№ 14852
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:З.Е.
при участието на секретаря П.Н.
като разгледа докладваното от З.Е. Гражданско дело № 20221110145891 по
описа за 2022 година
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, за
издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение против ***** ЕАД с
ЕИК: *** по заявление на *** с ЕИК: **** за: сумата 1 555,20 лева (хиляда петстотин
петдесет и пет лева и 20 стотинки), представляваща главница за неизплатено задължение за
такса поддръжка, съгласно договор се-22/30,01,2020 г. за абонаментно поддържане на
съоръжения с повишена опасност и издадена фактура №**********/08,02,2021 г. , ведно със
законна лихва за период от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 190,51 лева (сто
и деветдесет лева и 51 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 11.03.2021 г.
до 25.05.2022 г. Твърди се, че по Договор СЕ-22/30,01,2020 г. за Абонаментно поддържане
на съоръжения с повишена опасност, заявителят твърди да е предоставил на длъжника такса
поддръжка, по обособена позиция 1- за месец 1.2021г. и такса поддръжка по обособена
позиция 2, за месец януари 2020г., като услугите са извършени и СМР са приети от
длъжника, за което са подписани приемо - предавателни протоколи от страните 8.1.2021г.,
11.1.2021г. , 14.1.2021г. / 2 приемо - предавателни протокола/, 27.1.2021г / 3 приемо -
предавателни протокола/, 28.1.2021г. /4 приемо - предавателни протоколи/, във връзка с
което е издадена фактура №**********/08,02,2021 г. за сумата общо 1555,20 лева с ДДС,
получена без възражения от длъжника.
С отговор на исковата молба, ответникът твърди, че е платил сумата 1555,20 лева по
тази фактура, както и че е налице злоупотреба с право, тъй като ищецът е подал две
заявления, а по първото е можел да поиска и двете плащания.
От фактическа страна.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните е
1
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между страните, че между
страните е сключен договор № СЕ -23/30.1.2020г., по силата на който ответникът е възложил
на ищеца абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност, че ищцовото
дружество е извършило поддържането по позиция 1 и 2 от договора, след което е издадена
фактура № **********/08,02,2021г., като работата е приета от ответника.
Ответникът, в срока за отговор, е представил доказателства за изготвено платежно
нареждане, на сумата 1555,20 лева в полза на ищеца, като в основание е вписано „ф
1000390/8.2.2021г.“ и „дог.22/30.1.2020г.“ Плащането е наредено на 23.12.2021г. В първото
по делото о.с.з., в което делото се докладва, съдът отдели за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото, също така, че на 23.12.2021г. сумата е наредена в полза на ищеца,
както и че фактурата, издадена от ищеца, е осчетоводена от ответника през месец 2.2021г.
Други, релевантни за правния спор, с който е сезиран първоинстанционният съд,
доказателства, не са ангажирани от страните.
Видно от представения по делото договор, за предоставяне на услугите, ответникът
е задължен ежемесечно да заплаща на ищеца възнаграждение в размер 1026 лева, но не
повече от 24624 лева без ДДС за целия срок на договора /позиция 1/, както и сумата от по
270 лева на месец, но не повече от 6480 лева без ДДС – ежемесечна такса за абонаментно
поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни
кранове /позиция 2/. Издадената фактура №**********/08,02,2021 г. за сумата общо 1555,20
лева с ДДС, включва двете такси – 1026 лева и 270 лева – такса за абонаментно обслужване
за 30.1.2020г.По делото е представен приемо – предавателен протокол, с който работата на
ищеца е приета от ответника.
Видно от представеното доказателство за плащане, вземането е било платено от ответника -
на датата 23.12.2021г., като в основанието за плащане е вписано именно плащането на
фактурата. Следователно, искът следва да се отхвърли, поради плащане.
Относно претенцията за обезщетение за забава. Видно от датата, на която е осчетоводено
плащането, същото е извършено на 23.12.2021г., следователно, обезщетение за забава се
следва до тази дата, от датата на 11.3.2021г., както е поискано. За след датата на плащане,
искът следва да се отхвърли. В платежното действително е посочен грешен номер на
фактурата /добавена е една цифра „0“/, но плащането не се оспорва от ищеца, като
приложима е разпоредбата на чл.75,ал.3 ЗЗД. Ето защо, обстоятелството за допуснатата
грешка следва да се обсъди при присъждането на разноските. За период 11.3.2021г. до
23.12.2021г, обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на сумата 124,41
лева, за която искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли.
Видно от договора /чл.9/, всяко плащане по него се извършва въз основа фактура за
дължима сума за абонамент., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, възложителят е длъжен
да извърши всяко плащане в срок 30 дни след получаване на фактурата. В разпоредбата на
чл.10,ал.1 от договора е посочена банкова сметка на изпълнителя. По тази банкова сметка е
извършен преводът.
2
Предвид на обстоятелството, че задължението е абонаментно, то и ответникът дължи
плащане всеки месец, в 30-дневен срок от получаване на фактурата. По делото е отделено за
безспорно в о.с.з., че фактурата е осчетоводена през месец 2.2021г.
Следователно, макар вземането за главница да е платено на 23.12.2021г., преди
подаването на заявлението, доколкото основанието е сгрешено, то и ответникът е станал
повод за завеждането на делото и дължи сторените от ищеца разноски.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство: 34,91 лева държавна такса и
760 лева адвокатско възнаграждение и за исковото производство : сумата 42,39 лева
държавна такса и 760 лева – адвокатско възнаграждение- общо, съответно 794,91 лева и
802,39 лева. От тези разноски, съразмерно с основателната част на вземането /в него се
припада и платената част от сумата/, на ищеца се следва, съответно : 763,04 лева и 772,01
лева. Последицата от сгрешеното плащане е и неприсъждането на разноски на ответната
страна, въз основа отхвърлената част от претенцията за лихва за забава, включително с
мотив, че платежното нареждане е могло да бъде представено и с възражението против
заповедта.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ***** ЕАД с ЕИК: *** и адрес: гр. София, ******,
дължи на *** с ЕИК: **** и адрес: гр. ****, сумата 124,41 лева обезщетение за забава,
дължимо за период 11.3.2021г. до 23.12.2021г, върху главницата 1555,20 лева за такса
поддръжка, съгласно договор се-22/30,01,2020 г. за абонаментно поддържане на съоръжения
с повишена опасност и издадена фактура №**********/08,02,2021 г., за която сума по гр.д.
№ 27658/2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** с ЕИК: **** и адрес: гр. **** против ***** ЕАД с ЕИК:
*** и адрес: гр. София, ****** иск за установяване на вземане по издадена по гр.д.№
27658/2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за : сумата 1
555,20 лева представляваща главница за неизплатено задължение за такса поддръжка,
съгласно договор се-22/30,01,2020 г. за абонаментно поддържане на съоръжения с повишена
опасност и издадена фактура №**********/08,02,2021 г. , за сумата 66,10 лева,
представляваща лихва за забава за период от 24.12.2021 г. до 25.05.2022 г..
ОСЪЖДА ***** ЕАД с ЕИК: *** и адрес: гр. София, ****** да заплати на *** с ЕИК:
**** и адрес: гр. ****, сторените разноски: сумата 763,04 лева за заповедното
производство и 772,01 лева за исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4