РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М.М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20211110212242 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Н. Т. Н. от гр......................, с
ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против Електронен фиш
серия К № 3686376, с който е било установено, че на 03.10.2018г. в 23:584ч. в
гр. София, бул.,,Проф.Марко Семов“ до метростанция Мусагеница посока на
движение от бул.,,Свети Климент Охридски“ към бул. ,,Александър
Малинов" управлявал лек автомобил Р.К. с рег.№ .................. със скорост 91
км/ч. при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч., с
което превишил същата с 41 км/ч., с което извършил административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен. Също така се акцентира на липсата на авторство на
деянието. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което
електронният фиш да бъде отменен.
Жалбоподателят Н.Н., редовно призован, не се явява и не се
представлява. В писмено становище от неговия упълномощен защитник до
съда се заявява, че се поддържа жалбата и се иска същата да бъде уважена.
1
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище намира жалбата за
неоснователна и моли електронния фиш следва да бъде потвърден.
Претендират се и разноски.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в
това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 03.10.2018г. в 23:584ч. в гр. София, бул.,,Проф.Марко Семов“ до
метростанция Мусагеница посока на движение от бул.,,Свети Климент
Охридски“ към бул. ,,Александър Малинов" управлявал лек автомобил Р. К. с
рег.№ .................... със скорост 91 км/ч. при въведено ограничение на
скоростта в населено място от 50 км/ч., с което превишил същата с 41 км/ч., с
което извършил административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Скоростта била установена и заснета с мобилна система за видеоконтрол
АТСС ARH CAM S1 с толеранс от 3 км/ч. Въз основа на заснемането бил
издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, в който като нарушител по чл.21, ал.1
от ЗДвП бил вписан жалбоподателя Н.Н.. При извършената служебна справка
да собственост на заснетия лек автомобил е видно, че същият не е бил
регистриран на негово име, но с нарочна декларация на собственика изрично е
посочено, че към момента на деянието именно жалбоподателят е управлявал
автомобила. Съставен бил Електронен фиш и клип, които били изпратени на
адреса на водача на МПС – то, който бил отбелязан при извършената справка
за собственик на МПС.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
2
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар – камера – компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията на
скоростта на този участък. Към делото е депозирано като писмено
доказателство Протокол № 68 – С – ИСИ от проверка на мобилна система за
видеоконтрол тип АRH CAM S1 въз основа на които може да се направи
еднозначен извод за техническата изправност на устройството, с което е било
заснето нарушението.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта
отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно
нарушение. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Съдът не възприема оплакването на жалбоподателя, че липсва
3
посочване на конкретното място на нарушението, както и че не са спазени
изискванията на чл.34 от ЗАНН. В електронния фиш е посочено точно
мястото, по което се е движел жалбоподателят, а разпоредбата на чл.34 от
ЗАНН не се прилага в диференцираната процедура по издаването на
електронен фиш. Цитираната практика не е задължителна за съда и
законодателят в ЗДвП не предвижда извършването на паралел относно
сроковете за съставяне на АУАН и НП по ЗАНН.
Също така не следва да бъде споделено и оплакването за отсъствието на
авторство в лицето на жалбоподателя. В случая законодателят е въвел
предположение, че ако собственикът посочи в нарочна декларация кое е
лицето, управлявало автомобила към момента на деянието, се санкционира
конкретното лице. Разпоредбата на чл.186, ал.5 от ЗДвП изрично предвижда
конкретно авторство и наказване на посоченото от собственика на заснетото
МПС лице.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателя под
отговорност за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В случая е била
налице въведена забрана за ограничение на скоростта по силата на закона в
населено място, която е фиксирала максимално допустимата скорост за
движение от 50 км/ч.
Санкционната норма на чл.182, ал.1 т.5 от ЗДвП предвижда при
превишаване на разширената максимална скорост в населено място от над 40
км/ч. водачът на МПС да бъде наказван с глоба 600 лева.
Предвид обстоятелството, че размерът на наказанието е строго
регламентиран в закона, същият не подлежи на последваща редукция.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на обжалвания електронен фиш
на процесуално основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което и същият следва да бъде потвърден.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
4
заплати на административно наказващия орган сумата от 100.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС
сумата от 05.00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3686376 издаден от
СДВР за налагане на глоба, с който, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.1 т.5 от ЗДвП, на Н. Т. Н. от гр. ..................., с ЕГН: **********, е
наложено административно наказание глоба 600 лева за извършено
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, ОСЪЖДА Н. Т. Н. от
гр.............................., с ЕГН: **********, да заплати на СДВР сумата от 100.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на
СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5