РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Монтана, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Олег Софрониев
Членове:Костадин Живков
Димитрина Николова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора К. Цв. В.
като разгледа докладваното от Костадин Живков Частно наказателно дело №
20251600200095 по описа за 2025 година
Производство по чл. 16 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни решения и решения за пробация /
ЗПИИСРРПУНПМАС/ с оглед упражняване на надзор върху пробационните
мерки и алтернативните санкции.
Делото е образувано по искане на Районен съд А – Република Румъния
за признаване и изпълнение на решението по Наказателна присъда № 1566 по
дело № 14 990/55/2023 г., постановена на 13.09.2024 г. и влязла в сила на
07.10.2024 г., с което на основание чл. 335, ал. 1 от НК определя на
обвиняемия В. В. М. , български гражданин, син на В и С ,ЕГН **********
наказание 1(една) година „лишаване от свобода“ за управление на моторно
превозно средство без свидетелство за управление.Със същата присъда на
М. е наложено и наказание три месеца лишаване от свобода на основание
чл.323 НК за престъплението фалшифициране на официален документ .
На основание чл. 38,ал.1 от НК и чл.39 ал.1,б. Б от НК съдът е
обединил двете наказания,като е определил окончателно наказание ЕДНА
ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.91 и чл.92 НК изпълнението на така определеното
наказание е отложено за срок от две години ,считано от датата на влизане на
решението в сила.
Съгласно разпоредбите на чл. 93,ал.1 НК по време на изпитателния
1
срок, подсъдимият трябва да спазва следните надзорни мерки:
а) да се явява в Пробационната служба в Арад, на датите, посочения от
нея;
б) да получава посещения от пробационния служител, определен за
надзора му;
в) да съобщи предварително, за промяната на местоживеене и за всяко
пътуване , което превишава 5 дни, както и завръщането му;
г) да уведоми за промяна на работното място;
д) да предоставя информация и документи, които да позволят контрола
върху неговите средства за препитание.
В съответствие с чл.93,ал.2,б.Б НКсъдът е наложил на подсъдимия
задължние да посещава една или повече програми за социална
реинтеграция,като програмите се определят от пробационния служител.
В съответствие с разпоредбата на чл.404,ал.2 НКП във вр. с чл.93,ал.3
НК през изпитателния срок подсъдимия следва да полага обществено полезен
труд за срок от 60 дни в болницата или в Главна дирекция на местната
полиция.
На основание чл. 404, ал. 2 от НПК, обръща внимание на обвиняемият
относно чл. 8 от НК, съответно за последствията от неспазването на
наказателните мерки и наложеното задължение, предупреждавайки го за
бъдещото му поведение и последиците от него, ако той извърши престъпления
или не спазва надзорните мерки или задължителното, наложено за времето на
надзор.С присъдата е постановено и унищожаване на свидетелството за
съдимост .
На основание чл. 274, ал. 1, от НПК, задължава обвиняемия да заплати
на държавата сумата от 2000 леи съдебни разноски.
Представителят на прокуратурата намира искането за процесуално
допустимо и основателно. Счита, че наложените пробационни мерки на
осъденото лице следва да се приложат, като мярката следва да бъде по чл.67
ал.3 вр. чл.42 а от НК. моли за постановяване на съдебен акт, с който да се
допусне за изпълнение решението на Районен съд А - Р
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства,
установи следното:
Депозирано е Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение
2008/947/ПВР на Съвета на ЕС за прилагане на принципа на взаимното
признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора
върху пробационните мерки и алтернативни санкции, в което е отразен
подлежащият на признаване и изпълнение акт, органът, който го е издал, както
2
и основанията за неговото постановяване. От удостоверението и приложеното
към делото Наказателно решение се установява следното:
На 18.02.2024 г. В. М. , гражданин на Р. Б се е движил в лентата за
излизане от Р в ГКПП Н II, управлявайки МПС марка АУДИ с ДКН:
М5657СА. При извършване проверка от полицейските органи М. е
представил Свидетелство за управление на МПС, модел Т с № ххх, валидно
до 25.08.2031, издадено за категориите М, В1, В на което са били вписани
неговите лични данни и негова снимка.
