РЕШЕНИЕ
№ 1684
гр. Варна, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110105136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от В. К. СП., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. ***, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, ***
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 лв.,
представляваща заплатена на 12.01.2021 г. без основание такса за
възстановяване на ел. захранването в обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, ***, с абонатен № *** и клиентски № ***, за
която сума е издадена фактура № ТП3301611203 от 12.01.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 09.04.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба
на електроенергия до посочения обект на потребление, за който е разкрита
партида с абонатен № *** и клиентски № ***. Ищецът твърди, че на
12.01.2021 г. е заплатил процесната такса от 19 лв., начислена в издадената от
ответника „Енерго-Про Продажби” АД фактура, за възстановяване на ел.
захранването в обекта. Счита, че таксата е недължимо платена, тъй като
липсва основание за начисляването й. В тази връзка поддържа, че клаузата на
чл. 21, ал. 1 от приложимите Общите условия на „Енерго-Про продажби” АД
от 2007 г., предвиждаща заплащането на направените разходи за прекъсване и
възобновяване на снабдяването, противоречи на разпоредбите на чл. 122-124
ЗЕ, които предвиждат безусловното възстановяване на ел. захранването след
1
отпадане на основанието за прекъсването му. Отделно намира, че клаузата е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП, тъй като предоставя
възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за
претърпени вреди поради включване и изключване на снабдяването, без да са
налице доказани по вид и размер негови разходи, сторени във връзка с
виновно противоправно поведение на потребителя. Счита още, че таксата за
възстановяване на захранването изобщо не се следва на ответното дружество,
което няма правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на разноски по делото. Прави и възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Десислава С.а, поддържа исковата молба и обективираното
в нея искане и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че за процесната сума е
издадена посочената фактура на стойност 19 лв., както и че същата е
заплатена от ищеца. Поддържа, че прекъсването на захранването на абоната е
следствие от неговото виновно неизпълнение на договорните му задължения,
изразяващо се в допусната забава в плащането на консумираната ел. енергия с
повече от 20 дни.
Счита, че е налице правно основание за начисляване на процесната
такса, като се позовава на клаузата на чл. 34 от Общите условия. Намира, че,
макар разходите по прекъсване и възстановяване на преноса да се понасят от
„Електроразпределение Север“ АД, таксата за възстановяване на продажбата
на електрическа енергия по същество представлява такса за вид мрежова
услуга по смисъла на т. 6, § 1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа
енергия (ПТЕЕ), поради което същата се дължи на крайния снабдител,
какъвто се явява той, на основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ.
Оспорва да е налице противоречие на чл. 37, ал. 1 от ОУ със Закона за
енергетиката. Заявява, че е изпълнил задължението си по чл. 124 ЗЕ да
възстанови електроснабдяването в обекта след заплащането на дължимите
суми за потребена ел.енергия в него. Посочва, че ЗЕ не отрича възможността
за възстановяване на вредите, понесени от електроразпределителното
дружество при неизпълнение на задълженията на абоната по договора.
Поддържа, че плащането на таксата е определящо не за възобновяване на
снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия, като
снабдяването на обекта с ел. енергия се изразява в принципната възможност в
същия да бъде ползвана такава. Пояснява, че посочената такса е част от
ценоразпис, който е публично обявен и всеки абонат е запознат със
съдържанието му.
Навежда доводи за липса на противоречие на чл. 37, ал. 1 от ОУ със
Закона за защита на потребителите, като намира за бланкетни и необосновани
аргументите на ищеца в тази насока. Счита, че посочената клауза не съдържа
уговорка във вреда на потребителя, а предвижда ангажиране на неговата
гражданска отговорност за виновно неизпълнение на договорните му
задължения. Оспорва да е налице противоречие с чл. 143, т. 18 ЗЗП, тъй като
2
ценоразписът, в който е посочена таксата, е публично известен и абонатът е
бил предварително уведомен за размера . Поддържа, че клиентът е имал
възможност да влияе върху съдържанието на ОУ, но не се е възползвал от
нея, като не е подал писмено заявление по реда на чл. 52 ОУ, с което да
предложи специални условия. Отделно излага, че клаузата, предвиждаща
начисляване на процесната такса, има неустоечен характер и цели не само
поправяне на вредите, но и стимулиране на абоната да не допуска виновно
неизпълнение на задълженията си по договора.
