№ 13526
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С. Н. В.А
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110101842 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В. П. П. е предявил срещу „П.К.Б.“ ЕООД кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК вр. 143, ал.1 ЗЗП и чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД, с които се иска да бъде провъзгласен за недействителен Договор за
потребителски кредит № ...05.11.2021 г., сключен между него и „П.К.Б.“ ЕООД, както и в
условията на евентуалност провъзгласяването на недействителността на клаузите на член V
и член VI от Договора за потребителски, с които са уговорени ГЛП от 41,00% и ГПР в
размер на 49,05 % и са предоставени пакети от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,
както и осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 427, 70 лв., като
частичен иск от 1431, 50 лв. като платена без основание (съобразно допуснатото изменение
на предявения осъдителен иск в откритото съдебно заседание, проведено на 25.06.2025
г.).
Ищецът твърди, че на 05.11.2021 г. е сключил договор за потребителски кредит № ... с
ответника „П.К.Б.“ ЕООД. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на
1000 лв., видът на вноската месечна, броят на погасителните вноски да бъде 24, а срокът на
договора до 10.11.2023 г., като е посочено ГПР в размер на 49,05 % и ГЛП в размер на 41,00
%. Съгласно договора, кредитодателят предлагал пакети от допълнителни услуги, а именно:
услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“. Съгласно договора заемателят се е присъединил към
предлаганите от кредитодателя услуги, така към задълженията към процесния договор е
била включена сумата от 950 лв., от която услугата "Фаст" в размер на 300 лв. и услугата
"Флекси" в размер на 650 лв. Твърди, че към датата на исковата молба е извършил плащане
на всички дължими суми по договора за кредит, като е заплатил общо сумата от 2 431, 50 лв.
Счита, че договорът е нищожен, тъй като не била спазена предвидената в закона форма.
Освен това твърди, че същият е недействителен, тъй като в него е бил посочен ГПР, но
единствено като абсолютна процентна стойност, не се посочени взетите допускания,
използвани при изчисляването му, каквото е изискването на чл. 11 т. 10 ЗПК. Посочва, че е
договорът е изготвен в несъответствие на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като
никъде не са били включени допълнителните услуги като разход по кредита, които услуги се
равняват на над 95 % от размера на кредита. Поради това счита, че кредитът е нищожен и на
1
връщане подлежи единствено чистата стойност. Твърди, че всички вноски по
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват съществени услуги по усвояване и
управление на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК са забранени. С оглед
гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Твърди, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК и е действителен. Посочва, че в
общите условия е ясно посочена методиката, по която се изчислява ГПР. Счита, че дори и да
се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово допустимия по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът,
посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит.
Оспорва разходите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ да трябва да бъдат включвани към ГПР.
Посочва, че стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния
случай, не е задължителен разход, а се заплаща само ако потребителят е поискал да има
възможността да се ползва от нея. Твърди, че потребителят е бил наясно с всички разходи,
които следва да заплати във връзка със сключения договор. Сочи, че потребителят е бил
наясно и с конкретните разходи, които ще възникнат за него за услугата „Фаст“ и за услугата
„Флекси“, но е преценил, че иска да получи приоритетно разглеждане, както и да има
възможност да отлага плащането на вноски, да плаща вноски в намален размер и да може да
променя падежната си дата. Освен това, тяхното избиране не е било условие за сключването
на договора. Счита, че допълнителните услуги не противоречат на добрите нрави, доколкото
страните имат право свободно да договарят условията по договора, като в случая изрично са
се съгласили за тези клаузи. Посочва, че параметрите и условията, свързани с
допълнителните услуги, са ясно определени на първо място в допълнителната
преддоговорна информация, предоставена на ищеца. Твърди, че допълнителните услуги,
уговорени между страните по договора за кредит, представляват и предлагани само от
конкретния кредитор и не следва уговореното за тях възнаграждение да се включва при
изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода
по кредита. Оспорва, че ищецът е заплатил по кредита сумата в размер на 2431, 50 лв.
Твърди, че кредитът е усвоен на 05.11.2021 г. и е предсрочно погасен по молба на ищеца на
10.05.2022 г. Твърди, че ищецът е погасил сумата в размер на 1427,77 лв., като с нея са
погасени главницата, възнаградителна лихва и 75 лв. за услугата „Фаст“ и 162, 48 лв. за
услугата „Флекси“. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК
вр. 143, ал.1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че оспорените клаузи са
нищожни на посочените в исковата молба основания, а именно, че нарушават закона.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че заплащането на посочената в исковата молба сума.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на същата.