От писмото, издадено от Съвместния контактен център в Г , се
установява, че ответникът не притежава свидетелство за управление на МПС,
издадено от българските власти.
Също така, според адреса, издаден от Националното бюро на Интерпол,
свидетелството за управление на МПС № хххх, представено от обвиняемия
при граничния контрол, не е включено в базите данни на турските власти, тъй
като не е валидно . От доклад № 16/20.02.2023 г. се установява,че турският
образец на свидетелство за управление на МПС с № х попълнен на хххимето
на подсъдимия, е подправен (пълна фалшификация), като фалшификацията се
състои в това, че целият документ е отпечатан по електронен път.
За тези престъпления това нарушение наказващия орган – Районен съд
А - Р е наложил на В. В. М. наказание „ххх, чието изпълнение е отложено с
налагането на надзорни мерки, посочени по-горе в обстоятелствената част на
решението
Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към
чл.6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбата на чл.6 от закона.
По силата на Рамково Решение 2008/947/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения и
решения за пробация, Република България е сезирана като изпълняваща
държава в производството по признаване на решение на чуждестранен
съдебен орган и за изпълнение на наложените с този акт пробационни мерки.
Изпратеното в Окръжен съд –град Монтана удостоверение на
румънски език с превод на български съдържа необходимата информация,
съответстваща на данните в приложената присъда, чието признаване се иска.
Присъдата е предоставена на румънски език с превод на български ведно с
мотивите към нея.
Актът е на съдебен орган и е за извършено престъпление.
Деянието осъществено от осъденото лице М. не попада сред
изброените в чл.14 ал.2 от специалния закон, поради което се изисква на
основание чл.14 ал.1 от закона да е налице двойна наказуемост тоест същото
деяние да е наказуемо и по българското законодателство.
В удостоверението и Наказателното решение изрично е описано
деянието на М., а именно: че е управлявал моторно превозно средство по
обществените пътища, като не притежава свидетелство за
3
правоуправление,както и фалшифициране на официален документ
.Посочените деяния се явяват наказуеми по чл.343в,ал.2 НК/ с предвидено
наказание „ лишаване от свобода” за срок от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева. В случая съдът приема, че деянието
управление на МПС без да притежава свидетелство за правоуправление
съставлява престъпление и по законодателството на Р. България – по чл.343в
ал.1 от НК, тъй като съобразно чл.14 ал.1предл. Последно от Закона, не е
необходимо пълно съответствие в елементите на състава по законодателството
на издаващата държава. / и чл. 316 във вр. с чл.308,ал.2 НК с предвидено
наказание от една до осем години лишаване от свобода.
Предвид горното е налице първото условие за признаване и
изпълнение
по чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.
Изпратеното за признаване и изпълнение наказателно решение
несъмнено съставлява Решение по смисъла на чл. 3, т. 5 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС, тъй като е "окончателен съдебен акт.., с което - б. "б"
се налагат пробационни мерки", а наложените по изпратената за признаване и
постановяване за изпълнение присъда мерки, попада изцяло в обхвата на
посочените в чл. 4 от ЗПИИСРРПОУНПМАС видове мерки и по-конкретно –
по чл. 4, т. 5 - "задължение на осъденото лице да се отчита в определени
часове пред определен орган; по чл. 4, т. 9 "задължение на осъденото лице да
съдейства на пробационен служител или на представител на социалната
служба, който носи отговорност по отношение на осъдени лица; по чл. 4, т. 1 -
задължение на осъденото лице да информира определен орган за всяка
промяна в мястото си на пребиваване или в местоработата си;
Осъденият има местоживеене на територията на Република България
и се явява в съдебното заседание, т.е. изпълнено е кумулативното изискване
по чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПОУНПМАС за признаване на изпратената
присъда;
Не са налице основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 1 – т. 9 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС:
Представеното удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е
пълно и е налице съответствие между него и съдебния акт – процесното
наказателно решение. Република България е държавата, чийто гражданин е
осъденото лице и в която то има местоживеене, съответно се намира на нейна
територия. Не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 4 от ЗПИИСРРПОУНПМАС,
поради което е безпредметно обсъждането и, тъй като се касае за лице, което
има местоживеене и се намира на територията на Република България - , а
напоследък се е
установил в гр. където живее и семейството му.