По изложените съображения по същество моли за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноски по делото. Релевира и възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му
представител адв. Х.И., поддържа отговора на исковата молба и искането по
същество на спора. Представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за връщане на заплатена без основание от ищеца, като потребител
на ел. енергия, такса за възстановяване на електрозахранването в обекта на
потребление, начислена по издадена от ответника „Енерго-Про Продажби“
АД фактура и получена от него.
Същият е допустим, предвид наличието на нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск и липсата на процесуални пречки за това.
Основателността на претенцията е обусловена от наличието на
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно:
заплащането, съответно получаването от ответника на процесната такса в
размер на 19 лв., както и липсата на основание за това. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното
вземане, както и неговия размер. Липсата на основание е отрицателен факт от
действителността, поради което е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го изключва, а именно наличието на правно основание за
настъпилото имуществено разместване на блага.
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че между ищеца В.
К. СП., в качеството му на потребител, и ответното дружество „Енерго-Про
продажби” АД, като доставчик, е налице валидно възникнало договорно
правоотношение по повод доставката на електроенергия за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, ***, с абонатен
№ *** и клиентски № ***, при публично известни Общи условия.
Безспорно е също, че на 12.01.2021 г. ищецът е заплатил в полза на
ответника начислената такса за възстановяване на ел. захранването в обекта в
размер на 19 лв. по издадената фактура № ТП3301611203 от 12.01.2021 г.
Същото се потвърждава и от представения фискален бон от 12.01.2021 г. (л.
3
7) и фактура от същата дата (л. 24).
Правният спор се съсредоточава върху наличието на правно
основание за начисляването на въпросната такса.
В тази връзка ответникът се позовава на предвидената такава
възможност в чл. 34 и чл. 37, ал. 1 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, одобрени с решение №
ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР и влезли в сила на 07.09.2014 г.
Посоченото решение на ДКЕВР е отменено с решение № 798 от
20.01.2017 г. на ВАС, поради което по отношение на вземането по издадената
от ответника фактура от 12.01.2021 г. са приложими Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД,
одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (ОУ ДПЕЕ). В
последните се съдържат аналогични клаузи на тези, посочени от ответника в
ОУ от 2014 г., поради което приложимите към правоотношението общи
условия не променят защитната теза на страната.
Съгласно клаузата на чл. 20, ал. 1 от ОУ ДПЕЕ от 2007 г. (аналогична
на чл. 34 от ОУ ДПЕЕ от 2014 г.) „Енерго-Про Продажби“ АД има право да
поиска от „Електроразпределение Север“ АД да прекъсне или ограничи
снабдяването с ел. енергия, в случай че битов потребител допусне забава в
плащанията на дължими суми.
Според чл. 21, ал. 1 от ОУ ДПЕЕ от 2007 г. (аналогична на чл. 37, ал. 1
от ОУ ДПЕЕ от 2014 г.) след отпадане на основанията за прекъсването
„Енерго-Про Продажби“ АД изисква от „Електроразпределение Север“ АД
възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на
основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя,
снабдяването се възстановява след като последният заплати на „Енерго-Про
Продажби” АД и „Електроразпределение Север” АД всички направени
разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването.
