Решение по дело №690/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.54, ал.6 от ЗКИР.

Образувано е по жалбата на С. Г. И., М. Р. И. и Д. Р. И. и по жалбата на ЕТ“ С. Ж. – МТС Комерсиал“ против Заповед № 18-11501 от 06.10.2023г. на Началник СГКК Стара Загора за изменение на КККР на [населено място] на основание чл.54 ал.4 от ЗКИР, чрез нанасяне на нов самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] с площ по документ 168,35 кв. м. и промяна на границите на съществуващи обекти в КККР – схема на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], собственост на ЕТ“ Комерсиал – МТС Комерсиал“, с площ по документ преди и след промяната от 294 кв.м.

С. Г. И., М. Р. И. и Д. Р. И. се легитимират процесуално правно като заинтересовани лица, засегнати от изменението с Удостоверение за наследници на М. К. И., която е продала на наследодателя на заявителките А. Ц. П. и София Ц. П. собствения си [УПИ] в кв.182а по плана на [населено място] с нотариален акт за покупко-продажба от 17.01.1992г. /л. 4-5 по делото/ срещу заплатени в брой парична сума и задължение за построяване на два апартамента от по 120 кв.м. всеки на трети жилищен етаж ведно с прилежащите им две избени помещения. Жалбоподателите Иванови твърдят, че в очертанията на новонанесения самостоятелен обект с [идентификатор] попада помещение, което е следвало да бъде мазета към апартаментите им, но е приобщено към търговски обект от наследодателя на заявителките с оспорената заповед за отстраняване на непълнота и грешка. Твърдят още, че е налице и спор за материално право относно помещението на кота -2.70м, което по архитектурно заснемане за узаконяване е за четири мазета, за които заявителките в административното производство и ответници в съдебното не представят документ за собственост. От съда се иска да бъде отменена Заповед № 18-11501/16.10.2023г. на Началник СГКК с присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък и доказателства за тяхното извършване. Жалбоподателите не са уведомени за издадената заповед, поради което срок за нейното обжалване не тече, но правният им интерес се установява от засягане на правото на собственост върху прилежащи към апартаментите мазета, върху които попада ново нанесения самостоятелен обект.

Жалбоподателят, ЕТ „С. Ж. – М. Комерсиал“ е уведомен за оспорената заповед 29.10.2023г. и подава жалба на 07.11.2023г., което е в рамките на указания 14 дневен срок за обжалване с твърдения, че очертанията на ново нанесения обект не съвпадат с тези на място и по архитектурното заснемане за узаконяване, поради което и площта на ново нанесения обект с [идентификатор] не е 168.35 кв. м. От съда се иска отмяната на оспорената заповед с присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.

Ответникът Началник СГКК Стара Загора иска от съда да бъдат оставени без разглеждане жалбите на С. И., М. И. и Д. И. поради липса на правен интерес по смисъла §1 т.13 от ДР на ЗКИР или да бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно с жалбата на ЕТ „С. Ж.-М. Комерсиал“. Поддържа становище за правилно приложение на материалния закон при извършеното изменение на КККР с цел отстраняване на непълнота и грешка при нейното одобряване през 2015г.

Заинтересованите страни – А. П. и София П., за които оспорената заповед е благоприятна, не се явяват, не се представляват, не представят писмено становище по същество, нито отговор на жалбите.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: По заявление вх. № 194-00-83 от 26.02.2004г. с приложени проект и заснемане на незаконно извършен строеж /в отклонение на одобрен проект/, подадено от Ц. П., Община Казанлък, ЕТ „С. Ж. – М. Комерсиал“, Т. К., Т. С. И. и С. Г. И. и на осн.§184 от ПЗР на ЗУТ, Главния архитект на О. К. е издал Акт за узаконяване №08/26.02.2004г. /л.11/ на жилищната сграда с обекти за КОО със ЗП 317,65 кв. м., състояща се от подземен, първи, втори, трети и четвърти етажи, съгласно одобрения инвестиционен проект – заснемане за узаконяване, в УПИ V – 5990, кв. 182а по плана на [населено място].

