и С. Р. И. дължат на ищеца,
разделно /по ½ ид.ч. от всеки/ сумата 4409,91 лв. за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води в периода от 20.07.2017г. до 17.03.2021г. по партида с
клиентски номер ********** за имот на адрес: гр. София, ж.к. „*****“, бл. 184, ет.5, ап. 18,
ведно със законната лихва от 07.10.2021г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 57779/2021г. на СРС, 71 с-в.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за доставена и потребена питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба №4 от 14
септември 2004г. и са общо достъпни до интернет страницата на ищцовото дружество, са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника питейна вода,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена и потребена вода. Твърди, че на 19.03.2021г. по стар
клиентски номер ********** е постъпило заявление от Цветанка Тодорова за промяна на
титуляра, тъй като има нови собственици, считано от 21.01.2020г., предвид което служебно
са префактурирани неплатените задължения на името на ответниците. Твърди, че преди
префактурирането ответниците са ползвали имота. Претендират се и разноски.
1
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК оспорват исковете. Оспорват качеството
потребител, както и че исковата претенция е недоказана. Навеждат доводи за неравноправни
клаузи в ОУ за рекламация. Сочат, че служебното начислените суми не следва да се дължат.
Навеждат и възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли исковете.
Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира следното:
Относно установителния иск за главница:
Предявените пред съда искове са допустими - в срока по чл. 415, ал.1 ГПК от активно
легитимирана страна и срещу надлежни ответници в предметните предели на заявлението и
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д №
57779/2021г., по описа на СРС, 71 състав, на основанието, претендирано от ищеца.
През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, обн., ДВ, бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр. 58 от 31.07.2015
г., като в чл. 1, ал.2 от същия закон е предвидено, че в кръга на водоснабдителните и
канализационни услуги се включват и услугите по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените
места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, обн., ДВ бр. 102 от 12.12.2014 г., в сила от
12.12.2014 г., потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост.
Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Основателността на иска по чл. 422 във връзка
с чл. 124 ГПК предпоставя да се докаже на първо място, че ответниците са били собственици
или ползватели на процесния имот по силата на съответния придобивен способ чрез
представяна на писмени доказателства, предвид изрично указаната на ищеца
доказателствена тежест.
Действително, по делото липсва представен титул за собственост върху процесния
имот, за който не се спори да е водоснабден. Възможно е, обаче провеждането на доказване
на спорният факт чрез косвени доказателства – т. нар. индиции, но за да приеме съда, че е
налице пълно и главно доказване по индиции е необходимо да са ангажирани и да е
изградена такава верига от косвени доказателства, която да не оставя съмнение и по
2
безспорен начин да установява, че твърденият факт се е осъществил в обективната
действителност – тоест, че ответниците са титуляри на вещно право /на собственост или
ползване/ по отношение на имота.
В настоящия случай, след преценка на представените от ищеца писмени доказателства
/заявление за промяна на титуляра на партида вх. № ЗП-5088/19.03.2021г., споразумение за
разсрочено плащане № СВ 630000005536 за стар кл.н. **********, приемо-предавателен
протокол № 0605331/03.11.2017г. за стар кл.н. **********, талон за пломбиране на водомери
№ **********/04.04.2019г. за стар кл.н. **********, заявление вх. № ЗИ-514/10.06.2021г от
С. И. с искане за справка за издадени фактури от 12.10.2015г./, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира да е доказано ответника С. К. И. да притежава качеството
потребител /собственик, т.е. да е страна по облигационно правоотношение с ищеца по
предоставяне на ВиК услуги, по силата на неформален договор, осъществяван при ОУ,
одобрени от ДКЕВР, тъй като по смисъла на дадената в пар. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за
регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги легална дефиниция такова
качество имат юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. По отношение на другия ответник
С. Р. И. такова доказване не е проведено успешно от ищеца.
Фактът на съществуване на договорно правоотношение с първия ответник, обаче сам
по себе си не поражда задължение за страната потребител да престира насрещно.
Необходимо е да бъде установено изпълнение на задължение на доставчика на В и К услуги
да предостави такива на претендираната стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода,
отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.
Ответникът не оспорва, че имотът му е водоснабден. Фактът на съществуване на договорно
правоотношение, обаче сам по себе си не поражда задължение за страната потребител да
престира насрещно. Необходимо е да бъде установено изпълнение на задължение на
доставчика на ВиК услуги да предостави такива на претендираната стойност. Доказателства
за това не са ангажирани от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2004 г. показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия
или договора, но не по-дълъг от шест месеца; когато периодът на отчитане на водомерите е
по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление;
достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети,
включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или
3
договора; при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя
или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете
страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане; при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора
до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел; длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански
номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора.
при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане
на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност
на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане
на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. Според чл. 39, ал. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 35,
а в ал. 4, е предвидено, че за потребителите без индивидуални водомери количествата вода
се определят по реда на чл. 39, ал. 5 и 6, съгласно които по изключение се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода
да се заплаща, както следва: по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател; по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем
сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен
обитател; 4. по 0,5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж; до
поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно
отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават
всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода и/или
пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на
водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на
потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 21, ал. 4, изр. 2 ОУ). При невъзможност за
отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на
друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за
двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един
свидетел (чл. 22, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на
реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
46 ОУ - по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
4
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1м/с.