Изпратеното за признаване и изпълнение наказателно решение се отнася
4
до мерки, за които липсват изразени от Република България при приемането
на ЗПИИСРРПОУНПМАС резерви или декларация, относно неизразена
готовност за упражняване на надзор;
Признаването не е в противоречие с принципа "nо bis in idem", тъй като
от данните от изпратената за признаване наказателно решение е видно, че . е
лице, което "няма криминално минало", а в Свидетелството му за съдимост в
България няма данни за други осъждания, поради което и липсва основание да
се счита, че би имало опасност от накърняване на посочения принцип,
гарантиращ, че едно и също лице няма да бъде наказвано два пъти за едно и
също деяние.
Както бе прието по-горе съдебният акт е постановен във връзка с
деяния, които съгласно описаните му признаци съставляват престъпление и по
българското законодателство– по чл. 343в ал. 1 от НК и чл. 316 във вр. с
чл.308,ал.2 НК, респективно е наказуемо и по българското законодателство.
Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е
погасено по давност съгласно българското законодателство, тъй като съгласно
влизането на присъдата в сила -07.10.2024 г. към момента на постъпване на
искането в РБ – 14.03.2025 г. не са изтекли предвидените в чл. 82, ал. 1, т. 5 от
НК две години, съставляващи предвидения давностен срок за погасяване
изпълнението на наказание, в случаите, когато, както е в настоящата
хипотеза, наказанието /наложените в определения двугодишен срок на надзор
пробационни мерки/ е различно от лишаване от свобода.
Осъденото лице, съгласно данните за самоличността му ехххгодишен
/роден е на ххх
и съгласно българското законодателство - чл. 31, ал. 1 от НК несъмнено е
пълнолетен и с оглед социалния му статус, не е лице, което се ползва с
имунитет по българското законодателство.
Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване, свързани с
гарантирането на процесуалните права на осъденото лице, тоест не са налице
основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 10 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Видно от
описанието на процедурата и редът за постановяване на присъдата в
приложеното Удостоверение по чл. 6 от закона, осъденото
лице не се е явил лично на съдебното заседание, тъй като не е намерен и
производството се е провело без неговото присъствие/ в досъдебното
производство същият е признал фактите и обстоятелствата относно
извършените деяния/ .
Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване по чл. 15, ал.
1, т. 12 и т. 13 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, свързани с продължителността на
пробационните мерки местоизвършване на престъплението, тъй като видно от
описанието на инкриминираните действия, същите са извършени изцяло на
територията на издаващата държава и определената обща продължителност на
5
надзорните пробационни мерки, не е по-малка от 6
месеца.
Не са налице и основания за отлагане признаването на съдебния акт, по
чл. 16, ал. 5 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Удостоверението по чл. 6 от
Рамковото решение е пълно, съответства на съдебния акт и след извършената
консултация е преведено изцяло на български език.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице основанията за
признаване на изпратеното наказателно решение на държава - членка на ЕС и
следва да бъде постановено неговото изпълнение, като се определи,
включително и чрез адаптиране, съдържанието на пробационните мерки.
Следва да се има предвид обаче следното:
Изпратеното за признаване и изпълнение наказателно решение, съгласно
съдържанието си, както се посочи по-горе съставлява акт по см. на чл. 3, т. 1,
б. "б" – съдебно решение с отложено изпълнение, съпроводено с една или
повече пробационни мерки. А съгласно чл. 3, т. 2 – "наказание с отложено
изпълнение" е наказание лишаване от свобода , чието изпълнение е условно
отложено, когато наказанието е наложено с постановяване на една или повече
пробационни мерки".