Съдът е обявил с доклада по делото, че служебно следи за неравноправност на клаузи
от договора за потребителски кредит, за което е предоставил на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
2
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит „П..“ № ..., сключен между ищеца
и ответното дружество на 05.11.2021 г., по силата на който на ищеца е бил отпуснат заем в
размер на 1000 лв. със срок от 24 месеца. В договора са посочени годишен лихвен процент в
размер на 41 %, годишен процент на разходите в размер на 49, 05 % и общо задължение по
кредита в размер на 2431, 50 лв. На първа страница от договора са посочени и
допълнителни услуги – „Фаст“ (предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит) срещу възнаграждение в размер на 300 лв. и „Флекси“
(предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит) срещу
възнаграждение от 650 лв. Съгласно договора размерът на вноската по закупените
допълнителни услуги е 39, 58 лв., който е дължим заедно с месечната погасителна вноска по
кредита. Съгласно чл. 15.1. от общите условия по кредита всеки клиент, пожелал и закупил
допълнителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище на искането за
отпускане на кредит преди кредитоискателите, които не са закупили такава услуга и в
рамките на 1 час, считано от постъпване на искането за отпускане на кредита. Съгласно чл.
15.2. от общите условия всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна услуга „Флекси“,
получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответни,
подробно описани специфични изисквания.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице е установило, че сумата по кредита в размер на 1000 лв. е била получена от
ищеца на 05.11.2021 г., като той е извършил плащания по кредита в общ размер от 1427, 70
лв., с които са били погасени главницата в размер на 1000 лв., 190, 22 лв. възнаградителна
лихва и 237, 48 лв. възнаграждение за допълнителните услуги (75 лв. за услугата „Фаст“ и
162, 48 лв. за услугата „Флекси“). Вещото лице е изчислило, че ако предвидените
възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“ се включат към годишния процент на
разходите, то неговият размер се равнява на 170, 33 %.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Между страните не се спори, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ищецът е получил заемната сума в размер на 1000 лв.
Съдът намира, че предвидените в договора възнаграждения за допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. По силата
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговореното възнаграждение за
допълнителните услуги е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит,
доколкото де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително
възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита,
формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до
съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия,
които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че
след като възнаграждението за допълнителните услуги не е включено като разход по кредита
в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на
3
процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в
случай че бъдат включени, то процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, като се равнява на 170, 33 %.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор
за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и по-
напред, след като възнаграждението за допълнителните услуги не е включено като разход по
кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер
на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
но в случай че тези вземания бъдат включени, то процентът на разходите надхвърли
допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с
процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към
кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този
смисъл е и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да осигури по-
голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива (чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета) разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват
неоснователни, а предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита, т.е. всички суми платени извън главницата в размер на 1000
лв. по процесния договор се явяват платени без основание и подлежат на връщане по
предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Предвид заключението на вещото лице за
надплатена сума в размер на 427, 70 лв., колкото е предявеният размер на частичния иск, той
също следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
4
осъден да заплати в полза на Софийски районен съд разноски в размер на 500 лв., от
заплащане на които ищецът е освободен (от които 100 лв. държавна такса по предявените
искове и 400 лв. депозит за експертиза).
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по следните съображения. С Решение от
28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения
относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС.
В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените
от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се
поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива
2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва
да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните
особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите
членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски.
Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата
цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат
"пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително
е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки
случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В
Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (Б..), и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение.
При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни
фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените
действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в
минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор
по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за потребителски
кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа
и правна сложност.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Ц..“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 2, срещу "П.К.Б." ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Б.." №..., бл. .., вх. В, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
вр. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП нищожността на договор за
потребителски кредит № ...05.11.2021 г., поради противоречие със закона.
5
ОСЪЖДА "П.К.Б." ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "Б.." №..., бл. .., вх. В, да заплати на В. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Ц..“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сума в размер на
427, 70 лв., частично от сума в общ размер 1431, 50 лв. като платена без основание по
нищожен договор за потребителски кредит № ...05.11.2021 г.
ОСЪЖДА "П.К.Б." ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "Б.." №..., бл. .., вх. В, да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 500 лв., представляваща държавна такса и разноски за
производството, от заплащане на които ищецът е освободен.
ОСЪЖДА "П.К.Б." ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "Б.." №..., бл. .., вх. В, да заплати на адв. В. В. М., АК – Перник, личен номер
**********, с адрес: гр. София, ул. „Г...“ №.., ет. 1, ап. 2, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на ищеца В. П. П..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6