По делото не се установява спазване на описаната процедура за отчет на
количеството доставени ВиК услуги за заявения период. Не са представени карнетни
листове, от които да е видно, че в процесния имот е извършен реален отчет на водомерите за
исковия период, редовно в присъствието на потребителя, дали тези карнетни листове
съдържат подпис на потребителя за да се приеме, че отразяват реален отчет на водомерите в
имота, посочени ли са в тях констатирани показания и пр., нито са представени протоколи,
подписани от длъжностното лице на оператора и един свидетел – случаите на отразен отказ
от потребителя да се подпише или на неосигурен достъп до имота не са удостоверени с
подпис на инкасатор, както и посочване на три имена, единен граждански номер и подпис
на трето лице (свидетел) съгласно описаната в чл. 22, ал. 4 от Общите условия процедура.
За да дължи възнаграждение за ползване на услуги ответникът следва да е ползвал
такива. Тежестта за доказване на това обстоятелство е върху ищеца. За доказване на факта
на доставката ищецът е ангажирал заключение на СТЕ и ССЕ. Приетото заключение на СТЕ
не установява дължимостта на претендираните за плащане от ответника суми по партидата,
тъй като вещото лице по нея е работило единствено въз основа на изходящи от ищеца
частни документи (справки от информационната система на дружеството), които са
едностранно съставени от дружеството и не се ползват с материална доказателствена сила
относно констатираните в тях задължения. Наред с това заключението не може да бъде
безкритично кредитирано, доколкото видно от същото се отнася за друго лице – Христо
Иванов И.ски, макар да са посочени адреса и партидата на процесния имот.
Заключението на ССЕ също не променя извода, че вода реално е потребена в обем,
чиято цена е начислена и се претендира в настоящия процес. Вещото лице е работило по
документи, едностранно съставени от ищеца и които поради едностранното си съставяне и
изгодния им характер не обвързват насрещната страна с доказателствена сила относно
верността на отразените в тях факти, а именно – обемът на доставените в процения имот
ВиК услуги за процесния период.
Предвид изложеното ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказването на правопораждащите претендираното право факти, като предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно установителния иск за лихва:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава. По делото не се доказа възникването на
главен дълг, поради което акцесорната претенция за лихви също следва да се отхвърли като
неоснователна.
Относно отговорността за разноските:
Окончателният размер на разноските, които следва да бъдат заплатени в проведеното
заповедно производство, съдът следва да определи съобразно т. 12 от TP № 4/2013 г. от
5
18.0б.2014г. на ОСГТК на ВКС със съдебното решение.
В тежест на ищеца следва да останат направените от него разноски както в ч.гр.д. №
57779/2021г. по описа на СРС, 71 състав, така и в настоящото исково производство, като
съобразно изхода на спора на ищеца не се дължи присъждане на разноски.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат само ответниците. Ответниците са направили своевременно искане за
присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът С. И. е представляван, както в заповедното, така и в исковото
производство от адв. С. К. К., при усл. на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., поради което на адв. К. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за заповедното и 400 лв. за
исковото производства.
Ответникът С. И. е представлявана в заповедното производство от адв. И. А. Н., при
усл. на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., поради което на адв. Н. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за заповедното производство.
За исковото производство ответницата С. И. установява разноски в размер на 400 лв.
– заплатено в брой адвокатско възнаграждение на адв. Н., които следва да й бъдат
присъдени.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „С*******” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „********“, ул. „********“ №1, сгр. 2А искове по чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ,ал.1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че С. К. И., ЕГН
********** със съдебен адрес гр. София, ул. „*****“ № 35, ет. 3, офис 1 – чрез адв. К. и С. Р.
И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ****, ул. „*“ 3В, ет. 1, офис 6 – чрез адв. Н.,
дължат на ищеца, разделно /по ½ ид.ч. от всеки/ сумата 4409,91 лв. за доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води в периода от 20.07.2017г. до 17.03.2021г.
по партида с клиентски номер ********** за имот на адрес: гр. София, ж.к. „*****“, бл. 184,
ет.5, ап. 18, ведно със законната лихва от 07.10.2021г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 57779/2021г. на
СРС, 71 с-в.
ОСЪЖДА „С*******” АД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ******** №1, бл. 2А да
заплати на С. Р. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ****, ул. „*“ 3В, ет. 1, офис 6 –
чрез адв. Н., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400 лв. - разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „С*******” АД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ******** №1, бл. 2А да
заплати на адв. С. К. К. - САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „*****“
№ 35, ет. 3, офис 1, сумата от общо 700 лв. /300 лв. за заповедното и 400 лв. за исковото произв./,
6
представляваща възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „С*******” АД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ******** №1, бл. 2А да
заплати на адв. И. А. Н. - САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. ****, ул. „*“ 3В, ет.
1, офис 6, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ в заповедното производство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7