Видно от наложеното на осъденото лице наказание - то е лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено за период на надзор от две години, като
именно по време на " срока на надзор" на подсъдимия са били определени и
посочените по-горе пет пробационни мерки. Приложимото поле на
посоченият закон е предпоставено, както от точният вид на акта изпратен за
признаване /попадащ в изброените в чл. 3 от ЗПИИСРРПОУАС/ така и вида на
мерките, съставляващи несъмнено пробационни такива по смисъла на чл. 42а
от НК. Съдът намира обаче, че по естеството си наложените пробационни
мерки в установения изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода не съставляват наказанието
"пробация" по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК, представляващо, съгласно
чл. 42а, ал. 1 от НК "съвкупност от мерки за контрол и въздействие без
лишаване от свобода,които се налагат заедно или поотделно", а са наложени в
хипотеза, съответна на предвидената в чл. 67, ал. 3 от НК "Когато отложеното
наказание лишаване от свобода е не по - малко от шест месеца, съдът може да
постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4 от НК през
изпитателния срок".
Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика, така
определената пробационна мярка по съдържанието си не съставлява наказание
пробация, а е съпътстваща мярка за контрол и възпитателно действие което
обуславя и извода на настоящият съд за дължимо адаптиране - не на всички
пробационни мерки, наложени в срока на надзор, а само на една от тях в
съответствие с приложимото национално законодателство - чл. 67, ал. 3 от
НК, който допуска постановяване в изпитателния срок само на една от
предвидените в чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4 от НК пробационни мерки. Посоченото
6
предопределя и правомощието на настоящият съд при изпълнение на
задължението му за адаптиране, съобразно чл. 5, ал. 1 от закона да определи
само една от наложените пробационни мерки.
С оглед изискването на чл. 5, ал. 2 на ЗПИИСРРПОУАС, изпълняващият
съд е задължен да съблюдава изискването за максимално съобразяване с
наложената в издаващата държава мярка. В случая са наложени пет, четирите
от които, съгласно съдържанието си, кореспондират на вложеното в чл. 42а,
ал. 2 от НК и в този смисъл по начало обуславят възможност за преценка за
адаптиране:
Надзорната мярка, изразена в задължението на
осъденото лице да се явява пред пробационната служба, на датите посочени от
нея съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК –
Задължителна регистрация по настоящ адрес, която по съдържанието си - чл.
42б, ал. 1 от НК - се състои именно в задължението за "явяване и подписване
на осъдения пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице в съответствие с определената от съда периодичност, но не
по-малко от два пъти седмично;
Надзорната мярка, изразена в задължението на осъденото лице да
приема посещения на пробационен служител определен за надзора му
съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител, която по
съдържанието си - чл. 42б, ал. 2 от НК - се състои именно в задължението за
осъществяване на задължителни периодични срещи с пробационен служител,
като мястото на провеждането им е в пробационната служба, но "По
изключение може да се проведат на друго подходящо място, определено от
пробационния служител, ако важни причини налагат това";
Третата и четвъртата надзорни мерки, определени на осъдения, изразени
в задължението му "да уведомява предварително за смяната на жилището и за
всяко пътуване, което превишава пет дни, както и за връщането си и
задължението да уведомява за промяна на работното място" съответстват най
- общо на предвидената в чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК пробационна мярка, а
именно "ограничения в свободното придвижване", които съгласно чл. 42б, ал.
3, т. 2 от НК се състоят в забраната за "напускане на населеното място за
повече от 24 часа без разрешение на пробационния служител или на
прокурора";
Петата пробационна мярка – "да предоставя
информация и документи, които да позволяват контрола върху средствата за
съществуване" не намира сходство с която и да е от другите пробационни
мерки по националното законодателство, поради което и същата е извън
преценката, поради изначална липса на възможност за адаптиране.