До СГКК Стара Загора е подадено заявление вх. № 01-395486 от 13.07.2023г. /л.32/ от София Ц. П. за издаване на удостоверение за приемане/не приемане на проект за изменение на КККР за обект сграда 35167.502.5990.1, [населено място] по реда на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР с приложени към заявлението документи - архитектурно заснемане на жилищната сграда на кота -2,70 и 0,00 / л.33/, обяснителна записка /л. 36-37/, схема на самостоятелен обект от 13.07.2023г. /л.37, гръб/, удостоверение за определяне на площ на самостоятелен обект /л.38/. От АГКК на 19.07.2023г. е издадено Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Със заявление № 01-482822 от 25.08.2023г. /л.40/ А. П. и София П., в качеството им на наследници на Ц. П., заявили пред Началник СГКК Стара Загора следните услуги: нанасяне на настъпили промени в КР на недвижимите имоти за обект „сграда с идент.35167.502.5990.1 и нанасяне на настъпили промени в КК за същия обект. С Уведомление от 28.08.2023г. /л.41/ ответникът изпратил уведомление по чл.26, ал.1 от АПК до ЕТ „С. Ж. - М. Комерсиал“ и И. П. относно инициираното от горе визираните лица административно производство по реда на чл. 51, ал.1, т.2 от ЗКИР, с дадена възможност за писмено становище по искането изменение на КК в частта на посочения обект, сграда с идент.35167.502.5990.1. Пощенската пратка, съдържаща уведомлението не е потърсена от ЕТ /л. 42/. До същите лица Началник СГКК Стара Загора е изпратил ново уведомление от 25.09.2023г. /л.44/, с указание се възможността да представят доказателства. Няма данни за получаването му.

Със заповед № 18-11501 от 16.10.2023г. по заявлението с № 01-482822 от 25.08.2023г., подадено от А. П. и София П., въз основа на Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР №25-207591 от 19.07.2023г. на СГКК Стара Загора и съгласно схема – проект №15-1099817 от 16.10.2023г. /л. 22/, на осн. чл.54, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР Началник СГКК Стара Загора одобрил изменение в КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-88 от 26.11.2015г. на Изп. Директор на АГКК, състоящо се в: нанасяне на нови обекти в КККР: схема на самостоятелен обект в сграда с идент. 35167.502.5990.1.7, с площ по документ 168,35 [жк], и промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: схема на самостоятелен обект в сграда с идент. 35167.502.5990.1.1, собствен на ЕТ “Комерсиал-МТС Стоян Желев“.

От приложената на л. 29 разписка е видно, че заповедта е съобщена на ЕТ на 24.10.2023г., чрез упълномощено лице. Чрез куриерска фирма Еконт на 07.11.2023г. от ЕТ „С. Ж.“ е подадена жалба против заповедта /л.6 от дело №695/23г., приложено/.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и договор за строителство М. К. И. – наследодателка на С. Г. И., М. Р. И. и Д. Р. И., продава на Ц. И. П. / баща на заявителките и заинтересовани по делото страни/ дворно място от 385 кв. м., находящо се в [населено място], отредено за имот V-5990, в кв. 182, ведно с построената едноетажна жилищна сграда със сутерен и подобренията в имота срещу заплатена парична сума в брой, при запазване право на строеж в идеални части съответни на два апартамента със застроена площ от по 120 кв.м. ведно с избени помещения към тях и идеални части от общите части на сгради, която купувачът се задължава да построи за своя сметка, но от свое име и от името на суперфициара М. К.. Уговорено е да се построи масивна четириетажна жилищна сграда в срок от две години, считано от утвърждаване на архитектурния план на сградата, при което продавачът придобива правото на собственост върху два апартамента по 120 кв. м., находящи се на трети жилищен етаж, ведно с прилежащите към всяко жилище избени помещения и съотв. идеални части от общите части на сградата.