От цитираните клаузи на ОУ ДПЕЕ следва, че дължимостта на таксата
за възстановяване е обусловена, от една страна, от виновно неизпълнение на
договорните задължения на потребителя и, от друга страна, от извършването
на разходи от доставчика за прекъсването, респ. възстановяването на
захранването. В случая не се спори, че ищецът (потребител) не е бил изправна
страна по договора за покупко-продажба на ел.енергия. Липсват обаче
каквито и да било доказателства за извършването на разходи от страна на
ответното дружество, които да оправдаят изискваната насрещната парична
престация от абоната. Отговорността на последния за собственото му
неправомерно поведение се изразява в невъзможността да ползва
електрическа енергия след прекъсването на електроснабдяването в обекта, но
няма основание за разширяване на тази отговорност чрез натоварването му с
допълнителни парични задължения, за които не е предоставена никаква
реална услуга.
Отделно, съдът намира за основателни възраженията на ищеца за
неравноправност на обсъжданите клаузи на ОУ ДПЕЕ, като съображенията за
това са следните:
В разглежданата хипотеза абонатът на ел. енергия е физическо лице и
същият има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
поради което се ползва с потребителската закрила, регламентирана в
посочения специален закон. Според чл. 143, т. 2 ЗЗП неравноправна клауза е
4
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, като изключва или ограничава
правата на потребителя, произтичащи от закон.
Правата на потребителите на енергийни услуги са регламентирани в
Закона за енергетиката, като в същия са изрично уредени и правилата за
преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия
- Глава Девета, Раздел XI от ЗЕ. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ доставчиците от
последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители,
производителите и търговците на електрическа енергия имат право да
преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните
клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на
електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за
своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия. При отстраняване на причините, довели
до преустановяването на снабдяването, за енергийното предприятие възниква
задължение да възстанови същото - арг. от чл. 124 ЗЕ. Следователно законът
не обвързва възстановяването с предварително заплащане на допълнителни
такси от страна на потребителя и начисляването на такива от страна на
доставчика ограничава правата на икономически по-слабата страна по
правоотношението. Респективно клаузите в ОУ ДПЕЕ, предвиждащи такава
такса възстановяване, са неравноправни и нищожни, на основание чл. 146, ал.
1 във вр. чл. 143, т. 2 ЗЗП, доколкото няма данни да са уговорени
индивидуално.
Нещо повече - дори да бъдат реализирани разходи във връзка с
възстановяването (каквито в случая не са доказани), с оглед
регламентираното в чл. 124 ЗЕ задължение на енергийното предприятие за
възстановяването на снабдяването при отстраняване на причините за
неговото преустановяване, предварителното заплащане на тези разходи от
страна на потребителя не може да бъде изисквано. Освен това тези разходи са
определени от предприятието и фиксирани по размер, с което на практика
клаузите от общите условия предоставят възможност на доставчика
едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди поради включване
и изключване на снабдяването, поради което тези клаузи са неравноправни и
на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП (в този смисъл – решение № 125/07.08.2015 г.
по т.д. № 990/2015 г. на ВКС, I т.о.).
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че начислената такса за
възстановяване в размер на 19 лв. е заплатена от ищеца в полза на ответника
при първоначална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД и предявеният осъдителен иск за нейното връщане е основателен,
респ. следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното за това искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 350 лв., от които 50 лв. за заплатена държавна
такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането
на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие
от 19.10.2021 г. (л. 33), съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
5
Съдът намира направеното в отговора на исковата молба възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно, тъй като минималният размер на
адвокатското възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза в размер на претендираната от ищеца сума от 300
лв.
Съобразно изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД , ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, *** да заплати
на В. К. СП., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. ***, сумата от 19 лв.
(деветнадесет лева), представляваща заплатена на 12.01.2021 г. без
основание такса за възстановяване на ел. захранването в обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, ***, с абонатен
№ *** и клиентски № ***, за която сума е издадена фактура № ТП3301611203
от 12.01.2021 г. от „Енерго-Про Продажби” АД, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 09.04.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД , ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, *** да заплати
на В. К. СП., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. ***, сумата от 350 лв.
(триста и петдесет лева), представляваща сторени в производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца В. К. СП. суми може да бъдат
заплати по посочената негова банкова сметка с IBAN: ..............., открита
в „Банка ДСК“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6