От принципно приложимите четири пробационни мерки и след като, по
изложените
7
съображения, съгласно чл. 67, ал. 3 от НК в случая следва да бъде определена
една от тях, то и съдът следва да съобрази при определянето и измежду
възможните четири тази, която в най- пълна степен би способствала за
изпълнение на нейното предназначение и целта, преследвана с нейното
прилагане. Приоритетни в преценката, като задължително предвидени за
налагане, съгласно чл. 42а, ал. 4 от НК са първите две: задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител,при избора между тях приоритетно е вложеното по
същността си възпитателно въздействие.
По съдържанието си "Пробационната мярка задължителна регистрация по
настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице, в съответствие с
определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично. /чл.
42б, ал. 1 от НК/, а "Пробационната мярка задължителни периодични срещи с
пробационен служител се провежда в пробационната служба, на чиято
територия е настоящият адрес на осъдения. По изключение те може да се
проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител,
ако важни причини налагат това. Срещите са планирани или извънредни по
искане на пробационния служител или осъдения" /чл. 42б, ал. 2 от НК/.
Детайлизираното прилагане на втората пробационна мярка е разписано и в чл.
212 от ЗИНЗС и в чл. 248 от ППЗИНЗС и съобразно предвидените условия,
съдът прие, че в случая именно тази пробационна мярка, след адаптирането й,
следва да бъде определена по реда на настоящото производство. При
осъществяване на предвидените – планирани, или извънредни, включително и
с възможност за иницииране от самото осъдено лице срещи с пробационния
служител, несъмнено възпитателния, контролиращ и предупредителния им
ефект в пълна степен ще допринесе за постигане на заложените в чл. 67, ал. 3
от НК цели: максимално да се въздейства с цел превъзпитание на осъдения в
рамките на определения му изпитателен срок, за който е допуснато отлагане
изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за
признаване и
изпълнение на представеното наказателно решение, по см. на чл. 3, т. 1, б. "б"
от
ЗПИИСРРПУНПМАС поради което решението следва да бъде признато и да
бъде
постановено неговото изпълнение чрез адаптиране на съдържанието на
мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.
В тази насока следва да се отчете отново нормата на чл. 67, ал. 3 от НК,
съгласно която пробационната мярка се постановява "през изпитателния
срок", респективно действието на пробационната мярка за надзор налага
приложимостта и в срок равен с този на изпитателния срок, в рамките на
който същата следва да упражнява целеното превъзпитателно и поправящо
въздействие. Срокът от две години тече от влизане в сила на процесното
8
наказателно решение – 07.10.2024 г., предвид предназначението и целта на
наложената пробационна мярка за въздействие.
Водим от горното и на основание чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА изпълнението на решението по Районен съд А –
Република Ру за признаване и изпълнение на решението по Наказателна
присъда № 1566 по дело № 14 990/55/2023 г., постановена на 13.09.2024 г. и
влязла в сила на 07.10.2024 г., с което е наложено на обвиняемия В. В. М. ,
български гражданин, едно общо наказание ЕДНА ГОДИНА И ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпления по чл. 335, ал. 1 от
НК и чл.323 НК, чието изпълнение е отложено със срок за надзор
от 2 /две/ години от датата на която решението е станало окончателно, а на
основание чл. 85 от НК през периода на наблюдение Т. Я. М., с ЕГН
**********, следва да съобразява следните мерки за наблюдение:
а) да се представи пред Пробационна служба на определената от тях дата;
б) да приема посещенията на пробационния служител, определен за надзора
му;
в) да обяви предварително за смяна на жилището и за всяко пътуване, което
надвишава пет дни, както и за връщането си;
г) да уведомява за промяна на работното място;
д) да предоставя информация и документи, позволяващи контрол върху
средствата му
за съществуване;
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9