На Ц. П. и въз основа на съгласувани от ЕСКИТЕ проекти е издадено Разрешение за строеж № 45 от 09.03.1994г. на Зам. Кмет на О. К. относно жилищна сграда с обекти на КОО по утвърден архитектурен проект – лист 207 и лист 208, но сградата е изградена при съществено отклонение от инвестиционния проект, поради което на 26.02.2004г. е издаден Акт за узаконяване въз основа на архитектурно заснемане от 06.11.2003г. и Удостоверение №119/02.03.2023г. за завършеност на сграда в груб строеж, в което е отбелязано, че съгласно Удостоверение №59/10.02.2016г. за степен на завършеност в груб строеж са изпълнени и жилищата на кота + 2.70 и + 5.40 – трети жилищен етаж, на който са двата апартамента на първите трима жалбоподатели. Техният правен интерес произтича от установеното по делото, че правото на собственост възниква при изпълнение на самостоятелните обекти /апартаментите/ ведно с прилежащите към тях избени помещения, които имат подчинено обслужващо предназначение, но не и самостоятелно функционално. Първите трима жалбоподателите установяват, че апартаментите са изпълнени, а от заключението на вещото лице се доказва и, че е предвидено и изпълнено на място едно общо помещение за мазета по архитектурното заснемане за узаконяване, което е включено в очертанията на новонанесения самостоятелен обект, а на място е с изградени бетонови стени и може да служи за асансьорна шахта. Представените нотариален акт за запазено право на строеж от наследодателката на жалбоподателите и удостоверение от 02.03.2023г. за завършеност на сградата в груб строеж, ведно с установеното от вещото лице изпълнено на място едно помещение по архитектурното заснемане, одобрено с акта за узаконяване, доказват правен интерес по смисъла на §1 т.13 от ДР на ЗКИР. Налице е освен това и спор за материално право – за собственост върху помещението за мазета/ асансьорна шахта между първите трима жалбоподатели и заявителките в административното производство, същите заинтересовани лица в съдебното, който не може да бъде разрешен от административния орган, нито от съда в хода на контрол за законосъобразност на заповед за отстраняване на непълнота или грешка.

