№ 14402
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П С
при участието на секретаря В М
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20231110149925 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.07.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и седми юни две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар В М
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 49925 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. И. С., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „М.“, бл. ... вх. 7, ет. 6, АП.., против „Т..” ЕАД, с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”..” № .., представлявано от изпълнителния директор А С А, за
установяване по отношение на ответника, че ищцата не дължи на „Т..” ЕАД сумата от 3
241,49 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода от месец септември 2008 г.
до месец април 2011 г., сумата от 480,93 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2008 г. до
13.10.2011 г., сумата от 3 949,37 лв. – мораторна лихва за периода от 01.11.2011 г. до
07.09.2023 г., сумата от 174,45 лв. – разноски по делото, от които: сумата от 74,45 лв. –
държавна такса и сумата от 100 лв. – адвокатско възнаграждение, по издаден изпълнителен
лист на 13.01.2012 г. по гр.д. № 15967/2011 г. по описа на СРС, 117 състав, поради
погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
Ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 13.01.2012 г. по
гр.д. № 15967/2011 г. по описа на СРС, 117 състав, в полза на ответника бил издаден
изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение от 01.11.2011 г. за сумите, както
следва: сумата от 3 241,49 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода от месец
септември 2008 г. до месец април 2011 г., сумата от 480,93 лв. – мораторна лихва за периода
от 31.10.2008 г. до 13.10.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2011 г.
до изплащане на вземането, сумата от 174,45 лв. – разноски по делото, от които: сумата от
74,45 лв. – държавна такса и сумата от 100 лв. – адвокатско възнаграждение. Също така
твърди, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № .. по описа на ЧСИ
М. Б., с рег. № ... действащ в района на СГС, по което дело не били предприети и
извършвани изпълнителни действия. Сочи, че взискателят бездействал, като не посочил
изпълнителен способ, а ЧСИ не предприел действия по събиране на вземането, поради което
последното било погасено по давност. Излага подробни съображения във връзка с
погасяване на вземането по давност, позовава се на задължителната съдебна практика.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „Т..“ ЕАД. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявената искова претенция като неоснователна. Не спори, че на 13.01.2012 г. в
полза на ответното дружество е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 15967/2011 г. по
описа на СРС, 117 състав, както и че въз основа на молба от 04.04.2012 г. е било образувано
изп.д. № .. по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № ... действащ в района на СГС. Твърди, че по
образуваното изпълнително дело били извършени справки и били предприети действия по
принудително изпълнение. Оспорва изтичане на погасителна давност в полза на ищеца, като
твърди, че давностният срок бил прекъсван по реда на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Излага
2
подробни съображения относно липсата на изтекла погасителна давност в полза на ищеца,
позовава се на задължителната съдебна практика. Моли съда да отхвърли исковата
претенция, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК. С отговора на исковата молба е направено доказателствено искане. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с
чл. 124, ал. 1 от ГПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 15967/2011 г. по описа на СРС, 117 състав, се установява, че
на 01.11.2011 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, по силата на която Н. И. С. е осъдена да заплати на „Т..“ ЕАД сумата от 3 241,49 лв. –
главница за потребена топлинна енергия за периода от месец септември 2008 г. до месец
април 2011 г. за имот на адрес: гр. София, ж.к. „М.“, бл. ... вх. 7, АП.., с абонатен № .., сумата
от 480,93 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2008 г. до 13.10.2011 г., законната лихва
върху главницата, считано от 01.11.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
174,45 лв. – разноски по делото, от които: сумата от 74,45 лв. – държавна такса и сумата от
100 лв. – адвокатско възнаграждение. От извършеното отбелязване върху заповедта се
установява, че на 13.01.2012 г. в полза на заявителя е бил издаден изпълнителен лист,
получен от представител на заявителя на 06.03.2012 г.
От приложение заверен препис от изп.д. № .. по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № ...
действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод Молба с вх. № ..
от 04.04.2012 г., подадена от представител на ответното дружество с приложен към нея
изпълнителен лист от 13.01.2012 г. по гр.д. № 15967/2011 г. по описа на СРС, 117 състав. С
разпореждане от 04.04.2012 г. ЧСИ е разпоредил да се изпрати покана за доброволно
изпълнение до длъжника и да се изискат справки. Съобщение за образуване на
производството по изпълнителното дело е било връчено на ищцата на 11.12.2014 г. На
15.06.2015 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до различни банки. На 12.06.2015 г.