Жалбоподателят ЕТ „С. Ж. - М. Комерсиал“ се легитимира като собственик по силата на нот. акт за продажба от 11.08.1997 г. /л.175/ на недвижим имот, съставляващ магазин, изграден в груб строеж с РЗП 400 кв. м., находящ се в сутерен и партер на кота - 4,70 и кота - 1,70 в масивна четириетажна сграда, построена в парцела V – 5990, кв. 182 по плана на [населено място], ведно с прилежащите 24,75% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, съставляващ дворно място от 353 кв.м. С Удостоверение №91/21.05.2004г. /л.176/, издадено от О. К. на осн. чл.177, ал.3 от ЗУТ /ред. към 2004г./, обект „Жилищна сграда с обекти на КОО – етап първи – магазин за ел. материали, парфюмерия и козметика, промишлени стоки и хранителни стоки“, със ЗП 294кв. м., строеж четвърта категория, находящ се в УПИ V – 5990, кв. 182а по плана на [населено място] е въведен в експлоатация. По силата на нот. акт от 19.10.2001г. /л. 177/ ЕТ придобил и правото на строеж на четвърти мансарден етаж с обща площ от 330 кв. м., представляващ самостоятелен реален обект от масивна монолитна сграда със смесено предназначение – за жилищна и обекти на КОО, в незавършен вид, изградена в груб строеж в УПИ V – 5990, кв. 182а по плана на [населено място]. Обектът е въведен в експлоатация, съгласно удостоверение №99/ 21.12.2009г. /л178/. Освен процесуално правен интерес, този жалбоподател доказва и материално правна легитимация за отмяна на оспорената заповед, защото съгласно заключението на вещото лице очертанията на новонанесения самостоятелен обект се отклоняват значително от изпълненото на място, съгласно архитектурното заснемане за узаконяване – показано на схема №1 и схема №2 към заключението, като в червени линии са очертанията на самостоятелния обект, установени от вещото лице според източниците по чл.44 от ЗКИР, а в черно са очертанията на същия обект по оспорената заповед за изменение на КККР. На приложение №3 вещото лице със зелен цвят е зачертало онези очертания по архитектурното заснемане, които на място не са изпълнени, и отново със зелена права линия е показало изпълнени на място стени, които не са посочени в архитектурното заснемане, както и в червено са дадени очертанията на обекта, според строителните книжа и изпълненото на място. В черно са очертанията по оспорената заповед. От писменото заключение – Приложение №4 и обясненията, дадени в съдебно заседание, се установява, че мазетата по архитектурното заснемане и първоначалния архитектурен проект се намират в северозападната част на ниво -2.70 / Приложение №4/, но не попадат под стълбите, които не са засегнати от оспорената заповед. В очертанията на новонанесения самостоятелен обект попада помещение с бетонови стени, което според вещото лице може да служи за асансьорна шахта, но което по архитектурно заснемане е помещение за четири мазета към апартаментите. Същото попада в очертанията на самостоятелен обект с [идентификатор], според оспорената заповед. Освен това и площта на самостоятелния обект, измерена на място е 76.60кв.м. на ниво -2.90 и -3.50, и 30.51 кв.м. на ниво -0.44 и -0.95, което е общо 107.11кв.м., а в заповедта площта е определена на 168.35 кв.м. От схема №1 към заключението е видно, че очертанията на самостоятелния обект с проектен [идентификатор] по оспорената заповед не съвпадат с границите му към съседните самостоятелни обекти (дори и не отразени в КККР), както са посочени в архитектурно заснемане за узаконяване и установени на място. На Приложение №3 вещото лице е зачертало със зелен цвят онези стени /очертания/, които са посочени в архитектурното заснемане, но не са установени на място към момента на изготвяне на заключението. Съвместяването на източниците по чл.44 от ЗКИР с очертанията на обекта по оспорената заповед е онагледено на схема №1 и схема №2, но е обосновано с Приложение №1, №2, №3 и №4, на които вещото лице е посочило в зелен цвят стени, които не са предвидени по архитектурното заснемане, но са изпълнени вместо зачертаните със зелен знак предвидени стени, в червен цвят са очертанията на място и в черен цвят тези по оспорената заповед за всяко ниво. Съгласно обясненията към всяко приложение и видно от схема №1 и схема №2 очертанията на самостоятелния обект по оспорената заповед не са установени според правната норма на чл.44 от ЗКИР от строителните книжа, документите за собственост и измерванията на място. Видно от схема №1 очертанията на самостоятелния обект, установени с червен цвят от вещото лице, не съвпадат и значително се разминават с тези по КК. По силата на правната норма очертанията на самостоятелните обекти се установяват – трябва да съответстват на строителните книжа, на актовете за собственост и при непълнота на информацията в тези документи от измервания на място. В настоящия случай се доказва от заключението на вещото лице, че очертанията на самостоятелния обект по оспорената заповед не съответстват нито на границите му на място, нито на архитектурното заснемане за узаконяване, което е достатъчно основание за нейната отмяна като незаконосъобразна. Съществено е разминаването на ниво 2, а на ниво 1 в очертанията попада и помещението за четири мазета, което според вещото лице има бетонни стени за асансьорна шахта. Действително, както е посочено и в жалбите на Иванови, няма изградени преградни вътрешни стени за отделяне на четири мазета, две от които да бъдат към техните апартаменти, но помещението макар и общо е изградено, поради което е налице и спор за собственост – дали това помещение следва да бъде към новонанесения търговски обект или да се обособят четири мазета е спор за материално право, но и освен това става ясно, че помещението за асансьорна шахта няма предназначение за търговска дейност и според информацията от документите по чл. 44 от ЗКИР самостоятелният обект има друга конфигурация, обуславяща и различна площ и функционално предназначение на обект за търговска дейност. В отговора си на въпрос трети ВЛ потвърждава, че в обяснителната записка към архитектурното заснемане за узаконяване /на сградата/ са посочени, като изпълнени, две складови помещения към жилищата на последния етаж на кота -2.50м. При огледа на място установил, че под стълбищната клетка на кота -2.50 м. не съществуват складови помещения, а стълбищната клетка, като обща част от сградата, не се засяга от нанасянето на самостоятелния обект с [идентификатор], разпоредено с процесната заповед. В отговор на четвърти въпрос вещото лице се обосновава с архитектурно заснемане за узаконяване /л.33/, от което установил, че склада под стълбите е към магазина, а на мястото на мазетата по първоначален проект има един склад по архитектурно заснемане на кота -2.70м, който е едно общо помещение за асансьорна шахта. Правно значение има архитектурното заснемане, защото заснетият строеж се узаконява и с издаване на акта за узаконяване се удостоверява неговото съществуване. Издадените след 2004г. удостоверения за завършеност на сградата в груб строеж се отнасят за етажи над кота 0.00, което означава, че към момента на заснемането за узаконяване са изпълнени само нивата под кота 0.00, където се намира и ново нанесения обект. Правилно вещото лице е съобразило очертанията на обекта по архитектурното заснемане за узаконяване, което поради издадения акт за узаконяване удостоверява какво е било изпълнено и след проверка на място е установил какво съществува към настоящия момент. С одобрения архитектурен проект, представен допълнително по делото, са предвидени 4 бр. мазета, които по архитектурно заснемане за узаконяване на лист 33 са един склад в северозападна част на сградата на ниво -2.70м., но на място е изпълнено едно общо помещение с изградени бетонови стени за асансьорна шахта. Помещението озаглавено склад по архитектурно заснемане за узаконяване попада в границите на ново нанесения самостоятелен обект – схема №1 към заключението. Следователно твърдението на жалбоподателя С. И., че към самостоятелния обект е включено помещение за склад се установява, а спора за собственост върху това помещение се състои в противоположните твърдения на жалбоподателите Иванови спрямо тези на заявителките за принадлежността на складовите помещения към жилищните обекти на първите или към търговския обект, за който вторите не представят и документ за собственост, поради което не са и били вписани в КР. Площта на самостоятелните обекти в сгради обаче се вписва в КК според данните от документите за собственост, съответно измерванията на място или архитектурните проекти, поради което в настоящия случай при неверни очертания и тя, като тяхна функция, е невярно вписана. Съществуването на ново нанесения самостоятелен обект се доказва от архитектурното заснемане за узаконяване, а неговото не отразяване при одобряване на КК е непълнота, която подлежи на отстраняване, но при правилно приложение на чл.44 от ЗКИР, който не е спазен в настоящия случай. Неговото неспазване отрича и да е налице грешка в очертанията на самостоятелния обект на втория жалбоподател, допусната при одобряване на КК, когато той е нанесен, поради представен документ за собственост – нотариален акт и строителни книжа по чл.44 от ЗКИР.

По разноските: жалбоподателите Иванови, чрез С. И. представят списък по чл.80 от ГПК, л. 233, като претендират такива в общия размер на 1991,60 лв. До приключване на съдебното дирене доказани, като заплатени, са разноските за ДТ /л.56, л.59 и л.63/ за настоящото производството, ДТ по подадените частни жалби, в размери от по на 30 лв. /вж. д. № 5003/2024г. на ВАС/, депозит за ВЛ от 300 лв. /л.163/ и доплащания за ВЛ /л.255 и л. 270/ или в полза на С. И. доказани, като заплатени са разноски в общ размер на 709,62 лв., а от Д. И. и М. И., такива в общия размер на 325,00 лв. Претенцията за заплатено от тях възнаграждение за един адвокат за пред настоящата инстанция и пред ВАС по повод на подадената частна жалба не се следва, първо защото до приключване на съдебното дирене по делото не е представено доказателство за уговаряне и заплащане на възнаграждение в полза на адвокат в размера [рег. номер]. /налични са само пълномощни, л. 93-94/ и второ, защото видно от д. №5003/2024г., пред ВАС тези жалбоподатели не са били представлявани от адвокат.

Жалбоподателят ЕТ „С. Ж.-М. Комресиал“ също представя по делото списък на разноските, като претендира общо такива в размер на 2140,00 лв., които следва да се присъдят изцяло. На л. 92 от делото е представен договор за правна защита и съдействие между ЕТ и адв. Д., удостоверяващ договорено и заплатено в брой възнаграждение от 1300 лева, на л.1 от дело 695/2023г. е доказателството за заплатена ДТ, както и са налични доказателства за заплатен депозит и доплащане за ВЛ.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалби на С. Г. И., М. Р. И. и Д. Р. И. и на ЕТ“С. Ж. – МТС Комерсиал“ Заповед № 18-11501 от 06.10.2023г., издадена от Началник СГКК Стара Загора.

ОСЪЖДА СГКК, [населено място] да заплати на С. Г. И., [ЕГН] от [населено място] сумата от 709,62лв. /седемстотин и девет и 0,62/, представляваща, направените от него разноски по дело 690/2023г. по описа на АССЗ и по дело №5003/2024г. по описа на ВАС.

ОСЪЖДА СГКК, [населено място] да заплати на Д. Р. И., [ЕГН] от [населено място] и на М. Т. И., [ЕГН] от [населено място] разноски по ад № 690/2023г. сумата от 325,00 лв. /триста двадесет и пет/, представляваща направените от тях разноски по дело 690/2023г. по описа на АССЗ и по дело №5003/2024г. по описа на ВАС.

Решението подлежи на касационно обжалване в срок 14 дни от съобщаването му на страните.