взискателят е подал молба с посочване на способ за принудително изпълнение. Нова молба е
била подадена от взискателя на 27.01.2017 г. На 20.04.2018 г. ЧСИ е изпратил съобщение до
длъжника за пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи на
посочен в съобщението адрес. По делото липсват данни за момента на връчването му на
длъжника. С постановление от 01.09.2023 г. ЧСИ е прекратил производството по делото на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което е изпратил съобщение до взискателя на
01.09.2023 г., получено на 04.09.2023 г. ЧСИ е изпратил съобщения за вдигане на
наложените запори.
3
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че “Т..” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ответникът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който имот
притежавал ищцата. Не се спори, че ищцата е ползвател на топлинна енергия на адрес: гр.
София, ж.к. „М.“, бл. ... вх. 7, АП.., с абонатен № ... Спори се за дължимостта на
претендираните от ответника парични суми.
По делото е безспорно установено, че срещу Н. И. С. е бил издаден изпълнителен
лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по
смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело
изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно заповед за изпълнение. С
уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК започва да тече нова
давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист на
13.01.2012 г. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за
принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК.
Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес
относно вземането, давност не тече.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от
изпълнително дело се установява, че след образуване на изпълнителното дело и изпращане
на съобщение до длъжника, същото е било получено на на 11.12.2014 г. Съгласно ТР № 3 от
28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
4
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото изпълнителното дело е образувано през 2012 г.,
давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. На 12.06.2015 г. взискателят е
подал молба с посочване на способ за принудително изпъление. Нова молба е била подадена
от взискателя на 27.01.2017 г. На 20.04.2018 г. ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника за
пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи на посочен в
съобщението адрес. Това е последното предприето от ЧСИ действие. Прекратяването на
изпълнителния процес в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва ex lege, което в
конкретния случай е 20.04.2018 г., на която дата ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника за
пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи. Изпълнителният
процес е бил прекратен по силата на закона, тъй като двугодишният срок е изтекъл на
21.05.2020 г., съобразно с чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците и във връзка с § 44 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето.
Едва на 01.09.2023 г. ЧСИ е прекратил производството.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на „Т..“
ЕАД е погасено по давност. По изложените съображения предявения иск е основателен и
следва да бъде уважен за претендирания размер.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и претенциите за разноски.
По делото е направено искане от ищците за присъждане на направените по делото
разноски. Същото като основателно, съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде уважено, като в полза на ищцата бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 1 313,85 лв., от които: сумата от 313,85 лв. - платена държавна такса и
сумата от 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение. В конкретния случай съдът намира за
неоснователно направеното възражание по чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото договореното и
платено такова е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Отделно от това съдът съобрази
фактическата и правната сложност на предявения иск.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, на същия съобразно с чл. 78, ал. 3 от ГПК
не следва да бъдат присъждани разноски.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Н. И. С., с ЕГН **********, от
5
гр. София, ж.к. „М.“, бл. ... вх. 7, ет. 6, АП.., против „Т..” ЕАД, с ЕИК ... със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ”..” № .., представлявано от изпълнителния директор А С А, че
ищцата не дължи на „Т..” ЕАД сумата от 3 241,49 лв. /три хиляди двеста четиридесет и един
лева и четиридесет и девет стотинки/ – главница за потребена топлинна енергия за периода
от месец септември 2008 г. до месец април 2011 г., сумата от 480,93 лв. /четиристотин и
осемдесет лева и деветдесет и три стотинки/ – мораторна лихва за периода от 31.10.2008 г.
до 13.10.2011 г., сумата от 3 949,37 лв. /три хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки/ – мораторна лихва за периода от 01.11.2011 г. до 07.09.2023 г.,
сумата от 174,45 лв. /сто седемдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/ – разноски по
делото, от които: сумата от 74,45 лв. – държавна такса и сумата от 100 лв. – адвокатско
възнаграждение, по издаден изпълнителен лист на 13.01.2012 г. по гр.д. № 15967/2011 г. по
описа на СРС, 117 състав, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”..”
№ .., представлявано от изпълнителния директор А С А, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. С., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „М.“, бл. ... вх. 7, ет. 6, АП.., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 1 313,85 лв. /хиляда триста и тринадесет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6